№ 72
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20225001000779 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателите С. И. Г., К. К. Г. и В. И. Г. редовно призовани чрез
процесуалния представител, се явяват С. Г. и В. Г.. За трите жалбоподателки
се явява адв. Е. с пълномощно от преди.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „А.“ АД редовно призован, не изпраща
представител.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
С решение № 260215/19.10.2022 г., постановено по търг.д. № 383/2020 г.
по описа на окръжен съд Пловдив, ЗАД „А.“, ЕИК ******** е осъдено да
заплати на К. К. Г., ЕГН ********** сумата от 126 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с полица *****************, за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
1
съпруга й И.С.Г., ЕГН **********, починал на 09.12.2017 г. при
пътнотранспортно произшествие, причинено противоправно и виновно от
П.К.Д. при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло” с peг.
№***********, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 21.01.2020 г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлен
предявеният иск за разликата над 126 000 лв. до претендирания размер от
180 000 лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за периода от 09.12.2017 г. до 21.01.2020 г. ЗАД „А.“, ЕИК
******** е осъдено да заплати на С. И. Г., ЕГН ********** и В. И. Г., ЕГН
********** сума от по 112 000 лв. за всяка от тях, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с полица *****************, за претърпени от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща
им И.С.Г., ЕГН **********, починал на 09.12.2017 г. при пътнотранспортно
произшествие, причинено противоправно и виновно от П.К.Д. при
управление на лек автомобил „Фолксваген Поло” с peг. №***********, ведно
със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 21.01.2020 г.
до окончателното им изплащане, като са отхвърлени предявените искове за
разликата над 112 000лв. до претендирания размер от 160 000 лв., както и
искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода
от 09.12.2017 г. до 21.01.2020 г. К. К. Г., ЕГН **********, С. И. Г., ЕГН
********** и В. И. Г., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ЗАД „А.“,
ЕИК ******** сума в размер на 294,38 лв. - разноски по делото, изчислени
съобразно отхвърлената част на исковете. ЗАД „А.“, ЕИК ******** е осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
окръжен съд, сумата 14 000 лв.- дължимата за производството държавна
такса, както и сумата от 546,88 лв., представляваща изплатени от бюджета на
съда възнаграждения за вещи лица и депозит за призоваване на свидетел,
изчислени съобразно уважената част на исковете.
В момента в залата се явява юрк. Л. с пълномощно по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба
от ищците в първоинстанционното производство – К. К. Г., С. И. Г. и В. И. Г..
Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковите
претенции са отхвърлени, както и в частта, с която е определен началният
2
момент на обезщетението за забава. Изразено е несъгласие с изводите на
първостепенния съд за наличие на съпричиняване. Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите
претенции да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2017 г. Срещу постановеното решение, в частта, с която
исковите претенции са уважени, е постъпила въззивна жалба и от ответника в
първоинстанционното производство - ЗАД „А.“АД. Изложени са подробни
съображения и доводи за неправилност на решението в обжалваната част.
Иска се в тази част решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Изразено е несъгласие с
приетата от окръжния съд степен на съпричиняване.
По всяка от подадените въззивни жалби е постъпил отговор в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна, с който подадената въззивна жалба
от другата страна се оспорва изцяло.
С въззивните жалби и постъпилите отговори не са предявени
доказателствени искания. Страните претендират сторените по делото
разноски.
Адв. Е.: Поддържаме жалбата. Оспорваме другата въззивна жалба.
Нямаме доказателствени искания. Нямаме направени разноски пред вашата
инстанция, затова няма да представям списък на разноските.
Юрк. Л.: Поддържаме депозираната от нас въззивна жалба. Оспорваме
въззивната жалба на ищците. Нямаме искания по доказателствата. Представям
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Адв. Е.: Нямаме възражение по възнаграждението на другата страна.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Е.: Уважаеми апелативни съдии, ще моля от името на трите ми
3
доверителки моля да уважите подадената от нас въззивна жалба. Основното в
нея и като проблем по делото се явява от една страна размерът на
обезщетенията, които ние намираме, че първоинстанционният съд правилно е
приел и определил, че пълният дължим размер на обезщетенията са в рамките
на предявената от нас искова претенция. Големият спор е по отношение на
процента на съпричиняване от наша гледна точка. Ние считаме, че приетият
от първоинстанционния съд 30 % съпричиняване не е обоснован. Изложили
сме подробни съображения във връзка с анализа на доказателствата, защо
намираме, че покойният И.Г. не е съпричинил въобще резултатът, доколкото
намираме, че събраните доказателства сочат, че той се е движил по банкета,
включително в момента на удара. В исковата молба сочим друго, заради
наказателното дело. Взели сме го от решението в наказателния съд в тази
част. Посочили сме това, което сме считали тогава, че той се е движил до
самия край на банкета, но по пътното плато. Но от заключението на
комплексната съдебна автотехническа експертиза изключително подробно се
разглеждат варианти на ъгъла, под който пострадалият е евентуално навлязъл
в пътното платно, като се разглеждат два варианта, с оглед на единия при
навлизане на много остър ъгъл самото вещо лице приема, че е възможно тези
увреждания да са нанесени дори когато той е бил на банкета и изследвайки
показанията на свидетелите, както и съдебномедицинската експертиза и
логиката на самата автотехническа експертиза считаме, че в крайна сметка
няма категорични доказателства, че той е бил на пътното платно, т.е. считаме,
че той е бил на банкета. Самият факт, че има банкет пък определя другото
обстоятелство, че той не нарушава ЗДвП, защото когато има банкет лицата,
включително в междуградските условия, могат да се движат по банкета. Във
всички случаи и да не приемете тезата ни, такава, каквато сме развили,
категорично според нас няма как съпричиняването да е в размер на 30 %,
защото починалият е ударен в гръб. Неговото тяло е успоредно на самия
банкет. На всичкото отгоре това, което категорично е установено, че
виновният шофьор се е движил със скорост много по-голяма от осветената
част на пътя, която неговите къси светлини могат да осигурят, което означава,
че всъщност той се е движил абсолютно слепешком и при всеки възможен
инцидент, дори житейски, на някой просто да му е лошо и да припадне в
момента, в който се движи по банкета е възможно да настъпи такава смърт,
просто защото виновният шофьор не може да контролира пътя, тъй като се
4
движи с къси светлини, които не осигуряват пространство, което да
кореспондира на скоростта. Скоростта му е с 20 и няколко км./ч. по-голяма от
тази, която е била като възможна осветеност на пътя. В този смисъл е и
съдебно автотехническата експертиза. Затова ние намираме, че дори да
приемете съпричиняване на вредоносния резултат, той би следвало да бъде
по-малък от 30 %. Нашето виждане е дори по-малко от 10 %. По отношение
на лихвата тезата ни е спорна, предвид норми в Кодекса на застраховането.
Това, което ни направи впечатление е наличие на задължение на
застрахованото лице, в случая виновният водач, задължително да уведоми
застрахователната организация в 7-дневен срок от възникване на ПТП. Тази
норма не е съобразена с никаква санкция, ако той не изпълни това
задължение. Доколкото обаче отговорността на застрахователя е
функционална от отговорността на виновния водач, така да се изразя, според
нас би било логично да се приеме, че би следвало да се счете, че това виновно
поведение да не изпълни задължение за уведомяване на застрахователя в
посочен, според мен императивен, 7-дневен срок, следва да се счете като
срок, от който би трябвало да се дължи застрахователното обезщетение,
независимо от другите законови разрешения. Всъщност вижданията ни, ако
има някаква съдебна практика и в тази посока, ако се създаде такава, да може
този кодекс в частта, която намирам изключително лобистка, доколкото се
прехвърлят последствията обикновено върху главата на пострадалите лица,
включително наследниците на загинали такива житейски обяснимо ясно е, че
те в момент на такава травма не намират сили, даже необходимост, дори им
липсва и знание, че трябва веднага да се обърнат към застрахователя на
виновния водач. Позволих си да направя една справка сред застрахователни
брокери, които категорично съветват виновните шофьори да не подават
сигнали и да не съобщават на застрахователите, тъй като няма никаква
санкция за тях. Това са ни съображенията, при които намираме, че следва да
има някакво различно разрешение. Поддържаме ги при вас и молим да
уважите претенциите ни до пълния предявен размер.
Юрк. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите депозираната от нас въззивна жалба. Много детайлни
доводи сме изложили във въззивната ни жалба. По отношение на заявеното
днес от колегата и техния прочит на изводите на авто експерта на
комплексната експертиза, която е изслушана в първата инстанция,
5
категорично не сме съгласни със същите. Считаме, че доводите са
едностранчиви и необосновани. Отделно, преобладаващите доказателства,
събрани пред първата инстанция установяват къде е настъпил удара. Не може
едва на този етап да се твърди, че пострадалият И.Г. не е бил на пътното
платно. Във връзка със съображенията на жалбоподателите относно началния
момент на лихвата, която се дължи върху обезщетението, считаме че
противоправното поведение на застрахования, което не е скрепено със
санкция по отношение на него не следва да бъде противопоставено на
застрахователя. Действително лихвата е част от обезщетението, но за това от
кога тя следва да се дължи и е дължима е установено в Кодекса и това е
разпоредбата на чл. 497. В този смисъл моля да оставите жалбата на ищците
без уважение. Претендираме разноските по списъка, който сме представили с
препис.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 08.03.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.43 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6