Решение по дело №262/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 2/18.01.2011 г., постановено по Г. д. № 103 / 2010 г. по описа на Районен съд-А., е отхвърлен предявения от „Б.- Б. Й.,Г. М. против Р. Н. К. от с. С. община А., иск с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД като неоснователен и недоказан и е признато за неустановено вземането на ищцата в размер на 5000 лв. по запис на заповед от 11.12.2008 г. с падеж 30.06.2009 г. Записът на заповед е признат за неистински и е изключен като доказателство по делото като е постановено след влизане в сила на решението да се изпрати на Районна прокуратура- А. Присъдени са разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Б.- Б. Й., който Ч. пълномощника си- а. Х. К., го обжалва като незаконосъобразно и необосновано с молба да бъде отменено. Излага съображения. Сочи в жалбата, че на 11.12.2008 г. в Г. А. бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, на основание на който „Б.- Б. Й. поел задължение да продаде на ответника по въззивната жалба Р. Н. К. собствен недвижим имот, представляващ апартамент № * в бл. „Е.- *” в Г. А. . 1, ведно с избено помещение за сумата 30000 лв. В договора било посочено, че при подписването му, на продавача била заплатена сумата в размер на 13 000 лв. Било отбелязано също в разписка, издадена от ищцата, че купувачът заплатил на 11.12.2008 г. сумата 10000 лв. На 11.12.2008 г. ответникът Р. Н. К. подписал в полза на ищеца два записа на заповед, с които се задължил да му заплати суми в размер на 5000 лв. на 30.06.2009 г., неотменимо, безусловно, без право на протест и без предявяване, като за единия от записите е било предвидено като условие издаването на акт 16 и приемането на жилището от ответника. На 11.12.2008 г. с н. акт № 7 том III, по н. д. № 301 / 2008 г. по описа на Съдията по вписванията при Районен съд- А., ищецът прехвърлил на ответника собствеността върху описаният по- горе недвижим имот. С възражение по ч. Г. д. № 50 / 2010 г. по описа на Районен съд- А., ответникът оспорил дължимостта на претендираната сума. Сочи, че в производството по иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, взискателят трябвало да докаже факта, от който произтича и съществува вземането, а длъжникът да направи възраженията си срещу вземането. В това производство, съдът трябвало да направи проверка дали са спазени изискванията на закона, досежно формалните реквизити на записа на заповед. От значение за правилното решаване на делото било, съдът да установи дали в действителност съществува или не задължение по каузалната сделка, а ответникът изложил единствено защитна теза, че не били спазени разпоредбите на закона относно формата на записа на заповед- липса на валиден негов подпис. Доказателствата по делото сочели, че съществували договорни отношения между страните. Налице били данни, че в образуваното в РП- Ардино досъдебно производство, имало показания на ответника по иска, в които признавал, че дължи на ищеца сумата 5000 лв. като остатък от договорената между тях цена на имота. Съдът като не се произнесъл и не допуснал като доказателство по делото досъдебното производство при РП- Ардино и като не допуснал повторна експертиза, лишил ищеца от възможността да защити правата си и допуснал процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

Ответникът в писмен отговор и в съдебно заседание Ч. пълномощника си оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Излага подробни съображения. На основание чл. 193 ал. 1 от ГПК оспорва истинността на процесния запис на заповед от 11.12.2008 г. като посочва, че направеното изявление в ценната книга не изхожда от него, оспорва авторството на подписаните изявления и моли да се изключи процесния запис на заповед от доказателствата по делото. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявен иск от „Б.- Б. Й., Г. М., представляван от Б. М. Й. по реда на чл. 422 ГПК, след постъпило възражение по чл. 414 ГПК от ответника по иска в производство по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. Г. д. № 50 / 2010 г. по описа на Ардинския районен съд и издадена заповед № 66 / 21.04.2010 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК. Твърди се от ищеца, че вземането по процесния запис на заповед в основата на частното производство, бил сключеният между страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, при който продавача „Б.- Б. Й. Г. М. поел задължение да продаде на ответника собствен недвижим имот- апартамент № *, находящ се в Г. А., блок „Е.-*” . 1, с обща застроена площ 61 кв. м, ведно с избено помещение № 2 и идеални части от общите части на сградата за сумата 30000 лв. В договора било отбелязано, че била платена сумата 13000 лв. при подписване на договора. Било отбелязано още в разписка, че купувачът заплатил и сумата 10000 лв. на 11.12.2008 г. В тази връзка, на 11.12.2008 г. ответникът Р. К. подписал в полза на ищеца два записа на заповед, с които се задължил да заплати на „Б.- Б. Й. Г. М., неотменимо, безусловно, без право на протест и предявяване, сумата в размер на 5000 лв. на 30.06.2009 година, като по втория запис се прeдвиждало плащането да стане след издаване на акт 16 и приемане на жилището от ответника К..

В тази връзка, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч. Г. д. № 50 / 2010 г. по описа на Ардинския районен съд, образувано по подадено от „Б.- Б. Й., Г.М. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, била издадена заповед № 66/21.04.2010 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. Н. К. да заплати на кредитора „Б.- Б. Й. сумата в размер на 5000 лв., произхождаща от неизпълнено задължение по запис на заповед от 11.12.2008 г. с падеж 30.06.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.04.2010 г. и разноски. Документът, въз основа на който е образувано заповедното производство е именно записът на заповед, с дата на издаване 11.12.2008 г., с падеж 30.06.2009 г., с който Р. К., издател на същия, неотменимо и безусловно, без право на протест и без предявяване на 30.06.2009 г. се задължил да плати на „Б.- Б. Й., представляван от Б. М. Й. сумата в размер на 5000 лв., находяща се на стр. 5 от ч.Г.дело. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжника Р. К., който на основание чл. 414 от ГПК, възразил срещу заповедта за изпълнение писмено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Представена е и покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 07.06.2010 г., а съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 т. 9 от ГПК. Със съобщение, получено на 21.06.2010 г. от А. К.- пълномощник на кредитора, съдът му указал в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск относно вземането си.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже фактът, от който вземането му произтича, а ответникът- възраженията си срещу вземането. В случая, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от запис на заповед.

От извършените по делото съдебно- графически експертизи, назначени във връзка с направеното от ответника оспорване и изразеното от ищеца желание да се ползва от процесния запис на заповед, и които съдът приема като правилни и обосновани, се установява, че подписът срещу „издател” на запис на заповед, с дата на издаване 11.12.2008 г. с издател на документа Р. К. с дата на падежа 30.06.2009 г., място Г. Кърджали, с поемател „Б.- Б. Й., Г. М., с който издателят се задължил безусловно, без протест и без предявяване да заплати на поемателя сумата от 5000 лв., не е положен от издателя на документа Р. К.. Или, процесният запис на заповед от 11.12.2008 г. е неистински /неавтентичен/ документ, тъй като подписът под издател не е положен от посочения за такъв Р. К. и въз основа на него за длъжника- ответник по иска, не би могло да възникне задължение. Вещото лице е дало заключение, че ксерокопието от записа на заповед по делото, бил копие на оригиналния такъв, приложен по ч. Г. д. № 50 / 2010 г.-л.5, по описа на същия съд. Същото е заключението на вещото лице и относно подписът на купувач в представения предварителен договор с нечетлива дата, а именно, че не е положен от ответника.

Наред с това, твърденията, че в основата на дължимата парична сума по процесния запис на заповед бил подписания между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.12.2008 г., са недоказани. Договор с такава дата не е представен по делото, а представеният такъв с нечетлива дата е с неавтентичен подпис на купувача. Установява се от друга страна, че недвижимият имот е продаден на ответника по надлежния нотариален ред, и от нот.акт за собственост № 7, том 3, дело 301/2008 година по описа на съдията по вписвания при РС-А. става ясно, че продажната цена от 5000 лв. е изцяло изплатена напълно и в брой на продавача. В тази връзка ищецът не доказва различна продажна цена на апартамента от посочената в нот.акт, още по-малко наличието на връзка между нея и неистинския запис на заповед. По отношение направените доводи от жалбодателя, че в образуваното досъдебно производство № 118 / 2010 г. по описа на РП- Ардино имало признания от ответника по иска, че дължи суматÓ, следва да се посочи, че същите са неотносими и не променят извода за неистинността на процесния запис на заповед, на основание на който се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Впрочем, следва предявения установителен иск да се отхвърли. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 250 лв.- адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 / 18.01.2011 г., постановено по Г. д. № 103 / 2010 г. по описа на Районен съд- Ардино.

ОСЪЖДА „Б.- Б. Й.- М., ул. „М.” № *, с БУЛСТАТ *, представляван от Б. М. Й. от Г. М. с ЕГН * да заплати на Р. К. от с. С. община А., с ЕГН *, разноски за тази инстанция в размер на 250 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/