Р Е Ш Е Н И Е
16.12.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на трети ноември |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2150 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 480989-F513200 от 28.11.2019г. на *** отдел „ОД“-В. Търново в ЦУ на НАП, с което н.
„П.И Д.Н.Н.И Г.“АД-гр. ***, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. на основание чл.
185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700,00 лева за нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ, констатирано на 13.09.2019 година.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд - Плевен,
с която моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че провереният обект е вътрешноведомствена бензиностанция, поради
което съкратеният месечен отчет не оказва влияние върху данъчното и счетоводното
отчитане на санкионираното юридическо лице. Алтернативно моли съда да приеме,
че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя –
юрк. Г., която моли съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 480989-F513200 от 28.11.2019г. на *** отдел „ОД“-В. Търново в ЦУ на НАП.
Алтернативно моли съда да постанови решение, с което да измени обжалваното
наказателно постановление като намали размера на наложената имуществена санкция
на 500,00 лева.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2019 година била извършена
проверка във ведомствена бензиностанция „***, находяща се в гр. Долни Дъбник, ***,
стопанисван и експлоатиран от „***“АД по чл. 16а, ал.3 от Наредба Н-8/2006г.
съвместно с органите на БИМ, при която било установено, че в наличната в обекта
КДФО се съхраняват дневни финансови
отчети от ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №0S001697 и ИН на ФП №58001697 и
ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ № №OS005877 и ИН на ФП
№58005877. Проверяващите констатирали, че съгласно
свидетелство за регистрация №4245391 ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ
№OS005877 и ИН на ФП №58005877 е регистрирано от 17.06.2019г. Извършили и проверка в информационната система на НАП, при която установили, че ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на
ФУ №OS001697 и ИН на ФП №58001697 е дерегистрирана на 13.0б.2019г. При
проверката са изискани и представени клен от 28.06.2019г. до 08.07.2019г„ от
31.07.2019г. до 07.08.2019г. и от 30.08.2019г. до 07.09.2019г. от ЕСФП: ОЙЛ СИС
2.0-Д-КЛ ИН на ФУ №05005877 и ИН на ФП №58005877. Установено е, че липсват
месечни финансови отчети за юни, юли и август. От ЗЛ са изискани с ПИП сер.АА
№0373424/13.09.2019г. кленове за периодите: от 31.01.2019Г. до 07.02.2019г„ от
28.02.2019г. до 07.03.2019г., от 29.03.2019г. до 08.03.2019Г., 29.03.2019г. до
08.04.2019г., от 30.04.2019г. до 07.05.2019г. и от 31.05.2019г. до 07.0б.2019г.
Поради огромния размер на кленовете, същите са представени по електронен път
подписани с електронен подпис, тъй като ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS001697
и ИН на ФП №58001697 е бракувано и се намира при сервизната фирма. Резултатите от така извършената проверка били обективирани в съставен
на основание чл. 110, ал. 4 във вр. чл.50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка №0373424/13.09.2019 година.
На 03.10.2019 година актосъставителят М.М. съставил АУАН №
F513200 в присъствие на свидетелите Н.П.П. и Р.Г.Й.
против „П.И Д.Н.Н.И Г.“АД-гр. ***, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч., в който
са изложени констатациите от извършената проверка и като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 41, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното по
съдебен ред наказателно постановление, с което н. „П.И Д.Н.Н.И Г.“АД-гр. ***,
представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. с
чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева за
нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ, констатирано на
13.09.2019 година.
Така описаната по - горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин въз основа на събраните в хода на съдебното следствие по
делото писмени доказателства: справка за издадени дневни финансови отчети за
месец август 2019 г. на склад ***, заверено копие от отчет фискална памет от
01.08.2019 г., заверено копие от отчет фискална памет от 02.09.2019 г.,
заверено копие от отчет фискална памет от 01.10.2019 г., заверено копие от
отчет фискална памет от 01.11.2019г., заверено копие от писмо изх. №
53-00-555/02.10.2019 г., заверено копие от писмо изх. № 53-00-573/07.10.2019 г.,
заверено копие от известие за доставяне, наказателно постановление №
480989-F513200/28.11.2019 г., акт за установяване на административно нарушение
№ F513200/03.10.2019 г., заверено копие от протокол за извършена проверка №
0373424/13.09.2019 г., заверено копие от опис на паричните с редства в касата
към момента на започване на проверката към ПИП сер. АА № 0379424, копие от
декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение от 13.09.2019
г., копие от приложение № 1 към протокол за извършена проверка сер. АА № 0373424/13.09.2019
г., заверено копие от протокол за извършена проверка сер. АА № 0373424,
заверено копие от блок-схема, заверено копие от проверка на ***, заверено копие
от протокол № 1211888/03.10.2019 г., заверено копие от договор № ***/17.06.2019
г., заверено копие от приложения към договор за сервиз на ЕСФП № ***/17.06.2019
г., заверено копие от диагностика, заверени копия от дневни отчети, заверено
копие от заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година. В съответствие с ангажираните
по делото писмени доказателства са и показанията на актосъставителя М.М.М. и
свидетелите Н.П.П. и Р.Г.Й., които съдът приема с доверие като убедителни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се. Показанията им изясняват че при извършена проверка на
13.09.2019 година във ведомствена бензиностанция „***, находяща се в гр. Долни
Дъбник, ***, стопанисван и експлоатиран от „***“АД по чл. 16а, ал.3 от Наредба
Н-8/2006г. съвместно с органите на БИМ било установено, че неотпечатвайки съкратен
отчет на фискалната памет от действащото към момента ЕСФП: ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ с
ИН на ФУ №OS005877 и ИН на ФП №58005877 в проверявания обект
за периода 01.07.2019г. - 31.07.2019г. в срок до 7 дни от изтичане на месец юли
(до 07.08.2019г.), „***" АД е нарушило състава на чл. 41, ал. 1, от Наредба №Н-18/200бг. на МФ.
Горната фактическа обстановка не се опровергава от показанията на свидетелката
К.Т.В., които съдът намира за логични и убедителни и поради това следва да
бъдат приети с доверие от съда. От същите се изяснява, че в процесната
бензиностанция се извършва зареждане на гориво от автомобили, собственост на „***“АД
и не се допуска продажба на горива на други лица, поради което не се издават и
фактури. Изяснява се също така, че при въвеждане на ЕСФП зя нуждите на софтуера
е въведен условно 1 лв. за заприхождаване на гориво и по тази причина
извеждането или отпечатванетона месечния отчет не се използва за счетоводни
цели.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че извършването на
нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран с наказателното
постановление, за доказано по несъмнен начин. На първо място „П.И Д.Н.Н.И Г.“АД-гр.
***, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. е годен субект на административното
нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Следователно след
изтичането на месец юли 2019г. за жалбоподателя като лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. е възникнало задължение да отпечата съкратен отчет на
фискалната памет на фискалното устройство в обекта - ведомствена бензиностанция
„***, находяща се в гр. Долни Дъбник, ***, стопанисван и експлоатиран от „***“АД.
Срокът, в който той е следвало да изпълни това
си задължение, е определен в разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. – 7-дневен срок след изтичането на съответния месец.
Следователно срокът за отпечатването на месечния отчет за месец юли 2019 г. е бил до 07.08.2019г., включително, както
правилно е определен в НП, т.е. до 7 дни след изтичането на месец юли. Нарушението по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
е формално и с осъществяването на изпълнително му деяние, същото е било
довършено. Тъй като с наказателното постановление се ангажира отговорността на
юридическо лице, то въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса. По
тези съображения настоящият съдебен състав приема, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен и несъмнен
начин, поради което наказателното постановление е правилно.
При доказано извършване на
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, съдът намира, че наказващият орган правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя практиката при
констатация за формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично да се
приравнява на маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада административно-наказателната отговорност за виновно
извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което
не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното
нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН. Следователно преценката дали
едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и
абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да
бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни
последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв
по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото нарушението,
за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално.
Законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия
факт на извършване на деянието, без да е предвидил необходимост от настъпване
на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. По тези
съображения съдът намира, че чрез приложението на чл. 28 от ЗАНН не биха се
постигнали целите по чл. 12 от ЗАНН и нарушението не представлява маловажен
случай.
За така извършеното
административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата
на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е предвидена
имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При определяне на размера на
имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27,
ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай административно-наказващият орган (АНО) е
отмерил имуществена санкция в размер на 700 лева, чийто размер съдът намира за
завишен, тъй като не са отчетени обстоятелствата, че нарушението е извършено за
първи път и продажба на горива не е извършвана на външни лица. Поради
изложеното, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено като размера на наложената имуществена санкция бъде намален от
700,00 лева на 500,00 лева. Съдът намери, че този размер на имуществена санкция
се явява адекватен и ще способства за постигане целите на наказанието,
установени в чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 480989-F513200 от 28.11.2019г. на *** отдел „ОД“-В. Търново в ЦУ на НАП, с което н.
„П.И Д.Н.Н.И Г.“АД-гр. ***, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. на основание чл.
185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700,00 лева за нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ, констатирано на 13.09.2019 година като НАМАЛЯ размера
на наложената имуществена санкция на 500,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: