Р Е Ш Е Н И Е № 143
Гр. Сливен, 09.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието
на прокурора ………………………
и при С. Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова административно дело № 178 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Н.М.К. *** срещу Решение № РД-15-1474/14.05.2018 г. на С. на Община Сливен В ЧАСТТА му по т. 1 и т. 2. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 40 ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият твърди, че със Заявление вх. № 9400-9107/02.05.2018 г. е поискал от Кмета на Община Сливен да му бъде предоставен достъп до обществена информация в три точки, като на поставените въпроси С. на общината, определен с нарочна заповед от Кмета да изпълнява функциите на задължен субект по смисъла на ЗДОИ, е отговорил формално, без да изложи мотиви защо не отговаря подробно и изчерпателно на исканията, а по т. 2 от обжалваното решение не са били представени документи, които да дадат отговор на поставените въпроси. Твърди, че информацията, до която се иска достъп в подаденото заявление е точно определена както по съдържание, така и по вид, характер, произход, обхват и местонахождение и е поискана от компетентен орган. Неизлагането на мотиви защо не отговаря подробно на искането за достъп съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени атакуваното решение в частта му по т. 1 и т. 2 и да върне преписката за ново подробно произнасяне по поставените въпроси в заявлението. Претендира разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. С. от АК – Сливен, който в писмено становище поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че информацията е непълна, тъй като в отчета към Общинския бюджет не била направена разбивка на разходите за командироване, не били посочени места и цел на командировките и единствената възможност на заявителя да получи исканата информация е предоставяне на достъп по реда на ЗДОИ. Моли съда да отмени обжалваните части на оспореното решение. Претендира разноски.
В с.з. административният орган С. на Община Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен юрк. И. Г., която оспорва жалбата. Счита, че същата е недопустима, тъй като на заявителя бил предоставен пълен достъп до информация. Алтернативно счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Органът предоставил информацията такава, каквато е налична при него. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.05.2018 г. Н.М.К. е подал Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 9400-9107, адресирано до Кмета на Община Сливен. Заявено било желание да бъде предоставена информация по следните въпроси: „1. На каква обща стойност са всички командировки в страната по §10-51 от ЕБК на бюджета на община Сливен за 2017 г., като посочите: къде са били извършени командировките, по какви поводи, какви служители и други са ги ползвали, какви разходи общо за командировки са били направени през цялата 2017 г., като ги посочите по вид администрация и служители и какви средства от общински бюджет да изплатени в тази връзка. Моля да посочите и какви пътни разходи във връзка с командировките са отчетени и разходи за нощувки. Моля да приложите документи, доказващи местата и поводите за извършените командировки и направените разходи.; 2. Колко са командировките на Вас, на общинската администрация, общинските съветници по повод посетени семинари и обучения. Приложете документи, доказващи темите на семинарите, място и дата на провеждането, както и направените разходи за семинари, общо платени от бюджета на община Сливен?; 3. Какви командировки и семинари се предвиждат през 2018 година за посочената в бюджета за 2018 година сума? Моля за подробна справка по места, събития и дати?”. В отделен абзац заявителят е посочил, че желае да получи исканата информация в следната форма: на хартиен носител.
По постъпилото заявление, на 14.05.2018 г. С. на Община Сливен, съгласно заповед № РД-15-269/14.02.2018 г. на Кмета на община Сливен, се произнесъл с Решение № РД 15-1474, с което постановил следното: По т. 1 от заявлението: „Да се предоставят на заявителя 285 бр. копия от заповеди за командировка за 2017 г. на служители от общинската администрация със заличени лични данни на лицата. Общинска администрация §10-51 „командировки в страната“ за 2017 г. 320 бр. - 8 215,63 лева, в т.ч. са командировките на кмета за всяко тримесечие, както следва: I – 9 бр. - 90.00 лева; II – 12 бр. - 0.00 лева; III – 5 бр. - 0.00 лева; IV – 9 бр. - 0.00 лева. Общински съвет §10-51 „командировки в страната“ за 2017 г. - 0 бр. За командировките на кмета виж Решения на Общински съвет –Сливен №650/27.04.2017 г. за първо тримесечие, №975/25.01.2018 г. за второ и трето тримесечие и № 1036/22.02.2018 г. за четвърто тримесечие, публикувани на официалната интернет страница на Общински съвет Сливен: http://obs.sliven.bg в раздел „Решения- актуални; В администрацията не се съхраняват заповеди за командировки на второстепенните разпоредители с бюджет. На официалната интернет страница на Община Сливен в отчета за касово изпълнение на бюджета за 2017 г. е посочен размер на командировъчните разходи на община Сливен като първостепенен разпоредител, т.е. включени са всички второстепенни разпоредители. В бюджетните организации за целите на касовите и финансовите отчети, не се изисква аналитичност на пътни, дневни и квартирни разходи. Всички взети заедно се отчитат по съответните разходни параграфи за командировка.“
По т. 2: „Разходите за семинари и обучения през 2017 г. на Община Сливен са 15 077,71 лева.“
По т. 3: Посочената сума в бюджета за 2018 г. е прогнозна. В община Сливен няма налична информация за предвидените командировки и семинари за 2018 г. по места, събития и дати.“
Решението е връчено лично на адресата Н.К. на 15.05.2018 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. Жалбата срещу същото в частта по т. 1 и т. 2 е подадена до настоящия съд, чрез административния орган, на 28.05.2018 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановените срокове, и доколкото в същата се твърди, че с оспорения акт не е предоставен пълен достъп до исканата информация, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция като частично основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е постановен от материално, териториално и персонално компетентен орган, поради което е валиден. Съгласно чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът на общината е орган на изпълнителната власт и като такъв, съобразно чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ се явява задължен субект по смисъла на тази норма. Същият със заповед № РД-15-269/14.02.2018 г. е определил С. на Община Сливен да изпълнява функции на задължен субект по смисъла на ЗДОИ. При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което мотивира съда да приеме същия и за процесуално законосъобразен. Освен валиден и процесуално законосъобразен, актът на С. на Община Сливен в неговата оспорена част се преценява от настоящата съдебна инстанция като съответен на относимите материалноправни разпоредби по т. 1 и като незаконосъобразен по т. 2, при следните съображения:
Административното производство, приключило с постановяване на оспорения административен акт, е започнало по писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено по реда на чл. 24 от ЗДОИ с искане, формулирано в три конкретни въпроса. Информацията, обективирана в оспореното решение се оспорва в частта му по т. 1 и т. 2, с твърдение, че на поставените въпроси е отговорено формално, а не подробно, в непълен обем, като е направено препращане към отчета на общинския бюджет и интернет страницата на община Сливен. При съобразяване с конкретиката и формулировката на въпрос № 1 в заявлението и дадените от задължения субект отговори в процесното решение, съдът намира, че твърдението на жалбоподателя за проявен от органа формализъм е необосновано. Видно от представената административна преписка на поставения в Заявление вх. № 9400-9107/02.05.2018 г. въпрос № 1 задълженият субект е дал подробен и изчерпателен отговор, като е разпоредил на първо място да се предоставят на заявителя 285 бр. копия от заповеди за командировка за 2017 г. на служители от общинската администрация със заличени данни на лицата. Предвид формулировката на въпросите, дадените на същите отговори напълно удовлетворяват заявителя, доколкото са конкретни и изчерпателни и касаят както общинската администрация, в това число командировките на кмета на общината, така и общинския съвет. Необосновано се твърди от жалбоподателя, че органът е дал непълен отговор, като не е посочил разходите за командировки на второстепенните разпоредители с бюджета, доколкото с подобна информация задължения субект по ЗДОИ в случая не разполага, тъй като общината по аргумент от чл.10 ал.1 от Наредбата за командировките в страната не съхранява заповедите за командировки на второстепенните разпоредители с бюджета, а разполага единствено с информация за общия размер на командировъчните разходи като първостепенен разпоредител, в който са включени и разходите за командировки на второстепенните разпоредители, а информацията за конкретния им размер е публикувана на интернет страницата на община Сливен в Отчета за касово изпълнение на бюджета за 2017 г. В този смисъл в оспореното решение подробно е разяснено къде могат да се намерят данни за командировъчните разходи на Общината. Отделно от изложеното съдът намира, че с предоставянето на копия от 285 бр. заповеди за командироване на заявителя е предоставен пълен достъп до обществена информация, от който същият да формира извод за това къде са извършени командировките на администрация и служители / в какъвто смисъл е искането/, по какъв повод, какви служители са ги ползвали, какви разходи са свързани и направени с тях – пътни, дневни, нощувки и др. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира жалбата в тази част за неоснователна.
На следващо място, оспорва се и решението на С. на Община Сливен в частта му по т. 2, в която част жалбата се преценява като основателна. Поставеният в процесното заявление въпрос № 2 е със следното съдържание: Колко са командировките на Вас, на общинската администрация, общинските съветници по повод посетени семинари и обучения. Приложете документи, доказващи темите на семинарите, място и дата на провеждането, както и направените разходи за семинари, общо платени от бюджета на община Сливен? На този въпрос задълженият субект е дал следния отговор: „Разходите за семинари и обучения през 2017 г. на Община Сливен са 15 077,71 лева.“
От така формулирания отговор следва, че органът е отговорил само на втората част от въпроса, касаеща общият размер на разходите за семинари и обучения, общо платени от Община Сливен. Следователно, с отговора на въпрос № 2 в процесното решение исканата от К. информация не е предоставена в нейния пълен обем, въпреки изричното й посочване в Заявление вх. № 9400-9107/02.05.2018 г., а именно - колко са командировките на Вас, на общинската администрация и общинските съветници само по повод посетени семинари и обучения, не са предоставени и документите, от които да се даде отговор на поставените въпроси, доколкото в предоставените копия на командировъчни заповеди по т.1 от решението не са включени тези на Кмета на общината/ тъй като не са били поискани/. Ето защо в тази част жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като преписката се върне на задължения субект за произнасяне по поставения въпрос № 2 в Заявление вх. № 9400-9107/02.05.2018 г.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата в частта, с която се обжалва т. 1 от Решение № РД15-1474/14.05.2018 г. е неоснователна. Основателна е и следва да се уважи жалбата срещу т. 2 от цитираното решение, като преписката в тази й част се върне на задължения субект за ново произнасяне по въпрос № 2 от Заявление вх. № 9400-9107/02.05.2018 г., при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на делото, с частично уважаване на жалбата и съразмерно с уважената част на оспорването, следва да се уважи претенция на жалбоподателя за разноски в размер на 125,00 (сто двадесет и пет) лева и претенцията на административния орган за разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева, определени съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 172 ал. 2, предл. трето и пето от АПК,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.К. *** срещу т. 1 от Решение № РД15-1474/14.05.2018 г. на С. на Община Сливен.
ОТМЕНЯ т. 2 от Решение № РД15-1474/14.05.2018 г. на С. на Община Сливен и ВРЪЩА преписката на същия орган за ново произнасяне по т. 2 от Заявление вх. № 9400-9107/02.05.2018 г., при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН **********,*** да заплати на Община Сливен разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Н.М.К., ЕГН **********,*** разноски в размер на 125,00 (сто двадесет и пет) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РБългария в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: