№ 12662
гр. С, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110112127 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „М“ ЕООД
искова молба срещу ЗАД „Д“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
300.00 лв. – частичен иск от вземане в общ размер на 1000.00 лв., представляващо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
повреди на л.а. марка „Киа“, модел „К5“ с рег. № ..., вследствие ПТП, настъпило на
16.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на
исковата молба 28.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
С протоколно определение от 20.06.2025г., на основание чл. 214 ГПК, съдът
е допуснал изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от
първоначално заявените 300.00лв. на 1314.22лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
16.02.2025 г. в гр. С на кръстовище на ул. „Б“ и бул. „П.Т.“ е настъпило ПТП между л.а.
марка „Киа“ модел „К5“ с рег. № .... и л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. №
..... Твърди, че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на л.а. „Шкода“, модел
„Октавия“, който движейки се по ул. „Б“ с посока от ул. „Я.В.“ към бул. „П.Т.“ при
навлизане в кръстовището за извършване на завой надясно се движел с несъобразена с
релефа на пътя и мократа му настилка скорост и реализирал удар в спрелия л.а. „Киа“.
Излага, че за ПТП-то е съставен протокол за ПТП от 16.02.2025 г., както и че на водача
на л.а. „Шкода“ е съставен акт за установяване на административно нарушение. Сочи,
че л.а. марка „Киа“ модел „К5“ с peг. № .... е собственост на „М“ ЕООД. Вследствие на
удара, твърди, че на л.а. марка „Киа“ са нанесени множество увреждания на предна
лява врата, задна лява врата и ляв панел, подробно описани в опис, изготвен от
служител на ответника. Сочи, че към момента на ПТП, за л.а. марка „Шкода“ е била
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с оглед на което
ищецът завел претенция/ щета № 0801-001459/2025 при него на 18.02.2025 г. След
извършен оглед и представяне на необходимите документи, ответникът извършил
плащане в размер на 323,78 лв. Ищецът твърди, че за възстановяване на автомобила са
необходими 1323,78 лв., от които към момента неплатени били 1000 лв., но в
настоящото производство претендира само част от тях – 300 лв. При тези твърдения
1
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че при него е
заведена щета № 0801-001459/2025, в това число и че е определил и изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 323,78 лв. Аргументира, че обезщетението е
изчислено по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и Наредба № 49/2014 г. Твърди, че ищецът
не е представил надлежни доказателства за извършен ремонт на процесното МПС,
поради което и обезщетението било определено по експертна оценка по Раздел III от
Методиката. Оспорва претенцията и по размер. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
установи по делото пълно и главно, че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на лек автомобил л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с
peг. № ...., като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди в посочения в исковата молба размер, както и че е
отправил към ответника покана за плащане на обезщетение, ведно с представяне на
нужните документи, която е получена от последния.
В тежест на ответника е да докаже по делото погасяване на задължението.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
16.02.2025 г. в гр. С на кръстовище на ул. „Б“ и бул. „П.Т.“ е настъпило ПТП между л.а.
марка „Киа“ модел „К5“ с рег. № .... и л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. №
.... по вина на водача на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, застрахован при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“; че ищецът е завел
претенция/ щета № 0801-001459/2025 при ответника на 18.02.2025 г., както и че
ответникът е извършил плащане в размер на 323,78 лв. в полза на ищеца.
Настоящият съдебен състав, като съобрази приобщените по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице,
изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на
16.02.2025г., около 20.15г. часа, водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК №
...., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност се движи в гр.
С, по ул. „Б“ с посока на движение от ул. „Я.В. към бул. „П.Т.“ и на кръстовището на
булеварда предприема маневра завой надясно, губи контрол върху автомобила и
реализира ПТП със спрелия на кръстовището лек автомобил Киа“ модел „К5“ с рег. №
...., собственост на ищцовото дружество.
Така изведения механизъм на произшествието намира опора в приложеното на
л. 6 по делото копие на съставения протокол за ПТП, показанията на разпитаните
свидетели Н. К. и Д. Х. и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена
САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че
поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил представлява
граждански деликт.
2
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно
следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размера на дължимото се застрахователно обезщетение.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено
обстоятелството, че при ответника е заведена преписка по щета № 0801-001459/2025,
по която застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 323.78лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил Киа“
модел „К5“ с рег. № ...., собственост на ищеца, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 1638.00лв.
След като от стойността, необходима за възстановяване на автомобила се
приспадне изплатената сума, следва извода, че неизплатената част на дължимото се
застрахователно обезщетение е в размер на 1314.22лв.
Доколкото след допуснатото, на основание чл. 214 ГПК, изменение на иска
претенцията е заявена именно за сумата от 1314.22лв., същата се явява изцяло
основателна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е
размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно
обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез
тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав константна практика
на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение
№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по
т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя
методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също така не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал.
1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на
обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие,
а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.
Ето защо съдът приема, че дължимото обезщетение трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние по средни пазарни цени за нови части и за труд, т. е. да се приведе
увреденото МПС в предишното му техническо състояние, поради което обезщетението
следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел.
Така изложеното обуславя извода за неоснователност на възражението на
ответника, че застрахователното обезщетение следва да се определи в съответствие с
Наредба № 49/2014г., респективно същото следва да е в размер по средни пазарни
3
цени към датата на настъпване на ПТП.
По отношение на законната лихва
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата молба до
плащане на сумата съдът намира следното.
Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в хода на процеса на частично
предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата молба се дължи само
върху предявената част с исковата молба. Едва с увеличението на иска цялото вземане
става предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е
налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част / в този
смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК /
По изложената аргументация следва извода, че законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до плащане на сумата следва да се присъди върху
първоначално заявените 300.00лв., а върху увеличената част от 1014.22лв., законна
лихва следва да се присъди от 20.06.2025г., датата, на която е формулирано искането за
изменение по реда на чл. 214 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на
753.00лв., от които 350.00лв. – адвокатско възнаграждение, 250.00лв. – депозит вещо
лице, 100.00лв. – депозит свидетели и 53.00лв. – държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „М“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от
1314.22лв. – неизплатена част от застрахователно обезщетение по заведена при
ответника щета № 0801-001459/2025, за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в повреди на л.а. марка „Киа“, модел „К5“ с рег. № ..., вследствие ПТП, настъпило
на 16.02.2025 г., по вина на водач на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с
peг. № ...., застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва върху сумата от 300.00лв. от датата на подаване
на исковата молба - 28.02.2025г. до окончателно изплащане на сумата и ведно със
законна лихва върху сумата от 1014.22лв. от датата на молбата за изменение на иска -
20.06.2025г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „М“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
753.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4