№ 8557
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110152808 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. П. Б. срещу
фирма, ЕИК *********, която отговаря на изискванията за редовност, а
предявените с нея искове са допустими.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад
по делото.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
същия.
Съдът намира за относимо и допустимо искането на ищеца по чл. 190
ГПК за задължаване на ответната страна да представи препис от процесния
договор за потребителски кредит, погасителен план и СЕФ, поради което
същото следва да бъде уважено.
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой са
сключените договори между страните и какво е движението по тях, поради
което искането на ищеца за снабдяването му със съдебно удостоверение, което
да му послужи пред БНБ следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект
за доклад на делото:
Предявен е за разглеждане установителен иск от Д. П. Б. срещу фирма с
искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
потребителски кредит № ******/07.11.2016 г., на основание по чл. 26, ал. 1,
1
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК поради противоречието му със закона; при условията
на евентуалност е предявен за разглеждане иск за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит, предвиждаща
задължение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от “******” в
полза на ответника.
Ищецът твърди, че на 07.11.2016 г. е сключил с ответното дружество
фирма договор за потребителски кредит № ******. По силата на договора му
била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лева, която следвало
да върне в срок от 30 дни. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,66
%. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „******“ в полза на ответното дружество.
Сочи, че без да е упоменато в основания договор, му е начислена такса за
обезпечение с поръчителство в размер на 200 лева. Счита процесния договор
за кредит за недействителен, тъй като в него не са посочени дължимите
вноски по договора за поръчителство, не е посочено, че сключването на
договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита,
каквото всъщност се явява. Твърди още, че договорът не е надлежно подписан,
поради което липсва съгласие за сключването му, както и че не е представян на
ищеца, не отговаря на изискуемата в ЗПК форма. Сочи, че договорът е
недействителен и доколкото противоречи на закона, тъй като в него не се
съдържа начинът на изчисляване на ГПР, като посоченият размер на разходите
не отговаря на действително приложимия между страните. Поддържа, че в
размера на ГПР следва да се включи и дължимото възнаграждение по
договора за поръчителство, имащо характер на разход във връзка с
предоставянето на кредита, като в този случай същият би надхвърлил
предвидения в закона максимален праг, а в противен случай би се допуснало
заобикаляне на закона. Счита, че посочването на по-нисък ГПР в договора
представлява нелоялна търговска практика. Поради тези съображения и
останалите подробно изложени такива в исковата молба моли съда да уважи
предявения иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски
кредит, при условията на евентуалност – иска прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 5 от договора. Претендира съдебни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът фирма е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава
факта на сключен между страните договор с посоченото от ищеца
съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за
недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното
възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи,
че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – *******,
поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се,
че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без
да имал задължение да избере именно ******* (Малта). Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
2
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да
докаже сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит №
******/07.11.2016 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително
и клаузата на чл. 5, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора
чрез поръчителство от „******“, както и че същият е нищожен на сочените
основания, респ. че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на сочените
основания.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че
договорът е действителен, както и че клаузите на същия са индивидуално
уговорени, като УКАЗВА на ответника, че за посоченото обстоятелство не
сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: че: 1) между страните е сключен договор
за потребителски кредит №******/07.11.2016г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 400 лева; 2) в договора за потребителски кредит е
предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез
поръчителство с трето лице, като е предвидено заплащането на
възнаграждение в посочения размер; 3) че възнаграждението/таксата за
обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в
договора ГПР от 49,66 %.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени
към исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК фирма в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото препис от процесния договор за
потребителски кредит №******/07.11.2016 г., погасителен план и СЕФ, като
му УКАЗВА, че непредставянето на документите може да се преценява
съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
издаването в негова полза на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред БНБ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.03.2025 г.
от 11:45 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото
определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
3
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4