Р Е Ш
Е Н И Е
№ 410
Стара Загора, 24.11.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 230 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на А.Д.К. с адрес ***, подадена чрез пълномощника й адв. Л.Д. ***,
срещу Решение № 1040-23-23 от 30.03.2023г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара Загора, с
което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от А.К. жалба и е
потвърдено изцяло Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.
Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост
на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото
с решението разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите, както и за постановяването им в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения
и в несъответствие с целта на закона. По същество жалбоподателката чрез
пълномощника й по делото оспорва като неправилен и необоснован направения от
решаващия административен орган извод, че към датата на възникване на
временната неработоспособност А.К. не е имала качеството на осигурено лице и съответно
че няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен
лист № Е20222803199. Според жалбоподателката за периода от датата на
незаконното й уволнение до датата на възстановяването й на предишната длъжност,
трудовото й правоотношение не се счита за прекратено, съотв. осигуряването й не
е прекъснато, поради което изискването за осигурено лице по смисъла на чл.40 ал.1
от КСО е било изпълнено към датата на издаване на болничния лист, поради което
неправилно е отречено правото й на парично обезщетение на временната
неработоспособност. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, като бъде постановено
изплащане на полагащото се на А.К. парично обезщетение или преписката да се
върне на административния орган за произнасяне по същество.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения че
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон е
прието, че към момента на настъпването на временната неработоспособност по
болничен лист № Е20222803199, осигуряването на А.К. е било прекратено поради
уволнение, като ако и впоследствие това уволнение да е било признато от съда за
незаконно, по аргумент от чл. 9, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от КСО, А. К. не е
имала качеството „осигурено лице" по см. на чл.40, ал.1 от КСО и съответно
лицето няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по този
болничен лист.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателката в настоящото съдебно
производство – А.Д.К., е започнала да упражнява трудова
дейност при работодателя, в това му качество и осигурител „Маркони-МДС“ ЕООД, считано
от 13.09.2021г. (справка от Персоналния регистър на НОИ за А. К.). През месец
май 2022г. на К. е издаден болничен лист Е20221141570 за периода от
31.05.2022г. до 14.06.2022г., за който период на лицето е било изплатено
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Не е спорно
между страните по делото, че за периода от 15.06.2022г. до 03.08.2022г.
включително, К. е извършвала трудова дейност по трудово правоотношение с
работодател „Маркони-МДС“ ЕООД. Със Заповед № 12 от 04.08.2022г. на управителя
на „Маркони–МДС“ ЕООД, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,
ал.1 т.3 от Кодекса на труда. С подадена от А.К. искова молба законността на
уволнението е оспорена по съдебен ред. С влязло в сила Решение № 608/ 16.12.2022г.
по гр. дело № 2364/ 2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, уволнението на А.К.
е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ А.К. е възстановена на преди заеманата от нея
длъжност при работодателя и осигурител „Маркони-МДС“ ЕООД.
На
09.02.2023г. и съгласно реда, разписан в чл. 8 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, от
осигурителя „Маркони-МДС“ ЕООД е представено в ТП на НОИ - Стара
Загора удостоверение-приложение №9 към болничен лист № Е20222803199, издаден на А.К. с посочена причина
за временната неработоспособност „общо заболяване“ за периода от 12.08.2022г.
до 26.08.2022г. включително.
Болничният лист се явява първичен и е с определен режим на лечение „болничен“ в
рамките на шест дни и „домашен амбулаторен“ за девет дни. В хода на
извършената преценка на осигурителните права на лицето и съответно на правото
му на парично обезщетение за времена неработоспособност по болничен лист
Е20222803199, е установено, че съгласно информацията, подадена от осигурителя в приложение
№9 и в Регистъра на осигурените лица, към датата на настъпване на времената
неработоспособност лицето не е осигурено за риска общо заболяване и майчинство,
като е посочено, че осигуряването е прекъснато на 04.08.2022г.
С
Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, на
основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на А.К. е отказано изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен
лист № Е20222803199. От фактическа страна отказът е
обоснован с обстоятелството, че лицето не е осигурено за общо заболяване и
майчинство към датата на настъпване на временната неработоспособност.
А.К.
е оспорила пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора Разпореждане №
О-23-999-00-********** от 10.02.2023г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите, с искане разпореждането да бъде отменено и да бъде
изплатено полагащото й се парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО.
С обжалваното Решение № 1040-23-23 от
30.03.2023г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на
НОИ – Стара Загора е отхвърлил като неоснователна подадената от А.К. жалба и
изцяло е потвърдил Разпореждане № О-23-999-00-**********/10.02.2023г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора. Решаващият орган, след като е извършил допълнителна проверка по
отношение на осигурителния статус на А. К. за периода 04.08.2022г. –
11.08.2022г., разгледал и обсъдил нормативно регламентираните условия за
възникване на осигуряването; материалноправните предпоставки за възникване на
правото по чл.40, ал.1 от КСО на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, е обосновал извод, че към 12.08.2022г.
– датата на настъпване на временната неработоспособност, лицето не е осигурено
за общо заболяване и майчинство и съотв. няма право на парично обезщетение по
болничен лист № Е20222803199 за периода 12.08.2022г.- 26.08.2022г. В мотивите на решението са изложени
съображения, че за периода на незаконното
уволнение, А. К. не се счита за осигурена за риска „общо заболяване и
майчинство", тъй като за това време не се дължат осигурителни вноски за
този осигурителен риск, макар по силата на чл.9, ал.3, т.1 от КСО времето да се
зачита за осигурителен стаж, но само при пенсиониране. Решението на Директора
на ТП на НОИ – Стара Загора е получено
от пълномощника на жалбоподателката на 04.04.2023г., а от А.К. – на
07.04.2023г. (л. 16).
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото
с него Разпореждане № О-23-999-00-**********/10.02.2023г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ, гр. Стара Загора. Като доказателства са приети и представените от пълномощника
на жалбоподателката Решение №
608/16.12.2022г. по гр. дело № 2364/ 2022г. по описа на РС – Казанлък; Заповед № 12 от
04.08.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на А.К., както и
служебно изисканите от съда
справки от поддържаните в НОИ информационни системи и регистри.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П.М.Д.. Свидетелят, който живее на семейни
начала с жалбоподателката, заявява, че А.К. е работила в хотела на „Маркони-МДС“
ЕООД в гр. Павел баня до 12.08.2023г., когато й се наложило да влезе в болница.
Последно на 11.08.2022г. е била на работа. Свидетелят заявява, че често в този
период е карал с колата А. до работа, когато не се е чувствала добре поради
напредналата бременност.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал. 1 от КСО /жалбата е подадена чрез пощенски оператор на
18.04.2023г. – л.10/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
Решение № 1040-23-23 от 30.03.2023г. е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО административен
орган - Директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2
от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Не се установяват допуснати в хода на
административното производство по издаване на обжалваното решение и на
потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административно-производствените
правила, които да водят до отмяна на акта на това основание.
Основният
спорен въпрос по делото се свежда до това, дали към 12.08.2022г. – датата на настъпване на временната
неработоспособност по болничен лист № Е20222803199, А.К. е била осигурена за общо
заболяване и майчинство и съотв. дали по отношение на лицето са били изпълнени
нормативно регламентираните условия по чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От така посочената нормативна регламентация следва извода, че едно от кумулативно изискуемите се условия за възникване на правото по чл.40, ал.1 от КСО на парично обезщетение за временна неработоспособност, е при настъпване на неработоспособността лицето да е осигурено по см. на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за общо заболяване и майчинство.
Основният довод на
жалбоподателката, с който обосновава, че към датата на настъпване на
неработоспособността е имала качество на осигурено лице по см. на чл.40, ал.1
от КСО, е че когато уволнението е признато за незаконно и е отменено и лицето е
възстановено от работодателя на преди заеманата длъжност, правното положение на
работника е такова, сякаш трудовото правоотношение никога не е било
прекратявано, съотв. осигуряването не е било прекъсвано, като за осигурителя –
работодател е налице задължение да начисли дължимите осигурителни вноски и да
ги внесе по надлежния ред. От фактическа страна
не е спорно по делото, че със Заповед № 12 от 04.08.2022г.
на управителя на „Маркони –МДС“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение с А.К..
С подадена от А. К. искова молба законността на уволнението е оспорена по
съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 608/16.12.2022г. по гр. дело №
2364/ 2022г. по описа на РС – Казанлък, уволнението на А.К. е признато за
незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ А. К. е възстановена на преди заеманата от нея длъжност
при работодателя и осигурител „Маркони -МДС“ ЕООД. Въз основа на влязлото в
сила съдебно решение и на основание чл.345 от КТ, със Заповед № 02/
01.02.2023г. на управителя на „Маркони
–МДС“ ЕООД, А.К. е възстановена на предишната й работа, считано от датата на
прекратяване на трудовия договор. Със същата заповед е разпоредено да се
изпратят на НАП всички необходими документи, произтичащи от изпълнението на
заповедта и да се извършат необходимите месечни корекции. От представената и
приета като доказателство по делото справка от Персоналния регистър на осигурените лица за А.К. /л.72/,
се установява, че за осигуряването на лицето за дните 4 - 31 август 2022г /вид
осигурен/, е отразено „неправилно отстранен и незаконно уволнен“, т.е. периодът
на незаконно уволнение е деклариран с начало 04.08.2022г и това обстоятелство
не е опровергано в съдебното производство. Действително, в разпоредбата на
чл.9, ал.3, т.2 от КСО е регламентирано, че за осигурителен стаж се зачита и
времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1
от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от
компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на
работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се
признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, като за
този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. В ал. 5 на
чл.9 от КСО обаче е предвидено, че осигурителните вноски по ал. 3 са в
размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69"
и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен
фонд. Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода,
че за времето, през което едно лице е останало без работа поради уволнение,
признато за незаконно от съда, ако и периодът от датата на уволнението до
възстановяването на работа да се признава за осигурителен стаж, осигуряването за този период не е за всички
осигурителни рискове, а осигурителни вноски се дължат само за фонд
"Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Следователно осигуряването в хипотезата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО за периода на
оставането без работа поради незаконно уволнение, не покрива риска общо заболяване и майчинство.
С оглед на гореизложеното правилно, законосъобразно и обосновано е прието от ответния административен орган, че по аргумент от §1, т.3 във вр. с чл.9, ал.3, т.2 и ал.5 от КСО, за периода от 04.08.2022г. до 01.02.2023г., през който период А. К. е останала без работа поради уволнение, което впоследствие е признато за незаконно от съда, К. няма качеството на осигурено лице за общо заболяване и майчинство. След като към датата на настъпване на неработоспособността /12.08.2022г./ К. няма качеството на осигурено лице за рисковете общо заболяване и майчинство, няма право и на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО за временна неработоспособност по болничен лист № Е20222803199 за периода 12.08.2022г. - 26.08.2022г. вкл. Правото на парично обезщетение произтича от осигурителното правоотношение, каквото в случая липсва, тъй като лицето няма качеството "осигурено лице" за всички осигурени рискове.
Във връзка с твърденията на
жалбоподателката, че в периода 04.08.2022г. – 11.08.2022г. е извършвала трудова
дейност по трудово правоотношение с работодателя „Маркони-МДС“ ЕООД, за която трудова дейност е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 от КСО, съдът приема следното:
Според разписаното в чл. 54к от КСО правило, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Съобразно нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец, съгласно приложение №9, с данни относно правото на парично обезщетение. В раздел I, т. 1 от удостоверението се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск /в случая общо заболяване и майчинство/, а в т. 2 дали за него е налице изискуемият се осигурителен стаж. В т. 9 се посочват от осигурителя дните през периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи т. е. дните, за които би следвало да се изплати парично обезщетение, поради факта, че лицето не е било работоспособно. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва на база данните, съдържащи се в посочените по-горе източници на информация, включително въз основа на данните по приложение №9 към болничния лист.
В
случая от служебно изисканата от съда и представена от ТП на НОИ – Стара Загора
справка от Персоналния регистър на осигурените лица за А.К. /л.72/,
се установява, че от подадените за м. август 2022г. от осигурителя „Маркони -МДС“ ЕООД данни по реда чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода до 3 август 2022г. К. е
била осигурявана като работник/служител 3 категория, а осигуряването на лицето за дните 04-31
август 2022г. е отразено като „неправилно отстранен и незаконно уволнен“. Съответно в Раздел
I, т. 1 от представеното в ТП на НОИ – Стара Загора по реда на чл. 8 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО от работодателя „Маркони-МДС“ ЕООД, в
качеството му на осигурител, удостоверение-приложение
№9 към издадения на А.К. болничен лист № Е20222803199
/л.71/, е посочено, че
считано от 04.08.2022г. и към датата на настъпване на времената
неработоспособност, лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство.
Съгласно предоставената от работодателя информация в хода на административното
производство (изискана от ТП на НОИ – Стара Загора при извършената проверка по
отношение на осигурителния статус на А. К. – дали лицето е упражнявало трудова
дейност или е било в отпуск /платен или неплатен/ и отразяването на посочените
обстоятелства във ведомостите и други трудово правни документи), за периода
04.08.2022г. – 12.08.2022г. А.К. не се е явила на работа без уважителна причина
и без разрешение на работодателя, няма постъпила молба за ползване на отпуск –
платен или неплатен, като във ведомостта за м. август 2022г. за посочения
период няма начислено трудово възнаграждение на лицето. В хода на настоящото
съдебно не се събраха доказателства, които да установяват, че в периода 04.08.2022г.
– 11.08.2022г. К. е била на работа и е полагала труд, съотв. извършвала е
трудова дейност при изпълнение на служебни/трудови задължения при работодателя
„Маркони-МДС“ ЕООД или че макар да не се е
явявала на работа, това отсъствие
е било по уважителни причини. Показанията на свидетеля П.Д. (живеещ на семейни
начала с жалбоподателката А.К.), освен, че следва да бъдат преценявани с оглед
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, не доказват, още
по-малко по безспорен начин, че в периода от 04.08.2023г. – 11.08.2023г. К. е
извършвала трудова дейност по трудово правоотношение с „Маркони-МДС“ ЕООД. Заявеното
пред органите на ТП на НОИ от работодателя „Маркони-МДС“ ЕООД (че А.К. в
периода 04.08.2022г. – 12.08.2022г. не е извършвала трудова дейност) и
направеното оспорване на така заявеното от страна жалбоподателката с твърдения,
че до 11.08.2022г. е полагала труд по трудов договор с този работодател, сочи
на релевиран спор по повод изпълнението на трудовото правоотношение между работника
и работодателя. При преценката за наличието на условията за възникването и
съществуването на осигурителните права обаче, извън компетентността и
правомощията на длъжностните лица и на органите на НОИ, съотв. извън
подведомствеността на административните съдилища, е да извършват проверка за
изясняване на релевиран от една от страните по трудовото правоотношение
трудово-правен спор по см. на чл.357, ал.1 от КТ. Аргумент да това са и нормите
на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, които очертават реда, по който се
отпускат и изчисляват паричните обезщетения.
С оглед на гореизложеното и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че по отношение на А.К. не е осъществен нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност - към 12.08.2022г. - началната дата на неработоспособността по болничен лист № Е20222803199, жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО за този осигурен риск. Ето защо правилен е извода на административния орган, че А.К. няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода, посочен в болничния лист, тъй като при настъпване на неработоспособността оспорващата не е била осигурена за риска „общо заболяване и майчинство". Съответно обосновано от гл. т. на доказателствата и правилно от гл.т на закона на лицето е отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист с Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
Следва
да се отбележи, че при постановено разпореждане за отказ по реда на чл. 40, ал.
3, изр. второ от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, това разпореждане може да бъде отменено, ако в давностния срок
по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни
доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ – чл. 40, ал. 3, изр.
трето от КСО. Следователно ако до изтичане на тригодишната давност, считано от
1 януари на годината, следваща годината за която се отнася паричното
обезщетение, бъдат представени нови доказателства релевантни за съществуването
на материалното право по чл.40, ал.1 от КСО, по предвидения в КСО ред може да
се иска отмяна на разпореждането за отказ и съотв. изплащане на дължимото се
парично обезщетение. Към настоящия момент обаче такива доказателства не са
налице.
С оглед на
изложеното съдът приема, че Решение
№ 1040-23-23 от 30.03.2023г. на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № О-23-999-00-**********
от 10.02.2023г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ, гр. Стара Загора, за отказ за отпускане на парично обезщетение
на А.К. по болничен лист №
Е20222803199, е законосъобразно - издадено е от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване
на административно-производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Решение № 1040-23-23 от 30.03.2023г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с
което е оставена без уважение подадената от А.К. жалба и е потвърдено изцяло
Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, като неоснователна.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „е“ от КСО.
СЪДИЯ: