РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11255 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Е.М.В. твърди,
че с Решение № 1143 от 29.06.2012 г. по въззивно гр.д.№ 4250/2011 г. на САС, 8
състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 398 от 29.03.2013
г. по гр.д.№ 134/2013 г. на ВКС,III г.о., бил осъден
да заплати на „Т.“ ЕАД следните суми:
45 846 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2004 г. до окончателното
плащане, както и 8089.93 лева – съдебно – деловодни разноски. Излага, че ответникът „Т.“ ЕАД не
бил предприел действия по събиране на вземанията, присъдени с горното решение,
вследствие на което същите са се погасили по давност. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че
не дължи на ответника „Т.“ ЕАД сумата от 45 846 лева – обезщетение
за претърпени имуществени вреди, сумата от 74 853, 61 лева – законна лихва
върху главницата за периода 21.05.2004 г. до 20.08.2018 г. и сумата от 8089,93
лева – съдебно- деловодни разноски, поради погасяване на тези вземания по
давност. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство,
включително за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът „Т.“
ЕАД не е подал отговор на
исковата молба, съответно не е оспорил исковете и не сочи доказателства. При условията на
редовно призоваване, не се явява в първото съдебно заседание по делото и не
прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание от 14.05.2019 г. ищецът Е.М.В. прави искане за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.
Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и
чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С разпореждане от 30.08.2018 г.,
връчено на ответника „Т.“ ЕАД, ведно с
препис от исковата молба и приложенията към нея, по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК на 28.09.2018
г., на „Т.“ ЕАД е указана възможността
за постановяване на неприсъствено решение в случай, че не подаде отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото съдебно
заседание без да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК е изтекъл на 29.10.2018 г. / първият
присъствен ден/ – такъв не е постъпил.
Ответникът „Т.“ ЕАД, е редовно призован
за първото по делото открито съдебно заседание с призовка ( л. 41 ), връчена по
реда на чл. 50, ал. 3 ГПК на 14.01.2019 г. В първото открито заседание на 14.05.2019 г. ответникът не се явява и не се
представлява. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Налице е и предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. По делото са
представени писмени доказателства; приобщени са материалите по гр.д.№ 5986/2009
г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, ведно с производствата по инстанционен
контрол – в.гр.д.№ 4250/2011 г. на САС, ГК, 8 състав, гр.д.№ 134/2013 г. на
ВКС, III г.о. Видно от Решение № 1143 от 29.06.2012 г.,
постановено по в.гр.д.№ 4250/2011 г. на САС, е отменено първоинстанционното
решение на СГС и вместо него е постановено друго, с което настоящият ищец Е.М.В.
е осъден да заплати на „Т.“ ЕАД сумата
от 45 846 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вено със законната лихва, считано
от 21.05.2004 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 8089,93 лева –
разноски за двете инстанции. С Определение № 398 от 29.03.2013 г., постановено по гр.д. №134/2013 г. на III г.о. на ВКС, въззивното решение не е допуснато до
касационно обжалване, поради което на датата на постановяването му е приключило
и производството по делото, предвид необжалваемостта на този съдебен акт. На
тази дата е започнало течението на предвидения в чл. 117, ал. 2 ЗЗД
петгодишен давностен срок. С изпълнителен лист за присъдените с
Решение № 1143 от 29.06.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 4250/2011 г. на САС
суми, ответникът „Т.“ ЕАД се е
снабдил едва на 19.12.2018 г. – след изсрочване по давност на правото му
да иска принудително изпълнение за сумите по изпълнителното основание. Погасителната
давност от 5 години е изтекла на
29.03.2018 г., включително и за вземането за законна лихва, което макар и
периодично, предвид акцесорния му характер и недължимостта на главното вземане,
също се явява недължимо – арг. чл. 119 ЗЗД. Срокът не е прекъсван или спиран.
Ето защо така предявеният установителен иск следва да се уважи.
По разноските:
На ищеца при този изход на делото се следват на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
държавна такса от 500 лева, тъй като същият е частично освободен от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото. Претендирано е
и присъждане на възнаграждение за безплатно адвокатско представителство по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което съдът следва да присъди в полза на адвоката и да
определи по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения( чл.7, ал.2, т. 5). Същото възлиза на сумата от 7326,95 лева с
ДДС и е дължимо на адвокат Г. Венелинов
В.–***.
Ответникът „Т.“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да внесе по сметка на СГС остатъка от дължимата държавна такса, който е
в размер на сумата от 4651,58 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено по иска на Е.М.В., ЕГН ********** с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи на ответника „Т.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 45 846 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, сумата от 74 853, 61 лева – законна лихва
върху главницата за периода 21.05.2004 г. до 20.08.2018 г. и сумата от 8089,93
лева – съдебно- деловодни разноски, присъдени с влязло в сила Решение № 1143 от 29.06.2012 г., постановено
по в.гр.д.№ 4250/2011 г. на САС, 8 състав,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.“
ЕАД, ЕИК *****, да заплати на Е.М.В.,
ЕГН **********, сумата от 500,00 лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Т.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 4651,58 лв. – остатък от дължимата държавна такса
за уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с
чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.“ ЕАД, ЕИК *****, да
заплати на адвокат Г. В. В.–***, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищеца Е.М.В. по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 7326,95 лева с ДДС.
Решението на основание чл. 239,
ал. 4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: