№ 81
гр. Плевен, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. В.
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430101818 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Т. А. Б.,
ЕГН **********, чрез ЕАД „Д. Н.”, представлявано от адв. Д.Н. -АК
ПЛЕВЕН, Съд.адрес: гр. Плевен, ул. „Д. Константинов“ № 23А , етаж 5 ,офис
№17 против П. Р. Б., ЕГН ********** От с. С., И. А. Б., ЕГН **********,
адрес: ***, Ж. В. А., ЕГН **********, адрес: ***, В. П. Б., ЕГН **********,
адрес: ***, В. Б. Д., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното :
ищецът повече от десет години живее в с. С., със семейството си, като
обитава имоти, както следва: ДВОРНО МЯСТО от 1210 кв.м.,представляващ
парцел V- 1133, стр.кв.46, по плана на с. С., с навес с оградни стени и
второстепенна постройка, а по скица УПИ V-1133, кв.46, с площ 1210 кв.м.,
по плана на си с. С., област Плевен, ведно с второстепенна сграда при съседи
VI -1133 А.Б.А., XVIII-1144 Б.Т.Р. И А.Б.Р. III-1306 ОТ И.П.Ч. и улица, и
ДВОРНО МЯСТО от 1025кв.м.,представляващо парцел VI-1133, по плана на
с. С., заедно с построените в това дворно място къща, кухня, работилница, а
по скица УПИ VI-1133, кв.46, с площ 1025 кв.м., по плана на с. С., ведно с два
броя масивни жилищни сгради и работилница и второстепенна постройка,
при съседи VII-1132- В. А. Б., XVI-1144 Б.Т.Р. И А.Б.Р. V-1133 Б. А. Б. и
1
улица.
Посочва следното : Законът за собствеността урежда способите за
придобиване, включително и придобивна давност в чл. 77 и чл. 79 от ЗС. В
случая придобивната давност тече отпреди повече от десет години за него и
посочените имоти и тя е изтекла. Придобиването се зачита от момента на
изтичане на срока, стига да е налице позоваване от страна на владелеца.
Всичките ответници са наследници роднини. Те знаят, че владее процесиите
имоти само за себе си. Те знаят, че имало устна договорка с баща му и дядо
му Б. Б., че имотите ще останат в негова собственост, тъй като бил единствен
син и внук. Б. и Анастас държали на семейните ценности; считали, че имотите
се предават само по мъжка линия на синовете, какъвто е той. Затова повече от
десет години той/ищецът/ се грижи за имотите. Още приживе, докато те били
живи му били казвали, че имотите са негови и те му предали владението
върху тях. Той упражнява непрекъсната и постоянна фактическа власт върху
недвижимите имоти, която не му е оспорвана от останалите сънаследници.
Всички разходи за имотите и подобренията в тях се заплащат от него. Ползва
процесиите имоти, като прави необходимите ремонти, включително и по
сградите, като обработва и дворовете. Твърди, че владее имотите по явен и
недвусмислен начин и така отрича владението на останалите съсобственици,
като извършил действия, с които престанал да държи идеалните части от
имотите за другите съсобственици и започнал да ги държи само за себе си, с
намерението да ги свои. Това негово намерение е манифестирано явно спрямо
другите сънаследници и те не се противопоставили. Тези негови действия да
владее процесиите имоти имат траен характер, непрекъснато е, спокойно,
явно, несъмнено и с намерението процесните имоти да ги държи като свои.
Заявява, че през цялото време считал и демонстрирал пред ответниците,
включително и пред майка му П., за която се грижи ежедневно, че процесиите
имоти ги владее само за себе си. Всичките му близки и познати знаят в
селото, че тези имоти, със сградите са негова собственост и той ги владее.
В тази връзка твърди, че само той е изключителен собственик на
процесиите имоти.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание
чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС да признае за установено, че е
собственик на основание наследство и давностно владение на УПИ V-1133,
2
кв.46 ,с площ 1210 кв.м., по плана па С., област Плевен, ведно с
второстепенна сграда, при съседи VI-1133 А.Б.А., XVIII-1144 Б.Т.Р. И А.Б.Р. ,
III-1306 ОТ И.П.Ч. и улица и УПИ VI-1133, кв.46, с площ 1025 кв. м.,по плана
на с. С., ведно с два броя масивни жилищни сгради и работилница и
второстепенна постройка, при съседи VII-1132-В. А. Б., XVI-1144 Б.Т.Р. И
А.Б.Р. V-1133 Б. А. Б..
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се
приемат, следва да се даде възможност на страната да води в първото о.с.з.
свидетели, като бъде задължен да посочи с допълнителна писмена молба
имената им.
В срок е депозиран писмен отговор от И. А. Б., адрес: ***, с който
оспорва исковата молба. Излага следното: ищецът /неин брат/ е предявил иск
за признаване на правото му на собственост върху целия имот, находящ се в
с. С. - представляващ парцел V-ти 1133 стр.л кв. 46 , по плана на с. С., а по
скица УПИ V-1133, кв. 46 с площ 1210 кв.м по плана на с. С., област Плевен,
също и имот дворно място от 1025 кв.м. парцел 6-ти-1133 кв. 46 с два броя
масивни сгради и второстепенни постройки.
Няма писмени изявления, заверени от Нотариус, установяващи, че те с
майка си са се отказали, като наследници, от процесния имот и от ползването
му и грижата да го владеят съобразно вътрешно разбирателство между тях
тримата съсобственици. След смъртта на баща им - А.Б.А., останали трима
наследници: майка им - П. Р. Б., ответницата - И. А. Б. и брат й - ищецът Т. А.
Б.. Никъде няма писмени заявления от нея и майка й, че са се отказали от
наследството на наследодателя Анастас Б. А., които да са приложени към
исковата молба. Не съществуват документи, които да доказват, че са сме
лишени от собственост на процесния имот или че не го ползват по същия
начин както ищеца и всеки е с грижа към майка им и имота, съобразно своите
финансови и времеви възможности. Посочва, че живее и работя в София, но в
свободното си време и през отпуските редовно пътува до С.. Има намерение и
за в бъдеще да го прави като наследница и съсобственик по наследство на
процесния имот. Е Твърди, че са равнопоставени съсобственици на процесния
имот след смъртта на баща им и го ползват съобразно съгласие, което е
изразено в добри роднински взаимоотношения. Израсли са заедно в бащиния
им дом и до този момент живеят заедно. Делба не е извършвана, тъй като
3
никой не е изявил никакви претенции един към друг.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си
адв.Д.Н. от ПлАК, която поддържа иска и навежда доводи в о.с.з. и в
представена писмена защита.
В последното о.с.з. от ответниците, редовно призовани, се явява И. Б.,
която оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
По делото не е налице спор относно това, че страните по делото са
съсобственици на описаните в обстоятелствената част на исковата молба
недвижими имоти по наследство, оставено след смъртта на Б. Б. и А. Б..
Ищецът твърди, че е станал собственик на описаните в исковата молба
недвижими имоти въз основа на владение, осъществено от него повече от
десет години, т.е. на основание придобивна давност.
Съдът намира иска за недоказан и като такъв следва да го отхвърли
изцяло, независимо от направеното признание от страна на ответниците В.Б.,
Ж.А. и В.Д.. Що се отнася до ответниците П. Б. и И. Б. е видно от
депозираните от същите писмени отговори и изразено становище в о.с.з., че
оспорват категорично иска и се считат за пълноправни съсобственици по
отношение имотите, предмет на делото, наред с останалите страни в процеса.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило
през определен от закона срок, след изтичането на който се придобива право
на собственост или друго вещно право, на което владение по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на два елемента: владение, което да е постоянно,
непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и изтичане на
определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато
владението е добросъвестно. Самото владение е установено фактическо
4
господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от
друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но
упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото
и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя,
тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собствеността по
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този
случай, за да е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само
за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. Ищецът по делото
не доказва да е осъществявал такава фактическа власт и такова завладяване
по отношение идеалните части от съсобствените недвижими имоти,
принадлежащи на ответниците в процеса. С Тълкувателно решение №4/2012г.
на ОСГК на ВКС се приема, че „обективният елемент на владението –
упражняването на фактическата власт-съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение. Законът (чл.69 от ЗС) предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120
от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
право на собственост. При наличие на позоваване, правните последици –
придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на
5
придобивното основание по чл.79, ал.1 от ЗС и чл.79 ал.2 от ЗС. Дори и да се
приеме, че е упражнявано владение от ищеца, за да стане собственик по
давност, владението му трябва да е несъмнено. Намерението да се държи
вещта като своя е нужно да се изрази по ясен и недвусмислен начин, като
владелецът трябва да отрича и отблъсква чуждата власт върху вещта и в
частност следва да манифестира своето намерение да свои вещта пред нейния
собственик - в случая пред ответниците. Съдът приема, че намерението за
своене на ищеца не е достигнало до знанието на ответниците. В тежест на
ищеца бе да докаже, че намеренията му за своене на процесните имоти са
били надлежно манифестирани пред ответниците и са стигнали до знанието
им. Доказателства за това липсват. Видно от изявлението на самия ищец по
делото е, че когато правил ремонт на къщата, се обадил на племеника си за
помощ, макар такава да не била осъществена. Заявява също така, че майка
му/ответницата П. Б./ живее в имота необезпокоявано и имат нормални
роднински отношения. Нещо повече, не оспорва изложеното от нея /от П. Б./
в о.с.з., че всеки месец тя отделя поне по 200лв. от пенсията си, които му
предоставя за общото им домакинство и за поемането на разходи по същото.
Ищецът сам заявява, че за ремонта на покрива ответницата П. Б. му дала 600-
700лв.- толкова пари имала тогава и могла да отдели. Ответницата П. Б. има
своя стая, но няма категорично разделение и забрана за това кои точно
помещения същата да ползва. Установява се, че тя и семейството на сина
й/ищец в процеса/ се събират и хранят заедно, заедно посрещат ответницата
И. Б., когато ги посещава. Ищецът заявява също така, че определено е имал
неведнъж разговори със сестра си /ответницата И. Б./ за евентуалното
прекратяване на съсобствеността между тях и заявява, че тя искала за себе си
по-малката къща и част от дворното място. Следователно, установява се по
несъмнен начин, че ответницата И.Б. никога не е била дезинтересирана от
правата си на собственост, които притежава в съсобствения имот, предмет на
делото и ясно е манифестирала това на ищеца във времето. Свидетелката А.Б.
/съпруга на ищеца/ заявява, че ответницата И. Б. не посещавала често
процесните имоти, но заявява, че отношенията им не са много добри и че все
пак от време на време И. Б. посещава имота и като цяло се събират заедно.
Свидетелката заявява, че И. Б. „иска пари“, което разгледано в контекста на
изложеното и задаваните й въпроси обосновава извод, че ответницата И. Б.
има претенции към имотите, останали в наследство от баща й и дядо й и ясно
6
е обективирала същите пред семейството на брат си – ищецът в процеса.
Също така следва да се посочи, че свидетелката А.Б. заявява при разпита й,
че ищецът /нейният съпруг/ „ е главното лице, което управлява имота“ . От
показанията й не може да се обоснове извод ищецът да е владял собствените
на ответниците идеални части като свои, да ги е своил и да е отблъсквал
владението на другите съсобственици. Такова негово намерение и
отношение не е демонстрирано трайно и непрекъснато в продължение на
години – било то пет или десет. От изявлението на П. Б. в о.с.з. се установява
по несъмнен начин, че тя живее и ползва, владее съответните си идеални
части от имотите, предмет на делото, и че не е възприела ищецът да има
намерение да ги свои, което да е демонстрирано по ясен и несъмнен начин;
че има съзнанието за това, че както сина й, така и дъщеря й са равноправни
собственици на припадащите им се идеални части от тези имоти и „че всеки
от тях трябва да получи полагащото му“ се от тези имоти. Заявява, че дъщеря
й И.Б. посещава имота, малката кухня е пълна с неин багаж. Тези факти се
установяват и от показанията на свидетелката И. Христова, която заявява, че
през годините няколко пъти е посещавала процесния имот в с.С. с
ответницата И. Б. - някой път само за няколко часа, друг път с преспиване.
Свидетелката заявява, че И.Б. държи в малката кухня в имота свои вещи –
дрехи, обувки, посуда, бижута. От показанията й се установява, че
ответницата И.Б., посещавайки имота, е имала съзнанието, че е в свой
собствен имот и е имала поведение като съсобственик на същия, а не като
обикновен гост.
Що се отнася до показанията на свидетелите Г. и К. същите не
допринасят за изясняване на относими по делото факти и обстоятелства. И
двамата заявяват, че не са виждали ответницата И. Б. да посещава имота, в
който живее ищецът, както и че знаят, че ищецът е собственик на същия, но
нищо повече. Фактът, че едно лице не посещава фактически често свой
собствен имот не го лишава от собствеността върху същия. Без значение е
дали ищецът е заплащал данъци за целия имот, за което в крайна сметка
доказателства не са представени. Отделно от това ответницата П. Б. твърди,
че е заплащала данъците тя, вкл. след смъртта на съпруга си. Ответницата И.
Б. заявява, че данъците, ако са заплатени от ищеца, са заплатени „ накуп и то
с користна цел“. Наведеният довод от ищеца, още в исковата молба, че имал
устна уговорка с дядо си и с баща си, да бъде единствен собственик на
7
процесните имоти, е несъстоятелен, още повече, че собственост върху
недвижим имот не се придобива на основание такива устни договорки. В тази
връзка ответницата И. Б. представя пълномощно, дадено й от баща й приживе
и заявява, че последният знаел много добре, че е тежко болен и че няма да
живее дълго, но въпреки това не е уредил отношенията във вр. със
съсобствеността на процесните имоти в полза на сина си – ищец в процеса.
Съдът приема, че не следва да цени и направеното признание на иска от
страна на ответниците Ж. А., В. Б. и В. Д., т.к. същото засяга и правата, които
имат и които се оспорват от страна на ответниците П. Б. и И. Б.. Няма
доказателства за това да са водени разговори с тези ответници и същите да са
имали намерение да се откажат от правото си на собственост, а такъв отказ
реално не е направен от тяхна страна. Няма доказателства за това ищецът да
се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост или да е имал
намерение да стори това. Позицията, която посочените по-горе трима
ответници заемат съдът приема, че могат да изразят чрез направата на отказ
от право на собственост по реда на чл.100 вр. чл.99 от ЗС. Ищецът не е
разграничил при условията на евентуалност съответните права на
собственост, които всеки от ответниците в процеса има и иска да бъде
признато за установено, че е собственик изцяло на процесните недвижими
имоти, което не е доказано в процеса.
Искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При това положение разноски на ищеца не се дължат. Ответниците
нямат заявени претенции за разноски, респ. не са представили доказателства в
тази връзка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. Б., ЕГН **********, с пълномощник по
делото адв. Д.Н. -АК ПЛЕВЕН, съдебен адрес: гр.Плевен, ул.„Д.
Константинов“ № 23А, етаж 5, офис №17 против П. Р. Б., ЕГН ********** От
с. С., И. А. Б., ЕГН **********, адрес: ***, Ж. В. А., ЕГН **********, адрес:
***, В. П. Б., ЕГН **********, адрес: *** и В. Б. Д., ЕГН **********, адрес:
***, ИСК с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла
8
придобивна давност на недвижими имоти: УПИ V-1133, кв.46 , с площ 1210
кв.м., по плана па С., област Плевен, ведно с второстепенна сграда, при
съседи VI-1133 А.Б.А., XVIII-1144 Б.Т.Р. И А.Б.Р. III-1306 ОТ И.П.Ч. и улица
и УПИ VI-1133, кв.46, с площ 1025 кв. м.,по плана на с. С., ведно с два броя
масивни жилищни сгради и работилница и второстепенна постройка, при
съседи VII-1132-В. А. Б., XVI-1144 Б.Т.Р. И А.Б.Р. V-1133 Б. А. Б., като
неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9