Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 15.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Районен
съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1544 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Молителят Дирекция
“Социално подпомагане”, град Враца твърди, че С.Я.И., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***,,Юрий Гагарин” № 16 - Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост, е
лице с трайно увреждане с 80 %
ТНР
съгласно
медицинската експертиза (освидетелстване) с ЕР на ТЕЛК психични заболявания
„ОДПЗС - Враца" - ЕООД - Враца № 0686 от 124/16.10.2003г., с пожизнен срок
и водеща диагноза "Друга умствена изостаналост". Поддържа, че за пръв
път е инвалидизирана при раждането си на *** година и е поставена под пълно
запрещение с Решение № 30/24.03.2004г. на Врачански окръжен съд, постановено по
гр. д. № 639/2005 г., влязло в законна сила на 10.05.2005 г. Посочва, че
настойник на лицето е Директора на специализираната институция В.В.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, назначена със Заповед № 1434/ 03.09.2019 г. на органа по
настойничество и попечителство при община В.. Изтъква, че С.Я.И. е родена на ***
*** от майка Б. И. и баща - неизвестен. Майката е подписала декларация за
съгласие за осиновяване на детето си още при раждането му и не го е потърсила
до момента. Оттогава до момента С. не е потърсена или посещавана от близки и
роднини. Същата е в добро общо физическо състояние, няма сетивно и хронично
увреждане, изговаря само едносрични думи, повтаря казаното й, но неточно и
непълно, няма ориентация за време и място, знае мястото си само в групата,
спалнята и в столовата, знае само името си, не познава цифри, има краткотрайна
памет, бързо се изморява и се отегчава, изпълнява само прости команди. Твърди,
че С. е с друга уточнена олигофрения /Средна към тежка имбецилност/, понякога
изпада в автоагресивни изблици - бие си главата в стената, скубе си косата и е
опасна както за себе си, така и за околните, няма изградени умения за
елементарно самообслужване и справяне с ежедневните си и здравни потребности,
не осъзнава опасности. Поддържа, че С. е на ежедневна медикаментозна терапия,
поради степента на умствена изостаналост и автоагресивни изблици, че не може
сама да приема медикаментозната терапия, че не осъзнава и не спазва лекарски
предписания. Посочва, че С. може сама да измие ръцете си и лицето, но след
подканяне, защото не може да прояви самоинициатива, че се храни самостоятелно -
в нормални количества, като използва само лъжица, че не може да сервира и
отсервира храна и напитки, не може сама да се грижи за стаята си и вещите си,
че няма развито собственическо чувство, няма умения за спазване на личната си
хигиена, къпане, миене на зъби, напълно е зависима от грижите на обслужващия
персонал. Изтъква, че С. не може да получава и разходва сама паричните
средства, не познава парите и не може да борави с тях, не може да изготвя
адекватен списък с продукти за ежедневието, не задържа вниманието си за дълго
върху даден предмет или играчка, не участва в трудовотерапевтична дейност и в
образователната програма на дома. Твърди, че вида и степента на трайното
увреждане не е позволило С. да посещава училище и е без образование. За нея
полага основно грижи персонала на дома, които закупуват необходимите й вещи,
лекарствени продукти и оказва помощ при необходимост от ползване на
административни услуги, за осигуряване на правата й. Посочва, че С. не напуска
институцията сама, а при потребност от посещение на болница за провеждане на
прегледи, лечение и зъболечение, винаги се придружава от служител от ДПЛУИ.
Поддържа, че медицинската експертиза на С. е постановила, че заболяването й е
довело до продължително, пожизнено и необратимо разстройство на здравето й,
което не й позволявало сама да се грижи за себе си, да задоволява ежедневните
си битови нужди, както и да защитава своите интереси. Изтъква, че
С.И. е
настанена в дома от 31.05.1991г. и до момента живее там, като не се посещава от
роднини и близки и няма лица, които трайно да се грижат за нея. На 29.03.2021
г. С.И., чрез настойника си В.Н., е подала Заявление № СУ/Д-ВР/48/29.03.2021 г.
до директора на ДСП-Враца, за ползване на социална услуга, делегирана от
държавата дейност и изготвяне на предварителна оценка на потребностите в
съответствие с разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 и чл. 74, ал. 1, т. 2 от
Закона за социалните услуги за настаняване на С.И. ***. Към заявлението са
приложени всички необходими документи, посочени в чл. 95, ал. 3 от ЗСУ. В
изпълнение на Закона за социалните услуги и Правилника за неговото прилагане на
И. е изготвена предварителна оценка на потребностите от социални услуги със
становище за дългосрочно настаняване с цел осигуряване на социално-икономическа
закрила и повишаване качеството на живот на лицето. Становището на екипа от
дирекцията е, че за лицето няма възможност за подкрепа в семейна среда и в
негов интерес е да продължи настаняването в специализираната институция. На
този етап е необходимо И. да продължи да ползва социална услуга в ДПЛУИ с. Т.,
тъй като няма близки и роднини които да се грижат за нея. Настойникът на пълно
запретената е дал писмено становище да бъде настанена в специализираната
институция и да продължи ползването на социалните услуги в нея. Настойникът е
декларирал съгласието си за настаняване на С.И., като собственоръчно е положил
подпис върху предварителната оценка на потребностите на кандидат-потребителя.
Предвид описаните обективни и субективни обстоятелства и след извършената
предварителна оценка на потребностите със Заповед № СУ/Д-ВР/48/02.04.2021 г.
лицето временно е настанено в специализираната институция ДПЛУИ с. ***** на
основание чл. 96, ал. 2 от ЗСУ и във вр. с чл. 97 и чл. 98 от ЗСУ до
произнасяне на Районен съд Враца. Твърди, че от функциониращите
специализирани институции и социални услуги в общността за резидентна грижа на
територията на страната, респективно територията на област Враца, свободни
места няма. Същевременно предвид здравословното състояние на лицето, ДПЛУИ - с.
Т. отговаря оптимално на условията необходими за задоволяване на специфичните
му потребности. Моли съда, да се произнесе с решение, с което да допусне
настаняването на С.Я.И. в специализирана институция - Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост, село Три кладенци, община Враца, за срок 3 години.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства, становището на директора на Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) - с. Т., общ. В., в който лицето
временно е настанено по административен ред, и мненията на самото лице и на
неговия настойник, изразени в съдебно заседание, намери следното:
Искането за настаняване на лицето
за отглеждане в ДПЛУИ - с. Т., общ.В. е основателно.
От представеното по делото
експертно решение на
ТЕЛК за психични заболявания „ОДПЗС - Враца" - ЕООД - Враца № 0686 от
124/16.10.2003г., е видно, че С.Я.И. е с определени 80 % ТНР без
чужда помощ, със срок: пожизнен и с водеща диагноза ,,друга уточнена
олигофрения”.
От представения и приет по делото
препис от Решение № 639 от 10.05.2005 г. на Врачанския окръжен съд, постановено
по гр. д. № 54/2005г., влязло в законна сила на 01.06.2005г., се установява, че
С.Я.И. е поставена под пълно запрещение.
Установи се също, че със Заповед
№ 1434/ 03.09.2019 г. на органа по настойничество и по попечителство при община
Враца, на поставената под пълно запрещение С.Я.И. е назначен за настойник
директора на специализираната институция (Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост - с. Т., общ. В..) В.В.Н. с ЕГН **********, адрес: ***.
На 29.03.2021 г. С.И., чрез
настойника си В.Н., е подала Заявление № СУ/Д-ВР/48/29.03.2021 г. до директора
на ДСП-Враца, за ползване на социална услуга, делегирана от държавата дейност и
изготвяне на предварителна оценка на потребностите в съответствие с
разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 и чл. 74, ал. 1, т. 2 от Закона за
социалните услуги за настаняване на С.И. ***. Към заявлението са приложени доклад
за оценка и становище на настойника на пълно запретената, с което е заявил, че
е в интерес на С.И. да бъде настанена в ДПЛУИ с. Т., общ. В..
По подаденото заявление социален
работник към ДСП-Враца е изготвил предварителна оценка на потребностите от
социални услуги от 01.04.2021г. Изводите на социалния работник в посочения
документ са, че С.И. трябва да продължи да използва социалните услуги, чрез
настаняване в ДПЛУИ - с. Т., където й е осигурена помощ и подкрепа от
специалисти и са задоволени потребностите й оптимално ниво на качество на
живот; на този етап роднини само посещават лицето и нямат възможност за успешна
реинтеграция в домашна среда; в социалната институция е предоставена грижа за
лицето, която му осигурява достоен живот.
Със Заповед № СУ/Д - ВР/48 от 02.04.2021
г. на директора на ДСП-Враца, С.И. е настанена временно, до произнасянето на
Районен съд - гр. Враца с решение, в специализирана институция - ДПЛУИ - с. Т.,
общ. В.. Заповедта е връчена на настойника и на лицето лично, срещу подпис на 05.04.2021г.
По делото е приложен и социален
доклад от 14.04.2021г., изготвен от ДСП-Враца, от който се установява, че С.И.
е на 39 години, в трудоспособна възраст и неомъжена. Същата е родена на *** *** от майка Бистра И.
и баща - неизвестен. Майката е подписала декларация за съгласие за осиновяване
на детето си още при раждането му и не го е потърсила до момента. Оттогава до
момента С. не е потърсена или посещавана от близки и роднини. От доклада се
установява, че С. е в добро общо физическо състояние, няма сетивно и хронично
увреждане, изговаря само едносрични думи, повтаря казаното й, но неточно и
непълно, няма ориентация за време и място, знае мястото си само в групата,
спалнята и в столовата, знае само името си, не познава цифри, има краткотрайна
памет, бързо се изморява и се отегчава, изпълнява само прости команди. В
доклада е отразено, че С. е с друга уточнена олигофрения, понякога изпада в
автоагресивни изблици - бие си главата в стената, скубе си косата и е опасна
както за себе си, така и за околните, няма изградени умения за елементарно
самообслужване и справяне с ежедневните си и здравни потребности, не осъзнава
опасности. Отразено е също, че С. е на ежедневна медикаментозна терапия, поради
степента на умствена изостаналост и автоагресивни изблици, че не може сама да
приема медикаментозната терапия, че не осъзнава и не спазва лекарски
предписания, че може сама да измие ръцете си и лицето, но след подканяне,
защото не може да прояви самоинициатива, че се храни самостоятелно - в нормални
количества, като използва само лъжица, че не може да сервира и отсервира храна
и напитки, не може сама да се грижи за стаята си и вещите си, че няма развито
собственическо чувство, няма умения за спазване на личната си хигиена, къпане,
миене на зъби, напълно е зависима от грижите на обслужващия персонал. От
доклада се установява също, че С. не може да получава и разходва сама паричните
средства, не познава парите и не може да борави с тях, не може да изготвя
адекватен списък с продукти за ежедневието, не задържа вниманието си за дълго
върху даден предмет или играчка, не участва в трудовотерапевтична дейност и в
образователната програма на дома. Вида и степента на трайното увреждане не е
позволило С. да посещава училище и е без образование. За нея полага основно
грижи персонала на дома, които закупуват необходимите й вещи, лекарствени
продукти и оказва помощ при необходимост от ползване на административни услуги,
за осигуряване на правата й. Посочено е също, че С. не напуска институцията
сама, а при потребност от посещение на болница за провеждане на прегледи,
лечение и зъболечение, винаги се придружава от служител от ДПЛУИ. Медицинската
експертиза на С. е постановила, че заболяването й е довело до продължително,
пожизнено и необратимо разстройство на здравето й, което не й позволявало сама
да се грижи за себе си, да задоволява ежедневните си битови нужди, както и да
защитава своите интереси. От доклада се установява, че С.И. е настанена в дома
от 31.05.1991г. и до момента живее там, като не се посещава от роднини и близки
и няма лица, които трайно да се грижат за нея. Становището на
екипа от дирекцията е, че за лицето няма възможност за подкрепа в семейна среда
и в негов интерес е да продължи настаняването в специализираната институция. Предложението
на социалния работник, водещ случая на лицето, е С.И. да бъде настанена с
решение на съда в ДПЛУИ, с. Т., общ. В. за срок от три години.
В изпълнение на изискването на
чл.95, ал. 3, т.3 от ЗСУ, към искането за настаняване е приложена справка
относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките
на областта и свободните места. От същата се установява, че към момента на
територията на страната функционират 27 броя специализирани институции - домове
за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) и социални услуги в
общността от резидентен тип - 42 броя центрове за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с умствена изостаналост (ЦНСТПЛУИ) и 86 броя защитени жилища за
пълнолетни лица с умствена изостаналост. От същите най-подходящо за настаняване
на С.И., предвид здравословното й състояние, е ДПЛУИ в село Т., общ. В..
Настойникът на лицето и директор
на специализираната институция ДПЛУИ, с. Т., общ. В. - В.В.Н., твърди в
съдебното заседание, че С.И. е настанена в дома преди повече от 20 години и от
настаняването си до сега не е потърсена от близки и роднини. Поддържа, че към
момента за С. няма друга алтернатива къде да живее и кой да се грижи за нея,
освен в дома. Според настойника, най-удачно е С.И. да бъде настанена в ДПЛУИ,
с. Т., общ. В..
В съответствие с изискването на чл.97, ал.2 от ЗСУ съдът предприе действия
за изследване волята на поставеното под пълно запрещение лице, като чрез
видеоконферентна връзка с ДПЛУИ, с. Т., общ. В. проведе разговор лично със С.И..
Същата твърди, че е в дома се чувства добре, че няма близки и дом и няма къде
да отиде. Изразява мнение, че в дома се грижат добре за нея, че там има всичко,
което й е необходимо и иска да остане в този дом.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбите на чл. 95 - чл.99 от ЗСУ
регламентират условията и реда за настаняване на пълнолетни лица, поставени под
пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа в случаите, когато
липсва подходяща с оглед спецификите на обследваните лица семейна среда, в
която те да бъдат адекватно обгрижвани. Дадено е предимство на насочването на
лицата към ползване на резидентна грижа.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установи, че лицето, чието настаняване се иска, е пълнолетно и
е поставено под пълно запрещение с влязло в законна сила съдебно решение.
Установи се също, че биологичното семейство на лицето не иска да полага грижи
за него - майката на С.И. е подала декларация за осиновяването й, а баща й не е
известен. Предвид здравословното състояние на С.И., изискващо същата да е под
постоянен надзор, с оглед задоволяване на нейните елементарни и ежедневни
човешки нужди, се налага извода, че същата следва да бъде настанена в социална
услуга за резидентна грижа.
Предложената от ДСП-Враца социална услуга –
настаняване в ДПЛУИ, с. Т., общ. В., от своя страна осигурява възможността
обследваното лице да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени
постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани
адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното
му физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната
му среда предвид невъзможността на лицето да бъде отглеждано в биологичното му семейство
и изключителните му и специфични нужди. Настаняването на поставеното под
запрещение лице в специализираната институция е в съответствие и с нормата на
чл.98, ал. 2 от ЗСУ, тъй като в рамките на производството не се установи
възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна
среда и в общността. Не на последно място е и лично изразеното желание на С.И. да
продължи да бъде обгрижвана в дома, където е настанена по административен ред и
пребивава от 1991г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искането
на ДСП-Враца за настаняване на С.И. ***, е изцяло в интерес на поставеното под
запрещение лице, което налага уважаването му.
На основание чл.
98, ал.3 от ЗСУ следва да се определи срок на настаняването, като с оглед
данните по делото, съдът намира за подходящо, същият да бъде определен за
посочения от молителя срок, а именно за три години, считано от влизане в сила
на настоящото решение.
Воден от горното и на основание чл. 98, ал.1
от ЗСУ, съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА С.Я.И., с ЕГН **********, родена на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, в Дом за пълнолетни
лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) - с. Т., общ. В., за срок от 3 години, считано от
датата на влизане в сила на решението.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :