Р Е Ш Е Н И Е
03.11.2020 г.
Номер 248 2 0 2 0 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шести октомври 2 0 2 0 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 288 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Й.В.С. ***, чрез процесуалния си представител адв. А., е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-5310-000114/02.06.2020 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която временно се отнема СУ на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171 т. 1 б. ”б”, във вр. с чл. 174 ал. 3 пр. 2 от Закона за движение по пътищата. Твърди се, че посочените обстоятелства по издаване на оспорената заповед не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна, като счита, че в конкретния случай, прилагането на ПАМ не се основава на необходимост от налагане на този вид административна мярка за постигане на предвидената в закона цел. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна, редовно призована, не изразява становище по жалбата.
По делото е допуснат и разпитан свидетелят Д.Б.К..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган -Началник на група към ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил /вх. № 8121з-515/14.05.2018 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС е и извършено от водача на МПС административно нарушение - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсигологично лабораторно изследване или с тест, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико – токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи, каквото в конкретния случай е налице.
Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение № 604/02.06.2020 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно извършена проверка на водача на МПС, при отказ на същия да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико – токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата или техни аналози, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № 604/02.06.2020 г., съответно издаден талон за медицинско изследване № 0017498/02.06.2020 г., като възпроизвежда направените в него констатации.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП, може да се наложи принудителна административна мярка ”временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство” на водач, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Такъв е конкретният случай – управление на МПС от водача С. при отказ да му бъде направена проба за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико – токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед на тези обстоятелства, административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва да се приеме за законосъобразен.
В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични, съответстват си и не са опровергани. При съставянето на АУАН са отнети документи – СУ на МПС с № ********* и Контролен талон № 4843368.
Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП - управление от страна на жалбоподателя на МПС при отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство, както и отказ да даде кръв за химико – токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Възражението в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, изразяващо се в неизвършване и неустановяване по надлежния ред на установеното нарушение, съдът не приема за основателно, тъй като жалбоподателят не представя доказателства, които да опровергават фактическата обстановка изложена в административния акт, като не представя такива и в съдебното производство. Свидетелят Кръстев не опровергава изложените факти, а напротив потвърждава закъснението на жалбоподателя да се яви в медицинския център в гр. Дупница. Доказан е отказът за извършване на проба за наличието на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, както и отказ да се даде кръв за такова лабораторно изследване в медицински център гр. Дупница. Определеното наказание временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача С. в определения размер от не повече от 18 месеца, съответства на извършеното от същия и е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН.
При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно - производствените правила и изискванията на материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Й.В.С., ЕГН **********,***, чрез адв. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-5310-000114/02.06.2020 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Кюстендил.
Решението е окончателно на основание чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: