№ 13273
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110114765 по описа за 2022 година
Предявени са искове от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД срещу СТОЛИЧНА
ОБЩИНА. Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с претенции, с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 970.98 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 470420212109919 за
причинени щети на лек автомобил марка „Тойота Ярис Хибрид”, с рег. № РВ2363СТ
вследствие настъпило на 27.02.2021 г. ПТП – попадане в несигнализирана и необезопасена
шахта на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 9.17 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 15.02.2022 г. до 20.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 27.02.2021 г. при движение на л.а. „Тойота Ярис
Хибрид”, с рег. № РВ2363СТ в гр. София по ул. „Коломан“ срещу № 1 – спортна зала
„Славия“, е реализирано пътно-транспортно произшествие, което се изразява в попадане на
процесния лек автомобил в несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно,
покрита от клони на дърво. В резултат на случилото се настъпили материални щети по МПС
– увредени са облицовката на предната броня, решетка на предна броня – цяла, лайсна хром
на предна дясна решетка, преден ляв PVC подкалник. Към датата на настъпване на
процесното ПТП по отношение на л.а. „Тойота Ярис Хибрид”, с рег. № РВ2363СТ било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско
1
Стандарт” с ищеца, обективиран в полица № 4704200200005609. След като застрахователят
бил уведомен за настъпване на вредите била образувана преписка по щета №
470420212109919. Щетите били оценени на сума в размер на 970.98 лв., която била
изплатена по банков път с преводно нареждане от 17.12.2021 г. на „Стефанов Моторс“ ООД,
на което търговско дружество било възложено отстраняването на нанесените на л.а. „Тойота
Ярис Хибрид”, с рег. № РВ2363СТ вследствие процесното ПТП вреди. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият е собственик и стопанин на
общинския път, на който е настъпило ПТП-то. Твърди с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 21.03.2022 г. до окончателното погасяване. Счита, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което претендира присъждане и на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.02.2022 г. до 20.03.2022 г. в размер на 9.17 лв. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявените
искове, като счита, че не са настъпили предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника. Сочи, че исковата претенция е необоснована, тъй като ищецът не е описал
фактическата обстановка и не е конкретизирал мястото на инцидента. Оспорва
задължението на ищеца да заплати застрахователното обезщетение. Оспорва
причинноследствената връзка и размера на иска. Навежда възражение за съпричиняване.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
На 18.05.2022 г. са конституирани по делото като трети лица-помагачи на страната
на ответника – "ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, "АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ"
ЕООД и "ПЪТИЩА СОФИЯ" ЕООД. При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал.
3 ГПК, са предявени и са приети за съвместно разглеждане с определение от 21.06.2022 г. -
обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД от
ответника Столична Община против "ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД,
"АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД и "ПЪТИЩА СОФИЯ" ЕООД за заплащане на
суми, съобразно участието на ответниците по обратните искове в ДЗЗД „Банкя Зона 2“,
както следва /съгласно уточнителни молби с вх. № от 31.05.2022 г. и 09.06.2022 г./ : от
"ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД се претендира сума в размер на 752.02 лв., от
"АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД се претендира сума в размер на 217.99 лв. и от
"ПЪТИЩА СОФИЯ" ЕООД се претендира сума в размер на 0.97 лв. или от тримата
ответници по обратния иск се претендира общо сума в размер на първоначално предявения
иск /970.98 лв./, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
470420212109919 за вреди по л. а. Тойота Ярис Хибрид с рег. № РВ2363 СТ, който на
27.02.2021 г. попаднал в необезопасена шахта на пътното платно в гр. София по ул.
„Коломан“ срещу № 1, спортна зала „Славия“, ведно със законната лихва от дата на
подаване на обратните искове до окончателното изплащане.
Столична община твърди, че е налице сключен с "ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ"
2
ЕООД, "АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД и "ПЪТИЩА СОФИЯ" ЕООД, в качеството
им на участници в ДЗЗД „Банкя Зона 2“, договор № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г.,
съгласно който ответниците по обратния иск е следвало да извършват дейност по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в процесния пътен
участък. Допълва, че с възлагателно писмо № СОА21-ВК08-2732/25.01.2021 г. е възложил на
ДЗЗД „Банкя Зона 2“ да извърши ремонт на компрометирани улични отоци и да осигури
сигнализация за граждани и МПС със срок за изпълнение на задължението до 19.02.2021 г.
Твърди, че ответниците по обратния иск не изпълнили поетите с договор № СОА19-ДГ55-
447/27.06.2019 г. задължения, поради което следвало да отговарят за неизпълнението
съгласно чл. 20, т. 3 от последния. Претендира разноски.
В срок са представени отговори по обратния иск от "ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД и от "АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД, с които посочените двама ответници по
него оспорват същия като неоснователен и недоказан, както и излагат становище за
неоснователност на главния иск. Твърдят, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договор за възлагане на
обществена поръчка № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г. дейностите по поддържане се
възлагат от възложителя на изпълнителя с годишни, срочни, допълнителни и извънредни
задания, с които се определят и сроковете за изпълнение, поради което считат, че
дружеството изпълнител не разполага със самостоятелна преценка по отношение на
изпълнението на дейностите по поддръжка и ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, а е изцяло зависим от възложителя. В тази връзка посочват, че едва с
възлагателно писмо № СОА21-ВК08-2732-1/25.03.2021 г. Столична община е възложила на
ДЗЗД „Банкя Зона 2“ направа на заключваща се решетка на уличен отток /комплект с рамка/,
включително доставка на материалите за обект ул. „Коломан“ № 1 срещу зала за вдигане на
тежести към СК „Славия“, като крайният срок за изпълнение бил до 20.05.2021 г. Твърдят,
че възложената дейност била надлежно изпълнена и приета от ищеца по обратния иск без
забележки, поради което са изправна страна по процесния договор със Столична община.
Молят за отхвърляне на предявения обратен иск.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба по обратния иск и становище по главния иск от третото лице – помагач на
страната на ответника по главния иск и ответник по обратния иск "ПЪТИЩА СОФИЯ"
ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
По първоначалните претенции с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД;
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
3
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2)
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
С определение от 03.09.2022 г. са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: към датата на ПТП е съществувало
валидно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и водача на
увредения автомобил, както и, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер
на 970.98 лв. за щетите от процесното ПТП и, че тази сума е постъпила по сметката на
кредитора.
Не е спорно по делото наличието на застрахователно правоотношение, а и по делото
е представена застрахователна полица № 4704200200005609 от 02.04.2020 г., съдържаща
подписи на страните – л. 9-10. Съдът намира, че писмената форма за сключване на
застрахователния договор е спазена, а и дори и да не беше спазена, следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 293 ТЗ, приложима за търговските сделки, каквато безспорна е тази за
застраховка „Каско на МПС“, съгласно която разпоредба страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението - решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 71 от
22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. №
348/2012 г. на ВКС, I т. о.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско” по отношение на лек автомобил „Тойота Ярис Хибрид”, с рег. №
РВ2363СТ с период на покритие от 06.04.2020 г. до 05.04.2021 г., включващ датата на
настъпване на застрахователното събитие.
4
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че при
застрахователя е образувана преписка по претенция № 50-01300-2226/21 от 01.03.2021 г. за
настъпило застрахователно събитие. От представените като писмени доказателства опис на
претенция, калкулация, приемо-предавателен протокол за автомобил, доклад по щета,
възлагателна претенция, фактура от 15.12.2021 г. и преводно нареждане от 17.12.2021 г. се
установява, че след извършените оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил
ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 970.98 лв., която сума е
изплатена на извършилия ремонта автосервиз.
Съгласно представения по делото Протокол за ПТП № 1785573 от 27.02.2021 г.,
причина за ПТП е попадане в необезопасена шахта /няма капак/ на л. а. „Тойота Ярис
Хибрид”, с рег. № РВ2363СТ на ул. Коломан срещу № 1, спортна зала Славия. Протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато
вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на
ПТП, дори да липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му
посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/,
ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания,
които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013
г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на
пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на
ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.
Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин не само от
представения по делото протокол за ПТП, а и от свидетелските показания на Л. С. Т. и
приетата по делото САТЕ.
Свидетелят сочи, че си спомня инцидента. В края на февруари или началото на март
месец, при маневра за паркиране при спортната зала на стадион „Славия“, една от гумите на
автомобила й „Тойота“, модел „Ярис хибрид“, с рег. № РВ2363СТ хлътнала в дупка, която
впоследствие предположихме, че е от липсващ капак на шахта. Предната броня била върху
асфалта и гумата до половина потънала. Обадила се на полицията и дошъл патрул на МВР
или КАТ. Скоростта на движения не си спомня, но при такава маневра счита, че скоростта е
нищожна. Нямало знак, който да показва дупката. Според заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, щетите по отношения на процесния автомобил, отразени в
опис на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 27.02.2021 г.
произшествие в гр. София.
Механизмът, посочен в протокола за ПТП, съответства на заключението по САТЕ и
показанията на свидетеля Т., поради което при оценка на доказателствата по делото, съдът
намира, че същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца.
5
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост,
като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Като безспорно по
производството е отделено обстоятелството, че пътният участък, на който е настъпило
процесното ПТП съставлява част от общинска пътна мрежа на Столична община. От
обстоятелството, че на пътната настилка на общински път, към момента на настъпване на
застрахователното събитие (ПТП) е имало необозначена дупка, което се установява от
събраните в производството писмени доказателства и заключението на САТЕ, се налага
изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност
общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените
от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което е породена деликтната отговорност на възложителя – Столична община за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране
на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори
е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. В исковата
молба изрично се сочи, че автомобилът е попаднал в необезопасена шахта. В протокола за
ПТП е отразено, че автомобилът е попаднал в шахта без капак. Свидетелят Т. излага, че в
дупката имало тръба. Вещото лице в съдебно заседание на 31.10.2022 г. разяснява, че щом
има тръба, това е отвор на отводнителна шахта. Според вещото лице е отнета решетката на
шахтата и това е причината за попадане на автомобила в дупката. Оттук и съдът приема, че
се установява по безспорен начин, че автомобилът е попаднал в отводнителна шахта /без
капак/, както е посочено в исковата молба. На следващо място, доколкото по безспорен
начин се установява точното място на инцидента, то видът на конкретната неравност е без
значение за отговорността на ответника. Законодателят е вменил на Общината задължението
да изгражда, поддържа и ремонтира пътищата, публична общинска собственост по см. на чл.
8 от Закона за пътищата, както и принадлежащите и по силата на § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА
мрежи и съоръжения на В и К системата на нейната територия, към която спадат
канализационните шахти от вида на процесната – виж и решение № 170 от 23.07.2012 г. по
6
т. д. № 806/2010 г., II т. о. на ВКС. Неизпълнението на вмените от закона задължения на
Общината, е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната й отговорност.
Не са основателни и възраженията в отговора на исковата молба, че инцидентът е
възникнал на паркинг, доколкото по делото се установява при условията на пълно и главно
доказване, че ПТП е станало при паркиране на ул. Коломан срещу № 1.
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на
САТЕ.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. В случая, съгласно кредитираното заключение на
САТЕ, стойността необходима за възстановяване на Тойота Ярис Хибрид”, с рег. №
РВ2363СТ на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 989.54 лв.
Следва да се отбележи, че експертизата не е оспорена. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК
оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването
на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването
може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на
заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото
лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а
приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по
делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. С доклада по делото е указано на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за съпричиняване от страна на водача на автомобила, но доказателства
от ответника в тази насока не са ангажирани по делото.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива
/а дори и знанието за това само по себе си не е основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД -
7
решение № 261485 от 01.12.2020г. на СГС по в. гр. д. № 162/2020 г., решение № 1192 от
13.02.2020г. на СГС по в. гр. д. № 5643/2019 г./. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за
вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да
било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост или не е
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя,
каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било
надлежно обозначено. Няма данни по делото дупката да е била по някакъв начин означена
или сигнализирана. Свидетелят Т. твърди, че след инцидента са сложили клони, които да
стърчат от дупката. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Доколкото в настоящия случай са недоказани
твърденията на ответника за несъобразяването на водача с пътната обстановка, то при
неустановяване на тези правнорелевантни факти по несъмнен начин в процеса от ответника
и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест - арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК, съдът приема тези обстоятелства за неосъществени.
Предвид изложеното, искът се явява основателен за пълния размер на претендираната
сума от 970.98 лв., представляваща заплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение. При това положение съдът намира, че предявеният иск за сумата от 970.98 лв.
е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер. Като законна
последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска /21.03.2022 г./ до окончателното ѝ изплащане.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Установява се от
доказателствата по делото, че такава регресна покана е отправена и получена от ответника
на 14.02.2022 г. – виж л. 20 от делото. На основание чл.84, ал. 2 ЗЗД ответникът е изпаднал в
забава, считано от 15.02.2022 г. Обезщетението за забава се претендира за периода
15.02.2022 г. – 20.03.2022 г. Лихвата за забава за периода 15.02.2022 г. – 20.03.2022 г.,
изчислена с електронния калкулатор на НАП по реда на чл. 162 ГПК, е в общ размер на 9.17
лв., поради което и съобразно диспозитивното начало искът следва да се уважи за пълния
размер от 9.17 лв.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79 вр. с чл. 258 ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
8
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че ответниците по него са имали
задължението, възникнало по силата на договор, към датата на произшествието за
въвеждане на временна организация на движението с цел недопускане на ПТП и
сигнализиране на участъка в ремонт, причинно-следствена връзка между бездействието на
ответниците по обратния иск /неговите работници/ служители/ и нанесени твърдени
имуществени вреди на процесния автомобил, както и размерът на дължимото обезщетение.
С определение от 03.09.2022 г. съдът е отделил като безспорно и признато между
страните по обратния иск обстоятелството, безспорно и ненуждаещо се от доказване следва
да се отдели обстоятелството, че между Столична община, от една страна и
"ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД и "АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД, в
качеството им на участници в ДЗЗД „Банкя Зона 2“, от друга страна, е сключен договор за
възлагане на обществена поръчка № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г. с предмет поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения.
В 1, ал. 1 от сключения между страните по обратния иск Договор № СОА19-ДГ55-
447/27.06.2019 г. е предвидено, че изпълнителят се задължава да извършва на територията
на СО – II зона, включващи Овча купел, Красно село, Красна поляна и Банкя, дейности по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с
Техническата спецификация на възложителя, Техническото предложение и ценово
предложение на изпълнителя. За посочените в списък Приложение 6 улици и булеварди
поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от
определеното в Приложение 6 ниво на поддържане, Изпълнителят се задължава да
извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на изискуемите от възложителя
стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на
поддържане. За цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и
извън списъка по Приложение 6, изпълнителят се съгласява да извършва дейностите по
поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост.
Представено е по делото писмо от СО с изх. № СОА21-ТД26-692 от 21.01.2021 г. , с
което е възложено на ДЗЗД „Банка Зона 2“ в изпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-
447/27.06.2019 г. да извърши ремонт на ул. Коломан – от бул. Овча купел до гараж на
гражданска защита /по сигнал с рег. № СОА21-КЦ51-1018/07.01.2021 г./ - ремонт на пътна
настилка с асфалт – 200 м² и ремонт на пътна основа – доставка и направа, основа на трошен
камък 0-63 – 50 м³, със срок на изпълнение до 15.04.2021 г.
Представен е по делото Акт за фактическо приключване на СМР от 23.02.2021 г., с
който е констатирано спазването на сроковете за приключване на СМР и изпълнение на
възложените СМР с възлагателно писмо с изх. № СОА21-ТД26-692.
Представено е по делото писмо от СО с изх. № СОА21-ВК08-2732-/1/ от 25.03.2021
г., с което е възложено на ДЗЗД „Банка Зона 2“ в изпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-
447/27.06.2019 г. да извърши ремонт на ул. Коломан № 1 срещу зала за вдигане на тежести
СК „Славия“ /по сигнал с рег. № СОА21-ВК08-2732/22.02.2021 г./ - направа на заключваща
9
се решетка на уличен отток /комплект с рамка/, включително доставка на материалите – 1
бр., със срок на изпълнение до 20.05.2021 г.
Представен е по делото Акт за фактическо приключване на СМР от 07.05.2021 г., с
който е констатирано спазването на сроковете за приключване на СМР и изпълнение на
възложените СМР с възлагателно писмо с изх. № СОА21-ВК08-2732-/1/.
По делото не е представено Приложение № 6 към договора, а и страните по обратния
иск не спорят, че ул. Коломан срещу № 1 не попада в списъка от улици и булеварди в
Приложение № 6 от договора. Не се установява по делото и какво е предвиденото в
Приложение № 6 ниво на поддържане. Оттук и съдът намира, че мястото на процесното
ПТП е извън списъка по Приложение 6, т. е. за него изпълнителят се е съгласил да извършва
дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при
необходимост – чл. 1, ал. 1, т. 1 от Договора. При тълкуване волята на страните, съдът
намира, че конкретни възлагания представляват възлагания с ясно и конкретно възлагане по
място на извършване и конкретно посочени СМР. Във възлагателно писмо с изх. № СОА21-
ТД26-692 от 21.01.2021 г. липсва възлагане извършване на СМР за поставяне на капак
/решетка/ върху шахта и обезопасяването й. С писмото от 21.01.2021 г. са възложени
конкретни СМР - ремонт на пътна настилка и ремонт на пътна основа, които обаче не касаят
обезопасяването на процесната шахта. Именно това е наложило и последващо възлагане с
писмо с изх. № СОА21-ВК08-2732-/1/ от 25.03.2021 г., с което изрично е възложено на
изпълнителя да направа на заключваща се решетка на уличен отток /капак за шахта/ на
ул. Коломан № 1 срещу зала за вдигане на тежести СК „Славия“. Това възлагане касае
ремонт – изработване и поставяне на решетка /капак/ на процесната шахта, довело до ПТП
от 27.02.2021 г.
Не се установява при изложената фактическа обстановка договорно неизпълнение.
Ремонт на процесната шахта не е възложен с писмото от 21.01.2021 г., а и да беше възложен,
то с Акт за фактическо приключване на СМР от 23.02.2021 г. е констатирано спазването на
сроковете за приключване на СМР и изпълнение на възложените СМР с възлагателно писмо
с изх. № СОА21-ТД26-692. Т. е. възложените СМР за изпълнение с писмото от 21.01.2021 г.
са приети без забележки като извършени от изпълнителя на 23.02.2021 г. – преди датата на
процесното ПТП от 27.02.2021 г. Последващи възлагания след 27.02.2021 г. като тези с
писмото от 25.03.2021 г. няма как да ангажират договорната отговорност на ответниците,
участници в ДЗЗД „Банка Зона 2“. Ответниците съобразно уговореното в договора имат
задължение да извършват дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни
възлагания при необходимост. Действително СО е възложило на ДЗЗД „Банка Зона 2“ да
отремонтирана процесната шахта, но след настъпването на процесното събитие.
Предходните възлагания за ремонт на ул. Коломан не касаят СМР по направа на заключваща
се решетка на уличен отток, а и са приети като извършени от възложителя без забележки
преди датата на процесното ПТП.
Следователно, не е налице договорно неизпълнение и неизправност на ответниците
по облигационното правоотношение, поради което предявените обратни искове срещу
10
"ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, "АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД и
"ПЪТИЩА СОФИЯ" ЕООД за заплащане на суми, съобразно участието на ответниците по
обратните искове в ДЗЗД „Банкя Зона 2“, както следва: "ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД сумата в размер на 752.02 лв. /при дялово участие в ДЗЗД Банкя Зона 2 – 77.45 %/,
"АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД сумата в размер на 217.99 лв. /при дялово участие в
ДЗЗД Банкя Зона 2 – 22.45 %/ и "ПЪТИЩА СОФИЯ" ЕООД сумата в размер на 0.97 лв. /при
дялово участие в ДЗЗД Банкя Зона 2 – 0.1 %/, са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът по главния иск. Ищецът е
представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил следните разноски: 50 лв.
държавна такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 280 лв. депозит за съдебно -
автотехническа експертиза и 60 лв. депозит за свидетел. Представени са доказателства за
направата на посочените разноски. Заплатеният адвокатски хонорар е в размер,
съответстващ на минималния, поради което възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК
е неоснователно. Оттук на ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 750 лв.
Ответниците по обратния иск не претендират разноски по делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. "Позитано" № 5, на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 970.98 лв. – главница, представляваща
регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
470420212109919 за причинени щети на лек автомобил марка „Тойота Ярис Хибрид”, с рег.
№ РВ2363СТ вследствие настъпило на 27.02.2021 г. ПТП в гр. София на ул. Коломан срещу
№ 1– попадане в несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2022 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 9.17 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 15.02.2022 г. до 20.03.2022 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 750 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр.
София, ул. „Московска“ № 33 , обратен иск срещу "ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, УЛ. АЛЕКСАНДЪР
ДЯКОВИЧ № 31, "АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, УЛ.МОСКОВСКА № 47, ет. 3 и "ПЪТИЩА СОФИЯ"
11
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Алберт Лонг №
5-7, ет. 6, ап. ателие С-6, за осъждането на ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ,
,,АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ“ ЕООД и ,,ПЪТИЩА СОФИЯ“ ЕООД да заплатят на
Столична община, на основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 258 ЗЗД, разделно
следните суми съобразно участието на ответниците по обратния иск в ДЗЗД Банкя
Зона 2, БУЛСТАТ *********, както следва: "ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД сумата в
размер на 752.02 лв. /при дялово участие в ДЗЗД Банкя Зона 2 – 77.45 %/,
"АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ" ЕООД сумата в размер на 217.99 лв. /при дялово участие в
ДЗЗД Банкя Зона 2 – 22.45 %/ и "ПЪТИЩА СОФИЯ" ЕООД сумата в размер на 0.97 лв. /при
дялово участие в ДЗЗД Банкя Зона 2 – 0.1 %/, представляващи обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г., което неизпълнение да
е довело до ПТП, настъпило на 27.02.2021 г. в гр. София по ул. „Коломан“ срещу № 1 –
спортна зала „Славия“, при което са нанесени щети на лек автомобил марка „Тойота Ярис
Хибрид”, с рег. № РВ2363СТ, ПРИ УСЛОВИЕ, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр.
София, ул. „Московска №33 изпълни задължението си към ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"
ЕАД, ЕИК: *********, по уважения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата
от 970.98 лв. по настоящото производство.
Решението е постановено при участието ,,ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД,
ЕИК *********, ,,АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* и ,,ПЪТИЩА
СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, като трети лица-помагачи на страната на ответника
Столична община.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12