към присъда № 40/ 11.11.2019г.
по НОХД № 1 075 по описа на Районен съд град Монтана за 2019
година, трети наказателен състав.
Подсъдимият Г.Ц.Н. се
обвинява от Районна прокуратура град Монтана, в това, че на неустановена дата
преди 23.03.2017г. в град Б. подбудил В.Д.И. xxx на 23.03.2017г. по ЧНД № 428/
2017г. по описа на РС-Монтана, пред I-ви наказателен състав, като свидетел
устно съзнателно да потвърди неистините, че разговарял с фирми от град В. да
извърши ремонта на покрива на училище „В. Л.”; че разговарял с фирма, на която
бил подизпълнител, но не си спомнял името на фирмата; че разговарял с Т., който
бил управител на фирмата от град В.; че подписал договор за подизпълнител в
училището в присъствието на Г.Н., Д. и други лица; че във град В. му платил Т.,
който му дал лично пари в бял плик; че не помни дали директора Г.Н. му е
плащал; пари вземал от касиерката на училището; по принцип пари за ремонта
взимал от Т.; ремонта извършил като подизпълнител на фирмата на Т. –
престъпление по чл.290 ал.1 пр.1 във връзка с чл.20 ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема
становище, че е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи
съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията на закона.
Подсъдимият Г.Ц.Н. не се признава за виновен, като дава обяснения. Упълномощеният
му защитник моли съда да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Навежда доводи още, че липсват каквито и да било доказателства
доказващи престъпно поведение на подсъдимия, поради което една осъдителна
присъда не би могла да почива на предположения.
Доказателствата по делото са писмени
и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият Г.Ц.Н. е роден на xxxгxxx, обл.Монтана,
ул.”К.” № 33. Не е осъждан за извършени престъпления от общ и частен характер.
Подсъдимият Г.Ц.Н. бил директор на СОУ „В. Л.” гр.Б. през 2011г, както и към
настоящият момент.
Свидетелят В.Д.И. xxx. Поддържа приятелски и съседски
отношения с подсъдимия Н.. Свидетелят В.И. е бил ученик в училището, ръководено
от подсъдимия, поради което последния се ползва с авторитет пред него. През
2011г. се занимавал с ремонти на покриви, като имал по това време фирма – ЕТ „В.И.
2010”.
Лицето Т. И. xxx бил собственик на ЕТ „М. 4. П.” - В. с предмет на
дейност - преработка на метали, производство на огради, каси и разширителни
съдове.
Подсъдимият Г.Н. и Т. П. се познавали отдавна, тъй
като фирмата на втория направила метална ограда в училището, на което бил
директор първия. Фирмата на П. не се занимавала с ремонти на покривни
конструкции, нито разполагал с работници, които да извършват такава дейност.
Свидетелят В.Д.И. и лицето Т. П. преди март 2011г. не
се познавали.
На неустановена дата преди март 2011г. подсъдимият Г.Н.
се уговорил с лицето Т. П., б.ж. на гр.В. да му издаде фактури за извършването
на ремонт на покривна конструкция в училището, на което той бил директор, без
ангажименти фактически да го извърши, срещу сумата от 3 000.00 лв. Лицето Т.
П. се съгласил.
Подсъдимият Г.Н. се срещнал със свидетеля В.Д.И. и му
казал, че били отпуснати пари за частичен ремонт на покрива на училището, че
ремонта щял да бъде извършен от врачанска фирма, но тя не разполагала с хора,
които да извършат ремонта. Предложил му да намери хора и да изпълни ремонта на
покрива, като му казал, че за целта били отпуснати 20 000 лв. Свидетеля В.И. се
съгласил с уговорката, подсъдимият Г.Н. да му осигури материалите за ремонта на
покрива, а той да наеме хора, за работата. От своя страна свидетеля В.И. се
договорил с Д. И. да вземе участие в ремонта, като двамата отишли в кабинета на
подсъдимия. Последният им предоставил за подписи граждански договори за
изпълнение на ремонта.
На 25.03.2011г. подсъдимият Н. сключил Договор №3/ 25.03.2011г.
с ЕТ „М. 49 - Т. П.” за възлагане на строително - монтажни работи - ремонт на
покрив на СОУ В. Л..
Ремонтът на покривната конструкция бил извършен до
13.05.2011г. от свидетеля В.И.. Лицето Т. П. не посетил сградата на
училището по време на ремонта, нито наел работници.
В Сектор ПИП на ОДМВР Монтана бил получен сигнал за
неправомерно ползвани средства за ремонта на покривната конструкция на СОУ В. Л.,
заведен под № ЗМ-125/2013г, като свидетелят Й.Й. - служител в сектора извършил
проверка. По време на проверката той снел сведения и обяснения от лица, в това
число и от свидетелят В.И. и подсъдимия Г.Н..
В проверката на Икономическа полиция на 13.11.2013г.
свидетелят И. заявил обстоятелствата, че два-три дни преди началото на ремонта
се срещнал с подсъдимия Г.Н., който го попитал дали може да извърши ремонта на
покрива, за които били отпуснати 20 000 лв.; той се съгласил и наел Д. И. и
други лица, на които плащал надница дневно; заедно със подсъдимия Г.Н. ходили
до гр.В., където Н. му дал 7 000.00лв; не се виждал с Т. П.; продължил да
работи, като искал необходимите му материали от подсъдимия Н. и зет му - Г. С.;
след приключване на ремонта с подсъдимия Н. и С. отишли отново в гр.В.; там подсъдимият
Н. и С. се срещнали с Т. П. и той за първи път го видял; Т. П. дал на подсъдимия
Н. пари, след което подсъдимия Н. му дал на него пари в автомобила; гражданския
договор му бил даден от подсъдимия Г.Н.; не е подписвал договор с Т. П., когото
не бил виждал преди приключване на ремонта; след като го потърсили от полицията
за ремонта се срещнал с подсъдимия Г.Н., който му казал, че вероятно го търсят
за данъци, и му предложил да отидат при Т. П. в гр.В.; отишли при П., който му
казал, че това не го засягало и двамата с подсъдимия Г.Н. провели разговор,
след който подсъдимия Н. му казал да каже пред полицията, че е взел пари за
ремонта от Т. П..
След приключване на проверката, преписката била
изпратена на РП Монтана, където било образувано досъдебно производство -
Следствено дело №24/2014 год. по описа на ОСлО в ОП Монтана срещу Г.Ц.Н. за
престъпление по чл.201 ал.1 пр.1 от НК.
По време на разследването свидетелят В.И., бил
разпитан четири пъти от разследващия следовател, като на датите 29.08.2014г;
27.10.2014г; 08.05.2015г. и на 07.08.2015г. дал показания за обстоятелствата /арг.л.159-161,
л.162-165, л.168-169, л.141-143 от ДП/ - познавал подсъдимия Г.Н. от години,
тъй като му бил учител и съсед; познавал и Г. С., който живеел заедно с подсъдимия
Н.; разговарял с подсъдимия Г.Н. за ремонта на покривната конструкция, като
разговора бил преди да сключи граждански договори с училището; подсъдимия Н. му
казал, че били отпуснати пари за ремонта, както и че уж някаква врачанска фирма
щяла да прави ремонта, но не могла, тъй като нямала хора; подсъдимият Н. му
казал да намери хора и да извърши ремонта; той се съгласил; подсъдимия Н. му
казал, че парите трябвало да минат през врачанската фирма, и тогава да му
плати; той му казал колко взима на квадратен метър; ремонта бил извършен от
него, Л. Л., Д. И., като помагали и други лица, сред които С. А., на когото той
не платил, а училището; парите за плащане на ремонта му дал подсъдимия Г.Н., а
от тях платил на лицата, които му помагали; първо дал на него и на Д. И. по
хиляда лева, и накрая на него дал 5 500 лв. а на Д. И. - 5600 лв.; преди и по
време на ремонта не е познавал Т. П., а го видял за първи път като приключил
ремонта и отишли за парите; лично от Т. П. не е получавал пари, а получил пари
единствено от подсъдимия Г.Н.; двамата заедно с Д. И. подписали граждански
договори; след като разкрили покрива отишли с автомобила на подсъдимия Г.Н. в
гр.В. и тогава за първи път видял Т. П.; подсъдимия Г.Н. говорил тогава с П. и
след това разбрал името му; като приключил разговора подсъдимия Н. му дал пари;
след приключване на работата по ремонта на покрива отново ходили с подсъдимия Г.Н.
до В., където подсъдимия Н. се срещнал и провел разговор с Т. П., след които му
дал 7000 лв.; едва след предаване на гражданския договор, сключен в кабинета на
подсъдимия Г.Н., на разследващия видял, че е сключил договор с ЕТ „М. 49”, а не
с СОУ „В. Л.”; след като го потърсили от Полицията за ремонта ходил при подсъдимия
Г.Н. да го пита защо го търсят и той му казал, че сигурно е защото не си е
платил данъците за получените пари; при друга среща му казал, че сигурно го
търсят заради проверка на фирмата на Т. П.; подсъдимия Г.Н. му казал да каже,
че парите за ремонта е получил от Т. П., а не от него.
При всяко даване на показания свидетеля И. бил
запознат с правата си като свидетел в наказателно производство, включително и
тези в разпоредбите на чл.121 от НПК, както и за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл.290 от НК.
След приключване на
разследването на Следствено дело № 24/ 2014г. по описа на ОСлО в ОП Монтана на
16.01.2017г. Районна прокуратура град Монтана внесла в Районен съд Монтана обвинителен
акт срещу обвиняемия Г.Ц.Н., в настоящето производство подсъдим, за
извършването на престъпление съставомерно по чл.311 ал. 1 от НК.
С Разпореждане от 25.01.2017г.
Районен съд - Монтана прекрати наказателното производство и върнал делото на РП
- Монтана за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем.
С Постановление от
14.03.2017г. РП-Монтана дава указания на водещия разследването орган да отстрани
допуснатото процесуално нарушение, както и да изпълни разпит пред съдия на свидетеля
В.Д.И. xxx.
От показанията на свидетеля В.И.
се установява, че няколко дни преди 23.03.3017г. или вечерта преди тази дата /поради
което РП-Монтана приема, неустановена дата преди 23.03.2017г/ подсъдимия Г.Н.
xxx и провел разговор за обстоятелствата, за които да даде показания пред съдия
/л.70-71 от ДП/. Подсъдимият му казал какви точно показания трябва да даде,
като искането било направено, като молба и увещание.
На 23.03.2017г. свидетелят В.И.
дал показания пред съдия от Районен съд Монтана в присъствието на подсъдимия Г.Ц.Н.,
който включително му задавал и въпроси. В изготвения протокол по ЧНД №
428/2017г. по описа на РС-Монтана /арг.л.150-151 от ДП/ за процесуалното
действие по чл.223 от НПК били отразени дадените от свидетеля В.И. показания,
съгласно уговорката им с подсъдимия, за обстоятелствата касаещи ремонта на
покрива на СОУ „В. Л.”, сред които и обстоятелствата - че имал
разговори с фирми от В. за ремонта; разговарял с една фирма, на която бил
подизпълнител, и всичко да минава през тази фирма; но не си спомнял
наименованието на фирмата; разговарял с Т., който е от фирмата от гр.В., той е
управител на фирмата; договор като подизпълнител съм подписвал; подписах този
договор в училището в присъствието на подсъдимия Г.Н., Д. и други хора;
представител на врачанската фирма имаше ли тогава не мога да се сетя, когато
подписахме договора; във В. ми плати Т., той му даде парите лично в един бял
плик; директорът Г.Н. извършвал ли е плащане не мога да се сетя, не помня, не е
било вчера; не помня той да ми е давал пари във връзка с ремонта; пари за
ремонта съм вземал от касиерката на училището; по принцип пари за ремонта съм
получил само от Т.; ремонта извърших като подизпълнител на фирмата на Т..
Преди разпита по реда на
чл.223 от НПК свидетеля В.И. бил запознат от съдът за правата си по чл.121 и чл.122
от НПК, както и за наказателната отговорност предвидена в чл.290 от НК, като
след това той обещал да каже истината.
След извършване на това процесуално действие и окончателното
приключване на разследването бил внесен нов обвинителен акт от РП-Монтана срещу
обвиняемия Г.Ц.Н., в настоящето производство подсъдим, за извършването на
престъпление по чл.311, ал.1, пр.1 от НК. В PC Монтана било образувано НОХД №
730/ 2017г, в което В.И. бил призован в качеството му на свидетел.
На 03.08.2017г. било проведено съдебно
заседание по НОХД №730/ 2017г по описа на РС-Монтана, на което подсъдимият Г.Н.,
подсъдим и в него, дал обяснения. Свидетелят В.И. дал показания пред съда в
следния смисъл - директорът на училището – подсъдимия Г.Н. го наел да извърши ремонта; Т.
П. не познавал към март 2011г; друго лице не е говорило с него да извърши
ремонта на покривната конструкция; подсъдимия Г.Н. му казал, че покривната
конструкция е 1000 кв.м. и трябва да извърши ремонта за два - три месеца;
двамата с Д. се качили на покрива, след което се съгласили да извършат ремонта;
подписал договор с подсъдимия Г.Н. за ремонта; не е виждал Т. П. да посещава
училището по време на ремонта; по време на ремонта посетил гр.В. с подсъдимия Г.Н.;
един път се срещнал в гр.В. с Т. П.; по време на ремонта подсъдимия Г.Н. бил
непрекъснато там и към него се обръщал за материалите; два или три пъти
получавал пари за ремонта от директора /Г.Н./; не е подписал документ за
получените суми; той плащал на наетите от него помагачи с парите, получени от Подсъдимия
Н.; той му платил на два или три пъти, като последната сума била след
приключване на ремонта; не е подписал договор с Т. П.; не е присъствал на
разговорите между подсъдимия Г.Н. и Т. П.; на срещата в гр.В. присъствал Г. С. и
една жена, не знае дали е жената на Т. П.; подсъдимия Г.Н. му казал, че
Икономическа полиция извърша проверка на ремонта; подсъдимия Г.Н. му казал
какво да каже на полицая; говорил с подсъдимия Г.Н. и след образуването на
досъдебното производство, като той му казал какво да каже пред
полицията; казал му да каже нещо различно от това, което е било; не си спомнял дали е имало
подпис на директора на договора, но той го подписал; подписал договора в
дирекцията на училището; не разполагал с номера на телефона на Т. П..
След даването на
тези показания, съдът констатирал, че те се намират в противоречие с дадените
пред съдия на 23.03.2017г. и разпоредил прочитането им по реда на чл.281 от НПК.
След прочитането на показанията свидетеля И. заявил, че са верни показанията,
които дал в досъдебното производство и че подсъдимия Г.Н.
го помолил да каже показанията дадени пред съдия.
НОХД № 730/2017г. по описа на
РС-Монтана приключило с присъда, с която подсъдимият Г.Н. бил признат за виновен
по обвинението за извършено престъпление по чл.311 ал.1 от НК. Окръжен съд –
Монтана с решение от 19.06.2018г. по ВНОХД №139/2017г. изменила присъда на
РС-Монтана, в частта относно наложеното наказание, като наред с наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода го лишила и от права по чл.37 ал.1 т.6
от НК. По молба за възобновяване от подсъдимия Софийски апелативен съд е
възобновила производството по НОХД 730/2017г. на РС - Монтана, като отменила
присъдата и признала подсъдимия Г.Н. за невиновен и го оправдава по обвинение
за престъпление по чл.311, ал.1 НК.
Следва да се отбележи, че
присъдата е оправдателна не по фактите, а по правото. Подсъдимият е
оправдан, тъй като „...инкриминираният образец № 19 представлява частен, а
не официален документ, като деянието е несъставомерно по чл.311 ал.1 от НК...”-арг.решение
л.138 от ДП.
След приключването на НОХД № 730/2017г. по
описа на РСМ било образувано Досъдебно производство № 119/2017г. по описа на ОД на МВР
Монтана срещу В.И., свидетел в настоящето производство за извършването на
23.03.2017г. на престъпление, съставомерно по чл.290, ал.1, пр.1 от НК.
Разследването било проведено от свидетелката И.А. - разследващ полицай от
ОДМВР-Монтана.
В качеството си на обвиняем по това
досъдебно производство В.И., свидетел в настоящето, дал обяснения по
обвинението пред съдия на 11.10.2017г, оформени в протокол № 420/
11.10.2017г. изготвен по ЧНД 1679/ 2017г. по описа на РС-Монтана, като
потвърдил обстоятелствата, че подсъдимия Г.Н. го посетил в жилището му преди
разпита му на 23.03.2017г. и поискал да каже
обстоятелствата, за които свидетелствал пред съдия, като го уверил, че за него
няма да има проблеми, след което потвърдил обстоятелствата, за които дал
показания преди разговора с Н.-арг.л.37 -38 от ДП.
След приключване на разследването на
Досъдебно производство №119/2017г. по описа на ОДМВР Монтана на
09.01.2018г. бил внесен обвинителен акт от РП-Монтана срещу обвиняемия В.И.,
свидетел в настоящето производство, за извършването на престъпление
съставомерно по чл.290, ал.1 от НК.
По внесения обвинителен акт било образувано
НОХД № 54/ 2018г. по описа на РС-Монтана, приключило на 02.02.2018г. с
определение от същата дата, с което било одобрено споразумение за решаване на
наказателното производство. Свидетелят по настоящето дело В.И. се признал за
виновен в това, че на 23.03.2017г. по ЧНД № 428/ 2017г. по описа на РС-Монтана,
пред наказателен състав, като свидетел устно съзнателно
потвърдил неистини - престъпление по чл.290, ал.1,
пр.1 от НК.
След приключването на това наказателно
производство било образувано настоящето наказателно производство срещу
подсъдимия Г.Н., за това, че на неустановена дата преди 23.03.2017г. в гр.Б.
подбудил В.Д.И. xxx на 23.03.2017г. по ЧНД № 428/ 2017г. по описа на РС-Монтана,
пред I наказателен състав, като свидетел устно съзнателно да потвърди неистини
- престъпление по чл.290 ал.1 пр.1 във връзка с чл.20 ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: показанията на свидетелите В.И., М. И., Й.Й., И.А..
Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, като безпристрастни и
взаимно допълващи се. Всеки от свидетелите дава показания за обстоятелства,
които са му станали лично известни. Всички свидетелски показания са подкрепени
и от събраните в хода на производството писмени доказателства-протоколи от
съдебни заседания, протоколи от разпити, определение по одобряване на
споразумение и др.
Подсъдимият Г.Ц.Н. не се признава за виновен. Това
съдът намира за негова естествена защитна позиция. Твърденията за невинност на
подсъдимия останаха изолирани от събрания в хода на производството
доказателствен материал. Липсва логика свидетелят В.И. да даде показания пред
съд в полза на подсъдимия, без да е бил предварително помолен от него, с ясното
съзнание, че носи наказателна отговорност за това, като в последствие е осъден
с влязла в законна сила присъда /определение/ за това. Нещо повече, при този
разпит пред съд е присъствал и подсъдимия Н., който не е възразил по неверните
факти, а дори е задавал уточняващи въпроси във връзка с това.
Предвид всичко гореизложено съдът оцени обясненията на
подсъдимия Н., като недостоверен източник на информация. Същите, освен че се
явяват опровергани от целокупния доказателствен материал, се оцениха и като
нелогични и изпълнени с множество противоречия, създаващи убеждението у съда,
че са депозирани не за да спомогнат за установяване на обективната истина по
делото, а за лансиране на изградената му защитна теза, която обаче, като
ненамираща опора в доказателствата по делото, не бе възприета от съда.
Приетата и изложена по-горе фактическа обстановка се
потвърждава и от писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства по безспорен и категоричен начин е установено в
процеса, че подсъдимият Г.Ц.Н. на неустановена дата преди 23.03.2017г. в град Б.
подбудил В.Д.И. на 23.03.2017г. като свидетел устно съзнателно да потвърди
неистини – престъпление по чл.290 ал.1 пр.1 във връзка с чл.20 ал.3 във връзка
с ал.1 от НК.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Престъплението по чл.290 ал.1 НК, законодателят е поставил в раздел ІІІ „Престъпления против правосъдието”,
където се засягат отношенията само в сферата на съдебната власт в РБългария. От
обективна страна в състава на престъплението са установени две форми на
изпълнителното деяние: 1/ потвърждаване на неистината, а именно деецът в
качеството на свидетел да каже нещо, за което знае, че не съществува в
действителност и 2/ затаяване на истината, а именно деецът в качеството на
свидетел да не посочи нещо, за което знае, че съществува в действителност,
твърдейки за него, че не му е известно, че не си спомня, забравил е и т.н. И
двете форми на изпълнителното деяние следва да бъдат осъществени пред съд или
друг надлежен орган на власт.
С оглед установената по делото фактическа обстановка безспорно се установява,
че в конкретният случай се касае до реализиране на първата от предвидените в закона алтернативи, свидетелят В.И. пред надлежен орган - РС-Монтана, като
свидетел по ДП, устно и съзнателно е потвърдил обстоятелства, които са неистина. Именно поради тази причина по отношение на него има и
влязъл в законна сила съдебен акт- определение, с което е одобрено споразумение
за извършено от него престъпление по чл.290 от НК.
Субект на престъплението по
чл. 290, ал.1 НК може да бъде само свидетел, тоест лице, което е привлечено в
процеса, за да изложи пред съд или друг надлежен орган на власт своите
възприятия за определени факти от значение за делото - факти, включени в
предмета на доказване по конкретното дело.
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 290, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на правосъдната дейност. При депозирането на неверни
свидетелски показания пред съда съществува опасност да не бъде постигната
основната цел на правораздавателната дейност, а именно разкриване на
обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия закон,
като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор. Тази
опасност е била налице в случая, тъй като свидетеля
В.И., подсъдим по НОХД № 54/ 2018г. по описа на
РС-Монтана, в
качеството си на свидетел е възпроизвел факти, които са част от предмета на
доказване по конкретното дело, срещу
подсъдимия Н. – НОХД № 730/2018г. на РСМ и същите е следвало да способстват за установяване на
обективаната истина по делото. С депозирането на показанията си в посочения вид
и съдържание, свидетелят В.Н. е засегнал нормалното функциониране на
правосъдната дейност по конкретното дело.
След като подбуждането на свидетеля В.И. от подсъдимия
Г.Н. към лъжесвидетелстване е било успешно, т. е. свидетелят е депозирал
на 23.03.2017г. по ЧНД № 428/ 2017г. по описа на РС-Монтана, пред I-ви
наказателен състав, в производство по чл.223 от НПК показания, в които е
потвърдил неистина, то извършеното от него престъпление е такова по чл. 290,
ал. 1 във връзка чл.20 ал.3 от НК. Престъплението е резултатно (за разлика
от това по чл. 293 от НК, което е „на просто извършване”) и е довършено с
факта на научаване от надлежния орган на неверните твърдения на свидетеля.
Последващият отказ на свидетеля И. от лъжливото му свидетелстване има за
последица единствено разкриване на истината, но не и отпадане на наказуемостта
по отношение на него самия, като това не повлиява ангажирането на отговорността
на подсъдимия Н., защото престъплението, за което е подбудил, вече е извършено.
На 23.03.2017г. престъплението по чл.290 от НК е довършено, защото тогава е
настъпил престъпния резултат – надлежният орган (съдът, провел разпита на свидетеля
В.И. по реда на чл. 223 от НПК) е научил и отразил в съдебния протокол
неверните твърдения на свидетеля, за депозирането, на които той е подбуден от
подсъдимия Г.Н.. Това обвързва и параметрите и характеристиките на
отговорността на подсъдимия, защото съставомерността на инкриминираното
поведение на подсъдимия по чл. 290, ал.1 във вр. чл. 20, ал. 3 от НК, предпоставя
депозирането на лъжливите показания от подбудения свидетел И.. В противен
случай, деянието му би могло да бъде подведено единствено под нормата на чл.293
от НК. В този смисъл и Решение № 308 от 01 юли 2009г. на Върховният
касационен съд, първо наказателно отделение, по касационно дело № 263/2009 г.
Според константната практика на ВКС, за състава на лъжесвидетелстването не е
необходимо лъжливото показание да е повлияло на правилното разрешаване на
делото, като е достатъчно такова влияние да е възможно. Не се изисква
причинна връзка между показанията на лъжесвидетеля и решението по делото, което
да се основава на тези показания (напр. Решение № 180 от 01.06.2015 г. по н.
д. № 393 / 2015 г. на ВКС, I НО). Ето защо не е от съществено значение как
е завършило воденото срещу подсъдимия Н. наказателно производство - с
оправдателна или осъдителна присъда. Нещо повече, воденото срещу подсъдимия Н.
НОХД № 730/2017г. по описа на РС-Монтана след молба за възобновяване от
подсъдимия завършва с оправдателна за него присъда, но следва да се отбележи
факта, че тя е оправдателна по правото, а не по фактите. Подсъдимият е
оправдан, , тъй като „...инкриминираният образец №
19 представлява частен, а не официален документ, като деянието е несъставомерно
по чл.311 ал.1 от НК...”-арг.решение л.138 от ДП.
Неоснователни са доводите на защитата, касаещи липсата
на посочване на конкретните действия, с които подзащитният му, като подбудител
е склонил свидетеля В.И. да лъжесвидетелства. От доказателствата по делото е
установено, че подсъдимият е дошъл в дома на свидетеля няколко дни преди
23.03.2017г. или вечерта преди тази дата и го е помолил да каже неистините,
като го е уверил, че няма да има за него проблем, както и че самия той ще бъде
при разпита му пред съда. Очевидно, че това е станало в обикновен разговор и с
молба между приятели и съседи. Свидетелят И. е бил ученик в училището,
ръководено от подсъдимия, поради което последния се ползва с авторитет пред
него. През 2011г. се занимавал с ремонти на покриви, като имал по това време
фирма – ЕТ „В.И. 2010”. Тези действия са подробно описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и непосочването им с още повече конкретика, в коя стая
или чрез какви думи е помоли подсъдимия, свидетеля И. да даде такива показания
не е от значение за правната квалификация на деянието и не представлява
нарушение, което да е нарушило правото на защитата на подсъдимия Г.Н.. Всяко
средство, с което може да се създаде у извършителя мотивация да извърши
престъплението, т.е., с което той може да бъде мотивиран, придуман към това, е
годно средство за подбуждане. Поради това и простата молба или увещание, стига
да са успели да създадат у извършителя решението да извърши престъпление, са
достатъчни, какъвто се явява и настоящия случай.
Не се изисква причинна връзка между показанията на лъжесвидетеля и
решението по делото, което да се основава на тези показания. Присъдата по
делото, по което е било дадено лъжливо свидетелско показание, може съвсем да не
бъде основана върху това показание. В случая, е налице лъжесвидетелстване от
страна на свидетеля В.И. и успяло подбуждане към лъжесвидетелстване от страна
на подсъдимия Г.Н..
Съдът намира, че след като подбуждането
към лъжесвидетелстване на свидетеля И. от подсъдимия Г.Н. е било успешно, т. е.
свидетелят е депозирал на 23.03.2017 година пред РС-Монтана показания, в които
е потвърдил неистина, то извършеното от него престъпление е такова по чл. 290
ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК. Престъплението е резултатно и е довършено с
факта на възприемане и закрепване в протокола за разпит за свидетел от
надлежния орган на неверните твърдения на свидетеля. Налице е успяло
подбудителство.
Отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл.22 ал.1 НК –
когато по собствена подбуда се е отказал от по – нататъшно участие и попречи да
се извърши престъплението или предотврати настъпването на престъпните
последици, което не се е случило в процесния казус.
В
смисъла на гореизложеното е и Решение № 180
от 01 юни 2015г. на ВКС, първо наказателно отделение, наказателно дело №
393/2015г.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият Г.Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици.
Поради всичко гореизложено съдът призна подсъдимият
Г.Н. за виновен в извършването на престъплението по чл.290 ал.1 във връзка с
чл.20 ал.3 от НК, а именно, че на неустановена дата преди 23.03.2017г. в град Б.
подбудил В.Д.И. xxx на 23.03.2017г. по ЧНД № 428/ 2017г. по описа на
РС-Монтана, пред I-ви наказателен състав, като свидетел устно съзнателно да
потвърди неистините, че разговарял с фирми от град В. да извърши ремонта на
покрива на училище „В. Л.”; че разговарял с фирма, на която бил подизпълнител,
но не си спомнял името на фирмата; че разговарял с Т., който бил управител на
фирмата от град В.; че подписал договор за подизпълнител в училището в
присъствието на Г.Н.,xxx му платил Т., който му дал лично пари в бял плик; че
не помни дали директора Г.Н. му е плащал; пари вземал от касиерката на
училището; по принцип пари за ремонта взимал от Т.; ремонта извършил като
подизпълнител на фирмата на Т..
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г.Н.
за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Непризнанието на вината не може и не следва да се
счита за отегчаващо вината обстоятелство. Не може да бъде счетено като
отегчаващо вината обстоятелство и факта, че подсъдимият е педагог, директор на
училище, участващ във възпитанието на децата и като такъв участващ при
изграждане на техните нравствени качества, защото това не е част от
квалификацията на престъпното деяние.
След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът счете,
че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства. С
оглед личността на подсъдимия и конкретните особености на настоящият случай,
съдът намира, че на подсъдимия Г.Ц.Н. следва да се определи наказание към предвидения
в правната норма минимален размер, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК в процесният
случай – подсъдимият не е осъждан за извършени престъпления от общ характер,
наложеното наказание по настоящето дело е лишаване от свобода до три години,
както и за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително да се
изтърпява ефективно.
Предвид на това съдът постанови изпълнението на наложеното наказание да се отложи
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
законна сила на присъдата.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Разноски по делото не са направени, поради което не се
поставя и въпроса за тяхното възстановяване.
Веществени доказателства няма иззети.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: