Решение по дело №415/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 637
Дата: 17 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20222120200415
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120200415 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „....“ ЕООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „...“ № 4, представлявано
от И.П.Б. – управител против Наказателно постановление № 02-
0003775/18.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложено наказание
„имуществена санкция“, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, се явява
надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата и моли НП, да бъде
отменено. Сочи доказателства. Прави искане за разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт
***, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е
приложен законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно
и законосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Правят искане за
разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка на 01.07.2021г. в 12:00 ч. в обект: бистро
„***“, находящ се в гр. Созопол, ул. „***“ № 38, проверяващите установили,
че жалбоподателят, не е уредил като трудово правоотношение отношението
при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Т.Н.В., ЕГН **********. Т.Н.В. бил установен при
извършената проверка в обекта на контрол да полага труд като „пицар“ -
приготвял самостоятелно пици за клиенти. В справка, на основание чл. 402,
ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, лицето собственоръчно е декларирало, че
работи в „....“ ЕООД, обект: бистро „***‘, гр. Созопол от 01.07.2021г., на
длъжност „пицар“, с работно време от 11:00 ч. до 15:00 ч., без сключен
писмен трудов договор.
Нарушението било установено от главен инспектор Ас. Здр. Д. при
проверка на ‚....“ ЕООД по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Бургас на 28.07.2021 г. и 07.09.2021 г., при която не бил представен сключен
писмен трудов договор с Т.Н.В. към 01.07.2021 г., когато лицето било
установено да полага труд. Бил представен граждански договор №
3/01.07.2021 г. При извършена справка в Информационната система на ИА
„ГИТ“, Регистър на трудовите договори към НАП, по ЕГН на лицето Т.Н.В.,
не били установени данни за подадено уведомление за сключен трудов
договор между страните към 01.07.2021 г.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение от
07.09.2021г, в който като нарушена била посочена нормата на 62, ал. 1 КТ.
Представляващ дружеството - жалбоподателя подписал АУАН, без да
направи възражения.
На 18.11.2021 г, било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната
квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на
2
труда (КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя било
наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административнонаказателната преписка,
както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към
материалите по делото доказателства. Административнонаказателното
производство е образувано в сроковете по чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от КТ. Тези факти са подробно отразени в АУАН и НП, като е посочено,
че жалбоподателя не е уредил като трудови правоотношения отношенията,
които са възникнали между него и лицето, предоставило работна сила, като
въпросните отношенията е следвало да се уредят като трудови, чрез
сключване на трудов договор в писмена форма. Правната квалификация на
нарушението напълно кореспондира на наведените фактически констатации.
От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административно наказателното производство. С оглед липсата
на доказателства в обратен смисъл, Съдът приема твърдението на
жалбоподателя в тази насока като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1
от КТ, съгласно която, отношенията при предоставянето на работна сила се
3
уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в
писмена форма.
„....“ ЕООД, ЕИК ...., притежава качеството „работодател“, по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която, „работодател“ е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. представлява работодател по смисъла
на КТ/, поради което правилно е посочен като субект на административно -
наказателната отговорност по този текст на закона.
По делото е разпитана св. Б., която поддържа тезата на жалбоподателя,
че не е извършил нарушението, за което е санкциониран. С оглед близките
родствени връзки на свидетелката с управителя на фирмата – жалбоподател –
същата е негова майка и предвид обстоятелството, че дадените от нея
показания, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдът
намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. Тезата на жалбоподателя
е с цел оневиняване и избягване на административно наказателна
отговорност.
Следователно жалбоподателят, в качеството си на работодател, след
като не е уредил възникналото между него и В. трудово правоотношение,
съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, за което се
предвижда наказание „имуществена санкция“, в размер от 1500 лв. до 15 000
лв. за работодателя.
В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на вредни
последици от него, не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство.
От друга страна самия факт, че неизпълнението на описаното в цитирания
текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че то
съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по
- ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид,
напротив – то е типичен пример за неизпълнение на задължението на
работодателя по чл. 62, ал. 1 КТ.
4
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
предвижда наказание „имуществена санкция“, в размер от 1500 лв. до 15 000
лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесното нарушение и жалбоподателя е наложено наказание
„имуществена санкция“, в предвидения в Закона минимален размер. Съдът
счита, че с това наказание, ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН, без да
се засяга прекалено имуществената сфера на жалбоподателя, като така ще се
спази принципа за пропорционалност между обществената опасност на
нарушението и наказанието. С така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски. Предвид изрично
направеното искане, в полза на административнонаказващия орган следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в
размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя
на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, V
наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-
0003775/18.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Бургас против „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. „...“ № 4, представлявано от И.П.Б. – управител, с което за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414, ал.
3 от КТ, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“, в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК .... да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение
5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6