№ 173
гр. С., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500740 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 95/29.04.2021 г. по гр. д. № 327/2020 г. Самоковският районен съд е
отхвърлил предявения от „В. И.” ООД срещу ИВ. СТ. ИЛ. от с. П. иск за заплащане на
сумата 560 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
Решението е обжалвано от ищеца „В. И.” ООД като неправилно и незаконосъобразно
с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ответникът се
осъди да му заплати на основание чл. 220, ал. 1 от КТ сумата 560 лв. – обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В жалбата се
излагат възражения срещу решаващия извод на районния съд, че ответникът не бил изразил
воля за прекратяване на трудовия договор, а само бил отправил предложение до
работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Сочи се, че по
делото е доказано осъществяването на елементите от фактическия състав на прекратяването
на трудовото правоотношение по инициатива на работника-ответник и неспазването на
едномесечното предизвестие, което той дължи съгласно чл. 326, ал.1 от КТ. Поддържа се, че
доколкото ответникът не е оспорил изложените в исковата молба фактически твърдения,
1
нито заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в нея
основание, първоинстанционният съд е тълкувал превратно установената фактическа
обстановка по делото и е подменил волята на страните, като е постановил
незаконосъобразно решение. Навежда се и аргумент за процесуална недопустимост в
настоящото производство, в което се претендират последиците от прекратяване на
трудовото правоотношение, да се преценява законосъобразността на заповедта за
прекратяване на трудовия договор, тъй като правото на работника да оспори тази заповед се
осъществява с предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ответникът по въззивната жалба не е представил отговор. Същият не изразява
становище по жалбата и в съдебно заседание.
Жалбоподателят, представляван от адв. И., поддържа въззивната жалба.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„В. И.” ООД е предявило срещу ИВ. СТ. ИЛ. иск за заплащане на сумата от 560 лева,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор
между страните при неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че е бил в трудово правоотношение с ответника по
силата на безсрочен трудов договор от 12.09.2019 г., с уговорено месечно възнаграждение от
560 лв. Твърди, че трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работника
на 05.11.2019 г. след отправена от него писмена молба за напускане, без да е спазил
едномесечния срок по чл. 326, ал. 1 от КТ на дължимото писмено предизвестие. В резултат
на отправеното от ответника волеизявление за напускане на основание посочената
разпоредба ищецът издал заповед № 659/05.11.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради неспазване на дължимото от ответника едномесечно предизвестие,
ищецът претендира от него заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Ответникът не е представил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е изразил
становище по иска в съдебно заседание.
Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения трудов договор № 1191/12.09.2019 г. ответникът е работел
при ищеца на длъжността „работник строителство” при уговорено трудово възнаграждение
в размер на 560 лв., за неопределен срок.
На 05.11.2019 г. ответникът е депозирал до управителя на ищцовото дружество
писмена молба с искане да бъде освободен от заеманата от него длъжност, считано от
05.11.2019 г.
Със заповед № 659/05.11.2019 г. на управителя на „В. И.” ООД е прекратено
трудовото правоотношение с ответника, считано то същата дата. В заповедта като основание
2
за прекратяването на трудовия договор е посочено чл. 326, ал. 1 от КТ.
Заповедта е връчена на ответника срещу подпис на същата дата.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи на
съда са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
Между страните по делото е съществувалото трудово правоотношение, основано на
трудов договор № 1191/12.09.2019 г. за неопределено време.
Трудовият договор с ответника е прекратен на основание посочената в заповедта на
управителя на ищцовото дружество № 659/05.11.2019 г. разпоредба на чл. 326, ал. 1 от КТ.
Съгласно тази разпоредба работникът или служителят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. В ал. 2 е посочено, че срокът
на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото
страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Тази разпоредба предоставя възможност на всяка от страните, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, вместо спазване на предизвестието да заплати на
другата страна сума, равняваща се на трудовото възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието. Задължението на страната за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от
КТ възниква в случай на едностранно прекратяване от него на трудовия договор и
неспазването на предвидения срок на предизвестие до другата страна. Неспазването на
предизвестието е налице в случаите, когато работникът или работодателят изрично заяви
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и която дата не съвпада с датата на
изтичане на срока на предизвестието, а е по-ранна.
В случая подадената от ответника на 05.11.2019 г. до работодателя молба съдържа
ясно негово волеизявление за прекратяване на трудовия договор, считано от същата дата.
Въз основа на това волеизявление на ответника работодателят е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение от същата дата. След като изричната воля на
ответника е за прекратяване на трудовия договор от датата на депозиране на молбата, без да
е спазен изискуемия едномесечния срок на предизвестие, и работодателят е издал заповед за
прекратяване на трудовия договор на заявената от ответника дата, са налице предпоставките
на чл. 220, ал. 1 от КТ. За ищеца е възникнало право на обезщетение за неспазване срока на
предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника, което е 560 лв.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е направил никакви конкретни
възражения срещу изложените в исковата молба фактически твърдения за едностранно
прекратяване на трудовия договор от него без спазване на срока за предизвестие, които
обстоятелства се установяват от горепосочените събрани по делото доказателства.
3
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се осъди ответника да заплати процесната сума на ищеца.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
жалбоподателя искане за разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да му
заплати сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции в размер общо на 435 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 95/29.04.2021 г. по гр. д. № 327/2020 г. на Самоковския
районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ИЛ. ЕГН ********** от с. П. да заплати на „В. И.” ООД, гр. С.
сумата 560 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение по сключен трудов договор № 1191/12.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 08.06.2020 год. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ИЛ. ЕГН ********** от с. П. да заплати на „В. И.” ООД, гр. С.
сумата 435 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4