Р Е Ш Е Н И Е
№ 260685/21.6.2021г.
град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми състав
На деветнадесети май година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар: Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 4613
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.” ЕООД
,представлявано от Х.И.Д.и К.Р.З., против Наказателно постановление № 03 -
011767 /28.08.2019 год. на Директор на Дирекция " Инспекция по труда"
- Варна, с което на „А.” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/
лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ.
С жалбата се твърди, че при издаване на
акта и постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като обекта, в който се твърди, че е извършено нарушение, не е бил
достатъчно подробно индивидуализиран, както и не е била конкретно посочена
дейността, която се твърди, че е извършвало лицето, ненавършило 18 годишна
възраст. Навеждат се доводи и за това, че в случая следва да се приложи чл.28
от ЗАНН, доколкото нарушението е извършено за първи път, отстранено е в
най-кратък срок и от него не са произлезли вредни последици. Поради тези и
други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на
алтернативност намаляване на размера на наложената санкция в минималния
предвиден от закона размер.
В съдебно заседание, въззивната страна,
редовно призована не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание се явява упълномощен
представител – ю.к.О., оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
наказателно постановление. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2019г., след 22,36 ч. св.К.Д. –
главен инспектор в Дирекция “Инспекция
по труда” - Варна, заедно със свои колеги, извършила проверка по спазване на
трудовото законодателство в заведение за
бързо хранене „KFC“, намиращо се в Гранд Мол - Варна и стопанисвано от „А.“ ЕООД. В обекта бил
установен Е.Е.Ф., ЕГН **********. Той попълнил
декларация, в която посочил, че работи за дружеството от 08.06.2019 год. на
длъжност „касиер, обслужващ кухня“, че работното му време е от 16.00 ч. до
24.00 ч., че получава почасово заплащане, което за последно е получил на 03.07.2019
г. Декларацията била подписана от Ф. в 22,36 часа. От посоченият в нея единен
граждански номер служителите на Д “ИТ“ - Варна установили, че той не е навършил
18 години. В обекта били установени и други ненавършили 18 години лица, които
полагали труд след 22.00 часа. Всички резултати от проверката били описани в
Протокол № ПР 1924723/19.08.2019 год., с който били дадени и съответните
предписания. В т.4 било посочено, че работодателят следва да преустанови
полагането на нощен труд след 22 часа на Ф., който не е навършил 18 - годишна
възраст със срок на изпълнение 09.09.2019 год.
На 21.08.2019 год. св. Д. съставила против
„А.“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение, за това, че в
качеството на работодател е допуснал Е.Ф. да престира
нощен труд след 22.00 ч. с определено работно време от 16.00 ч. до 24.00 ч. в
заведение за бързо хранене „KFC“,
намиращо се в Гранд Мол - Варна. Било прието, че
нарушението е извършено на 25.07.2019 г. То било квалифицирано като такова по
чл.140,ал.4, т.1, вр. ал.2 от КТ. При предявяването на акта на надлежно
упълномощено лице възражения не били
направени.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение, административно–наказващият орган издал наказателно
постановление № 03 – 011767/28.08.2019 год., с което изцяло възприел
фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението по чл.140, ал.4, т.1 вр. ал.2 от КТ. На „А.” ЕООД било наложено
наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел
бе разпитана св.К.Д. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло
като дадени безпристрастно и обективно. От тях се установи, че нарушението е
установено при проверката в обекта, когато свидетелката лично възприела, че Ф.
след 22.00 ч. извършва действия по почистване на работните помещения. Св.Д.
посочи още, че в обекта е имало и други непълнолетни лица, които са заявили, че
и друг път се е случвало да са на работа до 24.00 ч.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на гласните доказателства и писмените доказателства по
административно-наказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-011767/28.08.2019
год. е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността Директор на
Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна , съгласно Заповед № - 0280
/03.08.2010 год. на Изпълнителния директор на ИА ”Главна инспекция по
труда”, като в него са посочени и
доказателствата по преписката.
Наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и
връчване на акта. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, съдържа
пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Мястото на извършване на
нарушението е описано с необходимата конкретика, като и в акта, и в
постановлението е посочено, че проверения обект е заведение за бързо хранене „KFC“,
стопанисван от „А.“ ЕООД, и се е намирало в Гранд Мол - Варна, в
гр.Варна, ул. “Андрей Сахаров“ № 2, ет.2. Поради това
и доколкото обекта е индивидуализиран като наименование, адрес и стопанисващо
юридическо лице, съдът намира възраженията в жалбата в тази насока са
неоснователни. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано. Срещу акта не са били депозирани
възражения, които да са съдържали спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. Поради това съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия орган е
приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От
показанията на св.Д. и от писмените доказателства по делото – декларация, протокол за проверка и др., по
безспорен и категоричен начин се установява, че на 25.07.2019 год. Ф., работещ като „ касиер, обслужващ кухня” в проверявания
обект, в 22.36 час., въпреки че не е бил навършил 18 години, е полагал труд,
като е почиствал работните помещения. От декларацията е видно още, че работното
време на момчето е било от 16.00 ч. до 24.00 часа. Разпоредбата на чл.140, ал.4,
т.1 от КТ императивно забранява работници и служители, които не са навършили
18-годишна възраст да полагат нощен труд, като съгласно ал.2 нощен е трудът,
който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
В случая Ф. не е бил навършил 18 години и в 22,36 ч. се е намирал в
проверявания обект, като е извършвал почистване на работните помещения. Поради
това съдът намира, че нарушението, описано в акта и постановлението, безспорно
е било осъществено.
Правилно е била ангажирана отговорността на
„А.” ЕООД в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не следва да се
прилага разпоредбата на чл.415 „в”. от КТ. Нарушението не би могло да бъде
отстранено след неговото установяване, доколкото Ф. вече е положил нощен труд,
макар да не е бил навършил 18 - годишна възраст и за него са възникнали вредни
последици, изводими именно от полагането на труд извън законоустановения времеви
интервал, приложим за неговата възраст. По същите съображения съдът намира, че
не са налице обективните предпоставки за прилагане и на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната
норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидено наказание за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, каквото
имаме в настоящият случай.
При определяне на размера на наложената
„Имуществена санкция ” наказващият орган обаче не се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно, че нарушението е
извършено за първи път. Поради това съдът намира, че следва да намали размера
на наложената „имуществена санкция” от 3 000.00 /три хиляди/ лв. в минималния
предвиден размер от 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв. Това наказание е съответно на допуснатото
нарушение и ще изпълни в цялост целите на ЗАНН.
С оглед изхода на
делото и съобразно направените искания, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и
чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на
чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.
На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за
заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., а в съответствие с правилото на чл. 78а. ал.3, вр. ал.1
от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.00 лв.,
пропорционално с изменения размер на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 -
011767/ 28.08.2019 год. на Директор на
Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „А.” ЕООД, БУЛСТАТ
175 297 584 е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 3 000 лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция” от 3 000.00 /три хиляди/ лв.
на 1 500.00 /хиляда и петстотин / лв.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, БУЛСТАТ 175 297 584,
да заплати на Д „ИТ”- Варна, сумата от 40.00 /четиридесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: