М О Т И В И
към Присъда № 106 от 16.06.2016 год. по
НОХД № 655/2016 год. на СлРС
изготвени на 27.06.2016 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й.Д.С. за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание преди започване на съдебното следствие ощетеното юридическо
лице СД „Е.А.-Б.и С.” – с. Мечкарево, общ. Сливен, представлявано от управителя
К.П.Б. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Сиво Сивов от
АК - Сливен е предявил срещу подсъдимия Й.Д.С. граждански иск за сумата от 34,99
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението. Конституиран като граждански ищец, ощетеното юридическо лице се
представлява в с.з. от адв. Сивов от АК – Сливен, който пледира предявеният
граждански иск да бъде уважен в пълен размер.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като
го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид проведеното съкратено
съдебно следствие, на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на
чл. 58а
от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде
намалено с една трета и намаленото наказание от една година и четири месеца
„Лишаване от свобода” да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип. По отношение на предявения граждански иск счита, че
същият следва да бъде уважен в пълен размер.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Й.Д.С. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Адв.
М. *** – служебен защитник на подсъдимия, не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото
да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи наказание на
представлявания от нея подсъдим под
предвидения минимум, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година. По
отношение на предявения граждански иск счита, че същият следва да бъде уважен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Й.Д.С. е неграмотен, неженен, не работи, осъждан.
На
20.10.2015 год. подс. Й.С. ***. Същият решил да извърши кражба от магазин за
хранителни стоки. За целта подсъдимият обул два чифта долнища от анцуг, като
завързал крачолите на едното в долната им част и обул другото върху него. Така
подготвен, подс. С. отишъл в магазин „Еко Асорти”, находящ се в гр. Сливен, кв.
„*****” до бл….. Отишъл до стелажа с алкохолни напитки, взел 1 брой бутилка
уиски „Джак Даниелс” 700 мл. на стойност 34,99 лева, собственост на СД „Еко
Асорти Байчев и Сие”, пуснал я във вътрешното долнище и се отправил към изхода
на търговския обект. Докато се намирал пред щанда за алкохолни напитки,
клиентка на магазина забелязала подозрителното му поведение (тъй като подс. С.
се оглеждал наоколо) и го посочила на свид. Я.Г. – служител в магазина, като й
казала, че било възможно да е извършил кражба на стока. Свид. Г. съобщила това
на отговорника на обекта – свид. С.И.Д.. С оглед на това свидетелките Г. и Д.
спрели подс. С. на изхода на магазина и го помолили да разгърне якето си. Подс.
С. изпълнил молбата им, след което излязъл от магазина необезпокояван, тъй като
служителките не забелязали скритата в крачола му бутилка. След като напуснал
търговския обект, подс. С. отишъл в района на пазара, в центъра на града,
където продал противозаконно отнетата бутилка уиски на неустановено по делото
лице.
Междувременно
свид. Д. прегледала записите от охранителните видеокамери, монтирани в
магазина, при което видяла, че подс. С. действително бил откраднал стока от
магазина и сигнализирала за случая в РУ МВР – Сливен. Свид. Д. предала с
протокол за доброволно предаване 1 бр. CD, съдържащ записи от охранителните
камери. Била извършена проверка, в хода на която свид. Х.Т. – служител в РУ МВР
– Сливен прегледал записите и установил извършителя на деянието, който познавал
като част от активния криминален контингент. Подс. С. признал за извършеното
деяние, като посочил конкретни обстоятелства, свързани с механизма на
извършване.
Видно
от заключението на изготвената съдебно - оценителна експертиза, стойността на
движимата вещ, собственост на СД „Е.А.-Б.и С.” – с. Мечкарево, общ. Сливен, по
пазарни цени към момента на извършване на деянието, възлиза на 34,99 лева.
Видно
от заключението на изготвената техническа експертиза на доброволно предадения
цифров носител на данни, в който се съдържали записи от охранителните
видеокамери в магазина, същите са били свалени на хартиен носител и приложени
във фотоалбум към експертизата по делото.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили
съдебно-оценителната експертиза и техническата експертиза, тъй като няма
основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността им.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Й.Д.С. е осъществил
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй
на 20.10.2015 год., в гр. Сливен, от магазин „Еко Асорти” в кв. „*****”, при
условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – 1 брой бутилка уиски
„Джак Даниелс” 700 мл. на стойност 34,99 лева (тридесет и четири лева и
деветдесет и девет стотинки), собственост на СД „Еко Асорти Байчев и Сие”, от
владението на отговорника на обекта С.И.Д. от гр. Сливен, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои.
Безспорно
е установено, че деянието си подсъдимият Й.Д.С. е извършил в условията на
опасен рецидив, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост на
лицето, същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени
престъпления против собствеността, по които е търпял ефективни наказания, в
това число и по НОХД № 2121/2013 год. на СлРС (влязла в сила присъда на 20.02.2014
год.), с която е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип.
Деянието
подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещта е била във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с
нея. Имуществените вреди не са възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени изразеното от него
съжаление за извършеното и здравословното му състояние.
Като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните му
характеристични данни.
Съдът
не прецени като отегчаващо вината на подсъдимия Й.Д.С. обстоятелство -
предишните му осъждания, тъй като те са взети в предвид от законодателя при
квалифициране на деянието му по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.
Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр.
26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът
приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието
е извършено от подсъдимия на 20.10.2015 год., т.е. след влизане в сила на
посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи на подсъдимия Й.Д.С. за
извършеното от него деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК –
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което на основание чл.
58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият
следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и
четири месеца, при първоначален строг режим в тип затворническо заведение – „Затворническо
общежитие от закрит тип”.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
По предявения граждански
иск
Съдът
счете, че предявеният от ощетеното юридическо лице СД „Е.А.-Б.и С.” – с.
Мечкарево, общ. Сливен, представлявано от управителя К.П.Б. с ЕГН **********,
граждански иск за заплащане на сумата от 34,99 лева, представляваща обезщетение
за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, е своевременно
предявен, във връзка с предмета на делото, поради което го прие за съвместно
разглеждане в процеса. За да се произнесе по него, съдът се съобрази с
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства.
Безспорно
се установи, че подс. Й.Д.С. е откраднал на 20.10.2015 год. в гр. Сливен, 1
брой бутилка уиски „Джак Даниелс” на стойност 34,99 лева (тридесет и четири
лева и деветдесет и девет стотинки), собственост на СД „Е.А.-Б.и С.” – с.
Мечкарево, общ. Сливен, представлявано от управителя К.П.Б.. Поради което в
следствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимия на гражданския
ищец СД „Е.А.-Б.и С.” – с. Мечкарево, общ. Сливен е била причинена имуществена
вреда в размер на 34,99 лева. В този смисъл предявеният граждански иск за
сумата от 34,99 лева се явява основателен и доказан и съдът осъди подсъдимия Й.Д.С.
да заплати на гражданския ищец СД „Е.А.-Б.и С.” – с. Мечкарево, общ. Сливен,
сумата от сумата от 34,99 лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди в резултат на престъплението.
Вещественото
доказателство 1 брой диск „Verbatim” CD-R 700 MB с надпис на него „ЗМ-1280/15
м-н Еко Асорти”, приложено към делото, следва
да се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото
дело.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Й.Д.С. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 60,82 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Й.Д.С. беше осъден да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 50,00 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: