Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262
гр. Враца, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА,
IV състав, в
публично заседание на 15.07.2020г. /петнадесети юли две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 192 по описа
на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.
197 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.Т.К. ***, чрез * К.Т. ***, против
Решение № 55/26.03.2020г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ №
С200006-022-0014980/06.03.2020г., издадено от публичен изпълнител в дирекция *
при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди
се наличие на погашение по давност на задълженията по производството.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез
процесуалния представител * А., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като счита оспореното решение за
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
състав на Административен съд – Враца, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу жалбоподателя К.Т.К. е образувано изпълнително дело №
**********/2009г. на ТД на НАП – Велико Търново за събиране на публично
вземане.
С процесното Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С200006-022-0014980/06.03.2020г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, е обезпечено публичното вземане по
горепосоченото изпълнително дело в общ размер на 4309,35 лв., от които главница
4307,87 лв. и лихва 1,48 лв., чрез запор върху вземане от трето задължено лице
– работодател „И.М.– Е.Б.“ ЕООД, гр. ***, обл. ***, ЕИК *********. Изпратено е
запорно съобщение до третото задължено лице.
К.Т.К. е обжалвал Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, като Директора на ТД на НАП – Велико Търново се е
произнесъл с Решение № 55/26.03.2020г., с което е потвърдил постановлението
като правилно и законосъобразно. В мотивите си контролният административен
орган е приел жалбата за неоснователна. Обсъдено е, че по възражението за
изтекла погасителна давност следва да се произнесе публичен изпълнител.
Посочено е, че в случая е издадено Разпореждане №
С200006-137-0001983/06.03.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца, което подлежи на самостоятелно обжалване пред Директора на
ТД на НАП – Велико Търново по реда на чл. 266 от ДОПК.
По делото е представена справка за общите задължения на К.Т.К..
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от
оспорването и срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното Решение № 55/26.03.2020г. е издадено от
компетентен орган – Директора на ТД на НАП – Велико Търново, на когото изрично
по силата на чл. 197 от ДОПК е предоставено правомощието да
разглежда жалби срещу постановленията на публичен изпълнител по налагане на
обезпечителни мерки. Решението е издадено в писмена форма, като са посочени
фактическите и правните основания за издавеното му.
Налагането на обезпечителни мерки е едно от правомощията на
публичния изпълнител, предвидено в чл.
12, ал. 4, т. 1 от ДОПК. Обезпечението представлява
едностранно властническо правомощие, изразяващо се в забрана за извършване на
разпоредителни действия с притежаваното от страна на длъжника имущество.
Съгласно чл.
195, ал. 1 от ДОПК, на
обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено (чл.
195, ал. 2 от ДОПК).
Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1) по искане
на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2) когато не е
наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание (чл.
195, ал. 3, т. 1-2 от ДОПК).
Съдържанието на постановлението е изчерпателно изброено в нормата на чл.
196, ал. 1 от ДОПК – постановлението се издава в
писмена форма и съдържа името и длъжността на органа, който го издава;
наименованието на акта, номера и датата на издаването му; фактическите и
правните основания за издаването му; наименованието, идентификационния номер,
адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на
управление на длъжника; размера на публичното задължение и лихвите; вида на
обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага; забрана за
разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението; датата на издаване
и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му. Според
чл. 195,
ал. 7 от ДОПК обезпеченията
трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или
установяеми по реда на чл.
195, ал. 5 от ДОПК.
Съгласно чл.
197, ал. 3 от ДОПК,
съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5. Видовете обезпечителни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.
198, ал. 1 от ДОПК – обезпечението се извършва с
налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; със запор на движими вещи и
вземания на длъжника (както е в случая с налагането на запор върху вземането за
трудово възнаграждение); със запор на сметките на длъжника; със запор на
стоките в оборот на длъжника, като публичният изпълнител може да наложи няколко
вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.
Процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от
закона писмена форма, от компетентен за това орган на приходна администрация,
при спазване на процесуалните правила. Налични са материалните предпоставки -
установено и изискуемо публично вземане, чието събиране е затруднено.
Като мотиви в постановлението е посочено изрично, че се
касае за обезпечаване на задължение по изпълнително дело № **********/2009г. по
описа на ТД на НАП – Велико Търново. Преценката за затруднено събиране на
задължението е направена на база установения размер на задълженията на
оспорващия, за което по делото е приложена справка от НАП. Налагането на
обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност на публичния
изпълнител, който извършва преценка относно наличието на риск за събиране на
вземането. Доколкото за жалбоподателя са налице непогасени задължения, съдът
намира, че наложената обезпечителна мярка е законосъобразна и необходима.
Същевременно не е налице противоречие с принципа за "съразмерност",
установен в чл.
6 от АПК.
От страна на оспорващия не са представени доказателства за
предприето пълно или частично изпълнение по посоченото задължение. Не се
представени и обезпечения в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, в който случай съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът може
да отмени обезпечителната мярка.
Относно твърдението за изтекла погасителна давност съдът
намира, че след като възражението е направено за първи път пред Директора на ТД
на НАП – Велико Търново, същият правилно е приел в оспореното решение, че следва
да се произнесе публичният изпълнител, след което актът може да се оспори пред
директора на компетентната териториална дирекция.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото ПНОМ №
С200006-022-0014980/06.03.2020г. на публичен изпълнител в дирекция * при ТД на
НАП – Велико Търново, офис Враца, и потвърждаващото го Решение №
55/26.03.2020г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, са издадени при
спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3
от ДОПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500,00 лева, съгласно чл.
8, ал. 3 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.
161, ал. 1 от ДОПК.
Водим от горното, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Т.К. ***, против Решение № 55/26.03.2020г. на Директора на ТД на
НАП - Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С200006-022-0014980/06.03.2020г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
ОСЪЖДА
К.Т.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на Националната агенция за приходите
сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
На
основание чл. 138 АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен съдия: