Р Е Ш Е Н И Е
№89
гр.Шумен, 18 Март 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р.
Хаджииванова
2.С. С.
при секретаря Г. Г., като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №81 по описа за 2020 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1141 от 27.11.2019г., по гр.д.№3008/2019г.,
Районен съд - гр.Шумен е настанил по реда на чл.28 от Закона за закрила на
детето малолетното дете А.Р.В. с ЕГН ********** в професионално приемно
семейство на С. М.М. и И.М.М., за срок от една година.
Недоволна от така постановеното решение
останала майката на детето Р.Е.С.. Жалбоподателката навежда доводи за
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което
моли същото да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите страни не
са депозирали отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с молба по чл.28,
ал.1 от Закона за закрила на детето от АСП ДСП Шумен, с искане за настаняване
на детето А.Р.В. с ЕГН ********** в професионално приемно семейството на С. М.М.
и И.М.М.. Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Детето А.Р.В. е родено на ***г., съобразно
представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №*/*.2015г.
на Община Шумен. Родители на детето са: майка - Р.Е. В.с ЕГН **********, и баща
– неизвестен. Представен е социален доклад от 12.09.2019г., както и последващ
от 20.11.2019г. на ДСП – Шумен, от които е видно, че майката на детето не е в
състояние да му осигури основни потребности за нормален живот, и за сигурността
на детето в семейната среда, където се отглежда, съществувал риск. В първия
социален доклад е посочено, че на 19.07.2016 год. майката на детето и съжителя
ѝ са посетили Отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Шумен и са заявили, че
желаят да оставят детето за осиновяване, като майката подписала нотариално
заверена декларация от родител за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето А.. В тази връзка детето е било
настанено първоначално по административен ред, а след това и по съдебен в
професионално приемно семейство. На 25.07.2017 год. майката е попълнила
декларация, с която оттегля даденото съгласие за вписване на детето в регистъра
за осиновяване, като е заявила желание детето да бъде реинтегрирано в
биологичното му семейство. На 19.12.2016 год. била подадена втора молба, в
която се потвърждава желанието за реинтегриране на детето А., както и на
другите им две деца – Й .и Ю .. След извършено социално проучване със Заповед
№ЗД/Д-Н-127/18.09.2017 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-Шумен е било прекратено по административен ред настаняването на
детето А. в професионалното приемно семейство и същото е било реинтегрирано в
биологичното си семейство. На 25.06.2018 год. след получен сигнал в Отдел
„Закрила на детето“ от лицето Р. Й .била извършена проверка, при която било
установено, че четирите деца на семейството са оставени без родителски надзор в
продължение на часове в парка на градската градина в гр.Ш., в близост до
сладкарница „*“. По данни на лицето, подало сигнала най-голямото дете оказвало
насилие над по-малките деца. След установяване самоличността на децата – Й.Р. Е.,
Х.Р.В., Ю.М.А.и А.Р.В., спрямо тях била предприета полицейска закрила и същите
били настанени в ЦНСТ № в гр.Ш.. Впоследствие децата били отново предадени на
майката, като цялото семейство било насочено към ползване на социална услуга с
цел проследяване на полаганите грижи за децата. На 05.09.2019 год. в ОЗД,
Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Шумен отново е постъпил сигнал, сочещ че две
деца на възраст 5-6 и 10-11 години, били системно изоставяни сами, като майката
ги заключвала в жилището, когато излиза. Повод за обаждането е бил пореден
случай, в който майката на децата е излязла и ги е оставила сами, без надзор от
възрастен. На место бил изпратен полицейски екип, който посетил адреса и се
опитал да осъществи контакт с децата през заключената врата. От проведения
разговор с детето Й.било установено, че трите деца са заключени в жилището
сами. След като бил осъществен телефонен контакт с майката тя пристигнала и
отключила вратата, но отказала да даде обяснения по случая. По-късно при
посещение на адреса не бил установен никой, а родителите не отговаряли на нито
един от предоставените от тяхна страна три телефонни номера, като първите два
били изключени, а на третия никой не отговарял. При извършеното съвместно
посещение между служители от Отдел „Закрила на детето“ и РУ към ОД на МВР –
Шумен децата били открити в дома на техните прабаба и прадядо по майчина линия
– Й.Б.П. и В.П.П., на адрес: гр.Ш.... Последните декларирали, че не са в
състояние да полагат грижи за децата, като заявили, че двете по-малки деца са
били доведени в дома им от по-голямата им сестра Й.. От проведения разговор с
детето Й.било установено, че родителите ѝ са ѝ поверили грижата за
двете деца още след приключване на учебната година. Със заповед № ЗД/Д-Н-107/05.09.2019г.
на Директор ДСП – Шумен, на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД вр. чл.33 от ППЗЗД, детето е настанено по административен ред в професионално
приемно семейството на С. М.М. и И.М.М., до произнасяне на съда с решение по
чл.28 от ЗЗД. Заповедта е била обжалвана и потвърдена с Решение №178/22.10.2019
год. по АД №449 по описа за 2019 год. на Административен съд Шумен. На
22.10.2019 год. майката на детето депозирала молба до Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Шумен вх.№Сл/Д-Н/707-008/22.10.2019 год. за
реинтегриране на детето А.. От втория социален доклад, изготвен в хода на
съдебното производство, са изложени констатациите на социалните работници, а
именно, че към настоящия момент родителите все още не са в състояние да полагат
грижи за детето. В тази връзка е установено, че жилището, в което живее
семейството е гарсониера, като едната стая се ползва за кухня, като липсва
готварска печка, хладилник, както и маса със столове за хранене. В другата стая
има спалня, малко диванче и стъклена холна масичка. От страна на родителите не
са представени документи, доказващи наличие на каквито и да е доходи или други
финансови средства. Представени са декларации по чл. 27, ал. 4 от ЗЗД, от които
е видно, че близки и роднини на детето нямат желание и възможност да поемат грижите
по отглеждането на детето.
В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен
принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички
действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени
или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните
или законодателните органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а
съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на
детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия
най-добър интерес. В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на
най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. В
процесния случай се установява, не само че родителите са в невъзможност да се
грижат за детето, но и че условията при които евентуално ще се отглежда детето
в семейна среда, са крайно неблагоприятни и рискови, както за здравето така и
за живота на детето. Твърденията на майката на детето, че същото е оставяно без
надзор инцидентно, не отговарят на действително установеното фактическо
положение. Към настоящият момент майката все още не е осъзнала необходимостта
да промени поведението си, което е пречка детето да бъде отглеждано в семейна
среда. Няма пречка, членовете на семейството на детето да продължат да
контактуват с него, и за периода на настаняването, което безспорно би повлияло
благотворно на неговото психическо развитие и пълноценното му израстване като
личност.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките
предвидени от чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето, позволяващи и
налагащи детето да бъде настанено извън семейството. Съгласно разпоредбата на
чл.28, ал.4 от същия закон при определяне на мерките за закрила на детето съдът
следва поредността по чл.26, ал.1, освен ако това не е в интерес на детето. В
настоящия случай, от материалите по делото и по-специално от изготвения
Социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, Шумен и от Допълнителния
доклад се установява по безспорен начин, че детето не може да бъде настанено в
семейството на роднини и близки, доколкото е установено, че от кръга на
роднините на детето по майчина линия няма такива, които да имат възможност и желание
да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание. С оглед на изложеното
мярката “настаняване в семейство на близки и роднини” се явява неадекватна, и
следва да се предприеме следващата "настаняване в приемно семейство",
която е и най - благоприятната и подходяща мярка, в настоящия момент, за
избягване на съществуващата опасност от отглеждането му в конкретната семейна
среда. В приемното семейство за детето се полагат всички необходими грижи за
пълноценното му психическо и физическо развитие, поради което е в негов интерес
то да бъде отглеждано в тази среда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че са налице предвидените в разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗД предпоставки за настаняване на детето в професионално
приемно семейство, по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗД за срок от една година.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1141 от 27.11.2019г., по гр.д.№3008/2019г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.28, ал.6 от Закона
за закрила на детето, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.