МОТИВИ към Присъда №44/31.10.2019 г. по НОХД № 429/2018
г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА
С внесения от Окръжна
прокуратура - Стара Загора обвинителен акт подсъдимият К.Т.К. е предаден на съд
за това, че в периода от 31.10.2014 г.
до 13.02.2015 г., в гр. Ч., обл. Стара Загора чрез четири отделни деяния,
извършени при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил
чужди движими вещи в особено големи размери, които владеел на основание договор
от 18.08.2014 г. между „В." ЕООД гр. П., ЕИК ******** и „Т." ЕООД гр. П., ЕИК ********, а именно - 703.70 тона ечемик, собственост на „В."
ЕООД на обща стойност 192 813.80 лева:
-в периода от
31.10.2014 г. до 11.11.2014 г. в гр. Ч.присвоил 100.540 тона ечемик на стойност
27 547.96 лв., като посредством служители на „Б." ЕООД гр.София, ЕИК ******** предал на превозвач фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на
сключен договор между „Т." ЕООД и „И." ЕООД гр. София, ЕИК ********;
- в периода от
17.11.2014 г. до 27.11.2014 г. в гр. Ч. присвоил
403.160 тона ечемик на стойност 110 465.84
лв., като посредством служители на „Б."
ЕООД предал на превозвачи фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на
сключен договор между „Т." ЕООД и „Х."
ЕООД гр. П., ЕИК ********;
- в периода от
20.11.2014 г. до 28.11.2014 г. в гр. Чирпан присвоил 100 тона ечемик на
стойност 27
400.00 лв., като посредством служители на „Б."
ЕООД предал на превозвач фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на
сключен договор между „Т." ЕООД и едноличен търговец „А. ***,
ЕИК ********;
- на
13.02.2015 г. в гр. Ч. присвоил 100 тона ечемик на стойност 27 400.00
лв., като посредством служители на „Б."
ЕООД предал на превозвач фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на
сключен договор между „Т." ЕООД и „Х."
ЕООД гр. П., като обсебването представлява особено
тежък случай - престъпление по чл. 206, ал.4, вр. с чл.206,
ал. 1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие на основание чл.287, ал.1 от НПК прокурорът,
с оглед съществено изменение на обстоятелствена част на обвинението относно
стойността на процесното количество ечемик, предмет на престъплението по
чл.206, ал.4 НК, определена от повторната комплексна експертиза, повдигна ново
обвинение, съгласно което обвинява К.Т.К. в това, че в периода от 31.10.2014 г. до 13.02.2015 г., в гр. Чирпан, обл.
Стара Загора чрез четири отделни, извършени
при условията на продължавано престъпление деяния противозаконно присвоил чужди движими вещи в особено големи
размери, които владеел на основание
договор от 18.08.2014 г. между „В." ЕООД гр. П., ЕИК ******** и „Т." ЕООД гр. П., ЕИК ********, а именно - 703.70 тона ечемик, собственост на „В." ЕООД на обща
стойност 200 219.70 лева:
-в периода от 31.10.2014 г. до 11.11.2014 г. в гр. Ч.присвоил
100.54 тона ечемик
на стойност 28 360.32 лв. като посредством служители на „Б." ЕООД гр.С., ЕИК ******** предал на превозвач фактическата власт върху този
ечемик в изпълнение
на сключен договор между „Т." ЕООД и „И." ЕООД гр. С.ЕИК ********;
- в периода от 17.11.2014 г. до
27.11.2014 г. в гр. Ч. присвоил 403.16 тона ечемик на стойност 113 723.34 лв като посредством служители на „Б."
ЕООД предал на превозвачи
фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на сключен договор между „Т." ЕООД и „Х."
ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК ********;
- в периода от 20.11.2014 г. до 28.11.2014 г. в гр. Ч.присвоил
100 тона ечемик на стойност 28 208.00
лв. като посредством служители на „Б."
ЕООД предал на превозвач фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на
сключен договор между „Т." ЕООД и
едноличен търговец „А. ***, ЕИК ********;
-на 13.02.2015 г. в гр. Ч.
присвоил 100 тона ечемик на стойност 29 928.00 лв., като посредством
служители на „Б." ЕООД предал на превозвач фактическата власт върху този ечемик в
изпълнение на сключен договор между „Т." ЕООД и „Х." ЕООД гр. П., като обсебването
представлява особено тежък случай, престъпление по чл.206 ал.4 вр. с чл.206, ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Така повдигнатото обвинение бе прието от съда в съдебно
заседание от 24.09.2019 г., а във връзка с направеното искане от повереника на
гражданския ищец за изменение размера на
предявения граждански иск от 192 813.80 лева на 200 219.70 лева, с
оглед прието ново обвинение, съдът допусна изменение на размера на предявения и
приет за разгледждане граждански иск от „В.“ ЕООД гр. П., представлявано от Г.И.Ц.
и Б.В.Ц. против подсъдимия К.Т.К. от
сумата 192 813.80 лева на 200 219.70 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от разглежданото престъпление, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна
прокуратура - Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение на подсъдимия К..
Счита, че деянието му разкрива висока степен на обществена опасност, изводима
от характеристиките и стойността на
предмета на престъплението,
продължителността на периода, през който е осъществявана престъпната
дейност. Предлага на подсъдимия К. за
извършеното престъпление да се наложи наказание „лишаване от свобода” под
средния размер, предвиден от закона, около 7/седем/ години, което да бъде
изтърпяно при „строг“ режим, като на основание чл.37, ал.1 т.7 от НК подсъдимият да бъде лишен от право
да упражнява длъжността Управител на
Търговско дружество, както и да бъде наложена конфискация на част от
имуществото, а именно притежаваните от него
½ идеална част от следните имоти:
- от
поземлен имот, пл. №801.114, парцел IV, с площ
800.000 кв. м, ведно с жилищна сграда от 89 кв.м, находящ се в с.К. б., общ. К., обл. В.;
- от
поземлен имот, пл. №801.259, парцел Х, с площ от 1346.000 кв.м, с намиращата се в него полумасивна жилищна сграда от 22 кв.м, масивна жилищна
сграда от 81 кв.м и паянтова селскостопанска сграда от 33 кв.м, находящ се в с.К.б., общ. К., обл. В..
По отношение
на гражданския иск, предлага същият да бъде уважен в пълен размер.
Повереникът
на гражданския ищец „В.“ ЕООД - гр. П., адв.Б., изразява становище, че по безспорен и несъмнен
начин е установено, че в резултат на извършено обсебване, престъпление по
чл.206 ал.4, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, на „В.” ЕООД - гр. П. са нанесени
имуществени вреди в размер на
200 219. 70 лева. Моли съда
да приеме, че са налице фактически и правни основания да постанови осъдителна
присъда, с която подсъдимият К. да бъде
осъден да заплати на „В.“ ЕООД - гр. Плевен сумата от 200 219.70 лева, която сума е установена по несъмнен
начин с приетата от съдебния състав комплексна съдебнотехническа и
агротехническа експертиза.
Пълномощникът
на гражданския ищец - Б.Ц., изразява становище, че е напълно съгласен с
казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия К.К.,
адв.В., изразява становище, че обвинението не е доказано, като излага съображенията си затова и на осн.
чл.304 НПК моли съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по
повдигнатото обвинение. Счита, че гражданският иск не следва да бъде уважаван.
Подсъдимият К.К. изразява становище, че не се счита за
виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатато обвинение.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 НПК, съдът
прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият К.Т.К. е едноличен собственик на капитала и управител на „Т." ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В.Л.“ №***.
Търговско дружество „В." ЕООД, гр. П., със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „С. Р.“ №6, с едноличен собственик на капитала и управител Г.Ц.Ц., било производител на зърно. С управлението на дейността на
юридическото лице се занимавал Б.В.Ц., съпруг на Ц.. Б.Ц. бил упълномощен от
Г.Ц. да представлява „В." ЕООД с Пълномощно от 16.11.2011г. рег. №7809 и
рег. №7810, том II, №127 на Нотариус, с №016 с район на действие РС – П..
На 18.08.2014 г. подс. К., в качеството си на управител и
собственик на „Т. " ЕООД, сключил Договор за преработване на пивоварен
ечемик в малц с „В." ЕООД, представлявано от собственика Г.Ц.. Съгласно
този договор, дружеството „В." ЕООД, като
възложител се задължавало да достави на „Т. "
ЕООД 2400 тона пивоварен ечемик, а „Т."
ЕООД като изпълнител, да преработи този ечемик в малц и да предаде малца на
възложителя. В договора страните приели, че
производственият рандеман е следният: от 1300 кг ечемик се произвежда 1000 кг
малц. При тази производствена норма, от предоставените 2400 тона пивоварен ечемик
изпълнителят – „Т.“ ЕООД е трябвало да произведе 1846 тона малц. Възложителят се задължавал за заплати възнаграждение на
„Т." ЕООД в размер на 145 евро за
всеки произведен тон малц, съгл. чл.5
от договора. Разноските по транспортирането
на 2400 тона пивоварен ечемик до силозите в завода на изпълнителя – гр. Ч.,
Индустриална зона, ул. „Л.“ №* били за сметка на възложителя „В." ЕООД. За съхранението на ечемика в завода до преработката му в малц не се дължало заплащане. Готовият малц също щял да
се съхранява безплатно в завода, но само
до 60 дни след завършване на производството, а след този период се дължало
заплащане на наем за склад.
Договорът бил сключен за
срок до 30.11.2014 г.
Според чл.12 от
Договора, възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя 267 670,00
евро при производството на цялото количество от 1846 тона малц.
Към договора има подписани два анекса:
С Анекс от 01.12.2014г. срокът на договора, уговорен в
чл.29 от същия бил удължен до 31.05.2015г.
С Анекс №1 от 11.09.2015г. пълномощникът на възложителя –
Б.Ц. декларира, че приема на
11.09.2015г. 900 тона малц в договореното количество и качество от изпълнителя,
които представляват част от договореното количество за изработване на пивоварен
ечемик по Договор от 18.08.2014г. На
същата дата е подписан приемо-предавателен протокол между пълномощника на възложителя – Б.Ц. и подсъдимия К.К. за предаването от последния
като изпълнител на възложителя на 900-те т малц, като мястото на предаването е
посочено гр. Ч., силозите на „Б.“ ООД, в индустриална зона , ул. „Л.“ №*.
На датата на подписване на договора
- 18.08.2014 г. подс. К., в качеството си
на управител и собственик на „Т." ЕООД, като възложител сключил Договор за
преработване на пивоварен ечемик в малц с „Б."
ООД гр. С., като изпълнител. Предметът на този договор бил същият като на
договора, сключен между „В.“ЕООД и „Т.“ЕООД, като
единствената разлика била в цената, която възложителят дължал на изпълнителя, а именно 135 евро на тон
малц. В Приложение №1 и
Приложение №2 към договора били посочени
качествените показатели за пивоварния ечемик и малц
реколта 2014г.
Търговско дружество „Б."ООД,
гр.С., представлявано от Г.К.Р., в качеството му на управител, се занимавало с
преработка на пивоварен ечемик в малц и
притежавало завода в гр. Ч., който бил визиран в договора между „В." ЕООД и „Т." ЕООД.
Чрез втория договор „Т."
ЕООД ангажирало подизпълнител, който да извърши преработката
на ечемика в малц и осигурявало
изпълнението на своето задължение по договора с „Вивамед" ЕООД.
Между „Б." ООД и „В." ЕООД не е
имало договорно правоотношение, а до определен момент от „Б." ООД дори не са знаели за
сключения договор между „Т." ЕООД и „В." ЕООД.
В
изпълнение на договора си с „Т." ЕООД, „В." ЕООД предало 2453.69 тона пивоварен ечемик, собствено производство в
завода в гр. Ч.. Ечемикът бил транспортиран
от складовите бази на „В." ЕООД в гр. Д.М., с. П. и с. Н., всичките в Плевенска област, до гр. Ч. в
периода от 20.08.2014 г. до 11.09.2014 г. Превозът
бил осъществен с превозни средства на „В." ЕООД, а също така и с такива на „Т." ЕООД и на ЕТ „К. - И. Д."
гр. П..
При товаренето в базите на „В.“ ЕООД ечемикът бил претеглян и количествата отразени в издадените
кантарни бележки, а за осъществения транспорт били съставени товарителници,
находящи се на л.90-160, том 1 от ДП.
При постъпването на ечемика в складовата база
на завода в гр. Чирпан всеки камион бил притеглян на кантара и от него били
вземани проби за качествен анализ, а резултатите
от него били отразявани в Анализи на ечемик при приемане. За удостоверяване на
постъпилите количества ечемик в завода на „Б.“ ООД били съставяни Отчети внос.
Протоколите за анализа на ечемика при
приемането му били изпращани от „Б."
ООД на „Т." ЕООД по електронна поща – факт, който самият подсъдим не
отрича.
Поради това, че при натоварването и разтоварването били използвани
различни кантари, теглото при разтоварване в завода в гр. Ч. било 2 450 640 кг,
а при натоварването от складовете на „В." ЕООД – 2 456 740 кг. С оглед на
това между „Б." ООД и „Т." ЕООД било
постигнато споразумение /Протокол от 12.09.2014г./ да си поделят по равно
кантарните разлики от 6 100 кг и да приемат окончателна цифра на доставено
количество ечемик е 2 453 690 кг.
За предаването на
пивоварния ечемик от „В." ЕООД на „Т." ЕООД били съставени приемо-предавателни протоколи, подписани от Г.Ц. от името
на първото дружество и от К.К. - от името на второто дружество, като общото
количество по тях е 2456.56 тона, което е резултат от сбора на общите тегла по
всеки протокол.
За транспорта на част от всичките
2453.69 тона ечемик дружеството „В." ЕООД заплатило
договорената цена на „Т."
ЕООД и на посочения едноличен търговец. Това разплащане
между „В." ЕООД и „Т." ЕООД било по друго договорно правоотношение - договора за транспортната услуга и
не касае договора между тях от 18.08.2014 г. за преработването на ечемик в
малц, според който разноските за транспорта на ечемика до завода в гр.Ч.
са за сметка на възложителя (чл.6 от
договора).
От извършения качествен анализ на постъпващия ечечик в лабораторията на „Б." ООД било установено, че
част от него не отговаря на заложените
в Приложение №1 към договора изисквания. Съгласно уговореното в чл.15 от
договора, в този случай изпълнителят „Т.“ ЕООД е трябвало да предложи на възложителя „В.“ЕООД да му върне
некачествения материал-ечемика или да произведе малц с качество, различно
от посоченото в Приложение №2 към договора.
Вместо да уведоми за това възложителя, в изпълнение на чл.15 от договора, и
да върне този ечемик на „В." ЕООД или пък
да предложи да бъде произведен малц с по-ниско качество, подс. К. решил да се разпореди със 703,
70 тона ечемик, който не отговарял на изискването за качество, посочено в
Приложение №1 към договора по следния начин:
На 28.10.2014 г. в гр. П. между подс. К.К. и „." ЕООД гр. София, със собственик и
управител А.Е.И. и пълномощник св.
Е.А.И. бил подписан Договор за
покупко-продажба на 100 тона ечемик.
В
изпълнение на сключения с „И." ЕООД договор, подс.К. в периода от 31.10.2014 г. до
11.11.2014 г. предал на купувача 100.54 тона от ечемика на „В." ЕООД,
складиран в завода на „Б." ООД в гр. Ч.. Предаването било извършено чрез служители на завода
за малц – свидетелите С.Х. и Е.П.. Стоката била предадена на превозвач, посочен
от купувача.
За закупената
стока „И." ЕООД заплатило на "Т." ЕООД- 26 182 лв. по банкова сметка ***.
За предаването били
съставени отчети, в които били посочени датата, номерата на превозните средства, на които бил натоварен ечемика,
количеството ечемик. Отчетите били подписани
от складовия служител на „Булмалц" ООД, който ги е съставил и от ръководителя на завода.
От тези отчети е видно, че на 31.10.2014 г.
на превозно средство с peг. номер ******** бил натоварен ечемик с тегло 17 040
кг, а на превозно средство с peг. номер ********- 16 500 кг. На
04.11.2014 г. на същите превозни средства били натоварени 34 840 кг ечемик. На 11.11.2014 г.
32 160 кг ечемик били натоварени на МПС с peг. номер ********.
Съставени били и
приемо-предавателни протоколи, подписани от предаващия складов служител, св. С.Х.. На тези
протоколи липсвали подписи на шофьорите, които приели
ечемика, но били посочени техните имена.
В приемо-предавателния протокол от 11.11.2014
г., съставен между „Т." ЕООД и „И."
ЕООД, било посочено, че количеството на предадения ечемик е 100,7 т, но с оглед разликата в кантарите, при излизането на ечемика от завода в гр. Ч. теглото е 100.54 тона .
За извършената доставка
на ечемик „Т." ЕООД издало на „И." ЕООД две фактури: фактура №1442/29.10.2014 г. за 100 тона
ечемик на стойност 260 лв. на тон или общо
26 000 лв. и фактура №1452/13.11.2014 г. за 0.7 тона ечемик при същата цена или
общо 182 лв. (л. 16, 18 от том 2).
Като плащания по тези фактури, „И." ЕООД превело на
два пъти 26182 лв. по сметка на "Т." ЕООД в „Ю. Б." - сметка ********. Плащане за 26 000 лв. било наредено на 29.10.2014 г., а за останалите 182
лв. - на 13.11.2014 г.
Свидетелят Е.И. като
пълномощник на „И." ЕООД и св. К.М.,
управител на „В.- Р. Н.З." ЕООД се договорили „И." ЕООД да продаде на
„В. – Р. Н. З." ЕООД ечемик и в изпълнение на тази договорка св. Е.И.
предал ечемика, получен от „Т." ЕООД. Транспортната услуга за превоз на ечемика от гр. Ч. до гр. Н.З.
била извършена от „П." ООД и заплатена от „В.- Р. Н.З." ЕООД.
Следователно ечемикът, излязъл от завода на
„Б." ООД в гр. Ч., бил предмет на две
последователни сделки и бил транспортиран директно от мястото, където първият продавач „Т." ЕООД го предал
до мястото, посочено от последния купувач-
„В. – Р. Н.З." ЕООД, като всичко това е било съгласувано между страните
по всички сделки.
На 01.11.2014 г. бил сключен договор за замяна на ечемик
между „Т." ЕООД и „Х." ЕООД гр. П.,
представлявано от св. Ц.П., в
качеството й на управител. По този договор страните се задължавали да си
разменят по 400 тона ечемик – реколта 2014 г. Посочено
било, че ечемикът на „Х." ЕООД
се намирал в база в гр. П., а ечемикът на „Т." ЕООД се намирал в база в
гр. Ч..
В изпълнение
на това споразумение в периода от 17.11.2014 г. до 27.11.2014 г. подс. К.
предал на „Х." ЕООД - 403.160 тона от ечемика на „В." ЕООД, намиращ се в завода в гр. Ч.,
като ечемикът бил натоварен на посочени от „Х."
ЕООД превозвачи.
Съгласно съставените в
„Булмалц" ООД отчети и протоколи предаването на зърното било осъществено
от служители на това дружество по следния начин:
-на 17.11.2014
г. св. С. Х. предала
31.340 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №********, управлявано от Т.Т.;
-на 17.11.2014 г. св. Ст. Х.
предала 17.320 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег. №********, управлявано от Д.К.;
-на 17.11.2014 г. св. Ст. Х.
предала 16.660 т ечемик, който бил транспортиран
с МПС с рег. №********,
управлявано от Д.К.;
-17.11.2014 г. св. Ст. Х.
предала 17.420 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №********,
управлявано от В.П.;
-на 17.11.2014 г. св. Ст. Х.
предала 18.780 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег. №********, управлявано от В.П.
-на 21.11.2014 г. св. Е.П.
предал 30.380 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. № ********,
управлявано от М.С.;
-на 24.11.2014 г. св. Е.П.
предал 17.380 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. № ********,
управлявано от К. Л.;
-на 24.11.2014 г. св. Е.П.
предал 17.820 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. № ********,
управлявано от К. Л.;
-на 24.11.2014 г. св. Е.П.
предал 28.980 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №********,
управлявано от М.С.;
-на 25.11.2014 г. св. Е.П.
предал 28.840 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №********,
управлявано от М.С.;
-на 25.11.2014 г. били
предадени 17.540 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №********;
-на
25.11.2014 г. били предадени 18.500 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с
рег.№ ********;
-на 26.11.2014 г. св. Е.П.
предал 30.600 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег.№ ********,
управлявано от М.С.;
-на 26.11.2014 г. св. Е.П.
предал 16.680 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег. № ********, управлявано от К.
Л.;
-на 26.11.2014 г. св Е.П.
предал 19.320 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег. № ********, управлявано от К.
Л.;
-на 27.11.2014 г. св. Ст. Х.
предала 32.580 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег. № ********, управлявано от М.С.;
-на 27.11.2014 г. св. Ст. Х.
предала 17.340 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег. № ********, управлявано от К.
Л.;
-на 27.11.2014 г. св. Ст. Х.
предала 25.680 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег. №********, управлявано от К.
Л.;
От
своя страна „Х." ЕООД предало на „Т."
ЕООД 399.560 тона от своя ечемик от склада си в гр. П., като този ечемик бил закаран в гр.П., а не в склада на „Б.“ ООД в гр.Ч..
Безпротиворечиво от
показанията на св. П. се установява, че дружеството „Х." ЕООД, чиито
складове били в гр. П., трябвало да достави 300 тона ечемик на свой клиент в
гр. Б. - „С." ООД гр. Б.,
поради което за него било много по-изгодно да транспортира такова количество ечемик от гр. Ч. до гр. Б.,
вместо от гр. П. до гр. Б.. Останалите около 100 тона
ечемик, които „Х." ООД получило от завода в гр. Ч., били продадени
на „А." ЕООД гр. П.. Транспортните
средства, с които било превозено зърното били осигурени от клиентите на „Х." ООД - „С." ООД и „А." ЕООД.
В периода от 20.11.2014 г. до
28.11.2014 г. подс. К. посредством служители на „Б." ООД предал на ET „А. *** 100 тона от ечемика на „В." ЕООД, в
изпълнение на договор за покупко-продажба, сключен на 19.11.2014 г. между
продавача „Т." ЕООД, представлявано от подсъдимия К. и купувача ET „А. ***,
представляван от Т.А.. Купувачът платил 27 000 лв. по банкова сметка ***
„Тера-1" ЕООД на основание фактура №1457/19.11.2014 г., издадена от продавача
„Т." ЕООД.
Предаването на ечемика
станало по следния начин:
-на 20.11.2014г. св. Е.П.
предал 26.140 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег.№ ********, управлявано от Т.Т.;
-на24.11.2014г. св. Е.П. предал 24.880 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег.№ ********, управлявано от Т.Т.;
-на 27.11.2014г. св. Е.П. предал 24.940 т ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег. №********, управлявано от Т.Т.;
-на 28.11.2014г. св. Е.П. предал 24.040 т ечемик, който бил
транспотиран с МПС с рег. № ********, управлявано от Т.Т.;
Превозвачът „А.“ ООД – С. бил ангажиран от ET
„А. - Т.А.". За цялото предадено
количество ечемик на 28.11.2014 г. бил подписан протокол между подс. К. и св. Т.А..
На
01.02.2015 г. между „Т." ЕООД като Доставчик-2 и „Х." ЕООД като
Доставчик-1 било сключено Споразумение за размяна на ечемик, като целта била „Х." ЕООД да получи ечемик,
складиран по-близо до свои клиенти (в случая
складиран в гр. Ч.), а „Т." ЕООД - да получи ечемик, складиран в гр. П..
На 13.02.2015 г., в
изпълнение на този договор, К. предал на посочен от „Х." ЕООД превозвач 100 тона от ечемика
на „В." ЕООД, намиращ се в гр. Ч.. Дружеството „Т." ЕООД получило 100
тона от ечемика на „Х." ЕООД в гр. П..
К. предал ечемика чрез служителя на завода в
гр. Чирпан, св. С.Х., като предаването било извършено по следния начин:
-на 13.02.2014г. били предадени 36.140 т ечемик, транспортирани с МПС с рег.
№********, управлявано от Д.П.;
-на 13.02.2014г. били предадени 30.500 т ечемик, транспортирани с МПС с рег.
№
********, управлявано от Р.К.;
-на 13.02.2014г. били предадени 33.360 т ечемик, транспортирани с МПС с рег.
№ ********, управлявано от Д.Т.;
Транспортът бил осигурен директно от клиент
на „Х." ООД - „Т.м." ООД гр. С..
Приетите за
установени и изложени по-горе факти сочат, че предмет на деянието са 703.70 тона
ечемик на стойност 200 219, 70 лева, собственост на „В."ЕООД, като
това количество ечемик е част от общото количество ечемик от 2453, 120 тона, собственост
на „В.“ ЕООД, доставено в базата на „Б.“ ООД в гр. Ч., за да се произведе от него малц при
условията, посочени в Договора от 18.04.2014 г. Посоченото количество ечемик,
неотговарящо на заложените в договора от 18.08.2014 г. изисквания, подсъдимият К.К.,
като управител на „Т.“ ЕООД е следвало да
върне на възложителя или да произведе малц с по-ниско качество, като
преди това го уведоми относно тези обстоятелства.
Отново в
контекста на изложените по-горе факти съдът прие, че предметът на деянието в
настоящия случай е установен безспорно, както като количествен израз, така и
стойностното му изражение.
Доказателствените
източници, установяващи количеството на предмета на престъплението са следните:
1.Фактът на присвояването от подсъдимия К. на 100.540 т ечемик за
периода от 31.10.2014 г. до 11.11.2014 г. се установява чрез писмени
доказателствени средства, а именно договор за покупко-продажба от 28.10.2014 г.
между „Т.“ ЕООД, представлявано от К.К. и „И.а.“ ЕООД, представлявано от А.И.
за продажба на 100 тона ечемик/л.61-62, т.4 ДП/, отчети и приемо-предавателни
протоколи от 31.10.2014 г., 04.11.2014 г. и 11.11.2014 г., фактури
№№1442/29.10.2014 г. и 1452/13.11.2014 г., както и платежни нареждания от
29.10.2014 г. и от 13.11.2014 г.
В подкрепа на този факт са и показанията
на свидетелите С.Х., Е.П., Е.И. и К.М..
От
всички посочени по-горе доказателствени източници се установява,
че в изпълнение на сключения с „И."
ЕООД договор от 28.10.2014 г. за покупко-продажба на 100 т ечемик, подс. К. в периода от 31.10.2014 г. до 11.11.2014
г. предал на купувача 100.54 тона ечемик, собственост на „В." ЕООД, находящ
се в завода на „Б." ООД в гр. Ч., като предаването било извършено чрез служителя на завода за
малц – свидетелката С.Х.. От съставените за предаването отчети е видно, че на 31.10.2014 г. на превозно средство с peг.
номер ******** е натоварен ечемик с
тегло 17 040 кг, на превозно средство с
peг. номер ********- 16 500 кг, на 04.11.2014 г. на същите превозни средства са натоварени 34 840 кг ечемик, а на 11.11.2014
г. 32 160 кг ечемик са натоварени на МПС с peг. номер ********. Съставени били и
приемо-предавателни протоколи, подписани от предаващия складов служител св. С.Х., в които липсвали
подписи на шофьорите, които приели ечемика, но били
посочени техните имена. Св. Х. в показанията
си потвърди, че е подписвала приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки
при изнасяне на зърно от завода в гр. Ч. и че това е вършила по нареждане на
св. Р..
По издадените от „Т."
ЕООД на „И." ЕООД две фактури №№1442/29.10.2014 г. за доставка
на 100 тона ечемик на обща стойност 26 000
лв. и 1452/13.11.2014 г. за доставка на 0.7 тона ечемик на обща
стойност 182 лв., „И." ЕООД
превело на два пъти сумата от 26 182 лв.
по сметка на "Т." ЕООД в „Ю.Б." - сметка ********., както следва – с платежно нареждане от 29.10.2014 г.сумата от 26 000
лв., а с платежно нареждане от 13.11.2014
г. сумата от 182 лв.
Свидетелят Е.И. като
пълномощник на „И." ЕООД и св. К.М., управител на „В.- Р.Н.З." ЕООД, се договорили „И." ЕООД да продаде на
„В.- Р. Н. З." ЕООД ечемик. Така в изпълнение на договорката, св. Е.И.
предал ечемика, който бил получен от „Т." ЕООД. Транспортната услуга за превоз на ечемика от гр. Ч. до гр. Н.З.
била извършена с превозни средства, собственост на „П." ООД и заплатена от
„В. – Р.Н.З." ЕООД.
2. Факът на присвояването на 403, 160 т
ечемик за периода от 17.11.2014 г. до 27.11.2014 г. се установява чрез писмени
доказателствени средства, а именно договор/споразумение/ от 01.11.2014 г. за размяна
на ечемик между „Т.“ ЕООД и „Х.“ ЕООД – гр. П., отчети за износ за периода от
17.11.2014 г. до 27.11.2014 г., приемо-предавателни протоколи за периода от
17.11.2014 г. до 27.11.2014 г., констативен протокол от 30.11.2014 г., приложение
към констативен протокол от 30.11.2014 г. за транспортиране на 399, 560 т
ечемик, кантарни бележки, издавани от „Б.“ ООД - С. на „Х.“ ЕООД за същия
период, в които са посочени имената на шофьорите и превозните средства,
както и фактура от 18.11.2014 г.,
издадена от „Х.“ ЕООД на „А.“ ЕООД.
От всички посочени по-горе доказателствени
източници се установява, че на 01.11.2014 г.
бил сключен договор/споразумение/ за размяна на ечемик между „Т." ЕООД/доставчик
2/, представлявано от К.К. и „Х." ЕООД /доставчик 1/ гр. П., представлявано от св. Ц.П., в качеството й на управител. По силата на този
договор страните се задължавали да си разменят по 400 тона ечемик – реколта
2014 г., а в него било посочено, че стоката
(ечемик) на „Х." ЕООД се
намирала в база в гр. П., а стоката (ечемик) на „Т." ЕООД се намирала в
база в гр. Ч..
За
периода от 17.11.2014 г. до 27.11.2014 г., в изпълнение на това споразумение, подс. К. предал на „Х." ЕООД - 403.16 тона от ечемика на „В."
ЕООД, намиращ се в завода в гр. Ч.. Видно от отчетите за износ и приемо-предавателните протоколи, издадени от
„Б.“ ЕООД за периода от 17.11.2014 г. до 27.11.2014 г. били извозени от завода за малц в гр. Ч. на посочените
дати съответните количества ечемик с превозни средства, осигурени от клиентите на „Х." ООД - „С." ООД и „А."
ЕООД, както бе посочено по-горе /стр.9-11/ от настоящото изложение.
От
своя страна и в изпълнение на Споразумението от 01.11.2014 г. „Х." ЕООД предало на „Т." ЕООД 399.560 тона от своя ечемик,
реколта 2014 г. от склада си в гр. П., като този ечемик бил
закаран в гр.П., а не в склада на „Б.“ ООД
в гр. Ч..
За удостоверяване на извършената
замяна, респ. доставка на 403, 160 тона ечемик от „Т.“ ЕООД на „Х.“ ЕООД и на
399, 560 тона ечемик от „Х.“ ЕООД на „Т.“ ЕООД бил съставен Констативен
протокол от 30.11.2014 г., подписан от Ц.П. и подс. К.К..
От полученото количество
ечемик – 403, 160 тона, „Х." ЕООД продало 300 тона ечемик на „С." ООД гр. Б., видно от
фактури №№ 10179/24.11.2014 г. и 10252/28.11.2014 г. и 101, 520 тона ечемик
продало на „А.“ ЕООД, видно от фактура №10191/18.11.2014 г.
3. Фактът
на присвояването от подсъдимия К. на 100 т ечемик за периода от 20.11.2014 г.
до 28.11.2014 г. се установява чрез писмени доказателствени средства, а именно
– договор за покупко-продажба от 19.11.2014 г., сключен между „Т.“ ЕООД,
представлявано от подсъдимия К. и ЕТ „А. – Т.А.“, фактура №1457/19.11.2014 г.,
издадена от „Т.“ ЕООД на ЕТ „А. – Т.А.“ за за 100 т ечемик, реколта 2014 г., на
обща стойност 27 000 лева, платежно нареждане по фактура №1457/19.11.2014
г., издадено от ЕТ „А. – Т.А.“ за сумата от 27 000 лева, отчети за износ и
приемо-предавателани протоколи, издадени на датите – 20.11.2014 г.,
24.11.2014г., 27.11.2014 г. и 28.11.2014 г., фактури с №№552/27.11.2014 г. и
553/28.11.2014 г. и платежно нареждане от 28.11.2014 г. за сумата от
2 083, 44 лв., издадено на основание превози по ф-ра №553/28.11.2014 г.
От всички посочени по-горе
доказателствени източници се установява, че на
19.11.2014 г. между „Т." ЕООД/продавач/, представлявано от подсъдимия К. и
ET „А. ***/купувач/, представлявано от Т.А.,
бил сключен договор за покупко-продажба на 100 т ечемик, реколта 2014 г. за сумата от 27 000 лв. Подс. К. издал
фактура №1457/19.11.2014 г. на стойност 27 000 лева, представляваща цената
на 100 т ечемик, реколта 2014 г. с получател ЕТ „А. – Т.А.“. Плащането било
извършено от последния с платежно нареждане по ф-ра №1457/19.11.2014 г. в полза на „Т.“ ЕООД.
В периода от
20.11.2014 г. до 28.11.2014 г. чрез служители на „Б." ООД били предадени
на ET „А. - Т.А." 100 тона от ечемика на „В." ЕООД, намиращ се в
складовата база на „Б.“ ООД, по следния начин:
Така на 20.11.2014 г. служителят на „Б." ООД Е.П. предал 26.140 т ечемик на
Т.Т., управляващ МПС с рег. № ********. На 24.11.2014 г.
служителят на „Б." ООД Е.П.
предал 24.880 т ечемик на Т.Т., управляващ МПС с рег. № ********. На 27.11.2014 г.
служителят на „Б." ООД Е.П. предал 24.940 т ечемик на Т.Т., управляващ МПС
с рег. №********, а на 28.11.2014 г.
служителят на „Б." ООД Е.П. предал 24.040 т ечемик на Т.Т., управляващ МПС
с рег. № ********.
Св. Е.П. в
показанията си потвърди, че е изготвял приемо-предавателни протоколи, кантарни
и експедиционни бележки.
Превозът
на горепосочените количества зърно бил организиран и платен от ET „А. - Т.А.".
Горепосочените обстоятелства се установяват и от подписания на 28.11.2014 г.
протокол между подс. К. и св. А. за цялото
предадено количество ечемик на съответните дати, посочени в същия.
4. Фактът на присвояването от
подсъдимия К. на 100 т ечемик на 13.02.2015 г. се установява чрез писмени
доказателствени средства, а именно Споразумение за размяна на 100 тона ечемик от 01.02.2015 г. между
„Т." ЕООД като Доставчик-2
и „Х." ЕООД като Доставчик-1, Отчет за даден материал за 13.02.2015 г., издаден от „Б.“ ООД, 3 броя
Приемо-предавателни протоколи от 13.02.2015 г., Контативен протокол от
28.02.2015 г. по споразумение за размяна на ечемик от 01.02.2015 г., фактура
№10466/ 13.02.2015 г. и Приложение от
28.02.2015 г. към Констативен протокол от 28.02.2015 г. за транспортиране на
100 т ечемик.
От посочените по-горе доказателствени средства се
установява, че на 01.02.2015 г. било сключено Споразумение за размяна на 100 т ечемик между „Т." ЕООД като Доставчик-2 и „Х." ЕООД като Доставчик-1, по силата на което Доставчик-1 се задължава да получи от Доставчик–2 100
т ечемик, реколта 2014 г. от база в гр. Ч., а Доставчик–2 се задължава да
получи от Доставчик–1 100 т ечемик реколта 2014 г. от база в гр. П.. Целта на тази размяна била „Х."
ЕООД да получи ечемик, складиран по-близо до свои клиенти (в случая складиран в
гр. Ч.), като по този начин се
облекчат транспортните разходи.
На
13.02.2015 г., в изпълнение на горецитираното споразумение били предадени на
посочен от „Х." ЕООД превозвач 100 тона от процесния ечемик, намиращ се в складовата
база на „Б.“ ООД - гр. Ч., чрез служителя на завода в гр. Ч., св. С.Х., по
следния начин:
-на Д.П., управляващ МПС с рег. № ******** - 36.140 т;
-на Р.К., управляващ МПС с рег. № ******** -
30.500 т;
-на Д.Т., управляващ МПС с рег. № ******** -
33.360 т;
Видно от товарителниците, находящи се на
л.140-141, т.4 от ДП, транспортът бил извършен от „Т.м." ООД гр. С., на
което „Х.“ ЕООД доставило получените от „Т.“ ЕООД 100 т ечемик.
За удостоверяване на извършената размяна
между „Х.“ ЕООД, представлявано от Ц.П., и „Т.“ ЕООД, представлявано от
подсъдимия К., бил подписан на 28.02.2015 г. Констативен потокол, а в
приложение към него, също от 28.02.2015 г., е посочен начинът на доставяне на
100 –те т ечемик от Доставчик - 1 на Доставчик – 2.
В хода на съдебното следствие се събраха
доказателствени средства, установяващи, че процесното количество ечемик, останало в складовете на „Б.“ ООД, има
стойност, въпреки, че не е годно да се използва за пивоварни цели, тъй като
може да се използва като фураж.
Възприетата от съда стойност на ечемика
в размер на 200 219, 70 лв. е на
базата на експертно заключение на повторната тройна комплексна агротехническа и
икономическа експертиза. Това заключение е възприето от съда като правилно и
установяващо действителната стойност на процесния ечемик, на първо място, тъй
като е изготвено, след като е взета предвид документацията, касаеща
съдържанието и качеството на ечемика, приет в базата в Ч. на „Б.“ ООД,
включваща Анализи на ечемик при приемане за периода от 20.08.2014 г. до
12.09.2014 г. на лабораторията на „Б.“ ООД, съдържащи се на л.65-117, т.2 и на
л.49-88, т.1 от ДП. Позовавайки се на резултатите от пробите при извършения
анализ на качеството на ечемика при приемане/установеното процентно съдържание
на белтъци и влага/ и съпоставяйки тези резултати със съответните референтни
стойности, експертът - агротехник се е аргументирал защо приема, че процесното
количество ечемик не покрива показателите, на които трябва да отговаря
пивоварният ечемик, тъй като понижава качеството на пивото. Същевременно,
заключението на експертизата, в която участва и специалист в областта на
агротехническите науки, установява, че високото протеиново съдържание на
процесното количество ечемик го прави много подходящ за фуражни цели, поради
което попада в групата на фуражния ечемик и определя стойността му като такъв
към процесния период. Заключението на комплексната експертиза в тази й част
кореспондира с показанията на свидетеля Т.А., който заявява, че е закупил
ечемика от гр. Ч. като фураж, че това е „зърно, което се пресява и не става за
бира“. В този смисъл са и показанията на св. Е.И., който сочи, че закупеният от
него ечемик със съдържание на протеина над 12,5 – 13 % не е за производство на
малц, както и че е продал същия като фуражен. Обстоятелството, че процесното количество
ечемик не отговоря на изискванията за пивоварен ечемик, се потвърждава и от
показанията на свидетелката Р., която установява, че още при приемането на
договореното количество /2 400 т/ ечемик в завода в гр. Ч., собственост на „Б.“
ООД – С., е извършено „окачествяване“ в тяхната лабораторията, изследваща
химическите показатели на зърното. При това изследване е установено, че половината
от общото количество ечемик не е с нормали показатели за белтъчно съдържание и
още при приемането са отделили ечемика, отговарящ на изискването за пивоварен
ечемик от този с високо съдържание на белтък. Свидетелката Р. сочи, че още
тогава, в процеса на получаване са уведомили подсъдимия К. затова и той през
месец ноември е изтеглил 703 т ечемик, а в края на месец декември 2014 г. са
произвели от 1 170 т ечемик 900 т малц, който е останал в завода в гр. Ч..
Останалите 600 тона ечемик, който също е бил с високо съдържание на белтък, „Б.“
ООД е закупило от К. и е произвело от него заместител. По отношение на
обстоятелствата, съдържащи се в показанията на св. Р., съдът констатира пълно
съответствие с показнията на свидетеля Р., собственик на „Б.“ ООД.
В контекста на изложеното по-горе, съдът
прие за безспорно установено, въз основа на изброените по-горе писмени
доказателствени средства, установяващи изнесеното количество ечемик от
подсъдимия К. от завода на „Б.“ ООД в гр. Ч. и от показанията на свидетелите А.,
И., Р. и Р., че 703.70 т ечемик са били
с показатели, които не покриват изискването за пивоварен ечемик, с оглед
високото съдържание на протеин, поради което са попадали в групата на фуражния
ечемик. Впрочем, с показатели за фуражен
ечемик е и останалото количество ечемик – 600 т, закупено от „Б.“ ООД. Общото
количество ечемик, което не отговаря на изискването за пивоварен ечемик, а
представлява фурражен такъв, сумирано с количеството ечемик, от което са произведени 900 т малц –
1 170 т, дава цялото количество емчемик, което е доставено от „В.“ ООД и
прието в завода в гр. Ч..
На следващо място, заключението е
определило стойността на процесния ечемик въз основа на проследяване на регистрирани
в Националния статистчески институт представителни за страната цени на фуражен
ечемик през инкриминирания период и определяне на средна цена. Следователно, стойността
на предмета на деянието, доколкото е дадена средната му цена през целия
инкриминиран период при съобразяване, че става въпрос за фуражен ечемик, съдът
намира за обективна и правилна.
Казаното по-горе по отношение заключението
на повторната тройна комплексна агротехническа и икономическа експертиза е основание
съдът да приеме същата за обективна и компетентна и като такава установяваща
стойността на предмета на престъплението като фуражен ечемик/703, 700 т/ на
обща стойност 200 219, 70 лв. По аргумент на противното, съдът не
кредитира с доверие и не възприе заключението на първоначалната
съдебно-икономическа експертиза, както и на допълнителната съдебно-икономическа
експертиза, назначена в хода на съдебното следствие и двете изготвени от вещото
лице Ж.Т..
Заключението на агротехническата експертиза,
изготвено от вещото лице И.М. в хода на досъдебното производство, съдът възприе
като правилно и го кредитира с доверие, с оглед на това, че вещото лице е взело предвид показателите, съдържащи се в
Анализи на ечемика при приемане на „Б.“ ООД и след като ги е обсъдило, е
направило заключение, че съгласно приетитие стандарти ечемик със завишени
стойности на белтък се използва за фураж, а не за производство на малц. В
съдебно заседание вещото лице М. поясни
също така, че лабораторията на „Б.“ ООД - С., от която са извършени анализите
на ечемика, е оторизирана за извършване на такива изследвания. В този смисъл
заключението на вещото лице М. не противоречи на заключението на комплексната
повторна експертиза в частта, касаеща агротехническите въпроси, а кореспондира
изцяло с него.
В обобщение на изложеното по-горе, настоящият
състав счита, че приетите за установени факти
сочат на годен предмет на престъплението с определени видови и количествени
характеристики и съответна стойност, а възраженията на подсъдимия и защитника
му, че се касае за ечемик, който няма стойност, тъй като е с много занижени
качества и като такъв е трябвало да бъде извозен, за да се освободи от него
базата в Ч. на „Б.“ ООД, са абсолютно несъстоятелни.
По-нататък, за да е налице обсебване,
предметът на деянието трябва да е предоставен на дееца да го владее или пази, като
се изисква субектът на деянието да има специфично отношение към неговия предмет
- този предмет следва да му е предоставен на някакво конкретно основание. Наличието
на това специфично отношение на субекта на престъплението към предмета на
деянието в настоящия случай е абсолютно доказано. Зърното, индивидуализирано по
вид и количество, собственост на „В." ЕООД – П., е било предоставено във
владение на подс. К. на конкретно основание – Договор от 18.08.2014 г. за
преработване на пиворен ечемик в малц, сключен между подсъдимия, в качеството
на управител на „Т.“ ЕООД и „В.“ ЕООД, представлявано от Г.Ц.. По силата на този договор дружеството „В."
ЕООД, като възложител се задължавало да достави на „Т." ЕООД 2400 тона пивоварен ечемик, а „Т." ЕООД
като изпълнител, да преработи този ечемик в малц и да предаде малца на
възложителя. В договора страните приели, че производственият рандеман е
следният: от 1300 т ечемик се произвежда 1000 т малц. При тази производствена
норма, от предоставените 2400 тона пивоварен ечемик изпълнителят – „Т.“ ЕООД е
трябвало да произведе 1846 тона малц. Възложителят се задължавал за заплати
възнаграждение на „Т." ЕООД в размер на 145 евро за всеки произведен тон
малц, съгл. чл.5 от договора. Разноските по транспортирането на 2400 тона
пивоварен ечемик до силозите в завода на изпълнителя – гр. Ч., Индустриална
зона, ул. „Л.“ №* били за сметка на възложителя „В." ЕООД. За съхранението на ечемика в
завода до преработката му в малц не се дължало заплащане, а готовият малц
се съхранявал безплатно в завода до 60
дни след завършване на производството, като след този период се дължало
заплащане на наем за склад. Срокът на договора бил до 30.11.2014 г.
Според
чл.12 от Договора, възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя 267
670,00 евро при производството на цялото количество от 1846 тона малц.
Към
договора има подписани два анекса:
С Анекс от
01.12.2014 г. срокът на действие на договора, визиран в чл.29 от същия, бил
удължен до 31.05.2015г.
С Анекс №1/ 11.09.2015 г.
възложителят декларира, че приема на 11.09.2015 г. 900 тона малц в договорено
количество и качество от изпълнителя, който представлява част от договореното
количество за изработване на пивоварен ечемик по Договор от 18.08.2014г.
По този начин, въз основа на договора от
18.08.2014 г. на подс. К., като изпълнител е било предоставено владението върху
2 453, 690 т ечемик, което количество е прието в складовете на „Б.“
ООД и за което е съставен Протокол от 12.09.2014 г., подписан от св. Р.. Както
бе казано по-горе, приетото общо количество ечемик, още при постъпването в
складовете на завода в гр. Ч. било
подлагано на изследване на химическите му показатели в лабораторията на същия
завод, като били съставени Анализи на ечемик при приемане, в които са отразени
съответните показатели и които са приложени по ДП. От показанията на
свидетелите Р. и Р., които са в пълно съответствие помежду си и се допълват
взаимно, е безспорно установено, че при
постъпване на всеки камион със зърно в завода, се минава през кантара, като се
съставят кантарни бележки, удостоверяващи количеството на натовареното зърно, а
чрез автоматична сонда се взема проба от пет места на съответния камион, която
отива в лабораторията на завода за изследване, и там в Протокол се записват
всички установени показатели. Ечемикът,
който е извън нормите за производство на малц, се отделя в отделни силозни
клетки. От техните показания се установява също така, че от приетото общо
количество ечемик само 1 170 т са отговаряли на изискването за
производство на малц и от това количество в края на декември били произведени 900 т малц. В процеса на
получаване на ечемика в завода в гр. Ч. и установяване на качеството му, през
месец октомври 2014 г. подс. К. по телефона е бил уведомен за ниските
качествени показатели на част от ечемика, в резултат на което още през месец
ноември е започнал изтегляне на този ечемик от завода, факт подкрепен и от
всички подробно и изчерпателно изброени по-горе писмени доказателствени
източници, касаещи присвояването на 703,70 т ечемик от подс. К.. При постъпването
на ечемика в завода в гр. Ч. подс. К. е имал среща със свидетелкта Р.,
ръководител и технолог в завода в гр. Ч. и със собственика на „Б.“ ООД- св. Р.,
при която той не е съобщил кой е
собственикът на зърното, постъпващо в завода, поради което двамата свидетели са
считали, че именно К. е собственик и са уведомявали него. Едва през септември
2015 г., при появата на св. Б.Ц., Р. и Р.
са разбрали кой е действителният собственик на ечемика.
В контекста на изложеното по-горе, се
налага изводът на съда, че подсъдимият К.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението - присвояване на държани
на основание сключен договор чужди вещи. Осъществяването на изпълнителното
деяние на обсебването се изразява в присвояване - в неправомерно разпореждане в
свой или чужд интерес, като то може да бъде осъществено с фактически или с
правни действия.
От възприетата фактическа обстановка е
видно, че подсъдимият К. е участвал в изпълнението на престъплението, като е осъществил
действия по разпореждане с 703,70 т ечемик, собственост на „В.“ ЕООД. Безспорно
е установено по делото от писмените доказателствени средства, посочени в пункт
1,2,3 и 4, по какъв начин е извършено разпореждането с предмета на престъплението.
Сключените и посочени по-горе четири договори от подс. К. с „И.“ ЕООД – гр. С.,
два договора с „Х.“ ЕООД – гр. П. и с ЕТ
„А. ***, съставляват юридическото
разпореждане с предоставения му във владение предмет на престъплението,
представляващ част от доставения ечемика от „В.“ ЕООД, която не отговаря на
изискването за пивоварен ечемик.
Обективираните действия на подс. К. по
юридическо разпореждане със съхраняваните чужди вещи са последвани и от действия
по фактическо разпореждане с тях, изразяващи се в организиране, изнасяне,
натоварване и транспортиране на съответните количества съхранявано зърно, във
връзка с което били подписавани от него редица документи - приемо-предавателни
протоколи, декларации, констативни протоколи, също описани по-горе в настоящото
изложение. В резултат на тези действия на подсъдимия процесното количество
зърно било извозено от складовата база на завода в гр. Ч. и доставено на
съконтрахентите му, за което също са налице документи, описани по-горе в п.1-4.
Обективираните действия на подс. К. по
юридическо и фактическо разпореждане с предмета на престъплението съставляват
осъществяване на присвояването. Извършеното разпореждане е изцяло в нарушение
на клаузите на договора от 18.08.2014 г. – чл.15 от същия, съгласно който подс.
К., в случай, че доставеният зимен пивоварен ечемик е с качество, неотговарящо
на изискванията за качество в Приложение №1, се задължава да предложи на „В.“
ЕООД да му бъдат върнати количествата или изпълнителят да произведе малц с
качество, различно от посоченото в Приложение №2.
Казаното налага извода, че подсъдимият,
който е знаел още през месец октомври, че част от доставеното зърно не отговаря
на изискването за пивоварен ечемик, не е имал право да се разпорежда с него, а
е следвало да изпълни задълженията, вменени му с чл.15 от договора. Такова
разпореждане подсъдимият би могъл да извърши само при наличие на съответен акт
на собственика –„В.“ ЕООД, какъвто не е налице. С оглед казаното, извършените
от подс. К. действия съдът прецени като противозаконно разпореждане с
предоставените му от „В.“ ЕООД да владее количества зърно. При така направените изводи за обективна
съставомерност на поведението на подсъдимия К., не могат да бъдат възприети
като основателни доводите на защитника му, че се касае единствено до
гражданскоправни отношения.
При приетите за установени факти съдът
прие, че подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл. Прекият
умисъл у подс. К. се извежда чрез обективно установените данни за това, че
поемайки договорни задължения, по силата на които да приеме договореното
количество ечемик от „В.“ ЕООД, същият е бил наясно с реда за разпореждане с
предмета на договора и чрез действията си е нарушил този ред. Сключването от
страна на подсъдимия К., като собственик на „Т.“ ЕООД на договорите за продажба
на съответните количества ечемик с „И.“ ЕООД, с ЕТ „А. – Т.А.“ и на два
договора за замяна на съответни количества ечемик с „Х.“ЕООД, както и
извършените от него след това действия по фактическо разпореждане с предмета на
престъплението са обективна проява на разпоредителни действия, сочещи на
съзнанието у подсъдимия К. за разпореждане със зърното, собственост на „В.“
ООД, в нарушение на правилата за това. В този смисъл, доводите, развити в
пледоарията на защитата, относно липса на субективния елемент от състава на престъплението
обсебване, са несъстоятелни.
Особено показателни по отношение умисъла
на подсъдимия К. са показанията на свидетеля Б.Ц., с които се установяват
обстоятелства, отнасящи се до поведението на подсъдимия спрямо свидетеля, преди
и след извършеното разпореждане с предмета на престъплението. Показанията на
св. Ц. в тази им част съдът кредитира с доверие, тъй като същите кореспондират
с показнията на свидетеля Р. и на св. Р. относно посочените обстоятелства, както
и с упоменатите по-горе писмени доказтелствени средства, касаещи разпоредителните
действия на подсъдимия по отношение на
703, 70 т ечемик. В противовес на посочените гласни доказателствени средства са
само обясненията на подсъдимия К., които съдът ще обсъди по-долу.
В този ред на мисли, съдът прие, че
действията на подсъдимия К. след превозването и предаването на процесното
зърно, собственост на „В.“ ЕООД, в складовата база на завода в гр. Ч. сочат
категорично на прекия му умисъл да се разпореди окончателно с предмета на
престъплението, в нарушение на поетите с подписване на договора
задължения.
В подкрепа
на горния извод са обективираните действия на подс. К., установени чрез
показанията на свидетелите Ц., Р., Р., както и чрез писмените доказтелствени
средства, касаещи разпоредителните действия на подсъдимия по отношение на
процесното зърно. Подсъдимият, върху когото е преминало владението на
2 453.69 т ечемик, след постъпването му в базата на завода в гр. Ч., е знаел, че това зърно е
предназначено за производство на пивоварен ечемик при условията на сключения договор между него,
като управител на „Т.“ ЕООД и Г.Ц. като управител на „В.“ ЕООД. По силата на
този договор подсъдимият не е имал право да се разпорежда с това количество
зърно, в случай, че се установи, че то не отговаря на изискването за пивоварен
ечемик съгл. Приложение №1 към договора, а е следвало съгл. чл.15 от същия да
уведоми затова представителя на „В.“ ЕООД, като му предложи да му върне
количествата или да произведе малц с качество, различно от посоченото в
Приложение №2. Подсъдимият не е информирал св. Ц., с когото реално са
договаряли в качеството му на пълномощник на „В.“ ЕООД, съгласно пълномощно Пълномощно
от 16.11.2011г. рег. №7809 и рег. №7810, том II, №127 на Нотариус, с №016
с район на действие РС – П., че само
1 170 т ечемик са годни, за да бъде произведен от тях 900 т малц,
отговарящ на изискването в Приложение №2, при това още през месец октомври 2014
г., когато е бил уведомен затова от служителя на „Булмалц“ ООД, св. Р.. Нещо
повече, К. в продължение на месеци е криел това обстоятелство от св. Ц., като
го заблуждавал, че зърното се намира в складовата база на завода в гр. Ч..
Знаейки още при приемането на ечемика, че почти половината от това количество
не отговаря на изискването за производство на малц, подс. К. както към датата
на подписване на Анекса от 01.12.2014 г., така и към края на месец декември
2014 г., когато е произведено цялото количество малц – 900 т, към датата на
подписване от него на декларация от 21.04.2015 г., че част от постъпилия в
завода в гр. Ч. ечемик е преработен в 900 т малц, а останалото количество от
1283, 120 т е непреработено и се намира в базата на „Б.“ ООД в гр. Ч., е
продължавал да уверява св. Ц., че непреработеното количество зърно се намира в
завода и да крие от него, че се е разпоредил с 703, 70 т ечемик. Едва през
месец юли 2015 г., когато св. Р. поискал парите за произведения малц, подс. К.
казал на св. Ц., че „Б.“ ООД може да закупи 580 т от непреработения ечемик и че
не желае да закупи останалото количество от приблизително 700 т, тъй като е с много
ниско качество. След като св. Ц. намерил купувач за последното количество
ечемик, започнал да звъни на К., но той не му отговорил, след което свидетелят
намерил телефона на Р., от когото разбрал, че К. изтеглил по-голямата част от
непреработения ечемик още през есента на 2014 г. и зимата на 2015 г. и при него
няма ечемик. Св. Ц. едва тогава осъзнал, че с поведението си К. целял да печели
време и му изпратил съобщение по телефона, с което го уведомил, че знае всичко за зърното и поискал среща с него.
На провелата се среща между Ц. и К., последният обяснил, че изтеглил ечемика и
го продал, тъй като бил в дупка, а парите вложил в рискова сделка и ги изгубил,
като го помолил по време на срещата на следващия ден със св. Р., да не му казва
нищо, за да не го излага и обещал да му
върне зърното. От друга страна св. Д.,
който е бил свидетел на разговора между подсъдимия и свидетеля Ц., също потвърждава
в показанията си, че К. в негово присъствие е признал, че парите от зърното, с
което се е разпоредил, е вложил в рискова сделка и ги е загубил, като е обещал,
че ще му плати зърното. На състоялата се на следващия ден среща между
подсъдимия, св. Ц. и св. Р., се разбрали да подпишат анекса от 11.09.2015 г. и
след като К. прехвърлил 900 т малц на св. Ц., последният го реализирал и платил
дължимата сума за преработката на св. Р.. От последния св. Ц. разбрал, че по
никакъв начин не е пречил на К. да изтегли малца. Седмица след срещата в Стара
Загора, К. не изпълнил обещанието си да върне ечемика на св. Ц. и не отговарял
на настойчивото търсене по телефона, което накарало последния да подаде жалба до прокуратурата.
Съобразно
трайната съдебна практика, за да е налице "обсебване", е необходимо
да бъде установено от субективна страна намерение за окончателно разпореждане с
чуждото имущество. Съдът прие, че в настоящия случай подсъдимият е действал
именно с такова намерение. Независимо, че неизпълнението на договора от
18.08.2014 г. за преработване на пивоварен ечемик в малц е свързано с гражданскоправни последици,
извършеното от подсъдимия К. осъществява и състава на обсебване на чуждо
имущество. Обсебване е налице и тъй като количеството от 703.70 т ечемик, с което
подсъдимият се е разпоредил, не е върнато на собственика „В.“ ЕООД. В
потвърждение на този извод са гореизложените обстоятелства, касаещи поведението
на подс. К., които недвусмислено сочат
на обективиране на намерението му за окончателно разпореждане с чуждата вещ.
Изброените съображения, както и обстоятелството, че зърното не е възстановено
изобщо, налагат извод за безспорно установена промяна на отношението на
подсъдимия към чуждата вещ – 703, 70 т ечемик , като към своя.
Съдът подложи на внимателен анализ обясненията на подсъдимия К., които от една
страна са доказателствено средство, а от друга средство за упражняване правото
му на защита. След като ги съпостави с
останалите гласни и писмени доказателствени източници, намери, че те са единствено
средство за осъществяване на защитната му теза, тъй като не се подкрепят от
тях. Тезата, изразена от подсъдимия К. е, че след като служител на „Б.“ ООД е
уведомил по имейла „Т.“ ЕООД, че част от доставения ечемик не отговаря на
изискванията за производство на малц, той самият и неговата служителка, св. П.,
са уведомявали многократно „В.“ ЕООД затова. Подсъдимият твърди, че при всеки
един разговор с Ц., както лично, така и по телефона, го уведомявал за
качеството на ечемика, който не ставал за производсво на малц и че не би могъл
да пропусне такова важно нещо, а от своя страна Ц. му отговарял, че в момента
не може да му даде отговор и че при него всичко е пълно със стока. Посъдимият
обяснява, че е бил принуден да се
разпореди с част от непреработеното количество ечемик, тъй като от една страна
свидетелят Р. го предупреждавал, че
започват производство на техен малц и му трябват вместимости, за да може да
прибере продукцията си, а от друга страна свидетелят Ц. отказвал да приеме
ечемика, тъй като складовете му били пълни със стока. Сочи, че е имал идея след
като продаде тази част от ечемика, която
е с много занижени показатели за производство на малц, да замени това
количество със същото количество, но по-качествен ечемик, от който да се
произведе малц и да го реализират заедно
с „В.“. Подсъдимият сочи още, че многократно е уведомявал Ц. за това, че е
произведен малц, но последният не се съгласявал той да бъде реализиран и по
този начин да се заплати договорената цена за преработката му на „Б.“ ООД , тъй
като цената на малца в този момент не го удовлетворявала и щял да чака
по-благоприятен момент.
Така изложените от подсъдимия
обстоятелства бяха опровергани напълно, както от свидетеля Ц., така и от
показанията на свидетелите Р. и Р..
Показанията на свидетеля Ц. относно сочените от подсъдимия обстоятелства са
твърде пълни, обстойни и детайлни, докато показанията на свидетелите Р. и Р.,
между които съдът не констатира никакви противоречия относно тези
обстоятелства, са по-схематични, но
изцяло допълват тези на свидетеля Ц.. Последният изцяло отрече да е бил
уведомяван по какъвто и да било начин от подсъдимия К. относно наличие на
ечемик, чиито показатели не отговарят да бъде преработен в малц, както към
момента на окачествяване на съответните количества ечемик при постъпването им в
„Б.“ ООД, така и в по-късен момент. Тези твърдения на свидетеля Ц. се
потвърждават от подписания на 30.11.2014 г. първи Анекс към Договора от
18.08.2014 г., по силата на който
единствено се удължава срока на
договора и в който не се съдържат констатации относно наличие на некачествен
ечемик, който съгласно чл.15 от Договора следва да бъде или върнат от
подсъдимия на „В.“ ЕООД, или следва да се отправи предложение за преработката
му в по-ниско качествен малц. Нещо повече, свидетелят Ц. сочи, че е отправял предложения към
подсъдимия за осъществяване на
тристранна среща, в която да участва и собственикът на „Б.“ ООД , но е бил
отклоняван под предлог, че собственикът е „особняк“ и ще промени дадената от
него преференциална цена за преработката на ечемик в малц. Свидетелят Ц.,
противно на подсъдимия К. посочи, че последният сам е настоявал като вещ в
производството и продажбата на малц да не продават произведените 900 тона малц,
като продължават да ги държат на съхранение без наем в завода в гр. Ч. и да
чакат по-добра цена през пролетта, а по отношение на непреработения ечемик също
да се изчака, тъй като не се дължи наем за него до преработката му. В подкрепа
показанията на свидетеля Ц., че е бил заблуждаван от подсъдимия относно съдбата
на предмета на престъплението е и декларацията от 21.04.2015 г. , подписана от
подсъдимия К., че 900 тона малц и цялото количество непреработен пивоварен
ечемик, собственост на „В.“ ЕООД, се намират в складовете на „Булмалц“ ООД, тъй
като в нея от страна на К. се затаява обстоятелството, че към този момент вече
се е разпоредил с 703, 70 т ечемик.
Фактът, установен от свидетеля Ц., че подсъдимият до последно не го е уведомил
затова, че се е разпоредил с посоченото количество ечемик, като го заблуждавал,
че „Б.“ ООД не желае да закупи останалите приблизително 700 т ечемик под
предлог, че са с много ниско качество, както и че Ц. е разбрал затова лично от
свидетеля Р., на когото се обадил по телефона, за да го уведоми, че ще продава
останалото количество ечемик, собственост на „В.“, опровергава изцяло защитната
теза на подсъдимия К., че е бил принуден да извърши действията на разпореждане със 703, 70 т
ечемик, тъй като от една страна е бил притиснат от св. Р. да освободи
вместимости, а от друга страна св. Ц. не е искал да си получи обратно зърното.
Изложените по-горе обстоятелства опровергават и другата защитна теза на
подсъдимия, а именно, че с извършените от него действия е целял в един по-късен
момент ечемикът да бъде заместен с по-качествен такъв, от който да се
произведе и реализира малц. Лично от св.
Р.Ц. разбрал за извозването от страна на подсъдимия на останалото количество
ечемик още през есента на 2014 г. и зимата на 2015 г., както и затова, че не са
знаели, че „В.“ ЕООД е собственик на зърното. В разговор по телефона между св. Ц.
и св. Р., последният потвърдил, че никога не е настоявал подсъдимият да изтегля
некачествения ечемик или малца под предлог, че му пречат и че ще иска наем,
както и че след като купил 580-те т ечемик, е щял да закупи и останалото
количество – 703,70 т, при това на същата цена.
Св. Р. опроверга също така и твърденията на подсъдимия К., че при
договарянето на условията на договора последнията се е ползвал със специални
преференции.
Относно изложените по-горе обстоятелства
съдът констатира пълно съответствие между показанията на св. Ц. и св. Р.. В
този ред на мисли съдът прие за безспорно установено от показанията на двамата свидетелите,
че решението за подписване на Анекс №1 от 11.09.2015 г., взето на проведената
на същата дата тристранна среща, е продиктувано от липсата на доверие от страна
на св. Ц. към подсъдимия К. да му преведе останалата сумата от 125 000
лв., която той от своя страна трябва да преведе на „Б.“ ООД за преработката на
900 т малц. Поради това е било постигнато съгласие подсъдимият да предаде на
св. Ц., като пълномощник на управителя на „В.“ ЕООД, а последният да приеме
900-те т малц, след което директно е превел посочената по-горе сума на „Б.“
ООД, дължима за преработката на ечемика
в малц.
В обясненията си подсъдимият К. посочи,
че изпълнителният директор на „В.“ ЕООД, свидетелят Д. е бил отговорен за
качеството на изпращания в „Б.“ ООД ечемик и че предварителните проби,
извършвани от „В.“, за които не са съставяни документи, са били различни от
пробите, взети в лабораторията на „Б.“ ООД, като същевременно изрази съжаление,
затова, че не е искал документи от св. Ц. за качеството на извозвания ечемик.
Съпоставката на обясненията на подсъдимия в тази им част с показанията, както на
св. Д., така и на свидетелите Р. и Р. налага фактическия извод, че дори и да са
били вземани проби от ечемика в гр. П., при приемането му в базата на „Б.“ ООД
още при изтеглянето са били вземани проби от всеки камион с автоматична сонда и
пращани в оторизираната за това лаборатория на
„Б.“ ООД за изследване на показателите на зърното, които се записвали в
анализни протоколи, след което резултатите от изследването били довеждани до
знанието на подс. К.. В тази връзка св. Р. заяви категорично, че признава само показателите,
получени в резултат на изследване в неговата лаборатория, а св. Р. потвърди, че
след установяване по посочения начин показателите на ечемика, постъпващ в
завода в гр. Чирпан, собственост на „В.“ ЕООД, е уведомявала К. за ниските му
показатели.
Деянието е извършено в условията на
продължавано престъпление, тъй като подсъдимият е извършил посочените по-горе четири
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка,
при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на
предшестващите.
Общата стойност на присвоения ечемик в
размер на 200 219, 70 лв. представлява „особено големи размери“ по смисъла
на чл.206, ал.4 от НК, тъй като в
ТР№1/98 г. по тълк.н.д. №1/1998 г. на ОСНК на ВКС е казано, че при определяне
квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи
размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона,
критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната
минимална работна заплата. Към момента на довършване на деянието
установената в страната минимална
работна заплата е била 360 лева, определена в ПМС № 419/17.12.2014г. Налице е
обективният признак „особено големи размери“ към 13.02.2015г., тъй като
стойността на присвоеното имущество надхвърля 140 минимални работни заплати,
установени в страната/50 400 лв./.
Деянието представлява „особено тежък случай“ по смисъла
на чл.93 т.8 от НК, тъй като извършеното престъпление, с оглед настъпилите
вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В настоящия случай от
установените обстоятелства следва извода, че осъщественото от подс. К. деяние разкрива висока степен на обществена
опасност, изводима от характеристиките на предмета на престъплението,
стойността на този предмет, надхвърлящ
четири пъти квалифициращия белег "особено големи размери",
продължителността на периода от време, през който са извършени четирите отделни
деяния, невъзстановяването на каквато и да е част от предмета на престъплението
или на неговата равностойност. На следващо място, като обстоятелство от
значение за степента на обществена опасност на извъшеното обсебване, съдът
отчита и факта, че относително дълъг период от време след последното
разпоредително действие – 13.02.2015 г., подсъдимият продължил да укрива от св.
Ц., че се е разпоредил изцяло с предмета на престъплението и да го заблуждава,
че се намира в складовата база на „Б.“ ООД в гр. Ч.. Като обстоятелство със значение по обсъждания
въпрос, съдът отчита и негативните характеристични данни за личността на подсъдимия,
съдържащи се в справката за съдимост, от която е видно, че макар и неосъждан
към момента на извършване на деянието, е осъждан впоследствие за деяния,
извършени в периода на настоящото продължавано престъпление. Като комплекс,
всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност с механизма и мотивите за
извършване на конкретното престъпление, определят изключително висока степен на
обществена опасност, както на подсъдимия К., така и на извършеното от него.
Наличието и на двата обсъдени, изискуеми елемента, обуславя извода, че
процесното обсебване следва да се квалфицира като „обсебване в особено големи
размери, представляващо особено тежък случай“.
С оглед всичко изложено по-горе и въз основа на
извършения анализ на събрания доказателствен материал, съдът достигна до
правния извод, че подсъдимият К.Т.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.206, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като в периода от
31.10.2014 г. до 13.02.2015 г., в гр. Ч., обл. Стара Загора чрез четири
отделни, извършени при условията на продължавано престъпление деяния
противозаконно присвоил чужди движими вещи в особено големи размери, които
владеел на основание договор от 18.08.2014 г. между „В." ЕООД гр. П., ЕИК ******** и „Т." ЕООД гр. П.,
ЕИК ********, а именно - 703.70
тона ечемик, собственост на „В." ЕООД на обща стойност 200 219.70 лева,
както следва:
-в периода от
31.10.2014 г. до 11.11.2014 г. в гр. Ч. присвоил 100.540 тона ечемик на
стойност 28 360.32 лв., като посредством служители на „Б." ЕООД гр.С., ЕИК
******** предал на превозвач
фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на сключен договор между „Т."
ЕООД и „И." ЕООД гр. С., ЕИК ********;
-в периода от
17.11.2014 г. до 27.11.2014 г. в гр. Ч. присвоил 403.160 тона ечемик на
стойност 113 723.37 лв., като посредством служители на „Б." ЕООД предал на
превозвачи фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на сключен договор
между „Т." ЕООД и „Х." ЕООД гр. П., ЕИК ********;
-в периода от
20.11.2014 г. до 28.11.2014 г. в гр. Ч. присвоил 100 тона ечемик на стойност 28
208.00 лв., като посредством служители на „Б." ЕООД предал на превозвач
фактическата власт върху този ечемик в изпълнение на сключен договор между „Т."
ЕООД и едноличен търговец „А. ***, ЕИК ********;
-на 13.02.2015 г. в гр.
Ч. присвоил 100 тона ечемик на стойност 29 928.00 лв., като посредством служители
на „Б." ЕООД предал на превозвач фактическата власт върху този ечемик в
изпълнение на сключен договор между „Т." ЕООД и „Х." ЕООД гр. П.,
като обсебването представлява особено тежък случай.
НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ:
При индивидуализация на наказанието
лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия К.К., съдът
отчита липсата на предходни осъждания към процесния период от време, както и
значителния период от време, изминал от извършване на престъплението до
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчита факта на невъзстановяване на присвоеното имущество и
факта, че стойността на предмета на пресъплението надхвърля неколкократно по
размер, този обуславящ елементите на квалифициращия деянието признак „особено
големи размери“. Съобразявайки тези обстоятелства и въпреки относителният техен
баланс, съдът придава значителна тежест на това, че е изминал значителен период
от реализиране на деянието /над 4 години/, поради което счита за съответно с
оглед постигане целите, указани в чл. 36, ал.1 от НК, наказанието лишаване от
свобода, предвидено в състава на чл.
206, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, да се определи по размер,
ориентиран под средата на предвиденото, а именно шест години. Категорично, в
случая наличните смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е
налице изключително такова, за да е възможно приложението на института на чл.55
от НК, поради което и съдът определи
наказанието по общия ред, предвиден в чл.54 от НК. За наказанието шест години
лишаване от свобода, предвид размера му, не подлежи на обсъждане приложение
института на чл. 66, ал.1 от НК, поради което следва да се изтърпи от подс. К.
ефективно, при първоначален строг режим,
съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
За другите, предвидени кумулативно
наказания и конкретно лишаването от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съобразявайки характера на извършеното престъпление, съдът прие за необходимо да
лиши подс. К. от от право да упражнява длъжността Управител на търговско
дружество за срок от две години. По този начин ще се ограничат прояви на подс. К.,
които занапред биха представлявали опасност за обществения интерес в тази сфера
на отношения.
По делото е изискана и събрана
възможната информация за налично имущество на подс. К., предмет на кумулативно
предвиденото за налагане наказание конфискация. Съобразно съдържащите се данни
за недвижимото имущество, собственост на подсъдимия К., в писмо с изх.рег. №176/03.10.2019 г. на
Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. К. с приложена Справка
по данни за юридическо/физическо лице за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 02.10.1919 г. до 02.10.2019 г. по персонална партида
№17439 данни за лицето К.Т.К., както и Удостоверение за вписвания, отбелязвания
и заличавания за лицето К.Т.К. от Агенция по вписванията, Служба по вписванията
гр. П., изх. №4230/02.10.2019 г. за периода от 01.01.1992 г. до 02.10.2019 г.
съдът наложи конфискация на следното
имущество на подсъдимия:
- ½ идеална част от поземлен имот, пл. №801.114,
парцел IV, с площ 800.000 кв. м, ведно с
жилищна сграда от 89 кв.м, находящ се в с.К.б.,
общ. К., обл. В.;
- ½ идеална част от поземлен
имот, пл. №801.259, парцел Х, с площ от 1346.000 кв.м, с намиращата се в него полумасивна жилищна сграда от 22 кв.м, масивна жилищна
сграда от 81 кв.м и паянтова селскостопанска сграда от 33 кв.м, находящ се в с.К.б., общ. К., обл. В.;
Видно от писмо от ОД на МВР – Плевен,
Отдел „Охранителна полиция“ Сектор „Пътна полиция“ рег. №316000-36021/01.10.2019 г. с приложена
Справка от централен регистър за бивша и настояща собственост на ППС на К.Т.К.
няма данни за притежавани от същия МПС.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
И РАЗНОСКИ:
Престъплението, за
което подс. К. беше признат за виновен, несъмнено разкрива и всички елементи на
граждански деликт по чл. 45 ЗЗД. Налице е виновно противоправно извършено
деяние, в резултат на което за гражданския ищец „В.“ ЕООД са настъпили
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на репариране. Искът с правно
основание чл. 45 ЗЗД се явява доказан по основание. Същият е установен и по размер
на база писмените доказателства по делото и заключението на повторната тройна оценителна
и агротехническа експертиза, съгласно което размерът на вредите /стойността на
обсебеното количество от 703,70 т фуражен ечемик/ възлиза на 200 219, 70
лева. Причинените на пострадалото дружество вреди са пряка и непосредствена
последица от извършеното обсебване, поради което и на основание чл. 45 ЗЗД
същите следва да бъдат обезщетени.
Доколкото се касае са
задължение, произтичащо от деликт, деецът се счита в забава и без покана /чл.
84, ал. 3 ЗЗД/. Ето защо, на осн. чл. 86 ЗЗД подсъдимият дължи и законната
лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на
деянието /неговото довършване– 13.02.2015 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изложеното съдът осъди подсъдимия К.Т.К., да заплати
на „В.“ ЕООД гр.П., представлявано от Г.Ц.Ц., обезщетение за претърпени имуществени
вреди от престъплението в размер на 200
219.70 лева, ведно с лихвата върху тази сума, считано от деня на увреждането.
На осн. чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия К.Т.К. да заплати в полза на
държавата, по бюджетната сметка на ОСлО – Стара Загора направените по досъдебното производство разноски в размер на
251,16 лева /двеста петдесет и един лева и шестнадесет стотинки/, а по сметка
на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 8008,80 лв. /осем хиляди и осем лева и осемдесет стотинки/, както и направените по делото разноски
в размер на 1060.00 лева/ хиляда и шестдесет лева/.
Причина за извършване на
престъплението е желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен
начи.
Мотивиран от
горните съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: