№ 209
гр. Варна, 25.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600282 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице А. С. Й. срещу определение
№930 от 15.08.2025г. по ЧНД №943 по описа за 2025г. на Окръжен съд Варна,
с което е отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ по
НОХД№1374/2021г. на Окръжен съд-Варна, в размер на четири години.
Доводите в частната жалба се подвеждат под оплакване на необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон, като твърдението е за
неотчитане на доказателства за поправянето му. Искането е за приложение на
института по чл.70 от НК по отношение на остатъка от наложеното му
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е по молба на осъденото лице за
приложение института по чл.70 от НК по отношение на неизтърпян остатък от
наказанието „лишаване от свобода“, в размер на четири години, наложено по
НОХД№1374/2021г. на Окръжен съд варна. Към 21.08.2025г. осъдения е
1
изтърпял 3г. и един ден, което обстоятелство удовлетворява обективния
критерий по чл.70,ал.1,т.1 от НК
По въпроса дали инициатора на настоящата процедура е дал
доказателства за своето поправяне въззивния съд съобрази следното.
Обстоятелствата от значение за факултативния критерий по чл.70,ал.1
от НК са очертани чрез ТР 1-2022-ОСНК по т.д. №1/2018г. и ППлВС 7-1975г.,
включвайки единствено данни за поведението на лишения от свобода при
пенитенциарното му третиране. Обстоятелствата относно наложеното
наказание, размерът на остатъка, обстоятелствата при индивидуализирането
на наказанието и правната квалификация на престъпната деятелност са
ирелевантни в производството по чл.437 и сл. от НПК, поради което не следва
да бъдат обсъждани.
Съобразявайки обхвата от доказателствените източници по чл.439а,ал.2
от НК, настоящия състав съобрази на първо място данните от базовия доклад.
Като зони на дефицит са отчетени 1.отношение към правонарушението:при
постъпването му в МЛС осъдения не приема в пълен обем отговорността за
деянието, за което е осъден, мотивите за криминалното си поведение, не
изразява емпатия по отношение на жертвите, дефицити по отношение на
правата и задълженията-както неговите, така и на останалите членове на
обществото и 2.умения за мислене: липсва способност за разпознаване на
проблемите и тяхното законосъобразно решаване, заявява краткосрочни цели,
не разбира в пълен обем ограниченията върху собствената си личност.
Началният риск по чл.154,ал.2 от ЗИНЗС се идентифицира като нисък,
формиращ се в зоните на отношение към правонарушението и умения за
мислене, при препоръка за планиране на присъдата. Именно този подход
следва да се проследи през следващия базовия доклад текущи доклади, които
съобразно чл.129,ал.7 от ППЗИВСЗС отразяват резултатите от работата по
плана на осъдения. При тяхното проследяване се наблюдава значителен спад
на рисковете при Й., който се редуцира в ниските стойности на рецидива и на
вредите, предвид продължителната работа с лишения от свобода.
Като се позовава на актуалните данни от юни 2025г., настоящия състав
установява следното:
-семейната връзка е запазена по време на пенитенциарното третиране-
осъдения поддържа непрекъснати социални контакти с близките си
2
посредством ежедневни контакти по телефона, чрез редовни ежемесечни
свиждания, както и чрез ползване на награда домашен отпуск, отпуск по
режим и годишна почивка извън ЗООТ;
-в зоната на правонарушението осъдения осъзнава вината си, приема я,
като е осмислил и причините за криминалното си поведение;
-придобил е умения да разпознава факторите с отношение към
правонарушението и има мотивация за промяна в житейския модел;
-по отношение на начина на живот осъдения е устойчив към
негативното влияние на криминалната пенитенциарна среда, не се
констатират нарушения на правилата за вътрешния ред, не са набелязват
прояви на безразсъдно или рисково поведение в затвора, като от 2023г.до
настоящия момент същия работи непрекъснато.
Изследвайки трудовия статус на осъдения, с оглед настоящата
процедура съдът съобразява, че отношението му към труда представлява
ключов индекс за проследяване реализацията на индивидуалната превенция. С
оглед данните от докладите на ИСДВР на ЗО „Варна“, настоящия състав
установява, че в условията на лишаване от свобода осъдения полага
доброволен неплатен труд в района на МЛС, а в последствие от 28.08.2023г. е
устроен на външен обект- в производствено звено „пакетаж на дървени
пелети“-фирма „Божани“, където работи до момента. Налице е положителна
оценка за неговата работа поради добро поведение, изпълнение на
възложените му задачи и спазване на трудовата дисциплина. Имайки предвид
еднопосочния характер на доказателствените източници въззивния съд прие,
че лишения от свобода по време на престоя си в МЛС показва отговорно
отношение към труда.
- по отношение уменията за мислене, в хода на изпълнение на присъдата
осъдения се отличава с дългосрочни цели, не се поддава на импулсивност,
като демонстрира нагласи за законосъобразен начин на живот.
Настоящият състав отчита, че лишеният от свобода притежава ресурси,
свързани с наличие на близки-майка, с която живее в едно домакинство, две
деца, постоянно жилище; възрастовия фактор и трудоспособна възраст;
притежаваните трудови умения; наличието на постоянна работа, с доходите на
която да покрива основните жизнени функции на своето семейство; наличието
на средно специално образование, с придобита професионална квалификация;
3
липсата на зависимост към алкохол и ПАВ и емоционална стабилност.
Същите дават възможност на осъдения да фокусира мислите и действията си
при живот на свобода в една просоциална насока и дават добра заявка за
предсрочното приключване на превъзпитателния процес.
На следващо място, съдът съобрази и проявите на прогресивната
система при изтърпяване на наказанието. Известно е, че тази система е
призвана да поддържа активна мотивация на лишените от свобода за
поправяне и превъзпитание чрез възможностите за замяна на режима, за
полагане на труд по време на наказанието, евентуално помилване и за условно
предсрочно освобождаване. Съобразявайки данните в досието на осъдения,
настоящия състав установява, че ресурсът по чл.66 от ЗИНСЗ е изчерпан, т.к.
на 02.07.2024г. режимът е променен от „общ“ на „лек“, осъденият търпи
наказанието в ЗООТ „Варна“ и е изведен във външен обект за полагане на
доброволен труд.
Във връзка с прогресивната система, съдът установява и множество
поощрения при изтърпяване на наказанието, вкл. домашен отпуск в размер на
5 и 14 денонощия извън МЛС, без констатирани нарушения. В същото време
няма данни за наложени наказания.
В обобщение настоящия състав намира, че жалбата на осъдения е
основателна, т.к. по отношение на него са налице предпоставките на чл.70,ал.1
от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказание „лишаване от свобода“, наложено по НОХД№1374/2021г. на ВОС.
Това решение стъпва на доказателствената основа и на своевременното
прилагане на института спрямо Й., който с цялостното си поведение е дал
доказателства за своето поправяне. Реализацията на възможността по
чл.70,ал.1 от НК не се влияе от генералната превенция по чл.36 от НК,
постигната с факта на разкриване на престъплението и налагане на
съответното наказание.
Имайки предвид, че остатъкът за изтърпяване е близо година, същият
предполага обмисляне на мярка за пробационен надзор. Към материалите на
първоинстанционното дело е приложен пробационен доклад, от чието
съдържание е видно, че осъденият е съгласен в случай на УПО да бъде под
пробационно въздействие и целесъобразна мярка в изпитателния срок е тази
по чв.42а,ал.2,т.2 от НК за срока от единадесет месеца и двадесет дни. Именно
4
под надзора на пробационен инспектор, в условията на задължителни
периодични срещи, показателите в поведението на осъдения ще бъдат под
контрол, за да се реагира своевременно при необходимост от намеса.
По изложените съображения, настоящия състав намира, че
първоинстанционното определение следва да бъде отменено, като се
постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъкът от
наказание по НОХД №1374/2021г. на ВОС по отношение на А. С. Й., поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №930 от 15.08.2025г. по ЧНД №943 по описа за
2025г. на Окръжен съд Варна и вместо това
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно А. С. Й. от изтърпяване на
останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ с Присъда
№36/07.06.2022г. по НОХД№1374/2021г. на Окръжен съд-Варна, в размер на
четири години.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок, в размер на неизтърпяната част от
наказанието-единадесет месеца и двадесет дни.
ПОСТАНОВЯВА пробационна мярка по чл.42а,ал.2,т.2 от НК
задължителни периодични срещи с пробационен служител, която да се
изпълнява в продължение на 11мес. и 29дни в рамките на установения
изпитателен срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5