Р Е Ш Е Н И Е
№320
гр. Враца, 13.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.09.2021г.
/ двадесет и първи септември две хиляди двадесет
и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ ,
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАНД № 282 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г. и за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – Враца против Решение № 260120/14.04.2021г., постановено по АНД № 135/2021г.
по описа на РС – Враца. С оспореното решение е отменено НП № 26-0000048 от 25.01.2021г.,
издадено от Директора на РД „АА“ Враца, с което на „Е.“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от същия закон. С това решение касаторът е
осъден да заплати на санкционираното дружество разноски в размер на 600лв.
В
касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон при постановяването му, касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Изтъква се, че осъществяването на превоза на товари се допуска само с водачи, които отговарят на
условията за психологическа годност и при нарушение на тази разпоредба превозвачът
отговаря за нарушението, като му се налага имуществена санкция. Сочи се, че
нарушението е безспорно доказано, приложена е и съответната санкционна норма. Прави се искане за отмяна
на решението и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено издаденото НП.
Ответникът – „Е.“ ООД ***, в писмен отговор и в с.з. чрез пълномощника
си *Х.П., развива доводи за неоснователност на жалбата и правилност на
съдебният акт. Изтъква се, че обосновано въззивният съд е приел, че има
неяснота в описаното нарушение, както и несъответствие между правната му
квалификация и санкционната норма. Прави
искане за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски.
Участващият по делото прокурор от ОП – Враца
дава заключение за основателност на касационната жалба и моли обжалваното
решение да бъде отменено. Изтъква, че нарушението
е описано достатъчно ясно, квалифицирано
е правилно и е приложена съответната
санкционна норма.
Административен съд-Враца, в настоящия
касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 26-0000048 от
25.01.2021г., издадено от Директора на РД „АА“ Враца, с
което на „Е.“ ООД *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от ЗАвтПр.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, Районният съд е приел, че след като не са посочени
конкретните нормативни разпоредби, които
са нарушени с описаното в АУАН и НП деяние, липсват задължителните им реквизити, правото на
защита на санкционираното дружество е
било ограничено, поради което е достигнал до извода за незаконосъобразност на
оспореното НП и го е отменил.
Касационната инстанция не възприема тези
изводи на първостепенния съд. Задължението на
лицензираните превозвачи, какъвто се явява касаторът, да осъществяват превоз с водачи, които отговарят
на изискванията за психологическа годност, е разписано
в нормата на чл.7а ал.2 от ЗАвтПр, в приложимата редакция към датата на
извършване на нарушението. Тази разпоредба предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата. Даденото
фактическо описание на нарушението и в АУАН, и в НП е достатъчно пълно, ясно и
конкретно, и позволява индивидуализацията му като административно нарушение
именно по този текст от закона. Дружеството
е допуснало да се извърши превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност. Посочените данни са достатъчни за описание на деянието
с признаците от обективна страна като нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.3
от ЗАвтПр, субект на което може да бъде както физическо, така и юридическо
лице, стига да има качеството на лицензиран превозвач. Дори да се приеме, че
непосочването на конкретната Наредба,
въз основа на която следва да се определи психологическата годност на водача на
пътното превозно средство, е нарушение, то не е от рода на съществените, тъй
като не ограничава правото на защита на дружеството.
Имуществената
санкция е наложена на основание чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП. Според чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Видно е,
че по второто предложение на нормата, административното наказание/имуществена
санкция са предвидени за всеки, който
допусне водач,неотговарящ на определено изискване, да управлява превозно
средство за обществен превоз на пътници или товари. Санкционната норма съдържа
и правило за поведение, което се
осъществява чрез изпълнителното деяние „допускане“ от страна на възложителя, на водач, неотговарящ на изискванията за психологическа
годност, да управлява превозното средство.Това
изпълнително деяние е описано от
фактическа страна в АУАН и НП. След като дружеството превозвач е допуснало извършването на превоз на товари в нарушение на разпоредбата на чл.7а ал.2 предл.3
от ЗАвтП, правилно това нарушение е свързано с прилагане на
санкцията по чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвтП.
Достигайки до
изводи в обратния смисъл, като е приел оспореното НП за незаконосъобразно и го
е отменил, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен. Тъй като не са допуснати съществени процесуални
нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни, касационният състав следва да се произнесе по
съществото на спора. От формална страна наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в него се съдържат всички
изискуеми от закона реквизити. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е
приложен и материалният закон.
Настоящият състав на АдмС - Враца приема, че
извършеното от дружеството административно нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който
извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид. В конкретния случай извършеното деяние е
застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна
интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, подлежащо
на санкциониране. По изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде
изцяло потвърдено. В тази насока е и последната актуална практика на АдмС
Враца.
Решението следва да бъде отменено
и в частта, в която настоящият касатор е
осъден да заплати на санкционираното дружество разноските по делото в размер
на 600лв..
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр.
с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК
вр.чл. 348 т.1 от НПК , Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260120/14.04.2021г., постановено по анд № 135/ 2021г. по описа на РС – Враца,
с което е отменено НП № 26-0000048 от 25.01.2021г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна
администрация“ – Враца и РД“ Автомобилна
администрация“ Враца е осъдена да
заплати на „Е.“ ООД *** деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0000048 от 25.01.2021г.,
издадено от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Враца, с което на „Е.“ ООД ***
е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева на
основание чл. 96г, ал. 2, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.