№ 4236
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100506878 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 143990/30.04.2024 г. по описа на
Софийския районен съд (СРС), подадена от ответника М. Р. И., чрез упълномощената
адв. И. М. З., срещу решение № 6757/15.04.2024г. по гр. дело № 56019/2023 г. по описа
на Софийския районен съд, 117 състав. Съдебното решение се обжалва в частта за
режим на лични отношения с малолетните деца Н.М. И., родена на *********. и К.М.
И., роден на *********г., както и в частта за присъдената за всяко от двете деца
месечна издръжка за разликата над 250 лв. до 300 лв.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение
поради допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че
има добри отношения и контакт с децата си и счита, че така определения му режим е
ограничителен, спрямо Н., така и спрямо К.. Поддържа, че четири дни месечно, които
да прекарва с децата си не е и в техен интерес, тъй като те растат и фигурата на бащата
има ключово значение за правилното им развитие като личности. Счита, че
определеният режим на лични отношения е ограничителен, тъй като другият родител
нарушава този режим. Предлага конкретен режим за личните отношения. Иска
месечната издръжка за двете деца да бъде намалена на 250 лв. за всяко дете. Не излага
съображения за намаляване на издръжките. Не са направени нови доказателствени
искания.
1
В открито съдебно заседание въззивникът лично поддържа въззивната жалба. В
хода на устните състезания, чрез упълномощения представител пледира за
основателност на жалбата. Счита, че е в интерес на децата да се предостави по-широка
възможност да общуват с баща си пълноценно, а не в рамките на няколко дни месечно.
Цитира съдебната практика по гр.д. № 5156/2013г. на ВКС, както и се позовава на
всички психологически изследвания, които доказват, че родителското отчуждение
вреди психологически на децата в дългосрочен план.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна А. К. Р., чрез
упълномощения представител адв. А. Д.-К., е оспорила въззивната жалба, като
неоснователна. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощения
представител, поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски и
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден като цяло и допустим в обжалваните части
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по
сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Производството по гр. дело № 56019/2023 г., по описа на Софийския районен
съд, 117 състав е образувано по искова молба на А. К. Р.-Д., която е изложила
твърдения, че с ответника М. Р. И. са сключили граждански брак на 03.06.2022г., а от
брака имат две ненавършили пълнолетие деца - Н.М. И., родена на *********. и К.М.
И., роден на *********г. Сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, а
страните са във фактическа раздяла, тъй като ответникът злоупотребява с алкохол и
упойващи вещества. Ответникът по делото не е оспорил иска за развод, но иска по-
разширен режим на контакти с децата.
В решението си първостепенният съд е постановил изменение на привременни
мерки, като е препратил към решението си по същество на спора.
Пред първостепенния съд не са изслушвани страните по реда на чл. 59, ал. 6 от
СК.
В представения пред районния съд социален доклад с изх. № ПР/Д-С-ЛЮ/307-
001/15.08.2022г. от ДСП – Сердика, е отразено, че при извършеното социално
проучване е установено, че след раздялата между родителите основни грижи за двете
деца Н. и К. полага тяхната майка, която се стреми да осигури всичко необходимо за
нуждите и потребностите на децата. В ежедневието тя получава всекидневна подкрепа
от своите родители - П. и К. Р.. Социалните работници сочат, че жилището, в което се
отглеждат децата Н. и К. е едностаен апартамент - собственост на родителите на
майката. В жилището са осигурени добри условия за децата, стаята е слънчева, има
диван с функция спалня, който се ползва от майката и Н., а за К. е осигурена детска
кошара. Битово - хигиенните условия са много добри, жилището е топло, средата е
обезопасена. Бащата М. И. е заявил, че работи в сферата на строителството - монтаж
на паркет и настилки без договор с гъвкаво работно време. Заявява месечен доход
около 1500 лв.
2
Социалните работници са наблюдавали близка емоционална връзка между
двете деца и майката, а между Н. и бащата също е налице близка връзка, поради факта,
че той е участвал в отглеждането до м. април 2023 г. Детето К. е в бебешка възраст
и по време на родителската раздяла е бил на 6 месеца, като връзка с бащата не е
изградена. В заключението на социалния доклад е отразено, че в интерес на децата
Н.М. И. и К.М. И. е да контактуват пълноценно и с двамата си родители, като същите
следва да осигурят сигурна и спокойна среда, които да способстват за правилното им
развитие и успешна социализация.
От районния съд като свидетел са разпитани свидетелите П. А. П.Р. – майка на
ищеца и св. Д. В. И. - първа братовчедка на ответника. От показанията им се
установява, че страните са се разделили на 07.04.2023 год., след като А. изгонила М.
поради продължителни предходни дрязги и разправии. Установява се, че след
раздялата на страните бащата търси голямото дете и контактува с него в контактния
център. След посещения при бащата Н. отива на училище неподготвена и без
домашни. Бащата няма предпочитания към едното или другото дете.
В останалата част съдът не обсъжда показанията на свидетелите, тъй като не са
относими към въпросите за родителската отговорност, а въпроса за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака не е предмет на въззивната проверка.
Във въззивното производство е представен социален доклад с изх. № 1401-11-
00-3357/11.12.2024г. от ДСП – Перник, в който е отразено, че А. Р. живее в собствено
жилище в гр. Перник. Представлява апартамент - гарсониера. По-голямата стая се
ползва от майката и двете деца. В жилището са осигурени добри условия за децата, а
апартаментът е слънчев и топъл. Хигиенно-битовите условия са на добро ниво. С
майката и децата живее бабата по майчина линия, която преспива в кухнята. Дядото по
майчина линия обитава жилището в гр. София, ж.к. “Надежда“, но всяка събота и
неделя прекарва в гр. Перник и се включва в грижите за децата. Социалните
работници сочат, че майката от скоро работи на трудов договор към ДСП-Възраждане-
гр. София, а с месечния си доход успява да задоволи потребностите на двете си деца.
Работното й време е с продължителност от 8 часа, петдневна работна седмица. Има
фиксирани почивни дни и възможност да ползва платен отпуск. Финансова подкрепа
получава и от страна на нейните родители, с които споделят разходите за
домакинството.
Отразено, че през учебна 2024г./2025г. детето Н. е записана като ученичка в 98
НУ „Св.Св. Кирил и Методий“-гр. София. В целодневна форма на обучение, като се е
адаптирала сред съучениците си и има изградени приятелства сред тях. По данни на
майката детето не среща сериозни затруднения с усвояването на учебния материал и
има добър успех. Няма специфични потребности. Извън учебно време Н. посещава
тренировки по гимнастика. Детето К. е записан и посещава Частна детска градина
„Мила“ в гр. София, ж.к. „Бъкстон“ и бързо се адаптира сред другите деца. Децата
имат емоционална връзка и с двамата си родители.
В заключителната част н асоциалния доклад се сочи, че по време на
проведеното социално проучване е установено, че след настъпилата раздяла между
родителите, майката е поела и полага необходимите грижи за двете си малолетни деца,
като има подкрепа от страна на членовете на разширеното си семейство. Децата не са
ограничавани и поддържат контакт с баща си, срещат се и прекарват време заедно
Пред въззивната инстанция е представен и приет социален доклад с изх. №
ПР/Д-С-СК/279-001/11.11.2024г. от ДСП – Сердика, в който е преповторено
изложеното в социалния доклад, представен пред първата съдебна инстанция.
Пред въззивната инстанция и в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от СК е
3
изслушан въззивникът М. Р. И., който е заявил, че иска децата да бъдат при него без
прекъсване поне седмица. Иска през лятото срещите му с децата да бъдат минимум
месец и да се вижда с двете деца едновременно. Със сина не е имал никакви
проблеми, когато е оставал да спи при него. Живее на първия етаж във фамилна къща
в кв. „Илиянци“, която е на 4 етажа, заедно с родителите си, които много му помагат за
децата. Живее само с родителите си. Децата си имат стая. Заявява, че поставя паркетни
настилки, но не работи по трудов договор и сам си определя работния график. Доходът
му варира всеки месец, но е средно между 1500-2000 лв. на месец.
По същия ред от въззивния съд е изслушана и А. К. Р.. Заявила е, че работи
като социален работник в Д“СП“ – Възраждане и живее в гр. Перник, кв. „Тева“. В гр.
Перник живее с родителите си. Жилището е гарсониера, като се състои от хол и кухня.
Тя с двете деца е в хола, а майка е в кухнята. Според майката режимът, постановен
от районния съд, е достатъчно добър. Заявява, че не иска да се разширява режима, тъй
като на бащата за втори път му е отнето свидетелството за правоуправление на МПС.
Сочи, че не знае в какво състояние ще бъде когато взима децата да ги гледа. Разделили
са се заради употребата от негова страна на наркотични вещества, което е причината
да не иска разширения режим, който предлага бащата.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
съдебна психологична експертиза (СПЕ), изготвена от вещото лице Д. Г. В., която да
отговори на задачите:
Каква е емоционалната привързаност на децата Н.М. И. и М. М.ов И. към всеки
един от двамата родители? Съществува ли различие в тази привързаност и ако има
такава в какъв аспект са различията? 2. Какво е психо-емоционалното състояние на
всяко от двете деца към момента на изследването? 3. Съществува ли при някое от двете
деца конфликт на лоялност по отношение на бащата? Ако е налице такъв, каква е
причината? 4. Да изследва родителския капацитет на всеки от родителите,
включително и способността на всеки от тях да се грижи сам, без чужда помощ за
всяко от децата? 5. Има ли установено родителско отчуждение при децата Н. и К. и ако
е налице такова отчуждение, вещото лице да посочи каква е причината и в каква
степен е развито това отчуждение. Съхранена ли е емоционалната привързаност и към
двамата родители, както и дали отговори някой от родителите или трето лице старал
ли се е преднамерено, чрез действия или по друг начин да прекъсне емоционалната
връзка с някой от двамата родители? 6. Вещото лице да предложи подходящ режим на
лични отношения на децата Н.М. И. и К.М. И. с техния баща М. Р. И., като съобрази
както извършените процесуални действия и събрани доказателства в
първоинстанционното производство, изслушването на родителите и изследванията,
които е провел при изготвяне на заключението.
От заключението на експерта се установява, че детето Н.М. И. проявява
стабилна емоционална привързаност към майката, като демонстрира доверие, търсене
на близост и усещане за сигурност. Към бащата се наблюдава дистанцираност и липса
на емоционална топлина, съчетани с амбивалентно отношение. За детето К.М. И. (на 2
г., невербален) е отразено, че ясно демонстрира ориентираност и привързаност към
майката – търси я при раздяла и показва успокоение в нейно присъствие. В контакт с
бащата не се наблюдава изградена емоционална връзка.
Установява се също, че детето Н. е в състояние на емоционално напрежение,
тревожност и объркване. Проявява признаци на стрес, свързани с преживявания в
контакт с бащата. Въпреки психичната си зрялост, детето е под въздействие на
продължителен емоционален дистрес. Детето К. демонстрира признаци на тревожност
4
при раздяла с майката и при контакт с бащата. Липсва емоционална регулация в
присъствието на бащата, като детето показва дискомфорт и напрежение.
Съгласно заключението на експерта при малолетната Н.М. И. не се установяват
белези на родителско отчуждение в клиничен смисъл. Детето поддържа редовни
контакти с бащата, без проява на открито отхвърляне, но се наблюдава емоционална
сдържаност и липса на стабилна привързаност, както и изразен вътрешен конфликт на
лоялност спрямо него. Последният се проявява чрез преживяване на вина и
тревожност, обусловени от минали негативни преживявания и вероятен емоционален
натиск. Не се установяват преки данни за преднамерени действия от страна на
майката, насочени към отчуждаване, но е възможно косвено влияние върху
емоционалната свобода на детето да изразява позитивни чувства към двамата
родители. При малолетния К.М. И. не се наблюдава осъзнат конфликт на лоялност
поради възрастовите ограничения. Установява се силна емоционална ориентация към
майката и липса на изградена привързаност към бащата. Налице е начална форма на
отчуждение, свързана не с активен отказ, а с неоформена емоционална връзка, по-
скоро вследствие на ограниченото участие на бащата в грижата през ранния период,
отколкото на съзнателни действия за възпрепятстване на връзката.
Вещото лице дава заключение, че майката А. И. демонстрира стабилен
родителски капацитет, с умения за осигуряване на сигурна, последователна и
грижовна среда за децата. Може самостоятелно да полага грижи за тях. Според
заключението на експерта бащата М. И. притежава ограничен родителски капацитет.
Позовава се на документално установена употреба на наркотични вещества (кокаин и
марихуана), довела до наложено административно наказание по ЗДвП. При
взаимодействието с децата показва липса на чувствителност към нуждите им и
отсъствие на стабилна емоционална връзка.
При Н. не се установява наличие на ясно изразено родителско отчуждение
спрямо бащата, а при детето К. се наблюдава начална форма на отчуждение,
изразяваща се в липса на изградена емоционална привързаност към бащата. Вещото
лице не е установило съзнателно отчуждаване от страна на майката или друго лице,
като сочи, че вероятна причина за емоционалното състояние е ограниченото
взаимодействие с бащата в ранния период, което е възпрепятствало изграждането на
привързаност. Емоционалната привързаност към майката е съхранена и при двете
деца.
В заключението си вещото лице предлага запазване на досега постановения
режим на лични отношения за всяко от двете деца, както и препоръчва участие на
бащата в програма за подобряване на родителските умения и психотерапевтична
подкрепа.
В открито съдебно заседание от 09.06.2025г. вещото лице конкретизира, че по-
голямото дете има изградена връзка с бащата, но при по-малкото дете е по-трудно,
защото връзка още не е изградена предвид възрастта му, но детето поддържа
отношения с баща си. По-голямото дете Н. дори извън определения режим пребивава
при бащата, когато е болно. Експертът заявява при изслушването му от съда, че
разделянето на децата може да им повлияе негативно, затова е добре децата да не
бъдат разделяни, т.е. в режима на виждане да са заедно двете деца. Конкретизира, че
постановеният от първата инстанция режим на лични отношения, който се изпълнява в
момента, е подходящ за децата.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно,
безпристрастно дадено, неоспорено от страните и кореспондиращо със събраните по
делото доказателства (лист 104-115 от делото).
5
Други относими към спора доказателства не са събрани от въззивната
инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
С решение № 6757/15.04.2024г. по гр. дело № 56019/2023 г. по описа на СРС,
117 състав бракът между страните е прекратен. Постановено е упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца Н.М. И. и К.М. И. да се
упражняват от майката А. К. Р., при която ще живеят.
Определен е режим на лични контакти на бащата М. Р. И. с децата Н.М. И. и
К.М. И., както следва: да взема К. първа и трета събота от месеца от 9 до 19 ч., а след
тригодишната му възраст да го взема с преспиване в дните и часовете определени за
контакта му с детето Н., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9 до 19 ч. – при евентуално заболяване – през следващите седмици; за по две
седмици през летата извън годишния отпуск на майката за който тя ще го уведомява
до 31.5.; в четни години – от 10 ч. на 24.12 до 18 ч. на 26.12; в нечетна година за
Великден от 10 ч. на разпети петък до 18 ч. в понеделник и от 10 ч. на 30.12 до 18 ч.
на 02.01 сл.година, като през година децата ще са с майката на рождения й ден – 31.12.
Осъдил е бащата да заплаща за децата си чрез майка им месечни издръжки от
по 300 лв. за всяко от децата, считано от датата на решението, ведно със законната
лихва за забава.
Осъдил е страните да заплатят окончателна такса от по 25 лв., а М. Р. И. да
заплати и държавна такса върху определените издръжки в размер на 1032 лева.
Въззивният съдебен състав приема, че режимът на личните отношения между
бащата М. Р. И. и децата следва да бъде съобразен с експертното заключение по
приетата експертиза във въззивното производство.
За решението на съда в частта за режима на лични отношения във всички
случаи приоритетно значим е интересът на децата. Режимът на лични отношения цели
всяко от децата на страните да расте и се развива като пълноценна личност,
чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко дете,
произтичащо от неговата естествена потребност, е да общува с всеки от родителите си.
По изложените съображения, мерките за лични отношения следва да отчитат
конкретните обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права (в същия смисъл е константната
практика на ВКС – Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д. 5156/2013г., ГК, ІV г.о. и др.).
Безспорно интересът на децата Н.М. И. и К.М. И. изисква те да имат
пълноценна връзка с баща си. Настоящият състав приема, че както майката, така и
бащата имат капацитет за добри родителски отношения с децата, а от доказателствата
не може да се обоснове извод, че бащата има поведение, представляващо
непосредствен риск за живота, здравето и/или развитието на децата.
Режимът на лични отношения между бащата М. Р. И. и децата Н.М. И. и К.М.
И. следва бъде идентичен с предложения от вещото лице Д. Г. В., която счита
постановения от първата инстанция режим на лични отношения за изцяло в интерес на
двете деца.
Неоснователно е възражението на представителя на въззивника в хода на
устните състезания, че при малкото дете К. И. се наблюдава начална форма на
отчуждение и ако се остави режимът, постановен от Софийския районен съд, е по-
вероятно формата на отчуждение да се задълбочи. От заключението на вещото лице се
6
установи, че при малкото дете на страните има начална форма на отчуждение, но тя не
е свързана с активен отказ, а с неоформена емоционална връзка, която е следствие на
ограниченото участие на бащата в грижата през ранния период. Същевременно от
същото заключение се установи, че детето К. поддържа отношения с баща си, но при
взаимодействието с децата въззвникът показва липса на чувствителност към нуждите
им и отсъствие на стабилна емоционална връзка. Следва извод, че началната форма на
отчуждение при детето К. би могла да бъде преодоляна и при действащият режим на
лични отношения, но е нужно активно участие на бащата в програми за подобряване
на родителските умения и психотерапевтична подкрепа, каквато препоръка дава
вещото лице в заключението си.
Обжалваното решение в частта за режима на лични отношения следва да се
потвърди, като правилно, законосъобразно и в интерес на децата Н.М. И. и К.М. И..
Доколкото спорно е администрирането на личните отношения на бащата с двете деца
на страните, то въззивният съд не следва да се произнася с определяне на режим и за
рождения ден на майката на децата. Решението за режима на личните отношения не
формира сила на пресъдено нещо и при нови обстоятелства (например при
подобряване на родителските умения), всяка от страните би могла да инициира
промяна в определения режим на отношенията между родителя и децата, както и да го
променят при взаимно съгласие и без санкция от съда.
С въззивната жалба решението на първата инстанция е обжалвано и в частта за
размерите на месечните издръжки на двете деца, но не са изложени конкретни доводи
за неговата порочност. Въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във
въззивната жалба.
В случая е неоснователно възражението, че присъдената издръжка не
съответства на реалните нужди на двете деца.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали
могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е
регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Конкретният размер на издръжката се определя, въз основа съвкупна преценка
на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и на възможностите на лицето,
което я дължи. В т. 4 от ПП на ВС от 1970 г. е дадено разяснения по прилагането на
закона, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на
издръжка и показател за размера , като тя е винаги обективна, конкретна и се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.
Съобразявайки нормативната уредба се налага извод, че алиментното задължение на
родителя да дава издръжка за своите деца е безусловно, като конкретният му размер се
обуславя от възможностите на лицето, което я дължи.
В процесния случай страните не спорят, че са родители на децата Н. М.ова И.,
родена на *********. и К.М. И., роден на *********г., което се установява и от
приетите пред първата инстанция удостоверения за раждане на двете деца.
Нормата на чл. 142, ал. 2 от СК постановява, че минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Спорът пред въззивния съд е съсредоточен върху неудовлетворените нужди на
двете деца над размерите на минималната издръжка, която считано от 01.01.2025г. е
269.25 лева до присъдения от първата инстанция размер от 300 лв.
Съдът отчита бързо настъпилите инфлационни процеси в страната през 2023г.,
2024г. и 2025г., които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя,
7
който полага непосредствените грижи за децата на страните. Ръководейки се от
законните критерии, въззивната инстанция приема, че за месечната издръжка на всяко
от децата Н. М.ова И. и К.М. И. са необходими не по-малко от по около 500 лв. Съдът
отчита и изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито децата
биха имали, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е безусловно,
доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън
наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която
не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззиваемите, бащата-
въззивник следва да поеме сума в размер на поне 300 лв. месечно за всяко дете. Съдът
намира, че определената от първата инстанция месечна издръжка за двете деца в
размер от по 300 лева съответства на реалните нужди на децата и на възможностите на
бащата, изводими от оценката на цялата доказателствена съвкупност по делото.
При служебната проверка на обжалваното решение не се установи да е
допуснато нарушение на императивна материалноправна разпоредба, приложима към
процесното правоотношение. Следва, че решението в обжалваните части е правилно и
въззивният съд го потвърждава.
По разноските съдът приема следното:
Предвид липсата на произнасяне по вината за разстройството на брака, на
основание чл.273, във вр. чл.329, ал.1, изр. 2 от ГПК, реализираните от страните
разноски следва да останат в тяхна тежест, както са ги направили и съдът не им
присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IIІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 6757 от 15.04.2024г.,
постановено по гр. дело № 56019/2023 г. на Софийски районен съд, 117
състав, в обжалваните части, с които е определен режим на лични отношения
на бащата М. Р. И., ЕГН ********** с децата Н.М. И., ЕГН ********** и К.М.
И., ЕГН **********, както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 19.00
часа, а при евентуално заболяване – през следващите седмици;
- за по две седмици през летата извън годишния отпуск на майката А.
К. Р., за който тя ще уведомява бащата М. Р. И. до 31.05. на съответната
8
година;
- в четни години – от 10.00 часа на 24.12 до 18.00 часа на 26.12;
- в нечетните години за Великден от 10.00 часа на Разпети петък до
18.00 часа в понеделник и от 10.00 часа на 30.12 до 18.00 часа на 02.01
следващата година, както и в частите, с които
М. Р. И., ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетната си
дъщеря Н.М. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
А. К. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 300 (триста) лв.,
считано от 15.04.2024г., ведно със законната лихва за забава;
М. Р. И., ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетния си син
К.М. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. К.
Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 300 (триста) лв., считано от
15.04.2024г., ведно със законната лихва за забава.
В останалите части съдебно решение № 6757 от 15.04.2024г.,
постановено по гр. дело № 56019/2023 г. на Софийски районен съд, 117
състав, е влязло в сила;
Решението в частта за издръжката е окончателно, а в останалата част
може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9