РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Велико Търново, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. М., ЕГН **********, чрез пълномощник –
адвокат К. М., срещу Решение № 235/22.02.2022г. по гр.дело № 1152/2021г. по описа на
Районен съд-Велико Търново в частта, в която първоинстанционният съд е уважил
предявения от Ж. А. Г. против М. Р. М. иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, като е
осъдил последния да заплати на ищеца сумата от 3 689.16 лв., представляваща сума,
получена на отпаднало основание, поради разваляне на договор за изработка от м.август
2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ –
15.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сторените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска. Жалбоподателят счита, че
постановеният съдебен акт, в обжалваната му част, е недопустим и неправилен. Излага, че
първоинстанционният съд не е съобразил релевираното от него възражение за
недопустимост на иска, доколкото ищецът не е собственик на процесния имот. Счита, че
изводите на съда не следват от събраните по делото доказателства, включително съдът е
съобразил експертното заключение относно определените стойности на извършените
работи, но не е взел предвид договорените между страните цени. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна не е подала отговор на въззивната жалба.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
1
представител по пълномощие, поддържа изложените във въззивната жалба оплаквания
срещу първоинстанционния акт в неговата обжалвана част и искането си, направено с нея.
Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник – адвокат П. П., оспорва въззивната
жалба и счита същата за неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваната част. Прави искане за присъждане на разноски за въззивното производство по
списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Велико Търново е било образувано по искова
молба на Ж. А. Г. срещу М. Р. М. с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, в която ищецът
посочва, че закупил заедно със съпругата си жилищен имот в град Павликени,
представляващ втори етаж от къща, който се нуждаел от цялостен ремонт. Твърди, че се
договорил с ответника да извърши ремонтните работи за сумата от 16 000 лв., като в
началото на м.август 2020г. предал на ответника на два пъти сума от по 4 000 лв. или общо
8 000 лв. Сочи, че след получаване на сумата ответникът извършил част от договорените
работи на стойност 4 000 лв. и то некачествено и през м.октомври 2020г. поискал сума в
размер на 3 000 лв., която ищецът му платил. Твърди, че след получаване на последната
парична сума ответникът напуснал обекта и започнал да се укрива, за да не довърши
ремонта. Това и некачествено извършените работи го принудили да наеме друга строителна
бригада, която да довърши ремонта. Посочва, че многократно канил ответника да му върне
платената сума от 7 000 лв. за неизвършените строително-ремонтни работи, но ответникът
не сторил това. Прави искане за осъждането му да му заплати тази сума, получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Р. М. подал писмен отговор на ИМ, в който заел
становище за недопустимост на иска поради липсата на доказателства, че ищецът е
собственик на процесния имот, респ. за неоснователност на същия. Не оспорва факта, че с
ищеца постигнали устна договорка за извършване на ремонт в жилищен имот в град
Павликени, представляващ втори етаж от къща, за сумата от 16 000 лв. за труд, съответно за
ремонт на 5 бр. тавани по 500 лв. или общо 2 500 лв., за ремонт на стените, общо около 350
кв.м, около 4 000лв., включващо мазилка, замрежване и шпакловане, окабеляване по стените
за 400 лв., за замазка цена от 1 200 лв., за подготовка на ремонта – събаряне и къртене общо
1 000 лв., за ремонт на банята 800 лв. и на две тераси 1 200 лв. Твърди, че извършил всички
договорени с ищеца строителни работи в имота, като необходимите материали били
доставяни от близки на ищеца, които одобрявали извършеното и не са правили възражения
за некачествено изпълнение. Признава факта, че получил от ищеца сумата от 8 000 лв., за да
започне ремонтните дейности и през октомври 2020г. още 2 500 – 3 000 лв., с която сума
окончателно било заплатено свършеното до този момент. Посочва, че ищецът му заявил, че
не разполага със средства и че ще продължат с ремонта, когато събере пари. По-късно
ищецът и съпругата му заявили, че не харесват извършените работи на терасата и че са
премахнали плочките от стените й, не защото те падат, а защото не ги харесват. Той им
обяснил, че ако нещо не е наред в изработката на терасата, ще го оправи, но когато отишъл
до имота не бил допуснат в него. Посочва, че узнал, че ищецът е ползвал друга строителна
бригада, която да довърши договорените с него ремонтни работи.
По спорните факти са събрани гласни доказателства. Св. Е. К., тъща на ищеца,
установява, че ответникът не извършил всички договорени с ищеца строителни работи в
имота. Към м.октомври 2020г., когато лично тя предалата сумата от 3 000 лв. на ответника,
били замрежени само стените, на таваните бил поставен само гипс картона, по пода –
изпълнена замазката, в банята – гипс картон и водопровод, а на терасата имало сложен
теракот, но на варова основа и плочките започнали да падат. Тогава отишли до дома на
2
ответника в с.П. К., за да му кажат да отиде да види какво е станало, но той не отишъл.
Работата била възложена на друга бригада.
Св. С. А. установил, че посетил два пъти имота, докато ответникът извършвал ремонта
и видял, че работниците шпакловали, слагали на стените гипс картон, лепили теракот на
стените на терасата, но той паднал. Тогава видял св.К. да плаче и събира плочките, а
майсторът й казвал да мълчи, че ще върне парите от падналите теракотни плочки. След това
не е виждал майсторите, а новите майстори, които дошли, поставили теракот на пода в
стаите и друг на терасата, правили стените, мазали на терасата, опъвали мрежа. Св. М.
Б.също установява, че видял св. К. да плаче и качвайки се на втория етаж на къщата видял
на терасата, че всички плочки са паднали на земята.
Свидетелите Р. Н. установяват, че от м.август 2020г. са започнали извършването на
ремонта в имота на ищеца, като работили в продължение на около месец и половина - два.
През това време премахнали стария паркет, почистили петте стаи, положили мазилка с
мрежа и шпакловка на стените общо 420 кв.м, шпакловка на 100 кв.м тавани, отворили една
стена със свод, на три от стаите направили шпакловка и минерална мазилка и окачени
тавани с орнаменти, разширили банята и я направили до плочки, подменили ВиК
инсталацията, шпакловали стълбището и направили саморазливна замазка, шпакловка на
двете тераси и облепили с теракот стената й, която била здрава и затова не й сложили
мрежа, направили пода на терасите с теракот. Когато свършената от тях работа отговаряла
на получените за труда пари, им казали, че нямат повече средства и двете стаи останали без
мазилка. Св. Н. посочва, че впоследствие им поискали някакви пари, тъй като на терасата са
паднали плочки и са ги изхвърляли. Оказало се, че плочките си стоят на стените. Св. А.
посочва, че участвал в боядисването на терасите, шпакловането и правенето на замазките на
цялото жилище. Установява, че слагали мрежи на стените, правили шпакловка и окачени
тавани на петте стаи, съборили банята и сложили гипс картон, както и сменили ВиК-
инсталацията, поставили стиропор, шпакловка и теракот на пода и стените на терасите им
казали, че нямат повече пари и когато зетят им изпрати, ще продължат с ремонта. По-късно
чул от ответника, че жената недоволствала и искала да й се върнат пари, тъй като не са си
довършили работата.
По делото е назначена съдебно-техническа-оценъчна експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните, в която вещото лице посочва изпълнените в жилищния имот,
заемащ целия втори етаж от жилищната сграда, ремонтни работи. При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице устно е пояснило, че е изпълнено некачествено поставянето
на плочките на терасата /т.5 от КСС/ и че на същата тераса плочките на пода не са
хоризонтирани и мърдат, а останалите строителни работи са недовършени, но относно тях
не става дума за некачествено изпълнение. Съгласно заключението стойността на труда,
положен за извършване на описаните ремонти работи в жилището, определена по средни
цени за страната в Справочник за цените в строителството от м.юли 2020г., възлиза на
сумата от 8 185 лв. Допълнително вещото лице е посочило, че извозването на строителните
отпадъци от имота възлиза на сумата от 200 лв., която не е включена в посочения общ
размер.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Факта дали ответникът е собственик или
не на имота, в който е договорено извършването на ремонтните дейности, е без значение
3
както за допустимостта, така и за основателността на предявения иск.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че между ищеца, като възложител, и ответника, като
изпълнител, е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен устен
договор за изработка от м.август 2020г., по силата на който ответникът се съгласил да
извърши строително-ремонти работи в жилищен имот на ищеца в град Павликени, срещу
заплащане на възнаграждение от страна на ищеца в размер от 16 000 лв., 11 000 лв. от които
били платени на ответника. Не е спорно между страните и се установява от събраните
гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата-оценъчна
експертиза, че част от договорените между страните ремонтни дейности в имота са
извършени. Същите подробно са описани от експерта, като отделните видове работа
съответстват на описаните от разпитаните по делото свидетели изпълнени дейности в
процесния имот.
От показанията на св. Е. К. се установява, че поставените теракотни плочки на терасата
на жилището са започнали да падат, като тези нейни показания се потвърждават и от
показанията на свидетелите А. и Б.. Доколкото последните двама не се намират в родствени
или близки отношения със страните по делото, то съдът приема за доказано това
обстоятелство по категоричен начин. В тази насока са и поясненията на вещото лице в
проведеното в първоинстанционното производство съдебно заседание, в които същият е
посочил, че плочките на терасата са некачествено изпълнени, не са хоризонтирани и мърдат.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищецът е заплатил през
м.октомври 2020г. поисканата му от ответника сума в размер на 3 000 лв., като страните не
спорят, че след този момент ответникът и работниците му не са извършвали ремонтни
дейности в имота. От показанията на всички разпитани свидетели по делото се установява,
че след това последно извършено плащане от страна на ищеца и изявлението му, че ще
продължат с възложените ремонтни дейности по-късно след набавянето на парични
средства, последният, чрез своите близки – св. Косева и съпруга й, е констатирал падането
на плочките на терасата и е предявил претенции към ответника за тази некачествено
свършена работа, съответно не го е допуснал в имота. Това обосновава извода, че не липсата
на осигурено финансиране /материална обезпеченост/ за заплащане на остатъка от
договореното възнаграждение, е причина за спиране на работата, а настъпването на друг
факт, несъмнено установен по делото – падането на поставените плочки на терасата на
жилището. Следователно, правото на възложителя по договора за изработка да развали
същия е възникнало именно тогава, когато е станало явно, че изпълнителят е изпълнил по
ненадлежен начин, т.е. лошо в качествено отношение. Това право е надлежно упражнено,
доколкото е достигнало до знанието на ответника. Индиция за това е и твърдението на
последния, че след прекратяване на договорната връзка м.октомври 2020г. не е извършвал
нищо в имота, а ремонтните дейности са били възложени от ищеца и извършени от друга
строителна бригада, потвърждаващи се от показанията на св. Косева и св. А..
Развалянето на облигационния договор има за последица връщане на даденото – чл.88
вр. чл.55 ал.1 ЗЗД. Дължимата реституция на даденото по договора настъпва и без оглед чия
е вината за погасяването на облигационното отношение. Тъй като по делото липсват
каквито и да било доказателства за конкретни договорености между страните относно
цената на всяка от отделните видове работи /налице са само твърдения на ответника/,
възложени на ответника, то правилно районният съд се е позовал на заключението на
назначената съдебно-техническа-оценъчна експертиза. Съгласно последното стойността на
извършените от ответника ремонтни дейности възлиза на сумата от 8 184.70 лв., като при
уважаване на исковата претенция обосновано съдът е включил сумата от 200 лв.,
4
представляваща стойност по транспортиране на строителни отпадъци и съответно е
приспаднал сумата от 1 074.54 лв. – стойност на положения труд за поставяне на плочки на
стените и пода на терасата на жилището, за които се установява, че не са изпълнени
качествено. Предвид безспорния по делото факт на заплащане на сумата от 11 000 лв. за
възнаграждение на ответника по договора, то последният следва да бъде осъден да върне на
ищеца сума в размер на 3 689.84 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане.
Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира жалбата срещу
решението на първоинстанционния съд в посочената по-горе част за неоснователна.
Последното, като правилно и законосъобразно в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемата страна е
претендирала такива за въззивното производство и тъй като искането й е основателно, то
следва да й бъде присъдена сумата от 300 лв., представляваща договорено адвокатско
възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие е
изцяло заплатено.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/22.02.2022г. по гр.дело № 1152/2021г. по описа на
Районен съд-Велико Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, с адрес с. П. К., община П. Т., ул.“Т.“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. А. Г., ЕГН **********, с адрес град П. ул.“В.“ № .., направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5