Решение по дело №2407/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1921
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20197040702407
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1921                                         13.11.2019г.                              гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На пети ноември                                             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2407 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на Л.К.Д., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез адвокат Ж.Й.от АК-Бургас, против Община Бургас, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, заплатени адвокатски възнаграждения за защита по НАХД № 4236/2018г. на Районен съд - Бургас и КНАХД № 3390/2018г. на Административен съд - Бургас.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП), ищецът е ангажирал адвокат за защита по НАХД № 4236/2018г. на Районен съд - Бургас. Това НП е било потвърдено от районния съд, но след негова касационна жалба било образувано КНАХД № 3390/2018г. на Административен съд - Бургас, който отменил решението на районния съд и НП. Позовавайки се на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., ищецът претендира заплащане на обезщетение за заплатените адвокатски възнаграждения за двете инстанции от по 300 лева за всяка. В съдебно заседание ищецът, чрез представляващия го по пълномощие адвокат Живко Йорданов, поддържа исковата претенция и пледира за уважаването й. Претендира присъждане като съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.

Ответникът – Община Бургас, чрез процесуален представител – юрисконсулт Силвия П., оспорва претенцията като неоснователна и недоказана и пледира за оставянето й без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на иска и пледира за уважаването му в пълен размер.

 

Съдът, като прецени събрания по делото доказателствен материал, изразените доводи и възражения на страните, от фактическа страна приема за установено следното:

Видно от служебно изисканото НАХД № 4236/2018г. на Районен съд - Бургас, с НП № НП-408/21.02.2018г. (л.7), издадено от заместник кмета на Община Бургас, на Л.К.Д., за нарушение на чл.56, ал.2, вр. ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.25, ал.1, ал.2 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ) и на основание чл.233 от ЗУТ, била наложена глоба в размер на 500 лева. НП е било обжалвано пред Районен съд - Бургас, който с решение № 1571 от 23.11.2018г., по НАХД № 4236/2018г. го е потвърдил. На л.18 от делото е приложен в оригинал договор за правна защита и съдействие от 25.10.2018г., ведно с пълномощно, с които Л.К.Д. е упълномощил адвокат Ж.Й.за защитата по обжалването на НП, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., но не са уговорени начинът и срокът за плащане. Записано е, че сумата от 300 лева е платена, но не е посочено какъв е бил начинът на плащане – в брой или по сметка. По делото не са ангажирани други доказателства от които да се установи да е било извършено плащане на договореното възнаграждение. От протокола за проведеното на 25.10.2018г. открито съдебно заседание по НАХД № 4236/2018г. се установява, че ищецът действително е била защитаван от адв.Й.по горепосоченото дело, като същият е изготвил и жалбата срещу НП.

Адв.Й.е подал от името на Л.Д. и касационна жалба срещу решение № 1571 от 23.11.2018г., по НАХД № 4236/2018г., за което пред Административен съд - Бургас било образувано КНАХД № 3390/2018г. С решение № 135/31.01.2019г. по това дело първоинстнационното решение е било отменено, като отменено било и НП № НП-408/21.02.2018г. В хода на производството пред тази инстанция Л.Д. също бил представляван от адв.Йорданов, видно от приложения на л.17 договор за правна защита и съдействие от 23.01.2019г., ведно с пълномощно, съгласно които отново само е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., но без записване на начина на плащане, или ангажиране на допълнителни доказателства за това. Адв.Й.се явил пред съда в проведеното открито съдебно заседание на 24.01.2019г., пледирал е в подкрепа на ищеца и е поискал отмяна на съдебното решение и потвърденото с него НП.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 500лв. На основание т.1 от тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от заместник кмета на Община Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Община Бургас е юридическо лице, съгласно чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чийто органи са нейният кмет и заместниците му, съгласно чл.38 и чл.39 от ЗМСМА. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на НП в частта за наложена глоба в размер на 500 лева, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Следователно за да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В случая от представените и приети като доказателства по НАХД № 4236/2018г. на Районен съд - Бургас и КНАХД № 3390/2018г. на Административен съд - Бургас, договори за правна защита и съдействие сключени между Л.Д. и адвокат Ж. Й., не се установява да е било извършено плащане в брой на договорените адвокатски възнаграждения. Не са налице и други доказателства за извършването на такива плащания по банков път или по друг начин. С оглед установеното съдът прави извод, че договорите за правна защита и съдействие, макар и да са с дати 25.10.2018г. и 23.01.2019г. не установяват, че на посочените дати са били извършени плащания на два суми от по 300лв., или общо 600 лева, а само е било договорено плащането на адвокатско възнаграждение в такъв размер, за което обаче няма доказателства да е платено.

Наличието само на отменено НП и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяната, не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Следва да е заплатено и адвокатско възнаграждение. При липсата на доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение, липсва и реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм.д. № 54/2016г., № 6076/2016г., 1433/2016г., 3951/2016г. и 3950/2016г.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за уважаване на исковата претенция. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в производството е неоснователно, а ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л.К.Д., ЕГН-**********, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с който моли съда да осъди Община Бургас, да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 4236/2018г. на Районен съд - Бургас и КНАХД № 3390/2018г. на Административен съд - Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: