№ 646
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100605022 по описа за 2021 година
Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от адв. Д. Х. П. – от САК,
в качеството му на упълномощен процесуален представител на частният тъжител Д. Б. Д.,
срещу определение на СРС, НО, 109 състав, постановено на 12.11.2021 г. по НЧХД №
2041/2020 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5 от
НПК е прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД № 2041/2020 г. по
описа на СРС, НО, 109-ти състав.
С така депозираната срещу първоинстанционното определение частна жалба се
твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като е постановено без да са налице
предпоставките на чл.24, ал.5, т.5 НПК. Излагат се подробни съображения в тази насока,
като се акцентира за внезапно възникнало заболяване на процесуалния представител на
частния тъжител – адв. Д. П., към дата 12.11.2021 г., което непредвидено и рязко е влошило
неговото здравословно състояние, поради което същия не е успял да се яви в с.з. и съответно
да уведоми своевременно Съда за това обстоятелство. Към молбата адв. П. прилага
медицинско направление от 12.11.2021 г., издадено от доктор Й.Н. – при 24 ДКЦ. Моли
атакуваното определение на СРС да бъде отменено и делото да бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В подадената въззивна частна жалба, не се сочи на необходимост от събиране на
нови доказателства.
Срещу така депозираната въззивна частна жалба е постъпило възражение от
защитника на подсъдимия Я. В. И. – адв. К. М. – от САК, с което се отправя искане жалбата
да бъде оставена без уважение, а атакуваното първоинстанционно определение – да бъде
1
потвърдено, като правилно и законосъобразно, като се излагат обстойни съображения
относно негодност на представения от повереника на частният тъжител медицински
документ, а именно – медицинско направление от 12.11.2021 г. Обосновава се, че
въпросното медицинско направление по своята същност не представлява медицинско
удостоверение, в което изрично с оглед нормата на чл.18, ал.2 НМЕ, да е отбелязано, че
заболяването на адв. Д. П. не е позволявало явяването му пред органа на съдебна власт,
както и, болничен лист, формуляр по Приложение № 3 към чл.13, ал.1, за назначен домашен
амбулаторен или свободен режим, който да доказва болестно състояние, установяващо
уважителна причина за отсъствието на повереника – адв. Д. Х. П., на проведеното на
12.11.2021 г. съдебно заседание по делото. Изтъква, че така представеното медицинско
направление от 12.11.2021 г., не съответства и на одобрените формуляри за медицинско
направление от МЗ на Р България, а съдържанието на същото не отговаря на целите на този
вид медицински документ.
Адв. М. възразява и срещу твърдението в подадената въззивна частна жалба, че до
часа на проведено на 12.11.2021 г. с. з. по НЧХД № 2041/2020 г. по описа на СРС, НО, 109
състав, за времето от 09.30 ч. до 13.30 часа, повереника – адв. П., не е имал обективна
възможност да уведоми съда за здравословното си състояние и за невъзможността си да се
яви. В тази насока конкретизира, че въпреки обявения начален час на съдебното заседание в
13.30 часа, съдебният състав е изчакал продължително време, едва след което и след
извършената нЯ.лко пъти проверка дали не е депозирана молба от частният тъжител или от
неговия повереник за отлагане на делото, е открил заседанието.
С така постъпилото възражение, адв. М. прави доказателствени искания за изискване
от 24 ДКЦ на заверени преписи от дневника за прегледани пациенти на 12.11.2021 г. на
доктор Й.Н. – ОПЛ, както и преписи от всички изходящи от лекаря документи с номера и
часове на издаването им на цитираната дата, както и за изискване от НОИ на информация за
регистрирани болнични листове за ноември 2021 г. за адв. Д. Х. П..
В съдебно заседание, повереникът на частния тъжител Д. Д. – адв. Д. П. – от САК,
поддържа депозираната въззивна частна жалба, като заявява, че от събраните в хода на
настоящото производство доказателства, в частност – представените медицински документи
от д-р Й.Н., по безспорен и категоричен начин се доказва неговата обективна невъзможност
за явяването му в съдебното заседание на 12.11.2021 г. по НЧХД № 2041/2020 г. по описа на
СРС, НО, 109 състав, предвид внезапно влошаване на здравословното му състояние,
преценено в контекста на особеностите на есенния сезон и върлуващата епидемия от
вирусно заболяване Ковид – 19. Твърди, че тъжителят не се е дезинтересирал от крайния
изход на производството, което е инициирал, поради което не са налице основанията за
прилагане разпоредбата на чл.24, ал.5, т.5 от НПК. Моли въззивният съд да отмени
обжалваното протоколно определение и да върне делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частният тъжител Д. Б. Д. – редовно призован, не се явява и не ангажира становище
по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на
депозираната частна жалба.
Подсъдимият Я. В. И. – редовно призован, не се явява и не ангажира становище по
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на
депозираната частна жалба, ведно с подаденото срещу нея възражение.
Упълномощеният защитник на подсъдимият Я. В. И. – адв. К. М. – от САК, моли
въззивният съд да остави без уважение подадената частна жалба. Приема за недоказано
внезапно влошаване на здравословното състояние на процесуалния представител на
тъжителя, тъй като представеният пред въззивната инстанция амбулаторен лист, е издаден
2
на 04.11.2021 г., тоест, осем дни преди датата на откритото съдебно заседание, провело се на
12.11.2021 г. по НЧХД № 2041/2020 г. по описа на СРС, НО, 109 състав, и същевременно не
доказва, че е налице основателна медицинска причина за отсъствието на адв. П. в това
съдебно заседание, още повече, че след издаването на този амбулаторен лист, не е съставен
нито един обективен медицински документ за проведено лечение или изследване на
пациент. Аргументира, че от писмото на д-р Й.Н. не се установява посещение от пациента в
лицето на адв. Д. П., на 12.11.2021 г., а с оглед твърдението на същия, че следващото
посещение на пациента е било 3 – 4 дни след издаването на амбулаторния лист, това
означава, че същото се е състояло на 07.11. или 08.11.2021 г. Оспорва достоверността на
представеното копие на журнал с изходящи номера, приемайки, че същият представлява
всъщност една обикновена тетрадка с произволно написани имена и не може да бъде
доказателство за посещение или извършен преглед от лекар. Обосновава, че целта на
законодателя да предвиди прекратяване на наказателното производство, когато без
основателна причина не се яви тъжителят и неговият повереник, не следва да се тълкува в
смисъл, че след като не се яви без основателна причина, но заяви, че иска да се продължи
делото, това да е основание за неговото продължаване. Отправя искане към въззивният съд,
да остави въззивната, частна жалба без уважение и да потвърди определението на СРС, с
което наказателното частен характер дело, е прекратено.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата
по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, по
реда на чл. 313 от НПК, намери за установено следното:
Наказателното производство по НЧХД № 2041/2020 г. по описа на СРС, НО, 109 ти
състав, е образувано въз основа на подадена на 10.02.2020 г. в СРС частна тъжба (вх. №
1007835/10.02.2020 г. по описа на същия съд), от Д. Б. Д., срещу Я. В. И., за престъпление
по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.93, т.1, б. „а“ от НК.
С разпореждане от 13.07.2020 г. на съдията – докладчик по НЧХД № 2041/2020 г. по
описа на СРС, НО, 109 състав, делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 12.10.2020 г. от 15:00 ч., като е било указано за тази дата да се призоват
частният тъжител и подсъдимият.
По делото пред първата инстанция са проведени нЯ.лко съдебни заседания.
В първото съдебно заседание, проведено на 12.10.2021 г., не е даден ход на делото,
поради нередовна процедура за призоваване на подсъдимия Я. И.. В това с.з., частният
тъжител Д. Д., редовно призован, не се е явил, но е бил представляван от упълномощения от
него повереник – адв. Д. П. – от САК.
В следващото съдебно заседание, състояло се на 17.03.2021 г., е бил даден ход на
делото, като частният тъжител и подсъдимият са били редовно призовани, но не са се явили,
а са били представлявани от упълномощените от тях процесуални представители, съответно
– адв. П. – от САК, и адв. М. – от САК. След произнасяне по предявения от частният
тъжител Д. Д. граждански иск срещу подс. Я. И., както и по направени от страните
доказателствени искания, съдебното заседание е било отложено за 02.06.2021 г.
В проведените съдебни заседания на 02.06.2021 г. и на 29.09.2021 г., са били
извършени действия по събиране на доказателства, с оглед необходимостта от изясняване на
обективната истина по воденото производство, като в провелото се на 29.09.2021 г. с.з., е
присъствал както частният тъжител Д. Д., заедно с упълномощения си повереник – адв. Д.
П. – от САК, така и адв. М. – от САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс.
Я. В. И.. Делото е било отложено за разглеждане за 12.11.2021 г. от 13.30 ч., за която дата
посочените страни са били уведомени още в с.з.
На 12.11.2021 г., в 13:37 ч. е започнало съдебното заседание по НЧХД № 2041/2020 г.
по описа на СРС, НО, 109 състав, като председателят на съдебният състав е извършил
надлежна проверка относно явяването на призованите за делото страни, констатирайки, че в
това съдебно заседание не се явява както частният тъжител Д. Б. Д., така и неговият
повереник – адв. Д. П. – от САК, въпреки редовното им призоваване, чрез личното им
3
уведомяване от състоялото се на 29.09.2021 г. с.з.
Така, с протоколно определение от 12.11.2021 г., постановено по 2041/2020 г. по
описа на СРС, НО, 109 състав, наказателното производство по делото е било прекратено, на
основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, по съображения, че както частният тъжител, така и
упълномощеният от него повереник са били надлежно уведомени за датата и часа на
съдебното заседание, но не са се явили и не са посочили уважителни причини за това си
неявяване, поради което и след направено от защитника на подсъдимия Я. И. – адв. К. М. –
от САК, искане, СРС е приел, че са налице основанията на чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5
НПК, въз основа на които е постановил своя прекратителен наказателното производство акт
по НЧХД № 2041/2020 г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 109-ти състав, като е
осъдил частният тъжител Д. Б. Д. да заплати на Я. В. И. сумата от 2000 лв., представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановения съдебен акт – определение на СРС – НО, 109 ти състав от
12.11.2021 г., за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 2041/2020 г. по
описа на същия съд, е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ – частна
жалба от тъжителя Д. Б. Д., чрез процесуалния му представител – адв. Д. Х. П. – от САК,
която жалба Съдът намери за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация (по арг. от чл. 345, ал. 3, вр. чл. 318, ал. 1 НПК), но по съществото й –
неоснователна. Съображенията на въззивната инстанция в тази насока, са следните.
За да прекрати наказателното производство по НЧХД № 2041/2020 г. по описа на
СРС – НО, 109-ти състав с атакувания съдебен акт – протоколно определение от 12.11.2021
г., първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 24, ал. 5, т. 5 от
НПК, в конкретност – частният тъжител не се явява в съдебно заседание на
първоинстанционния съд без уважителни причини, тъй като, видно от съдебния протокол,
обективиращ проведеното на 29.09.2021 г. съдебно заседание по цитираното производство,
който представлява официален удостоверителен документ по отношение на действията,
извършени в съдебното заседание, частният тъжител Д. Д. като присъствал, е бил редовно
уведомен, въпреки което не се е явил в насроченото за 12.11.2021 г. и провело се на тази
дата съдебно заседание, и не е посочил уважителни причини за това си неявяване.
Същевременно, упълномощеният от него повереник – адв. Д. П. – от САК, също е бил
редовно уведомен за с.з., провело се на 12.11.2021 г., като присъствал в това, провело се на
29.09.2021 г.
Съобразявайки изложените факти за движението на делото и процесуалното
поведение на тъжителя, въззивният съд намира за обоснована преценката на първостепенния
съд, че към датата на разглеждане на първоинстанционното дело в открито съдебно
заседание на 12.11.2021 г., частният тъжител Д. Б. Д. и неговия процесуален представител –
адв. Д. Х. П. – от САК, са били редовно призовани, но не са се явили и не са посочили
уважителни причини за неявяването си.
С разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК, законодателят е преценил, че следва да бъде
санкционирано поведението на лицето, по чиято инициатива се образува едно наказателно
производство от частен характер спрямо друго лице, когато това поведение не е изрядно и
дължимо добросъвестно. Предвиденото основание се явява специфична процесуална
санкция на поведението на частния тъжител, по чиято инициатива се образува и провежда
наказателното производство от частен характер, ако то вместо обективно да служи за
успешното приключване на делото с акт по същество, постига противното – забавяне и
възпрепятстване на неговото развитие. При това положение е недопустимо, подсъдимото
лице да бъде ограничавано в своите права и да бъде поставяно в положение, в което да
търпи насрещно неправомерно или недобросъвестно процесуално поведение, несъответно
на защитимия правен интерес, предявен от частния тъжител. Именно поради това и
законодателят е предвидил по-високи и завишени изисквания към процесуалното поведение
на частния тъжител, поради което, той трябва да изпълнява стриктно своите процесуални
4
задължения, между които е и задължението му да се явява в съдебното производство винаги,
като неявяването му следва да бъде само в случаи, които обективно го възпрепятстват и са
налице уважителни причини за това.
В конкретния случай по делото, безсъмнено не се установява да е налице
уважителна причина за неявяването на тъжителя Д. Б. Д., респ. и на неговия повереник
в лицето на адв. Д. П. – от САК, в провелото се на 12.11.2021 г. съдебно заседание по НЧХД
№ 2041/2020 г. по описа на СРС, НО, 109 състав. С цел нужната обективна преценка на
твърдените от адв. П. обстоятелства, въззивната инстанция изиска писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото, които недвусмислено и
безапелационно сочат, че не са били налице уважителни причини за неявяването на адв. П.
като повереник на частният тъжител Д., в проведеното на 12.11.2021 г. съдебно заседание по
първоинстанционното производство, при все, че както вече нЯ.лкократно бе изтъкнато, и
частният тъжител, и упълномощения от него повереник, са били лично уведомени за датата
и часа на това с.з.
В тази връзка, представеният пред въззивната инстанция амбулаторен лист № 1618 от
04.11.2021 г., касае дата, напълно различна от тази на съдебното заседание, провело се на
12.11.2021 г., а от отговора на Директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни
плащания“ към НОИ се установява, че не са открити данни за издадени болнични листове за
месец ноември 2021 г. по повод временна неработоспособност на лицето Д. Х. П..
Същевременно, приложеното към частната жалба медицинско направление №
167/12.11.2021 г., не е изготвено по утвърдения от Министъра на здравеопазването и
Министъра на правосъдието на Р България образец за този медицински документ и не
отговаря на изискванията, визирани в чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза, за
удостоверяване на невъзможността за явяване на конкретното лице пред съдебния в случая
орган.
Наред с това, в изпратения и приложен по делото от д-р Й.Н. – АИППМП – гр.
София, писмен отговор, входиран в СГС под № 15272/16.03.2022 г., не се съдържа
информация за извършено от адв. Д. П. – от САК, посещение в кабинета му и за извършен
преглед на същия на дата 12.11.2021 г. Напротив, посоченото медицинско лице
конкретизира, че Д. П. е посетил кабинета му на 04.11.2021 г., с оплаквания от болка в
корема, гадене и разстройство, за което му е било назначено лечение с Ентерол, който
преглед е бил отразен в издадения амбулаторен лист № 1618/04.11.2021 г. Описва и, след 3 –
4 дни, Д. Х. П. отново е посетил лекарския кабинет със същите оплаквания и изказване за
съмнения за Ковид – 19, поради което му е назначил лечение с Бисептол и му е препоръчал
изследване с тест за Ковид – 19. В писмото, изхождащо от д-р Н. същия посочва, че е издал
на Д. Х. П. бл. № 119а на МЗ /издавано след преценка на лекуващия лекар за
необходимостта от провеждане на профилактика и рехабилитация на диагностично
уточнено заболяване/ под изх. № 167, като тук следва да се подчертае, че лекарят не посочва
точната дата на издаване на въпросното направление, а в приложеното копие от журнала за
изходящи номера липсват отразени дати, за които се отнасят направените вписвания. Наред
с това изрично отразява, че амбулаторен лист тогава не е издавал, тъй като е очаквал
резултат от теста за Ковид – 19. Впрочем, доказателства касателно здравословното
състояние на адв. Д. П. – от САК, в частност – констатирано ли е заболяване при него от
Ковид – 19 към 12.11.2021 г., въз основа на което заболяване същия да е бил поставен под
задължителна карантина/изолация, и да е бил в обективна невъзможност да се яви и да вземе
участие в провелото се на 12.11.2021 г. с.з., съответно документ от Националната
информационна система за заболелите от Ковид – 19 за това, не са представени не само пред
СРС, но и пред настоящата съдебна инстанция, с оглед на което не може да се приеме, че
това е била причината, обективирала неявяването на адв. Д. П. – в качеството му на
упълномощен процесуален представител на частният тъжител Д. Б. Д., в това с.з. пред
първоинстанционния съд.
5
Същевременно, по отношение на частния тъжител Д. Б. Д., в частната въззивна
жалба, както и в хода на съдебното производство пред въззивният съд, не са наведени
никакви твърдения или представени надлежни доказателства относно реалното
наличие на уважителни причини за неговото неявяване в съдебното заседание,
проведено на 12.11.2021 г. по НЧХД № 2041/2020 г. по описа на СРС, НО, 109 състав.
Категорично не се установява както тъжителят, така и повереникът да са
предприели каквито и да е действия, насочени към уведомяване на
първоинстанционния съд за невъзможността им да присъстват в откритото съдебно
заседание на тази дата, чрез телефона връзка, молба, уведомително писмо или изпращане
на имейл до СРС, номерата и адреса на който съд са публично достъпни в уебсайта. Не се
установява и да е изпратено лице или друг представител, който да уведоми съдебния състав
за неявяването на тъжителя или на неговия повереник, по уважителни причини.
По тези съображения контролната съдебна инстанция намира, че не са налице
обстоятелства, които да обосноват извод, че тъжителят Д. Б. Д., респ. неговия повереник адв.
Д. П. – от САК, са имали уважителни причини за неявяването си в съдебното заседание,
проведено на 12.11.2021 г., за което категорично установено, са били редовно призовани.
При това положение, законосъобразно Районният съд е приел, че частният тъжител
демонстрира недобросъвестно поведение с оглед хода на водения наказателен процес,
иницииран от него, респ. дезинтересираност от развитието на същия, в който смисъл
правилно е преценил, че е налице основанието за прекратяване на наказателното
производство по чл.24, ал.5, т.5 от НПК.
Ето защо следва да се приеме, че като е постановил съдебния си акт в посочения по-
горе смисъл, СРС – НО, 109-ти състав, е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или
неправилно приложение на закона, които да налагат отмяната или изменението му, съдът
счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.11.2021 г. на СРС, НО, 109 състав,
постановено по НЧХД № 2041/2020 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.289,
ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК, е прекратено наказателното производство по НЧХД №
2041/2020 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6