Решение по дело №1847/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1289
Дата: 8 юни 2018 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20177180701847
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

  1289

 

 

гр. Пловдив, 08.06.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

                                                  

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                  

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 1874 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове(ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на М. Д. Ж., ЕГН ********** като ЕТ “Р.- М. Ж.", ЕИК ***с адрес: ***, срещу решение № 16/121/04272/3/01/04/01 от 17.05.2017 г. за налагане на финансова корекция от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", по договор за безвъзмездна финансова помощ № 16/121/04272 от 27.12.2011 г.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че не е налице нарушение на закона, алтернативно се счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалните норми, както и че същото не съответства с целта на закона. Счита, че с процесното решение се предвижда едностранна промяна на правата и задълженията на адресата му, поради което същото подлежи на оспорване като административен акт. Сочи, че твърдението за неизпълнение на бизнес плана, основание за финансовата корекция, е неоснователно. Според жалбоподателя целта на мярката не е свързана с реализиране на определени приходи от подпомаганите дейности, а има за цел подпомагане на земеделски производители и развитие на дейности, които създават перспектива и подобряват конкурентоспособността на земеделското производство. Нмира, че въпреки, че установените две неуспешни години от фанансова гледна точка, проверката е констатирала първо изпълнение на задълженията по договора във всички останали аспекти. Освен това намира ползването на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. за неприложима, тъй като тя не представлява нормативен акт, а посочените в нея общностни норми не делегират права на представляващия Разплащателната агенция да приема подобен акт, единствено ресорният министър е компетентен да издава общозадължителни нормативни актове по прилагането на регламентите и мерките за подпомагане по ПРСР 2007г.-2013 г. в този смисъл никой акт не дава правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ да приема методика за определяне на санкции. Твърди, че случаите, в които може да се иска възстановяване на суми по договори като настоящия, са регламентирани в Наредба № 8/ 2008 г., която предвижда и методика за определяне на размера на конкретните намаления, а тя изисква персонален анализ на всеки случай. Според жалбоподетля нито сключеният договор, нито Наредба № 8/ 2008 г. съдържат задължение за постигане в пълен или друг обем на един или повече от заложените в биснес-плана прогнозни финансови показатели за отделни прогнозни години, за чието постигане бенефициентът да е задължен, за разлика от настоящия програмен период. В този смисъл развива подробин соъбражения. Иска се отмяна на оспорения. Претендират се разноски.

Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуален представител юрк. М.П. оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното решение е неблагоприятно за нея и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл. 73, ал.4 ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с писмо с изх. № 01-2600/719 от 06.02.2017г. ДФ „Земеделие" е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.

Установено е по делото, че жалбоподателят има сключен договор № 16/121/04272 от 27.12.2011 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121 от ПРСР 2007-2013 г., по който е подадена заявка за окончателно плащане № 16/121/ 04272/3/01 от 19.06.2012 г.  и е получена безвъзмездна финансова помощ в размер на 20112,00 лв.

При извършена проверка на място след плащане в периода 01.11.2016г. - 17.11.2016г., както и след извършени допълнителни административни проверки е установено неизпълнение на задължения, съгласно одобрения договор № 16/ 121/ 04272 от 27.12.2011 г. бизнес план, който предвижда следното:

За втора финансова година 2013 г. – заложени приходи, сума в размер на 900 лева, трега финансова година 2014 г. – заложени приходи, сума в размер на 19521 и четвърта финансова година – заложени приходи, сума в размер на 29281,50 лв.

При извършената проверка на място не са представени фактури за финансовите 2013 г. и 2014 г., т.е. не са реализирани приходи от продажби на десертни лозя, респ. установеното изпълнение за тези две финансови години е в размер на 0% от заложените приходи. За финансовата 2015 г. са представени фактури, от които е видно, че изпълнението на бизнес плана е в размер на 16% от заложените приходи.

На търговеца е указано, че ако не е съгласен с направените констатации има право в 14 дневен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция.

Такива са постъпили при административния орган на 20.02.2017 г., като лицето се е позовало на неспазването на нормативно установени правила и нарушеното му право на защита. Не е направено възражение във връзка с настъпили форсмажорни обстоятелства, нито са били представени доказателства, поради което е постановено процесното решение.

Прието е с решението, че при проверката е било установено неспазване на разпоредбите на т.4.23, буква „а“ и т.8.1 от Договора и на чл.51, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, поради което ще следва да наложи финансова корекция в размер на 20112,00 лв., представляваща 100% от размера на отпуснатата финансова помощ, определна съобразно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., поради неизпълнение на залегналите в договора  и по-конкретно установено неизпълнение в размер на 0% от заложените приходи за 2013 г., 0% от заложените приходи за 2014 г. и 16% от заложените приходи за 2015 г.

По делото се изслуша съдебно-счетоводна експертиза, която установява средната изкупна цена на едро и дребно на десертно грозде за периода 2012 г- 2015 г. за периода Южен-централен район и средният добив за същия период от декар десертно грозде, именно: цени на производител за 2012 г. – средна изкупна цена от 988,5 лв. за тон, за 2013 г. – 917,64 лв. за тон, 2014 г. – 865,78 лв. за тон и за 2015 г. – 690,1 лв за тон; среден добив за 2012 г. – 3932 кг/ ха, за 2013 г. – 6439 кг/ ха, 2014 г. – 3695 кг/ ха и за 2015 г. – 7090 кг/ ха.

Изслушана е и допълнителна ССЕ, в която вещото лице посочва обхвата на административната проверка – от приключили финансови години 2013, 2014 и 2015 г., която включва проверка по документи. В табличен вид вещото лице представя какви са заложените по бизнес плана приходи от продажба на грозде и отчетениет приходи от продажба на грозде, като е направена съпоставка каква част от тях в процентно съотношение е била изпълнена. Установено е, че счетоводстово на жалбоподателя е заведено в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., както и че математически фанансовата корекция е изчислена коректно.

Съдът кредитира изготвената ССЕ като компетентна и безпристрастна, кореспондираща с всички събрани по делото доказателства.

По делото се изслуша и съдебно-агротехническа експертиза, която установява, че бизнес плана е представен на 16.03.3011 г., а е одобрен и подписан на 27.12.2011 г., т.е. 9 месеца по-късно. Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба № 8 срокът е до 3 месеца. Поради късното подписване на договора сее наложило и по-късната подготовка на терена, при което засаждането е било извършено късно през пролетта на 2012 г. – видно от протокол на фирмата – изпълнител от 19.05.2012 г. Горещият и засушлив климат в района се е отразило неблагоприятно на лозовото насаждение, проади което прогнозата съгласно бизнес плана още на втората година да има някакъв плод, е било невъзможно.Поради това и първа година с пълен вегетационен период на лозовото насаждение се явява 2013 г. Вещото лице подробно е разяснило характера на лозовите насаждения, както и начините за поддържане и плододаване. Установила е, че жалбоподателят е извършил всички необходими агротехнически дейности за изграждането, поддържането и защитата на лозовите насаждения, съгласно договора. Вещото лице е посочила, че изграждането на лозе за производство на биологична продукция има своите специфики, тъй като тези сортове не могат да се обработват с обичайните препарати, които навлизат в растението и имат лечебен ефект, поради което и завият повече от метеорологичните условия на времето, в това число топло време, измръзване или наводняване. Установила е, че в случая торенето и пръскането са извършвани само с допустимите за биологично производство препарати и в определените срокове е упражняван необходимият за биологичното земеделие кънтрол.

Съдът кредитира експертизата като компетентна, безпристрастна и основана на събраните по делото доказателства.

От страна на жалбоподателя са представени ГДД за 2013, 2014, 2015 и 2016 г., Сигнал от Българска асоциация на консултантите по европейски програми от 09.03.2017 г., писмо на Министъра на земеделието и храните във връзка с този сигнал, служебна бележка № 367 от 16.09.2014 г. на началника на РСПБЗН – Хисаря. Представиха се от ответника: докладна записка с вх.№ 03-0416/ 2966#130 от 26.08.2016 г., ведно с методика за определяне санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., копие на одобрения бизнес план към процесния договор.

Изслушаха се и св. показания на св. Н.Д. И. – началник на РСПБЗН – Хисаря, който си спомня, че през септевмри 2014 г. бил извикан от жалбоподателя, за да отводни лозето му. При посещение на място констатирал кал и вода, имало лозе, заградено с мрежа. Лозето било приводнено – водата била над почвата. Причината била в дъждовете. Не било възможно отводняването, тъй като имало техническа невъзможност да се осъществи засмукване на терена. Спомня си, че тогава отводнили около около петдесет къщи.

Изслушаха се и св.показания на св.Ана Недеелва Неделева, кято през 2014 г. и 2015 г. била на работа при жалбоподателя в с.Старо Железаре на лозето от около 15-16 дка. Спомня си, че добивът на гроздето през 2014- 2015 г. бил много слаб, тъй като имало много дъждове м.август и м.септември, при окето гроздето започнало да се разваля  Повечето от гроздето тогава било изхвърлено

При тези фактически установянания съдът направи своите правни изводи. Оспорения акт е издаден от изп.директор на ДФЗ, който е акредитиран да изпълнява функциите на единствената за страната разплащателна агенция, а съгласно чл. 73 ЗУСЕСИФ е органът одобрил проекта, поради което актът се явява издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Налице е съответствие на оспорения административен акт с материалния закон, предвид следните съображения:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.

Съдът намира, че в случая, актът съдържа конкретни и ясни мотиви за фактическите и правни основания за определяне на финансова корекция на жалбоподателя.

По аргумент от чл. 71 от ЗУСЕСИФ, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а в случая се касае за нарушения по т. 7 – за неизпълнение на одобрени индикатори.

Съгласно чл. 143 (1) от Регламент № 1303/2013 (чл. 98 от Регламент № 1083/2016 с оглед на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013, държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2) Регламент № 1303/2013 (чл. 70 (1) от Регламент № 1083/2006), държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013), съгласно която "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Безспорно жалбоподателят има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) от Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое качество, страна по договор за финансова помощ, е осъществило действия за разходване на получено финансиране.

Доказването на финансовото отражение на нарушението е съществен елемент от фактическия състав за налагане на финансова корекция, с оглед разпоредбата на чл. 72 от ЗУСЕСИФ. Съгласно посочената норма, при определяне размера на финансовите корекции, се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, а когато констатираното нарушение няма и не би имало финансово отражение, не се налага финансова корекция.

Следователно в тежест на УО е да установи и докаже, че е налице действие или бездействие от страна на бенефициента, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на бюджета на общността т.е че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални вреди на общия бюджет на Европейския съюз.

В случая конкретна финансова вреда, респ. потенциална възможност за нанасяне на такава, намираща се в причинна връзка с твърдяното нарушение, е установена и доказана от събраните по делото доказателства. Същата се потвърждава и от изслушаната икономическа експертиза на в.л. С., което обуславя извод за наличие на основание за налагане на финансова корекция. Целта на финансовата корекция е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи бенефициента да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. За законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е от значение и определеният размер на финансовата корекция. Определянето на конкретния размер на налаганата финансова корекция е въпрос на преценка от страна на административния орган, като същият се е обосновал относно определянето размера на корекцията съгласно на изискванията по чл. 72 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл изискванията при сключване на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил одобрения бизнес план. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящия състав. Установената нередност се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план.

Действително, от заключението на вещото лице К. може да се направи извод, че жалбоподателят е заложил високи производствени показатели в своя бизнес план, които не съответстват на реалните възможности за изпълнение, още повече при наличието на план за развитието на биоземеделие, което изисква повече грижи и за което същестуват повече рискове от погиване в сравнение с обичайния вид земеделско производство.

Съгласно чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съответно т.4.23, б.“а“ от договора за срок от пет години от сключване на договора за финансово подпомагане ползвателят на помощта е задължен за използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, съгласно заложените финансови параметри в одобрения бизнес план. Съгласно чл.16, ал.1 Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби към Наредбата е описано значението на понятието „икономическа жизнеспособност" , а именно - генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. В случая с  реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на жалбоподателя е бил оценен като допустим за подпомагане в сравнение с други кандидати. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата инвестиционната помощ се насочва към кандидати, които имат най-голяма нужда от нея, и с цел минимизиране на риска от безполезна подкрепа се определят гарантирани бюджети. В случая са установени три поредни  години непостигане на финансовите показатели, заложени в изготвен от самия жалбоподател план.

Освен това съдът намира, че ангажираните от жалбоподателя доказателства целят да установят, че неизпълнението на приходите е по независещи от него причини. В тази връзка съдът констатира, че на първо място жалбоподателят в настоящото производство не е уведомил своевременно разплащателната агенция, за да може от страна на органа да се извърши преценка за наличие на форсмажорни обстоятелства, които евентуално да са причина за неизпълнение на поети договорни и нормативни задължения. Такива възражения не се намират и в представеното от него възражение, нито са представени доказателства в тази връзка, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е разполагал с представената служебна бележка от 16.09.2014 г.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ и §1, т.13 от ДР на Наредбата, като е съобразил финансовата корекция в размер на 100%, прилагайки т.30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".

По изложените съображения съдът намира, че решението на  изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е  постановено при спазване на изискванията на чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл. 59 от АПК при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, се явява законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

         Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото е неоснователна. От страна на ответника по делото също се претендират разноски, които следва да му бъдат присъдени. Такива се констатират в размер на 350 лв. заплатен депозит за вещо лице и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо сумата от 500 лева.

         Ето защо Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав

 

 

Р Е Ш И:

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. Ж., ЕГН ********** като ЕТ “Р.- М. Ж.", ЕИК ***с адрес: ***, срещу решение № 16/121/04272/3/01/04/01 от 17.05.2017 г. за налагане на финансова корекция от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", по договор за безвъзмездна финансова помощ № 16/121/04272 от 27.12.2011 г.

            ОСЪЖДА М. Д. Ж., ЕГН ********** като ЕТ “Р.- М. Ж.", ЕИК ***с адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за  страните.

 

                                              

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: