Решение по дело №362/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260031
Дата: 5 юли 2023 г. (в сила от 3 октомври 2023 г.)
Съдия: Мариета Благоева Бедросян
Дело: 20195300100362
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р Е Ш Е Н И Е № 260031

 

гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

 

при секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 362 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 153 от ЗПКОНПИ, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

Ищецът Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - София с ***** П.Г.Д., БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург 67, ет. 4, чрез ТД – Пловдив, е предявил срещу Я.Л.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 153 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 108 972 лв.

          Ищецът твърди, че в ТД – Пловдив е постъпило е постъпило уведомление вх.№ *****г. от ОП - Пловдив за образувано ДП № 77/201З г. на ОД на МВР - Пловдив, сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, пр.пр.№ 938/201З г. на РП – Пловдив, срещу неизвестен извършител, като в хода на разследването към наказателна отговорност са били привлечени Я.Л.С., ЕГН **********, и още 2 лица за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 06.04.2015 г. по описа на ОП - Пловдив по ДП № 77/201З г. на сектор ПИП при ОД на МВР - Пловдив е привлечен в качеството на обвиняем Я.Л.С., ЕГН **********, за това, че през периода от м. ноември 2011 г. до 14.01.201З г. в гр. **** и гр. ****** в съучастие като помагач с Б. И. Д., ЕГН **********, и К. А. К., ЕГН **********, като помагачи, и Т. Г. К., ЕГН **********, като извършител, при условията на продължавано престъпление, като с 11 деяния за 11 данъчни периода, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, умишлено е улеснил в извършване на престъплението Т. Г. К., ЕГН **********, представляващ ****, ЕИК ****, чрез набавяне на средства - данъчни фактури по ЗДДС с невярно съдържание, с посочени доставчици и получател по всички ****, да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 322 131,40 лв., като потвърди неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание — дневници за покупки по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113 , ал. 1 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури, издадени от горепосочените дружества, по които не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и да приспадне неследващ се данъчен кредит - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). С Протокол № ****е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Я.Л.С. която обхваща периода 07.04.2005 г. – 07.04.2015 г.

В хода на проверката, чиито срок е удължен до 07.10.2016 г. с Решение № 110/06.10.2016 г., след анализ на събраните доказателства е установено, че проверяваното лице е реализирал доходи в размер на общо 8 655,72 лв. и разходи в размер на общо 54 359,92 лв., както е че притежава имущество на обща стойност от 862 989,70 лв., като е налице разлика в размер на 908 693,90 лв., поради което е налице значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ в посочения размер за целия проверяван период. Налице е причинно-следствена връзка между извършените престъпления и придобитото имущество от проверяваното лице Я.Л.С., съгласно ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 7/2013 г., и може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл. 116, ал. 1 от ЗПКОНПИ, че описаното имущество на обща стойност 101 630 лв., притежавано от Я.Л.С., ЕГН **********, е незаконно придобито и подлежи на отнемане в полза на държавата.

С Решение № 366/20.06.2018 г. на КПКОНПИ е образувано на основание чл. 113, т. 3 и чл. 116, ал. 1 от ЗПКОНПИ производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на ответника.

          Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на Държавата имущество на обща 108 972 лв. от Я.Л.С., ЕГН **********, на основание чл. 142. ал. 2. т. 1, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, а именно:

- сумата от 12 942 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ 320“, с peг.№ ****;

- сумата от 4 000 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ***, с титуляр Я.Л.С., ЕГН **********;

- сумата от 88 750 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка от трети лица в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ***, с титуляр Я.Л.С., ЕГН **********;

- сумата от 3 280 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в „Централна Кооперативна Банка“ АД с IBAN: ***, с титуляр Я.Л.С., ЕГН **********.

Моли да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.

Ответникът Я.Л.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. К.А., счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на разноски.

Счита, че тъй като административното производство за установяване на незаконно придобито имущество е образувано и приключило при действието на ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.), материално приложимото право в случая е именно този закон, а приложимият процесуален ред е уреден със ЗПКОНПИ от 19.01.2018 г., съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

Според § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), значително несъответствие между нетния доход на проверяваното лице и придобитото от него имущество е налице, когато то превишава 250 000 лв. Тази разпоредба е изменена в края на 2016 г. след приключване на административното производство, като размерът на несъответствието е значително намален на 150 000 лв. Счита, че тъй като тази норма има санкционен характер, по отношение на него следва да се приложи по-благоприятната разпоредба, действала до изменението с ДВ, бр. 103/27.12.2016 г. Твърди, че няма незаконно придобито имущество, както и че не е налице значително несъответствие между доходите и придобитото от него имущество. Получените парични преводи от трети лица по банковите сметки на ответника са с установен произход и представляват негов приход, който следва да бъде отчетен заедно с останалите му доходи, съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), а не незаконно придобито от ответника имущество.

Освен това, съгласно ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г., ВКС, ОСГК, не представлява имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на същия закон получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Относно претенцията за отнемане на сумата 12 942 лв. – пазарна стойност на лек автомобил „БМВ 320“, рег.№ ****, то същата е погасена по давност съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗПКОНПИ, тъй като от придобиването на МПС на 26.09.2008 г. до предявяване на иска на 15.02.2019 г. е изтекъл предвидения 10-годишен давностен срок.

Подробни съображения в тези насоки излага в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявеният иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Видно от събраните по делото писмени доказателства, процесното производство за установяване на незаконно придобито от ответника Я.Л.С. имущество е образувано по реда на ЗОПДНПИ (отм.) с получаване от ТД - Пловдив на уведомление вх.№ *****г. от ОП - Пловдив по чл. 25 от ЗОПДНПИ (отм.), което е основание за започване на проверка дали е налице значително несъответствие в имуществото на лицето Я.Л.С., ЕГН **********.

От уведомлението е видно, че е образувано ДП № 77/201З г. на ОД на МВР - Пловдив, сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, пр.пр.№ 938/201З г. на РП – Пловдив, срещу неизвестен извършител. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 06.04.2015 г. на ОП - Пловдив по ДП № 77/201З г. на сектор ПИП при ОД на МВР - Пловдив е привлечен в качеството на обвиняем Я.Л.С., ЕГН **********, за това, че през периода от м. ноември 2011 г. до 14.01.201З г. в гр. ****** и гр. ****** в съучастие като помагач с Б. И. Д., ЕГН **********, и К. А. К., ЕГН **********, като помагачи, и Т. Г. К., ЕГН **********, като извършител, при условията на продължавано престъпление, като с 11 деяния за 11 данъчни периода, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, умишлено е улеснил в извършване на престъплението Т. Г. К., ЕГН **********, представляващ ****, ЕИК ****, чрез набавяне на средства - данъчни фактури по ЗДДС с невярно съдържание, с посочени доставчици и получател по всички ****, да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 322 131,40 лв., като потвърди неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание — дневници за покупки по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113 , ал. 1 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури, издадени от горепосочените дружества, по които не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и да приспадне неследващ се данъчен кредит - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.).

С Протокол № ****г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Я.Л.С., която обхваща периода 07.04.2005 г. – 07.04.2015 г. В хода на проверката, чиито срок е удължен до 07.10.2016 г. с Решение № 110/06.10.2016 г., след анализ на събраните доказателства ищецът е установил, че проверяваното лице е реализирал доходи в размер на общо 8 655,72 лв. и разходи в размер на общо 54 359,92 лв., както е че притежава имущество на обща стойност от 862 989,70 лв., като е налице разлика в размер на 908 693,90 лв., поради което е налице значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ в посочения размер за целия проверяван период.

Установил е и причинно-следствена връзка между извършените престъпления и придобитото имущество от проверяваното лице Я.Л.С., съгласно ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 7/2013 г., и е направил обосновано предположение по смисъла на чл. 116, ал. 1 от ЗПКОНПИ, че описаното имущество на обща стойност 101 630 лв., притежавано от Я.Л.С., ЕГН **********, е незаконно придобито и подлежи на отнемане в полза на държавата. Затова с Решение № 366/20.06.2018 г. на КПКОНПИ е образувано на основание чл. 113, т. 3 и чл. 116, ал. 1 от ЗПКОНПИ производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на ответника, допуснати с Определение № 260443/03.11.2020 г. по настоящото дело чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника в „ЦКБ“ АД до размера на иска, а въз основа на Решение № 180/13.02.2019 г. на КПКОНПИ е предявен настоящия осъдителен иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на придобитото от ответника Я.С. движимо имущество в размер на общо 101 630 лв., за което няма установен законен произход.

По делото е приета съдебна авто-оценъчна експертиза с вещо лице инж. С.К.М., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 07.07.2021 г. се установява, че тъй като няма данни за пробега на процесните автомобили и за техническото им състояние към съответните дати, вещото лице е използвало при оценките пазарни аналози.

Лек автомобил „БМВ 318 ТДС“, рег.№ ****, с дата на първа регистрация - ****г., е с пазарна стойност в размер на 12 472 лв. към датата на придобиване – 08.04.2005 г. и с пазарна стойност към датата на отчуждаване – 14.04.2005 г. в размер на 12 452 лв.

Лек автомобил „Пежо 306“, рег.№ ****, с дата на първа регистрация – ****г., е с пазарна стойност към момента от придобиване – 18.07.2005 г. в размер на 9 593 лв. и пазарна стойност към 04.10.2016 г.  в размер на 2 195 лв.

 Лек автомобил „БМВ 320 Д“, рег.№ ****, с дата на първа регистрация - ****г., е с пазарна стойност в размер на 15 152 лв. към датата на придобиване – 26.09.2008 г. и с пазарна стойност към датата на отчуждаване – 03.12.2009 г. в размер на 12 942 лв.

Приета е и съдебно-техническа оценителна експертиза с вещо лице В.К.Р., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея се установява, че недв. имот – нива в землището на с. ****, община ****, м. ****, с площ от 3,500 дка, пета категория, съставляваща имот № ****по плана за земеразделяне на същото село, с идентификатор ****по КККР на селото, е с пазарна стойност към датата на придобиване – 27.12.2006 г. в размер на 1 810 лв. и с пазарна стойност към датата на отчуждаване – 10.05.2007 г. в размер на 1 985 лв.

По делото са приети основна и допълнителна съдебно-икономически  експертизи с вещо лице Т.С.Р., които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени от страните, макар и само частично по отношение на допълнителната СИЕ.

От основната СИЕ и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 08.06.2022 г., се установява, че за проверявания период 07.04.2005 г. – 07.04.2015 г. ответникът Я.Л.С. има следните доходи: от трудови правоотношения - общо 976,92 лв.; от извънтрудови правоотношения - общо 3 269,90 лв.; по чл. 57 от ЗОДФЛ – 2 600 лв.; от продажба на недв. имот и 2 МПС – съответно 1 985 лв., 12 452 лв. и 12942 лв.; получени суми от ИД – общо 1 808,90 лв., като общия размер на доходите на ответника за проверявания период е  36 034,72 лв., а ако се изключат доходите от продажба на недв. имот и 2 МПС – 8 655,72 лв.

Обичайните разходи по данни от НСИ за същия период на домакинството на ответника при две лица за периода 07.04.2005 г. – 04.01.2012 г. и при едно лице за периода 05.01.2012 г. – 07.04.2015 г. са в размер на общо 54 291,38 лв.

Разходите за задгранични пътувания на ответника Я.С., според Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (ПМС № 115/2004г.) за проверявания период са в размер на 68,45 лв. Освен това, през 2008 г. ответникът е предоставил в заем на трето лице сумата от 8  000 лв. Общата пазарна стойност на придобитите от ответника 3 леки автомобила и недв. имот – нива, придобит на името на **** на ответника А. Я.С., е 39 027 лв., а според представените нот. акт и договор за покупко-продажба на посоченото МПС в допълнителната СИЕ покупната им стойност е общо 6 504,66 лв.

Наред с това ответникът е направил и разходи за придобиване на 70 % от дяловете на *****, в размер на 3 500 лв. Според допълнителната СИЕ тази сума не е включена като разход, тъй като по делото не е приложен договор за прехвърляне на дружествените дялове.

Ответникът е направил и вноски по банковите си сметки в размер на общо 54 851,99 лв., като са постъпили и вноски от трети лица в размер на общо 954 878 лв. Според допълнителната СИЕ, вноските по банкови сметки от Я.С. за общо за периода в размер на 148 930,99 лв., а вноските от трети лица, поименно посочени в таблиците – са в размер на общо 869 651 лв.

От СИЕ се установява, че обичайните и извънредни разходи на ответника за проверявания период са общо в размер на 104 886,83 лв., като е налице отрицателна разлика с нетния доход на същия от -1 078 582,10 лв. по 1-я вариант на СИЕ или разлика с нетния доход от -1 105 961,10 лв. по 2-я вариант.

От допълнителната СИЕ се установява, че ако се изключат част от разходите на лицето за придобиване 2 МПС и на 70 % от дружествените дялове от *****, то тогава обичайните и извънредни разходи за проверявания период са общо 68 864,19 лв., а нетния му доход е отрицателна величина от -32 829,47 лв. в 1-я вариант и -60 208,47 лв. във 2-я вариант.

Ако вноските по банкови сметки от трети лица се приемат за приход на ответника, то тогава е налице превишение на постъпленията над разходите в размер на общо 687 890,54 лв. при 1-я вариант и превишение в размер на 660 511,54 лв. във 2-я вариант от допълнителната СИЕ.

Експертизата не може да установи дали към датата на приключване на проверката от КОНПИ – 07.10.2016 г., сумите, чието отнемане се иска, са били налични, тъй като представените по делото банкови извлечения са само за проверявания период 07.04.2005 г. – 07.04.2015 г.

Съдът не обсъжда поотделно всички приложени по делото писмени доказателства, тъй като съдържащите се в тях данни са взети предвид от вещите лица при изготвяне на съответните експертизи.

При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, от надлежна страна - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, която е независим специализиран постоянно действащ държавен орган по смисъла на чл. 7 и чл. 8 от ЗПКОНПИ, със статут на юридическо лице, чрез нейния Зам. ***** – А. С., който я представлява по силата на чл. 14, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ и заповед от 12.02.2019 г., както и въз основа на решение от 02.02.2022 на НС на РБ, и е процесуално допустима.

Разгледан по същество предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 154, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ и Решение № 180/13.02.2019 г. на КПКОНПИ е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е спазил предвидената в ЗОПДНПИ (отм.) и в ЗПКОНПИ процедура, стартирала на 25.03.2015 г. с получаване от ТД на КПКОНПИ на уведомление от ОП – Пловдив по чл. 31, т. 1 (отм. ДВ, бр. 103/2016 г.) от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 110, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, което е основание за започване на проверка смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, дали има значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице Я.Л.С., ЕГН **********, което на 06.04.2015 г. е привлечено като обвиняем по ДП № 77/201З г. на сектор ПИП при ОД на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 938/2013 г. на ОП – Пловдив, за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.).

Според чл. 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ, който след отмяната на ЗОПДНПИ с ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., е приложимият закон съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, производството по отнемане на незаконно придобито имущество по този закон се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице.

          Времевият обхват на проверката за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице е регламентиран в специален закон, като начален момент, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 109 – 110 от ЗПКОНПИ, е датата на постъпване на уведомлението от сезиращия орган, тъй като дейността на КПКОНПИ се осъществява само след сезиране от друг орган, по аргумент от посочените разпоредби на ЗОПДНПИ (отм.), респ. на ЗПКОНПИ.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ, проверката е започнала с акт на *****на ТД – Пловдив (Протокол № ТД-08-ПЛ/УВ-2915/07.04.2015г.), като срокът й е бил удължен с Решение № 110/06.10.2016 г., съгласно чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 112, ал. 2, вр. чл. 113, т. 1 от ЗПКОНПИ. Правилно е определен времевия обхват на проверката, според чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ, която обхваща периода 07.04.2005 г. – 07.04.2015 г.

Събрани са необходимите данни и е извършен анализ и обобщение на цялата информация, постъпила в хода на проверката. Установено е, че проверяваното лице е реализирало доходи в размер на общо 8 655,72 лв. и е направило разходи в размер на общо 54 359,92 лв., както е че притежава имущество на обща стойност от 862 989,70 лв., като е налице разлика в размер на 908 693,90 лв., поради което е налице значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв., в посочения размер за целия проверяван период. Затова, въз основа на резултатите от проверката ***** на ТД – Пловдив е изготвил мотивиран доклад по чл. 27, ал. 4, т. 3 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 113, т. 3 от ЗПКОНПИ, със заключение за образуване на производство за отнемане на имуществото, за което може да се направи обосновано предположение, че е незаконно придобито по смисъла на чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ. Налице е надлежно взето Решение № 366/20.06.2018 г. на КПКОНПИ за образуване на основание чл. 113, т. 3 и чл. 116, ал. 1 от ЗПКОНПИ на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на проверяваното лице. Изискани са обяснения и декларация по чл. 57 ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 136 от КПКОНПИ, от проверяваното лице, обсъдени са събраните доказателства и направените възражения, след което ***** на ТД – Пловдив е изготвил мотивиран доклад изх.№ 4-180/17.01.2019 г. по чл. 140, ал. 1 от ЗПКОНПИ, до КПОНПИ, която е приела Решение № 180/13.02.2019 г. по чл. 140, ал. 2 от ЗПКОНПИ за предявяване на иск пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с правно основание чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ.

Тъй като решението на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество е взето на 20.06.2018 г. след отмяната на ЗОПДНПИ с ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., според § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ. Затова съдът намира, че още в хода на неприключилата проверка преди вземане на решението за образуване на производството за отнемане са били приложими разпоредбите на ЗПКОНПИ, а не на ЗОПДНПИ (отм.).

Според чл. 5, ал. 1, вр. чл. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, незаконно придобито е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а според чл. 107, ал. 1 от същия, КПКОНПИ образува производство по реда на този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ въвежда оборима законова презумпция, според която „обосновано предположение“ е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Легална дефиниция на понятието „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ е дадена в § 1, т. 4 от ДР на същия закон и това е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Съответна дефиниция е дадена и на понятието „нетни доходи“, като според § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, това са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, а „обичайни“ са разходите за издръжка на лицето и семейството му, съобразно данните на НСИ (§ 1, т. 9 от ДР на ЗПКОНПИ).

За да е налице "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ следва несъответствието между имуществото на проверяваното лице и нетния му доход да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Въпреки настъпилите още в хода на проверката от КОНПИ законодателни изменения с ДВ, бр. 103/2016 г. в размера на „значително несъответствие“ по § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), който е намален от 250 000 лв. на 150 000 лв., съдът намира, че на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ приложими са именно разпоредбите на последния, поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

От събраните по делото писмени доказателства и от неоспорените от съдебно–оценителни и икономическа експертизи се установява, че през процесния 10-годишен период (07.04.2005г. – 07.04.2015г.) проверяваното лице Я.С. е извършил обичайни и извънредни разходи в размер на общо 104 886,83 лв., като е налице отрицателна разлика с нетния доход на същия от -1 078 582,10 лв. по 1-я вариант на СИЕ или разлика с нетния доход от -1 105 961,10 лв. по 2-я вариант.

От СИЕ обаче, а и от твърденията на самия ищец в представените по делото писмени бележки не се твърди и не се установява към датата на приключване на проверката от КПКОНПИ – 07.10.2016 г., сумите в размер на общо 108 972 лв., чието отнемане се иска на основание чл. 142. ал. 2. т. 1, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ от Я.Л.С., ЕГН **********, да са били налични по банковите му сметки.

Тъй като процесните суми представляват 12 942 лв. - пазарна стойност на отчужден лек автомобил „БМВ 320“, с peг.№ ****; 4 000 лв. - вноски по разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ***; и 88 750 лв. - вноски по разплащателна сметка от трети лица в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ***; 3 280 лв. - вноски по разплащателна сметка в „Централна Кооперативна Банка“ АД с IBAN: ***, то според ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г., ОСГК на ВКС, „постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното, тъй като това са негови вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводиАко те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.

Пак според същото ТР № 4/2023 г., ВКС, ОСГК, паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142 ал. 2 ЗПКОНПИ, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. В този смисъл са и мотивите на Решение № 13/13.10.2012 г. по к.д.№ 6/2012 г. на КС, според които „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период.

Затова не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, тъй като предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето, а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, са придобити имущества, на отнемане подлежат тези имущества, а паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142 ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане.

Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ между придобитото от ответника Я.Л.С. имущество през проверявания 10-годишен период и нетния му доход, тъй като не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Затова от доказателствата по делото не може да се направи обосновано предположение, че процесното имущество на обща стойност 108 972 лв. е незаконно придобито. Освен това, не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на процесното имущество, придобито от ответника Я.Л.С. през проверявания период, е недоказано и неоснователно и следва да се отхвърли.

На основание чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ и чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от последния разноски по съдебното производство в размер на общо 4 330 лв., от които 3 530 лв. – адв. възнаграждение, и 800 лв. – за допълнителна СИЕ.

На основание чл. 157, ал. 2 и чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да заплати на държавата по сметката на съда дължимата държавна такса от 4 % върху цената на иска или 4 359 лв.

Ето защо, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество - София, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург 67, ет. 4, чрез ТД – Пловдив, срещу Я.Л.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. К.А.,  иск с правно основание чл. 153 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 108 972 лв., а именно:

- сумата от 12 942 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ 320“, с peг.№ ****;

- сумата от 4 000 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ***, с титуляр Я.Л.С., ЕГН **********;

- сумата от 88 750 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка от трети лица в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ***, с титуляр Я.Л.С., ЕГН **********;

- сумата от 3 280 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в „Централна Кооперативна Банка“ АД с IBAN: ***, с титуляр Я.Л.С., ЕГН **********,

като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество - София, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург 67, ет. 4, чрез ТД – Пловдив, да заплати на Я.Л.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. К.А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ сумата от общо 4 330 лв. (четири хиляди триста и тридесет лева) – съдебни разноски.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество - София, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург 67, ет. 4, чрез ТД – Пловдив, да заплати на държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 157, ал. 2 и чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 4 359 лв.(четири хиляди триста петдесет и девет лева) - дължима държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

 

                                                                      

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

                                                                                                     /М. Бедросян/