Разпореждане по дело №506/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 50/30.10.2014г., постановено по гр.д. № 872/2014г., Кърджалийският районен съд е осъдил "П." ЕООД, ЕИК *, гр.Кърджали, да заплати на „Х.” ООД с ЕИК *, сумата в размер на 8 136.39лв., от които главница в размер на 7 638.80лв., произтичаща от дължима продажна цена за доставени Бетон В 25 – С20/25, стойността на транспорта, добавката против замръзване и ползването на Бетонпомпа 41 С., за което са издадени Фактура №**********/13.12.2013г. на стойност 7 446.80лв. с ДДС и Фактура №**********/16.12.2013г. на стойност 192лв. с ДДС; и 497.59лв., представляващи обезщетение за забава, от които 485.09лв. върху главницата от 7 446.80лв. за периода от 14.12.2013г. до 05.08.2014г. и 12.50лв. върху главницата от 192лв. за периода от 17.12.2013г. до 05.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 7 638.80лв., считано от 05.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 2 169.44лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „П.” ЕООД, гр. Кърджали. Предявеният иск бил неоснователен и недоказан, а постановеното съдебното решение – незаконосъобразно. В действителност от ищеца в полза на жалбодателя били извършени доставки на бетон, описани в исковата молба. Между двете фирми съществували традиционно добри търговски взаимоотношения, при които винаги уреждали всички възникнали спорове доброволно и извънсъдебно. По отношение на този възникнал въпрос постигнали съгласие, че доброволно и в духа на добрите взаимоотношения ще уредят всички финансови въпроси. Ето защо жалбодателят считал, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като никога не бил отказал да изпълни поетите си задължения по договора. В съдебно заседание жалбодателят не изпраща представител.

С отговор на въззивната жалба и чрез представител по пълномощие в съдебно заседание, въззиваемият „Х.” ООД сочи, че в нея не се съдържат конкретни оплаквания от атакуваното решение и подаването й представлява опит за шиканиране на процеса. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

След като е сезиран с бланкетна жалба, в която не са изтъкнати конкретни пороци на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд няма право да се произнася по основания за неправилност на решението, каквито не са били посочени. В тази връзка съдът съобрази Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението в т.1 на тълкувателния акт, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което при липсващи конкретни оплаквания в жалбата, въззивният съд не следва да преразглежда правилността на решението.

Също така, с оглед разрешението в т.3 от същото ТР, въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. В конкретния случай такова липсва.

Водим от изложеното, и като съобрази задължителния характер на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не следва да се обсъждат всички доказателства, доводи и възражения, при условие, че съвпадат крайния резултат и обемът на решаващата дейност на двете инстанции – в този смисъл е и постановеното Определение №501/26.04.2011г. по гр.д.№1316/2010г., 3 г.о. на ВКС.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. по представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/30.10.2014г., постановено по гр.д. № 872/2014г. по описа на Районен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА "П." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул. „П.” N 58, да заплати на „Х.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., К., ул.”Л.” №16, с ЕИК *, направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

Решението е окончателно, тъй като се касае за търговско дело с интерес до 10 000лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.