Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 23.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б
въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Генев ч. гр. д. № 4500 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Т.2.“
ООД, чрез управителя И.Н.срещу изготвено на 15.01.2019 г. разпределение на
сумата от 206110 лева по изпълнително дело № 20187810400583, по описа на ЧСИ Г.Д.,
с рег. № 781 при КЧСИ и район на действие СГС.
Жалбоподателят поддържа, че обжалва
разпределението, тъй като в същото било посочено, че взискателят „Б.Б.За Р.“ АД
имал вземане в размер на 7061631 лв., което не било вярно и правело
разпределението незаконосъобразно. Посочва се, че по изд. д. № 20187810400583 „Б.Б.за
Р.“ АД била представила допълнително удостоверения по реда на чл. 456 от ГПК,
издадено от ЧСИ М.С., с рег. № 928 по образуваното пред нея изпълнително дело №
20179280400161 срещу същия длъжник като по настоящото дело. Посочва се още, че
в кантората на ЧСИ М.С.имало образувано още едно дело с № 20169280403429 срещу
длъжника „Т.****“ ООД и присъединен взискател „Б.Б.За Р.“ АД по силата на
удостоверение по чл. 456 от ГПК от изп. д. № 20179280400161, като на взискателя
му бил възложен имот на стойност 1112892 лв., която сума следвало да се издави
от задължението на длъжника, но банката била предоставила невярна информация за
размера за задължението си. С жалбата е направено искане за спиране на
изплащането на дължимите на взискателя суми по обжалваното разпределение, както
и спиране на публична продан на 10 недвижими имота. Направени са
доказателствени искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване размера на вземането на взискателя „Б.Б.за Р.“ АД, както и да се
изискат от ЧСИ М.С.изпълнителни дела № 20169280403429 и № 20179280400161.
Ответникът по жалбата и взискател в
изпълнителното производство „Б.Б.За Р.“ АД изразява становище за неоснователност
жалбата. Посочва, че намаляването на размера на дълга било надлежно отбелязано
в издадените от ЧСИ М.С.удостоверения по изп. д. № 20179280400161. Твърди се
още, че разпределението било извършено правилно, доколкото взискателят се
явявал ипотекарен кредитор.
Другите страни в изпълнителното
производство не изразяват становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е
изложил мотиви за неоснователност на депозираната жалба. Твърди се, че
възражението на жалбоподателя, че размерът на дълга не бил 7061631 лв. не
представлявал самостоятелно основание за оспорване на законосъобразността на
извършеното разпределение.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20187900400951, по
описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при КЧСИ и район на действие СГС е образувано
по молба на взискателя „Б.Б.За Р.“ АД въз основа на два броя изпълнителни листове,
а именно: от 01.08.2017 г., издаден по разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 9337/2017 г.,
по описа на СРС, 143 състав срещу солидарните длъжници „Т.****“ ООД, И.Е.Н., ЕТ
„Т.**-И.Н.“ Т.А.Н., И.И.Н.за следните суми: 373500 евро – главница по договор
за банков кредит № 667/27.12.2011 г., ведно със законната лихва от 15.02.2017
г. до окончателното плащане, 25000.34 евро - договорна лихва за периода 01.01.2015
г. до 24.08.2016 г., 22808.12 евро – неустойка за периода от 01.03.2016 г. до
14.02.2017 г., 8092.49 евро – неустойка за периода от 01.01.2016 г. до
14.02.2017 г. 2903.76 евро – неустойка за периода от 22.08.2016 г. до
14.02.2017 г., 107.76 – евро застрахователна премия и 17064.51 лв. разноски по
делото; и изпълнителен лист от 07.08.2017 г., издаден по разпореждане за
незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
гр. дело № 9341/2017 г., по описа на СРС, 119 състав срещу солидарните длъжници
„Т.****“ ООД, ЕТ „Т.**-И.Н.“, „Т.2.“ ООД, И.Е.Н., Т.А.Н., И.И.Н.за следните
суми: 1295915.93 евро – главница по договор за банков кредит № 608/11.05.2010
г., ведно със законната лихва от 15.02.2017 г. до окончателното плащане,
20271.98 евро – неустойка за периода от 01.01.2017 г. до 14.02.2017 г., 3243.53
евро – неустойка за периода от 01.01.2016 г. до 14.02.2017 г., 94.77 евро –
неустойка за периода от 01.02.2017 г. до 14.02.2017 г. и 51779.2 лв. разноски
по делото.
Със съпроводително писмо с изх. №
22637/09.08.2018 г. по изп. д. № 20187900400951, по описа на ЧСИ Р.М. въз
основа на молба на взискателя „Б.Б.За Р.“ АД е изпратено на ЧСИ Г.Д. за
продължаване на изпълнителното производство ведно с протокол за предаване на
изпълнителното дело в резултат на което е образувано изп. п. № 20187810400583 по
описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 при КЧСИ и район на действие СГС.
По изпълнителното дело са представени и
три броя нотариални актове за учредяване на договорна ипотека в полза на
визскателя „Б.Б.За Р.“ АД, а именно № 4 от 18.01.2011 г., том I, рег. № 309, дело № 4 от 2011 г.,
№ 53, том III,
рег. № 5772, дело № 403 от 2010 г.,№ 58 от 28.12.2011 г., том IV, рег. № 8435, дело № 569 от 2011
г.
С постановление от 22.08.2018 г. на ЧСИ Г.Д.
по изп. п. № 20187810400583 е присъединен „И.И.АД, като присъединен по право
взискател – заложен кредитор с особен залог на търговско предприятие.
С молба с вх. № 17649 от 25.09.2018 г.
от „Б.Б.За Р.“ АД на основание чл. 456 от ГПК е поискано да бъде присъединен по
изп. д. № 20187810400583 срещу длъжниците „Т.****“ ООД, ЕТ „Т.**-И.Н.“, И.Е.Н.,
„Т.2.“ ООД, Т. А.Н.и И.И.Н., като са представени два броя удостоверения
издадени по изп. д. № 20179280400161 по описа на ЧСИ М.С.. От представеното
удостоверение по чл. 456 от ГПК с изх. № 6712/14.09.2018 г. по изп. д. №
20179280400161 се установява, че задълженията на длъжниците „Т.****“ ООД, ЕТ „Т.**-И.Н.“
и И.Е.Н. към кредитора „Б.Б.За Р.“ АД възлизат на 2674430.40 лв., от
удостоверение по чл. 456 от ГПК с изх. № 6714/14.09.2018 г. по изп. д. №
20179280400161 се установява, че задълженията на длъжниците „Т.2.“ ООД, Т. А.Н.и
И.И.Н.към кредитора „Б.Б.За Р.“ АД възлизат на 2143664.50 лв.
Със съобщение с изх. № 13396 от
25.09.2018 г. по изп. п. № 20187810400583 длъжникът „Т.2.“ ООД е уведомен, че с
резолюция от 25.09.2018 г. ЧСИ Г.Д. е присъединил „Б.Б.За Р.“ АД като взискател
по изп. д. № 20187810400583 за сумата от 2143664.50 лв., което съобщение е
получено на 09.10.2018 г.
На 27.11.2018 г. по изп. д. № 20187810400583
е съставен протокол за обявяване на наддавателни предложения за публична продан
от 26.10.2018 г. до 26.11.2018 г. на недвижими имоти – апартамент № 1, ведно
със складове № 14 и № 15, находящи се в жилищна сграда в гр. София, район
„Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. „*****, секция № 1. От протокола е видно, че
първото и единствено наддавателно предложение е направено от Е.Р.Ф.в размер на
206110 лв., като на основание чл. 492, ал .2 от ГПК същият е бил обявен за
купувач.
С молби с вх. № 22334 от 27.11.2018 г.,
№ 22335 от 27.11.2018 г. и № 22336 от 27.11.2018 г. по изп. д. № 20187810400583
„Т.С.“ ЕАД е поискала да се присъедини като взискател по изпълнителното дело.
Към молбите са представен съдебни удостоверения по чл. 456 от ГПК с изх. №
61199/15.11.2018 г. издадено по изп. д. № 20178630403156, изх. №
61508/16.11.2018 г. по изп. д. № 20188630400243 и изх. № 057921/19.11.2018 г. съгласно
което взискателят „Т.С.“ ЕАД имал неудовлетворени вземания към длъжника „Т.2.“
ООД в размер на 262.39 лв., 398.84 и 286.50 лв. С постановление на 27.11.2018
г. на съдебния изпълнител „Т.С.“ ЕАД е присъединена като взискател по делото.
Със съобщение с изх. № 17144/03.12.2018 г. длъжникът „Т.2.“ ООД е уведомен за
присъединяването на взискателя „Т.С.“ ЕАД.
С постановление за възлагане на недвижим
имот от 29.11.2018 г. по изп. д. № 20187810400583 на Е.Р.Ф.му е възложен
следния недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в София, район „Витоша“, кв.
„Драгалевци“, ул. „*****, секция 1 и секция 2, а именно апартамент № 1, ведно
със складове № 14 и № 15 за сумата от 206110 лв.
С писмо с вх. № 00413 от 11.01.2019 г.
от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ във връзка с писмо с изх. №
17748 от 17.12.2018 г. на ЧСИ Г.Д., с което е поискано информация относно
дължимите данъци и такси за следните недвижими имоти, находящи се в жилищна
сграда в София, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. „*****, секция, а именно
апартамент № 1, ведно със складове № 14 и № 15, е предоставена информация, че
така посочения апартамент не е бил деклариран.
На 15.01.2019 г. е изготвено
разпределение по изп. д. № 20187810400583 на постъпилата сума от запор на
вземанията на длъжника „Т.2.“ ООД в размер на 206110 лв. В разпределението е
посочено, че съгласно чл. 136 от ЗЗД събраната сума от 206110 лв. се разпределя
както следва:
I. Разноски
по изпълнението, спрямо способа за изпълнение по изх. д. № 583/18 г. по описа
на ЧСИ Г. Дичев:
I.1.
Разноски на „ББР“ АД: 200 лв. депозит вещо лице и 3709.98 лв. такса по т. 20 от
ТТР към ЗЧСИ общо 3909.98 лв.;
I.2.
разноски „И.И.АД – не са направени по отношение на способа на изпълнение;
I.3.
Такси на ЧСИ Г. Дичев, както следва: 132 лв. с ДДС /трости такси/, включващи:
36 лв. за изготвяне на разпредление; 4 бр. съобщения Х 24 лв.;
Разноски за банкови комисионни 10 лв.
Общо разноски по изпълнението: 4051.98
лв.
II.
Втори ред, съгласно чл. 136, т. 3 от ЗЗД.
Вземания обезпечени с ипотека на „ББР“
АД в размер на 7061631 лв.
Вземания обезпечени със залог в общ
размер на 20000 евро, вписан след ипотеката на „ББР“ АД.
От събраната сума в размер на 206110
лв., след като се приспаднат разноските /4051.98 лв./.
Остава сума за разпределение в размер на
202058.02 лв.
Цялата сума в размер на 202058.02 лв. се
заделя в полза на ипотекарния кредитор „ББР“ АД.
Сума за получаване:
На „ББР“ АД: в размер на 205968 лв.
Разноски в размер на 10 лв. б. ком.
На „И.И.АД не се заделят суми.
На ЧСИ Г. Дичев такси в размер на 132
лв. с ДДС.
На държавата в лицето на НАП: не се
заделят суми.
На „Т.С.“ ЕАД: не се заделят суми.
На 04.02.2019 г. е съставен протокол за
предевяването на разпределението от 15.01.2019 г. на страните по изп. д. № 20187810400583.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 462,
ал. 2 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На първо място по направените са
доказателствени искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване размера на вземането на взискателя „Б.Б.за Р.“ АД, както и да се
изискат от ЧСИ М.С.изпълнителни дела № 20169280403429 и № 20179280400161,
настоящият състав на въззивния съд намира, че същите се явяват неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение. В представеното изп. п. № 20187810400583
по описа на ЧСИ Г.Д. към настоящият момент се съдържат достатъчно доказателства
в т. ч. и съдебни удостоверение издадени на основание чл. 456 от ГПК с изх. №
6712/14.09.2018 г. и № 6714/14.09.2018 г. по изп. д. № 20179280400161, от които
се установява размера на задълженията на длъжника на„Т.2.“ ООД към взискателя „Б.Б.За
Р.“ АД, поради което събирането на доказателства в тази връзка се явява не
необходимо, поради което не следва да бъде уважавано.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК,
ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане
на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са
били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените
по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не
са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
При извършване на разпределението
съдебният изпълнител следва да определи естеството на отделните притезания -
кои са привилегировани и кои хирографарни, както и какъв е редът на
привилегированите притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На
разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител,
независимо от произхода му. Съответно същността на
разпределението е съдията изпълнител да посочи от събраната сума, недостатъчна
да покрие вземанията на всички взискатели, кое вземане в какъв ред ще се
удовлетвори и съответно на това - в какъв размер.
При проверката на обжалваното
разпределение, съдът установи, че за така разпределените суми от I до II ред, са съобразени изискванията на
закона и са зачетени привилегиите на съответните взискатели. Съгласно чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД, първо и преди останалите вземания, се удовлетворяват
съществуващите към момента на разпределението вземания за разноски по
принудителното изпълнение, в случая това са тези на съдебния изпълнител сторени
по повод осъществения изпълнителен способ - публична продан. В случая е видно
от писмо с вх. № 00413 от 11.01.2019 г. от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, че продаденият на публична продан имот не е бил деклариран, поради
което и няма вземания, които да се ползват от привилегията по чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД в полза на Столична община, с оглед на което правилно не се
разпределяни суми по този ред.
Правилно съдебния изпълнител на
основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в III ред е разпределил сумата от 202058.02
лв., представляваща вземания в полза на „Б.Б.За
Р.“ АД, обезпечени
с договорна ипотека върху недвижим имот № 53, том III, рег. № 5772, дело № 403
от 2010 г. В тази връзка неоснователно е оплакването в жалбата, че съдебният
изпълнител бил посочил, че общият размер на задължението възлизал на 7061631
лв., което не било вярно и правило разпределението незаконосъобразно. В
обжалваното разпределение съдебният изпълнител е посочил сумата на цялото
вземане на взискателя „Б.Б.За
Р.“ АД
по изп. д. № 20187810400583 в т. ч. и на присъединените вземания по реда на чл.
456 от ГПК на същия взискател, чийто размер е бил надлежно установен с
издадените по изп. д. № 20179280400161 по описа на ЧСИ М.С.два броя съдебни
удостоверения с изх. № 6712/14.09.2018 г. и изх. № 6714/14.09.2018 г. Дори да
се приеме, че съдебният изпълнител не е взел предвид извършено частично
погасяване на дълга със сумата от 1112982 лв., което не е установено, то
настоящият състав намира, че така посоченото обстоятелство не се явява основание
за отмяна на разпределението, тъй като с обжалвания акт на съдебния изпълнител
е разпределена сумата от 206110 лв., т. е. същата е в пъти по-малка от
задълженията на длъжника /дори в размера посочен в частната жалба/, поради
което това обстоятелство не се е отразило на законосъобразността му. Следва да
бъде посочено, че с извършеното разпределение не е удовлетворен изцяло кредиторът
„Б.Б.За Р.“ АД,
поради което за пълното му удовлетворяване изпълнението следва да продължи с
осребряване на имущество на длъжниците, каквито действия са предприети, което е
видно от представеното изп. д. № 20187810400583, което ще доведе до на изготвянето
на последващи разпределения на събраните суми, поради което при евентуалното
представяне на нови доказателства за частично погасяване на задълженията на
длъжниците по други изпълнителни дела, съдебния изпълнител ще следва да се
съобрази и преди всяко последващо разпределение да актуализира размера на
задълженията на длъжниците с оглед на извършените погасявания.
При това положение поради съвпадане на
крайните изводи на съда и тези на съдебния изпълнител относно привилегиите и
размера на сумите, които следва да бъдат погасени със сумата от извършената
публична продан на процесния недвижим имот, жалбата на длъжника „Т.2.“ ООД се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В подадената жалба са направени искания
за спиране на изплащането на дължимите на взискателя суми по обжалваното
разпределение, както и спиране на публична продан на 10 недвижими имота. Съгласно
чл. 438 ГПК, подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но
съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на
съдебния изпълнител препис от определението за спиране. В хипотезата на
цитираната правна норма, спирането е обусловено от преценката на съда за
неговата допустимост и необходимост. Тази преценка се основава на допустимостта
и вероятната основателност на жалбата, както и на наличието на нужда от
спирането. В случая, съгласно гореизложеното, подадената жалба от „Т.2.“ ООД е
допустима, но неоснователна, поради което към настоящия момент съдът намира, че
не са налице предпоставките за спиране на изпълнението по делото.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника „Т.2.“ ООД, срещу
изготвено на 15.01.2019 г. разпределение на сумата от 206110 лева по
изпълнително дело № 20187810400583, по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 при КЧСИ
и район на действие СГС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Т.2.“ ООД за спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20187810400583, по описа на ЧСИ Г.Д..
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.