Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
Кюстендил 15.04.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Пламен Деянов
при секретаря: Гергана Милушева.
като разгледа докладваното от съдия Деянов административно - наказателно дело № 917/20 по описа на КРС за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0000898/25.06.2020 година на Директор РД„АА” гр. София, с което на „ Дия Транс 18“ ЕООД представлявано от К. С., гражданин на *** за извършеното нарушение на чл.5б,ал.1на Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС на основание чл.105, ал.1, от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 200,00 лв./двеста лева /.
Недоволно от горепосоченото наказателно постановление е останало дружеството жалбоподател, поради което обжалва същото в законоустановения срок. Сочи, че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. В писмото съпровождащо жалбата е направено предложение оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № 276447 от 04.06.2020 г. на старши инспектор В.Ж. ***, в присъствието на свидетел В.Г.С. - също служител на административния орган. С акта е приключила тематична проверка на дейността на фирма „Дия Транс“ ЕООД гр. Кюстендил, притежаващ лиценз за извършване на международен превоз на пътници с № 19637/31.07.2018 г. и като лице по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 на МТ /превозвач.В хода на проверката е констатирано извършеното административно нарушение, а именно: транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице притежаващо удостоверение за професионална компетентност, като в случая е установено, че такова лице няма. Посочено е, че нарушението е констатирано в сградата на ОО, ,АА" гр. Кюстендил при извършване на комплексна проверка по документи на едноличния търговец –нарушител. Посоченото в акта като нарушение е квалифицирано по чл. 5б, ал. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС. Актът е съставен в присъствието на А. Д. Г. , ЕГН - **********, която след запознаване със съдържанието му не е направила възражения и се е подписала, и на която е бил връчен и препис от същия. На основание акта е издадено и обжалваното НП, в което по идентичен начин е направено описание на нарушението и е наложено посоченото по-горе административно наказание. АУАН и НП са връчени на лицето Г. /търговски пълномощник съгласно приложеното незаверено копие на пълномощно, без номер и дата на извършване упълномощаването/. При това видно от съдържанието на същото управителя К. С. е упълномощила лицето А. Г. /т.8 от копието да подписва и получава издадените на името на дружеството административни актове/ но не и да участва в АНП, като пълномощник със съответните права и задължения.
Актосъставителят В.Г. и свидетеля по съставянето на акта – св. В.С., разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание потвърждават констатациите си така, както са изложени в АУАН. Свидетелите сочат, че актът е съставен за това, че било установено по отношение на проверяваната фирма липсата на професионално компетентно лице, което да отговаря за транспортната й дейност в периода от 01.04.2020 година до 15.04.2020 година.
Следва АНО добре да знае, че правото да получава актове и НП не прави пълномощника легитимна страна в процеса след като липсва клауза изрично предоставяща му подобни права.
При така установената фактическа и правна обстановка , съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., приложена към преписката.
Атакуваното наказателното постановление е незаконосъобразно. Съставеният АУАН е връчен при неизпълнение на процедурата по чл. 43 от ЗАНН. Логическото тълкуване на чл. 43, ал. 1 - 6 ЗАНН водят до категоричния извод, че съставените АУАН следва да се връчват лично на наказаното лице, на неговия законен представител или на изрично упълномощено за това лице. В разглеждания случай АУАН е връчен на пълномощник, в чиято представителна власт е изрично включено пълномощието само да подписва и получава съставени срещу „Дия транс 18“ ЕООД - АУАН. И НП. Пълномощното на л. 6 от делото е общо и е за представителство пред държавните органи и частноправни субекти. Пълномощното сочи на категорията търговски пълномощник по чл. 26 от ТЗ, а пределите на упълномощаването са тези по чл. 26, ал. 1, изр. 1 от ТЗ.
По аргумент от чл. 26, ал. 2 и ал. 1, изр. 1 от ТЗ за представителство по конкретно административнонаказателно производство е необходимо изрично упълномощаване /в този смисъл е ТР № 1 от 17.03.1993 г. на ОСГК на ВКС/. Предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43, ал. 1 и 5 от ЗАНН, а с това е засегнато правото на защита на нарушителя /чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК/, което пък се квалифицира като съществено процесуално нарушение.
Нарушаване на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, сериозно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения /чл. 44 ЗАНН/, така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство. При това положение не е следвало издаване на наказателно постановление въз основа на нередовно връчен АУАН. Като е сторил обратното, наказващият орган го е опорочил.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че допуснатото нарушение при съставяне на акта, като основание за издаване на наказателното постановление е съществено и основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно, само на това основание, без да се обсъжда спора по същество, т. е. дали действително е имало извършено нарушение от ЕТ.
Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Според обстоятелствената част на наказателното постановление, същото е издадено за това, че „Дия транс 18“ ЕООД представлявано от К. С., гражданин на република северна Македония при извършен комплексна проверка в сградата на Областен отдел, ,АА" гр. Кюстендил във връзка с писмо № 09-00-00-52/1/01.12.2016 г. като превозвач, притежаващ лиценз за извършване на международен превоз на пътници с № 19637/31.07.2018 г. и като лице по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 на МТ /превозвач/ е допуснал, извършване на административно нарушение: транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице притежаващо удостоверение за професионална компетентност, като в случая е установено, че такова лице няма.
Наказващият орган не е посочил каквито и да е факти и обстоятелства, обуславящи ангажирането за тях на отговорността на жалбоподателя в качеството му на ЕТ по смисъла на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. По делото липсва приложено каквото и да е писмено доказателство сочещо безспорно ,че в правния мир съществува подобна фирма-превозвач. Липсва копие от трудов договор на работника-служител изпълняващ длъжност-лице притежаващо удостоверение за професионална компетентност за постоянно и ефективно ръководене на транспортна дейност. Общо освен липсата на безспорни доказателства събрани по надлежният ред в проведеното АНД в конкретния случай е допуснато нарушение, изразяващо се в неточно и неясно индивидуализиране на нарушителя в актовете на административнонаказателното производство. Това от своя страна е съществено по своя характер нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Изложеното означава, че наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, тъй като фактическото формулиране на административното обвинение от наказващия орган не позволява извеждането на основен извод, легитимиращ жалбоподателя като извършител на нарушението, за което е бил санкциониран, както и от описанието на нарушението в АУАН и НП не може да се направи еднозначен извод. Липсва отговор на въпроса ако в посочения период фирмата не е извършвала транспортна дейност защо и е било нужно да има на щат подобно лице. Неточното и неясно индивидуализиране на нарушителя е накърнило правото на защита на лицето, тъй като то е било лишено от възможността да разбере кой точно е сочения нарушител – дали ЕТ, дали неговия управител, като ФЛ, или на пълномощника по представеното в делото пълномощно след като ано счита ,че това лице може да участва в процеса. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, като административно наказателно отговорно лице не следва да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Освен това, в наказателното постановление отсъства опис на доказателствата, потвърждаващи извършеното административно нарушение. Непосочването на доказателствата въз основа на които е прието, че е извършено дадено нарушение също накърнява особено съществено правото на защита на нарушителя, който е поставен в невъзможност да разбере въз основа на какво именно и в каква връзка е прието, че е осъществил състава на дадено административно нарушение, но поставя и в невъзможност съдът да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт. Освен изложеното, въз основа на събраните доказателства, съдът достига до извода и за недоказаност на извършеното нарушение от привлеченият към административнонаказателна отговорност. Както в АУАН, така и в НП липсва конкретизация на времето и мястото на осъществяване на административното нарушение. Налице е непълнота в описанието на процесното деяние, изразяваща се в неизясняване на фактите и обстоятелствата в АУАН и НП, което е довело до накърняване правото на нарушителя да разбере в извършването на какво деяние е обвинен с оглед организиране на защитата му.
Съгласно посочената за нарушена правна норма - чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, ,Транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност".
Освен описанието на извършеното нарушение в АУАН и НП, което е явно непълно, същото следва да бъде доказано от страна на административнонаказващия орган с годните за това доказателства, което в конкретния случай не е извършено.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай не е осъществен
състава на административното нарушение от страна на жалбоподателя. В този
смисъл наказващият орган неправилно му е наложил наказание на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр,
за нарушение по чл. 5б, ал. 1 от горепосочената Наредба, поради което
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Съдът съобразно изхода по делото и направените от страните искания на основание чл. 63 , ал.3 от ЗАНН и чл. 143 , ал.1 от АПК намира, че искането на защитата на жалбоподателя по делото е основателна и следва да бъде осъден АНО да заплати сторените по делото разноски.
По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от които
жалбоподателя е заплатил на адвоката сумата от 300,00 лева. Тази сума е съобразена с
броя на явявания в ОСЗ както и с размера на адвокатските възнаграждения за този
вид работа определен съобразно чл.18, ал.2 , вр. с чл. 7, ал.2,т.1 от наредба №
1 от 09.07.2004 година. Поради това съдът ще осъди загубилата делото страна да
заплати на жалбоподателя сумата от 300,00 лева.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.Наказателно постановление № 42-0000898/25.06.2020 година
на Директор РД„АА” гр. София, с което на „ Дия Транс 18“ ЕООД представлявано от
К. С., гражданин на **** за извършеното нарушение на чл.5б,ал.1на Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на
МТС на основание чл.105, ал.1, от ЗАвПр
във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 200,00 лв./двеста лева
ОСЪЖДА: РД„АА” гр. София да заплати на „ Дия Транс 18“ ЕООД представлявано от К. С. а сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на договорените 300/триста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр. Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: