№ 328
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ с адрес гр.Бяла ул.“Цар Ивайло“№ 1, с вх.№ 280230/25.03.2021Г срещу
решението на ВРС-XХс-в № 260784/8.03.2021г по гр.д.№ 3823/2019г в частта му, с която е
отменено решението на ОС на ЕС от 19.02.20019г за избор на Г.С. за управител на
Етажната собственост, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, и е осъдена ЕС да заплати на
ищеца сумата от 400лв, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна и за постановяването на друго за отхвърлянето на предявения иск и за присъждане на
сторените разноски, вкл. и заплатен адв.хонорар.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК e постъпил пасмен отговор от ДМ. АРС. К. вх.№
288738/28.05.2021г със становище за неоснователност на подадената жалба. Счита
решението за правилно и обосновано и затова моли за потвърждаването му.
Претендира присъждането на разноските, сторени за настоящото производство.
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.А. КЕРДЅВАР срещу
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ –гр.Бяла ул.“Цар Ивайло„ № 1 с искане за отмяна решенията,
взети от Общо събрание на ЕС, проведено на 19.02.2019г:
по т.1 за избор на Г.С. за управител на ЕС,
по т.2 за завеждане на съдебни дела срещу собствениците, които не заплащат дължимите
такси за поддръжка и управление на общите части.
1
В исковата молба чрез адв.Кр.М. от САК ищецът сочи, че е собственик на aп.111 в
процесната ЕС с адм.адрес: гр.Бяла ул.„Цар Ивайло“ № 1, находяща се в сграда с идентиф.№
07598.305.407.1 по КККР.
На 26.02.2019г получил по имейл от избрания на 24.01.2018г управител Г.С.
незаверено по чл.16 ал.7 от ЗУЕС копие от протокол за ОС от 19.02.2019г, подписан от нея и
от протоколчика ОКС.К..
Оспорва следните решения, взети от ОС:
по т.1. - избор на Г.С. за управител на ЕС с мнозинство от 84,4463% ид.ч. от присъстващи
66,253%;
по т.2. - завеждани на съдебни дела срещу собствениците, които не заплащали дължимите
такси за поддръжка и управление на общите части с мнозинство от 79,5516% ид.ч.
Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 10952/2015г на ВРС било отменено
решение на ОС от 21.08.2015г за избора на Г.В.С. за управител на ЕС на собствениците на
двете съседни сгради в гр.Бяла с адреси ул.“Цар Ивайло“ № 1 и ул.“Приморска“ № 8.
Същевременно ищецът бил избран за управител на ЕС на ОС на 30.08.2017г, а на
алтернативно, несвикано събрание от същата дата, за управител на ЕС на процесната сграда
било избрано и дружеството „Миг-Маркет“ООД, като и двамата управители били
регистрирани в Регистъра на Етажните собствености към Община-гр.Бяла.
Твърди, че решенията от 30.08.2017г били оспорени по съдебен ред, както и това от
24.01.2018г за избор отново на Г.С. за управител.
Сочи, че повечето собственици са чужденци, пребиваващи предимно в летния сезон
или началото на есента и затова ОС нарочно било свиквано на 19.02.2019г, за да се отнеме
възможността им да присъстват, което било в полза на етажния собственик „Миг-Маркет“
ООД.
Оспорва размера на посочените в протокола собствени на дружеството 47,4329%
ид.ч., включително, че част от тях са общи части на ЕС.
Оспорва правото на дружеството да иска свикване на ОС на ЕС по реда на чл.12 ал.2
от ЗУЕС, като сочи и че такова искане няма към Г.С..
Оспорва и наличието на 33% ид.ч. за провеждането на ОС в кворум в 14.00ч, на
осн.чл.15 ал.3 от ЗУЕС. Липсвали списъци за присъстващите лица в 13.00ч и един за
присъстващите лица в 14.00ч. Оспорва представителната власт на Д.И.Т., Р.Г. и ОКС.К.,
както и размера на представляваните от тях ид.ч. Освен това, протоколчикът, служител на
„Миг-Маркет“ ООД, не бил вписал множество изявления на присъстващите.
Счита изборът на Г.С. за неправилен доколкото с поведението си тя принуждавала
собствениците на сградата да сключват договори с „Миг-Маркет“ ООД, по които да
заплащат по 10евро на кв.метьр върху общата площ от квадратните метри на жилището им
и на ид.части към него.
В тази връзка обосновава незаконосъобразността на решението по т.2 с липсата на
2
решение на ОС на ЕС за заплащане на 10 евро на кв.м на „Миг-Маркет“ ООД по
индивидуалните договори с него.
Оспорва действителността на подписаните договори.
Сочи, че не били отменени решенията на ОС от 30.08.2017г, че плащанията към ЕС
стават по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС в размер по 4,60 лв за обект месечно и по 4,20лв на човек
месечно, както и петкратен размер за стопанска дейност и за отглеждане на животно в
сградата.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Етажната
собственост на сграда с идентиф.№ 07598.305.407.1 по КККР с адрес: гр.Бяла ул.„Цар
Ивайло“ № 1 чрез управителя на ЕС Г. ИВ. Н., с който исковете се оспорват като
неоснователни.
Счита съдебните решения по посочените производства за неотносими към
оспорените решения от 19.02.2019г
Сочи, че поканата за свикване на ОС съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
поставена е на входната врата на сградата на 8.02.2019г, за което е съставен и изричен
протокол и е изпратена от управителя на ЕС по имейл на всички собственици, които са
вписали адреса си на ел.поща в домовата книга.
Възразява, че на осн.чл.12 ал.2 от ЗУЕС, ОС е свикано от Г.С. по писмено искане на
„Миг-Маркет“ ООД като собственик на повече от 20% ид.ч. от ОЧС.
Счита, че са били спазени минималният 7-дневен срок между свикването на ОС и
датата на провеждането.
Няма законово изискване през кое време на годината да се провежда ОС, на което са
присъствали множество чужди граждани, вкл.чрез пълномощници.
Събранието на ЕС било проведено при изискуемия кворум в хипотезата на чл.15 ал.2
от ЗУЕС.
Собствеността на ид.ч. от ОЧС на „Миг-Маркет“ ООД като етажен собственик се
доказва от НА № 68 том IV per.№ 5278 н.д.№ 506/ 2004г, с който е придобита собствеността
върху ПИ с идентиф.№ 07598.305.407 по КККР с площ от 4677кв.м., Разрешение за строеж
№ 115/21.12.2004г на „Хотелски комплекс „Миг-Маркет“ ООД, с подобект „Хотелски
комплекс-Корпус А“; Разрешение за ползване № ДК-07-137/07.05.2009г на строеж
Апартаментен (студиен) хотел - корпус А, включващ апартаментна (хотелска) част, кафе
сладкарница, два офиса, външен басейн, подпорни стени и ажурни огради, сградни ВиК
отклонения и сградно ел.захранване от КТП до ЕРТ; НА № 117 том VIII дело № 1605/ 2009г
на СлВп-Варна, НА № 77 том X дело № 2004/2009г на СлВп-Варна и НА № 19 том XI дело
№ 2157/2009г на СлВп-Варна.
Обектите в ЕС, които „Миг-Маркет“ ООД не е отчуждило били собственост на
3
дружеството по смисъла на чл.92 от ЗС и представляват 47,4329% от ОЧС.
Сочи, че протоколчикът на събранието бил избран при спазване разпоредбите на
ЗУЕС, а протоколът съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Към момента на провеждане на ОС Г.С. била действащ управител на
процесната ЕС по силата на решение на Общото събрание на ЕС от 24.01.2018г.
Счита за неотносими към законосъобразността на събранията изложените от ищеца
обстоятелства по повод размера на таксите за поддръжка и управление и начина на
определянето и заплащането им.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представените доказателства – НА № 72//2010 /л.л.68-
69-I/ се установява, че ищецът е собственик на СОС в сграда-ЕС с идентиф.№
07598.305.407.1 с адрес: гр.Бяла ул.„Цар Ивайло“ № 1,
От Протокол за ОС на ЕС от 19.02.2019г /л.19-26-I/ е видно, че на посочената дата ОС
е приело решението по т.1 от обявения дневен ред за избор на Г.С. за управител на ЕС,
С ПО са представени следните писмени документи:
нот.акт за продажба на недвижим имот № 68/2004г /л.357- 358-I/, по силата на който
дружеството „Миг Маркет“ ООД е придобило от „България травел траде“ ЕООД недв.имот,
находящ се в гр.Бяла, представляващ УПИ II–1493 в кв.131 по плана на гр.Бяла, заедно с
построени в него 11 бунгала.
Издадено е от община Бяла Разрешение за строеж № 114/ 21.12.2004г /л.359-361-I/ на
„Хотелски комплекс – „Миг маркет“ ООД“ в УПИ I в кв.130 и УПИ II-1493 в кв.131 на
гр.Бяла, както и Разрешение за ползване № ДК-07-137/07.05.2009г, с което е разрешено
ползването на Апартаментен (студиен) хотел – корпус „А“, включващ апартаментна
(хотелска) част, кафе, сладкарница, два офиса, външен басейн, подпорни стени и ажурна
ограда, сградни ВиК отклонения и сградно ел. захравнаване от КТП до ГРТ.
По делото са представени нотариални актове за продажба на следните самостоятелни
обекти, намиращи се в сградата, построена в ПИ 07598.305.407 по ККРК, идентично с УПИ
II-1493, както следва: Студио 4, Студио 5, Студио 10, Студио 14, Студио 16, Студио 18,
Студио 19, Студио 20, Студио 21, Ап.22, Ап.23, Ап.24, Ап.26, Ап.34, Ап.37, Ап.38, Ап.40,
Ап.42, Ап.43, Ап.46, Ап.47, Ап.48, Ап.49, Ап.50, Ап.51, Ап.52, Ап.53, Ап.54, Ап.55, Ап.56,
Ап.57, Ап.62, Ап.66, Ап.67, Ап.68, Ап.69, Ап.70, Ап.71, Ап.72, Ап.73, Ап.74, Ап.75, Ап.76
/л.417 – 502-I/; Ап.82, Ап.86, Ап.87, Ап.88, Ап.89, Ап.90, Ап.91, Ап.96, Ап.97, Ап.102,
Ап.107, Ап.108, Ап.109, Ап.110, Ап.111, Ап.113, Ап.114, Ап.115, Ап.116, Ап.117, Ап.118,
Ап.122 /л.504- 549-I/
4
Прието е заключението на в.лице Св.Б. по допуснатата СТЕ, което съдът намира за
обективно, компетентно и пълно. В.лице е посочило, че има разлика между РЗП за
процесната сграда, описана в Протокол обр.16 за установяване годността за ползване на
строежа от 15 524,43кв.м., и РЗП от 16 203кв.м., отразена в приложеното от ответника
площообразуване /л.364-367-I/. В заключителната част обясненията в заключението в.лице е
посочило, че поради липсата на Площообразуване в архива на община Бяла, в.лице е
ползвало представеното по делото от „Миг Маркет„ ООД площообразуване. Последното е с
дата от м.02.2008г и е изготвено от Румяна Ат.Иванова –оценител на недв.имоти /л.365-
367-I/.
Прието е като доказателство по делото Разрешение за ползване от 7.02.2009г,
издадено от РДНСК /л.631-I/ и Протокол за установяване годността на обекта от 21.04.2009г
/Акт обр.16, л.610 – л.630-I/
Въз основа на горната фактическа установеност въззивният съд достига до следните
правни изводи
По отношение прекратителната част от решението на ВРС, с която производството
по предявения от Дм.А.К. срещу ЕС-гр.Бяла ул.„Цар Ивайло“ № 1, иск за отмяна на
решението на ОС на ЕС от 19.02.2019г по т.2 - за завеждане на съдебни дела срещу
собствениците, които не заплащат дължимите такси за поддръжка и управление на общите
части, е прекратено като недопустимо, на осн.чл.130 ГПК, въззивното производство бе
разделено и образувано в отделно ч.гр.дело под № 2292/2021. По него с определение на
ВОС, ГО, IVс-в № 3641/13.10.2021, прекратяването е потвърдено и определението на ВОС е
влязло в законна сила. Ето защо не подлежи на пререшаване този въпрос от настоящия
въззивен състав, въпреки доводите, изложени от процесуалния представител на
въззиваемата страна
Настоящият въззивен състав дължи произнасяне по основателността на жалбата в
останалата част, а именно досежно законосъобразността на приетото от ОС на ЕС на
19.02.2019 решение по т.1 - за избор на управител съдът.
Искът с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС за оспорването на решението по т.1 е
предявен в предвидения от закона преклузивен 30-дневен срок, тъй като ИМ е подадена на
11.03.2019г.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да установи кумулативното
наличие на изискуемите от закона предпоставки :
- че е собственик на обект в сградата в режим на етажна собственост и
- че са приети решения на ОС с атакуваното съдържание.
В тежест за ответната страна – ЕС е да установи чрез главно и доказване, че
решенията са били взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен
ред, кворум, мнозинство, т.е. че ОС на ЕС е било проведено съобразно изискванията на
ЗУЕС; изготвеният протокол също е съставен според правилата на ЗУЕС, както и че взетите
5
решения са в съответствие със законовите разпоредби.
Съдът следва да се произнесе само в рамките на наведените от ищеца основания за
незаконосъобразност на решенията.
Ищецът е установил правнорлевантните факти, които са в в негова тежест.
По първото наведено от ищеца оплакване, че голяма част от собствениците били
чужди граждани, които са били препятствани да участват в събранието, доколкото
пребивават в сградата предимно в летния сезон и началото на есента.
Същото е неоснователно. В ЗУЕС или в друг законов или подзаконов нормативен акт
липсват изисквания за времето през годината, когато да бъде провеждано ОС и това да е
обусловено от факта, че самостоятелните обекти в ЕС са притежание на чужди граждани и
затова да бъде съобразено с периодите на пребиваването им в страната.
Да се мисли противното би довело до злоупотреба с права и фактическа
невъзможност за провеждането на ОС дори и в неотложни случаи, съгл.чл.12 ал.3 ЗУЕС, ако
такава необходимост възникне във всеки един момент през годината. При това, би
поставило в неоправдана зависимост целогодишно обитаващите етажни собственици от
пребиваващите в чужбина такива.
На следващо място. Изборът и преценката да се притежава недвижима собственост в
друга държава, където не е обичайното местоживеене на физическото лице, е личен. С
придобиване правото на собственост върху недвижима вещ, върху собственика преминава и
рискът за нея, а също и задължението да се погрижи за вещта си с грижата на добър
стопанин. Последното може да бъде осъществено както лично, а ако това не може да стане -
чрез трето лице, за което то да бъде изрично натоварено. В тази връзка нормата на чл.14 ал.1
и ал.3 от ЗУЕС изрично предвижда възможност за представителство на възпрепятстваните
да участват в ОС ет.собственици, както чрез други етажни собственици, така и чрез адвокат
по силата на обикновено пълномощно, а дори от външни лица чрез пълномощно с
нот.заверка на подписа.
Така неучастието на някой от ет.собственици поради пребиваването му
преимуществено в чужбина следва да се приеме като проява на собственото му бездействие,
а не непременно като преднамерено недобросъвестно поведение от страна на лицата,
свикали ОС.
По второто оплакване на ищеца за липса на писмено искане от ет.собственик
„Миг-Маркет“ ООД до Управителя на ЕС за свикването на ОС по реда на чл.12 ал.2
ЗУЕС, т.е. от ет. собственици, които имат най-малко 20% ид.ч.от ОЧС.
Същото е неоснователно.
Такова писмено искане от дружеството е представено още с писмения отговор
/л.371-I/, а и липсва законово задължение за прилагането му към поканата за свикване на ЕС,
каквито са наведените от ищеца възражения. При това, изискването за писмена форма на
искането по чл.12 ал.2 е форма за доказване, от която могат да се ползват само лицата,
6
свикали събрание в случаите, когато поради бездействието на управителя същото не е било
свикано от него в 10-дневия срок от получаването му съгл.чл.12 ал.3 ЗУЕС.
Самият ищец не е бил сред лицата, поискали провеждане на ОС на 19.02.2019г и
затова наведеното от него оплакване по съществото си представлява защита на чужди права,
което е недопустимо според ГПК
Независимо, че не са наведени оплаквания от ищеца съдът намира за уместно да
посочи, че поканата за събранието /л.372-I/, и представеният протокол за поставянето
/л.373-I/ съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл.13 ал.1 ЗУЕС, а именно: дата и
час на събранието, днeвeн ред, подписи на съставилите ги лица, като е била поставена и на
видно място – входа на сградата, повече от седем дни преди датата на събранието.
На следващо място. По оплакването, че етажният собственик „Миг Маркет“ООД
не бил легитимиран да иска свикване процесното събрание по реда на чл.12 ал.2 ЗУЕС,
тъй като не притежавал 20 % или повече %ид.ч. от ОЧС.
В тази връзка по делото не са представени нарочни титули доказващи, че дружеството е
собственик на 57 самостоятелни обекта на собственост, към които да са придадени 47,4329%
от ид.ч. от ОЧС, съгласно протокола за ОС на 19.02.2019г, а именно: Снек-бар на две нива - I
сутерен и II сутерен; Офис 1; Офис 2; Студио 1; Студио 2; Студио 3; Студио 6; Студио 7;
Студио 8; Студио 9; Студио 11; Студио 12; Студио 13; Студио 17; Студио 18; Ап.27;
Ап.28; Ап.29; Ап.30; Ап.31; Ап.32; Ап.33; Ап.35; Ап.39; Ап.41; Ап.44; Ап.45; Ап.58;
Ап.59; Ап.60; Ап.61; Ап.63; Ап.64; Ап.65; Ап.78; Ап.79; Ап.80; Ап.81; Ап.83; Ап.84;
Ап.85; Ап.92; Ап.93; Ап.94; Ап.95; Ап.98; Ап.99; Ап.100; Ап.101; Ап.103; Ап.104;
Ап.105; Ап.106; Ап.112; Ап.119; Ап.120; Ап.121.
За собствеността върху горепосочените самостоятелни обекти се съди косвено въз
основа на множеството представени с ПО писмени документи, от които е видно, че през
2004г дружеството „Миг Маркет“ООД е придобило правото на собственост върху два УПИ,
за които същата година община Бяла му е издала общо разрешение за строеж да построи
„Хотелски комплекс – „Миг маркет“ООД“. След изграждането на обекта, през 2009г е
издадено Разрешение за ползване за Апартаментен (студиен) хотел – корпус „А“, включващ
апартаментна (хотелска) част, кафе, сладкарница, два офиса, външен басейн, подпорни стени
и ажурна ограда, сградни ВиК отклонения и сградно ел. захранване от КТП до ГРТ.
Така, като собственик на земята „Миг Маркет“ООД е придобил правото на
собственост и върху построената върху нея сграда съдържаща самостоятелни обекти,
съгласно чл.92 ЗС. С част от тях дружеството се е разпоредило, обективирано в отделните
сделки с различни физически лица – приобретатели. Следователно, по отношение на
останалите обекти, дружеството е останало техен собственик.
Неоснователни са доводите на ищеца, че в разрешението за ползване от 07.05.2009г
като възложител на строежа, наред с „Миг маркет“ООД, били посочени и четири физически
лица – Марит Ирене Ферой, Харалд Ферой, Анджей Йежи Кохальски и Андрей Михайлович
Ефименко. От това не следва, че посочените лица са придобили правото на собственост
7
върху построената страда наред с „Миг Маркет“ООД. Това е така, доколкото възложител по
смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ може да бъде не само собственикът на имота, а и лице, на
което е учредено право на строеж в чужд имот.
В настоящия случай, видно от приложените на л.504-506, 518 и 523 нотариални
актове е, че посочените в разрешението физически лица са придобили от „Миг маркет“ООД
ид.части от правото на строеж върху дворното място заедно със съответния самостоятелен
обект на собственост в процесната сграда - Ап.82; Ап.96 и Ап.107, както и съответните ид.ч.
от ОЧС. Щом като физическите лица–възложители не са придобили и част от дворното
място преди завършването на строежа, то същите не са приодбили по приращение
собствеността върху самостоятелните обекти на собственост в ЕС. Още повече, че
възражението отново сочи защита на чужди права. При това, обратният извод не би бил в
интерес дори на самия ищец, т.е. ако се приеме, че наред с дружеството „Миг Маркет“ООД е
имало и други съсобственици на сградата, от това би следвало, че при реализираните
продажби „Миг Маркет“ООД се е разпоредил с правото на собственост върху конкретни
обекти, които не са били изцяло негови.
Що се отнася до етажния собственик „Миг маркет“ООД, който на проведеното
събрание на 19.02.2019г на практика е формирал еднолично мнозинство предвид вписаните
в протокола 47,4329% ид.ч. от ОЧС.
Макар да се собственик на 57бр самостоятелни обекта в корпус А от апартаментен
хотелски комплекс, посочени по-горе, при липсата на нарочни документи за всеки един от
тях, не се установява по убедителен и категоричен начин какъв е точният процент на общо
притежаваните от „Миг Маркет„ООД %ид.части от ОЧС.
От заключението на в.лице Св.Б. се установява съществена разлика от около 679кв.м.
между РЗП, посочена в Протокола обр.16 - 15 524,43кв.м., и посочена в Площообразуването
РЗП от 16 203кв.м.Констатираната разлика между двете стойности на РЗП не попада в
рамките на статистическата грешка, тъй като съставлява 4,3738% от първата посочена площ
и 4,1906% - от втората, което налага извод, че едната от двете стойности е невярна.
В случай, че по време на строителството, по различни причини първоначалният
проект на сградата е претърпял някои преработки, то още преди подписването на Акт обр.15,
удостоверяващ окончателно приключване на строежа и че той е бил изпълнен съобразно
одобрените проекти, следва да бъде изготвено окончателното площоразпределяне. В
последното се отразяват всички направени и одобрени по законовия ред изменения до този
момент.
В настоящия случай, макар ид.части, посочени в нот.актове за разпоредителните
сделки с отделни обекти, да съвпадат с данните от Площообразуването, както и с вписаните
в протокола на ОС от 19.02.2019г, при положение, че по делото няма данни кога е бил
издаден Акт обр.15, за да се прецени дали представеното площообразуване го е предхождало
и по каква причина отразената в Акт обр.16 РЗП е значително по-малка, съдът възприема
данните от Акт обр.16 от 21.04.2009. На него се е позовава и вещото лице, доколкото същият
представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда
материална доказателствена сила. За разлика от него, представеното Площообразуване от
8
м.02.2008г има характера на частен свидетелстващ документ и затова не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила.
Доколкото експертизата не е била оспорена от ответника, включително в частта
сочеща, че има разлика в РЗП по Площообразуването и по Акт обр.16, нито е била поискана
повторна такава, по делото на практика липсва категорично доказателство, което да сочи на
действителния размер на придаваемите ид.ч. от ОЧС към всеки един от самостоятелните
обекти на собственост.
При това положение, макар ид.части, посочени в нот.актове и в Протокола от ОС да
са тези според Площообразуването от 2008г,то същите са били изчислени въз основа
неточните измервания за РЗП и затова съдът не би могъл да изгради правните си изводи за
действителния процент ид.ч. от ОЧС, придаваеми към съответните СОС.
В допълнение следва да се посочи и това, че установяването на действителните
проценти ид.части от ОЧС към всеки един самостоятелен обект от сградата в ЕС, при
очевидното наличие на спор между ет.собственици, е необходимо да стане в изрично
предвидено в закона производство – това по реда на чл.40 Закона за собствеността /ЗС/.
Това е така доколкото с постановеното в рамките на същото съдебно решение със сила на
пресъдено нещо спорът би бил разрешен и би имало обвързваща сила спрямо всички лично
участващи в производството етажни собственици. Без изясняването на този спорен въпрос
всяко едно последващо събрание би било поставено под угрозата за неговата валидност
поради неизясняването на този въпрос.
При изрично предвидено в закона исково производство, недопустимо е това да става
инцидентно чрез СТЕ в рамките на производството по чл.40 Закона за управление на
ет.собственост /ЗУЕС/, с което не се формира СПН и няма обвързващ характер при
положение, че в него участва само персонифицираната за нуждите на съдопроизводството
етажна собственост, но не и отделните физически и/или юридически лица-индивидуални
собственици.
В обобщение се налага изводът, че ответникът не доказва точния процент ид.ч. от ОЧС,
притежавани не само от етажния собственик „Миг маркет“ООД, а и от всички останали
етажни собственици. Недоказани по делото остават и обстоятелството, че дружеството
притежава повече от 20 %ид.ч. от ОЧС, съответно, че има правото да свика ОС по реда чл.12
ал.2 от ЗУЕС, както и че в 14.00ч на 19.02.2019г, в хипотезата на спадащ кворум по чл.15
ал.2 ЗУЕС, на събранието са присъствали собствениците, притежаващи поне 33%ид.ч. от
ОЧС.
Липсата на яснота относно действителното разпределение на придаваемите ид.ч.
влече незаконосъобразност и на процедурата по провеждане на събранието, доколкото към
този момент, а и понастоящем не е било ясно точно с какъв процент право на глас е
разполагал всеки от присъстващите на събранието етажни собственици предвид правилото
на чл.17 ал.1 ЗУЕС, указващо, че всеки собственик гласува с притежаваните от него ид.части
от ОЧС.
9
Незаконосъобразността на процедурата по свикване и провеждане на събранието от
19.02.2019г поради противоречие с нормите на чл.12 ал.2, чл.15 ал.3 и чл.17 ал.1 от ЗУЕС,
влече от своя страна и незаконосъобразност на взетото на същото събрание решение по т.1
за избор на Г.С. за управител на ЕС, което е основание за отмяната му. Ето защо искът по
чл.40 от ЗУЕС в тази част като основателен следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението може да се посочи, че останалите доводи на ищеца за
пороци по свикването и провеждането на събранието са неоснователни по
сл.съображения:
- за липсата на два отделни списъка за лично присъстващите или чрез представители
собственици в определения с поканата час на събранието–13:00ч и за присъствалите в
14:00ч, влече незаконосъобразност на събранието.
В чл.15 ал.1 до ал.3 от ЗУЕС липсва изискване за воденето на два отделни списъка в
случаите на провеждане на събранието при спадащ кворум. При това, в настоящия случай
към Протокола от проведеното ОС е приложен и надлежно оформен списък на всички явили
се лица /л.25-26-I/, а в самия протокол изрично са посочени процентите на ид.ч. на
присъстващите в 13:00ч и в 14:00ч.
- че присъствалите на събранието лица Д.И.Т., ОКС.К. и Р.Г. не са имали надлежно
учредена представителна власт за участие в ОС на сградата, доколкото по делото са
представени нот.заверени пълномощни към първата - от собствениците на ап.82, ап.107 и
ап.108 /л.397 – 401/, към втората - от собствениците на ап.56 и ап.117 /л.403 и 404/, а към
третата – адв.пълномощни от собствениците на студио 15, 21 и ап.40 /л.412, 416 и 414-I/.
Или, предивдената в чл.14 ал.3 ЗУЕС специалната форма на упълномощаването на трети за
ЕС лица е спазена – с нотариална заверка или с адвокатско пълнмощно, наред с което видно
от протокола за ОС пълномощниците са гласували единствено от името на доверителите си,
т.е. изцяло в рамките на валидно възникналите мандатни правоотношения. При това, отново
се касае за защита чужди права. Единствено лицата, които не са били надлежно
представлявани, могат да се позоват на този порок.
- относно неправилността на избора на Г.С. за управител на ЕС. Съдебната практика е
категорична, че в производството по искове по чл.40 ЗУЕС съдът извършва контрол
единствено относно процесуалната законосъобразност на приетите решения на ОС на ЕС,
без да се преценява тяхната целесъобразност, който въпрос е от компетентността само на ОС
на ЕС.
Достигането до крайни правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, предпоставят
потвърждаване на първоинстанционното решение.
По разноските.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
сторените от нея разноски съобразно уважената част от иска .
С представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от
3.03.2019г /л.18-I/ ищецът по делото е доказал действително направени разноски от 2100лв
10
за заплатено в брой адв. възнаграждение и ДТ.
В тази връзка направеното от ответника възражение за прекомерност е частично
основателно доколкото платеният от ищеца размер от 2000лв надвишава повече от три пъти
установения минимум от 600лв, съгл.чл.7 ал.1 т.4. от Наредба № 1/09.07.2004г.
Същевременно производството по делото е продължило почти две години, писмените
доказателства са значителен обем, а по делото са ангажирани и специални знания на вещо
лице чрез СТЕ. Затова съдът намира, че справедливият размер на адв. възнаграждение на
ищеца в случая е 700лв. Или, съгласно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 400лв, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
За въззивното производство, предвид неоснователността на жалбата, в полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 1000лв,
на осн.чл.78 ал.3 ГПК, с оглед своевременно отправеното искане, представените доказателст
ва за сторени разноски /л.л.79, 80/, както и липсата на възражение за прекомерност от
насрещната страна.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XХс-в № 260784/ 8.03.2021г по гр.д.№
3823/2019г в частта му, с която е отменено решението на ОС на ЕС от 19.02.20019г за
избор на Г.С. за управител на Етажната собственост, на основание чл.40 ал.1 ЗУЕС, и е
осъдена ЕС да заплати на ищеца сумата от 400лв, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адм.адрес : гр.Бяла ул."Цар Ивайло" № 1
да заплати на ДМ. АРС. К., гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр.Бяла ул.“Цар
Ивайло“ № 1, Сграда А, ап..111, сумата от 1000лв /хиляда лева/ - сторени разноски за
въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Решението на ВРС в неговата прекратителна част досежно т.2 от Решението на
ОС на ЕС от 19.02.2019г е влязло в законна сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11