РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Петрич, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200391 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. С. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „К. М.“
№ *, вх. *, ет. *, ап. *, против Наказателно постановление № 779 от 16.05.2022
г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
жалбоподателя, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
моли за отмяната му. В съдебно заседание същият не се явява, представлява
се от надлежно упълномощени защитници, които в нарочна молба изразяват
становище. Претендират се съдебни разноски.
При редовност в призоваването, административно наказващият орган, не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
1
ТО-Петрич към Районна прокуратура -гр. Благоевград при редовност в
призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и
НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 24.12.2021 г., при излизане от територията на Р България при ГКПП
Кулата, свидетелят К. Я.. – инспектор в отдел ПТРР, извършил проверка на
жалбоподателя, управляващ ППС с рег. № СВ6710СМ, вид: Влекач, марка и
модел ДАФ ХФ 510 ФТ,с обща техническа допустима максимална маса – над
12 тона. В хода на проверката установила, че на 12.12.2021 г., превозното
средство е извършило нарушение, поради което в системата излиза като
„нередовно“. За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис
/доклад/ от електронната система с номер на нарушението, видно от който се
касае за нарушение "no payment". Съставен е АУАН № 779/24.12.2021 г., в
който е отразено, че МПС е засечено по път А-3, км. 163+488, без заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Като място на нарушението е посочен път
А-3, км. 163+488, за който се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски
съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. АУАН е връчен на
жалбоподателя лично, като същият не е вписал възражения. В хода на
извършената проверка, на 24.12.2021 г. жалбоподателят Т. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119 лева, видно от
приложената Квитанция за платени пътни такси в РБългария №
21BG005731Х43829671.
На 16.05.2022 г., въз основа на съставения АУАН, на основание чл. 179, ал. 3
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
Според разпоредбата на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, както
в акта, така и в НП следва да е налице описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и да бъдат посочени
разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е необходимо и
да е налице, както правно единство между обстоятелствената част описваща
нарушението, така и единство и безусловно съответствие в цифровата
квалификация на нарушението, посочено в акта и същата, посочена в НП. В
конкретния случай с АУАН е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за това, че за посоченото по-горе ППС не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, като е ангажирана отговорността му по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
като идентично е описанието и за нарушението в обжалваното НП. Съдът
констатира, че в двата административни акта е посочено като нарушение
правната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която сама по себе си е санкционна
такава и въвежда единствено императивно установена регламентация за вида
и размер на наказанието за водач, който управлява ППС от категорията на чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминато
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на
превозното средство, се наказва с глоба в размер на 1800 лева, т. е за няколко
хипотези на изпълнителни деяния на нарушението. Изложеното мотивира
съдът да приеме, че в казуса е налице неяснота в описанието на нарушението,
цифровото посочване на нарушението в АУАН и в обжалваното НП. Липсата
на единство между установената в АУАН фактическа обстановка и правна
квалификация на нарушението и констатираното в НП нарушение, както и
противоречие в обжалваното НП безспорно ограничава процесуалните права
на нарушителя, и не му дава възможност да се ориентира какво точно е
3
извършил, в какво качество и за какво по вид административно нарушение е
образувано административнонаказателното производство срещу него, за да
може да се защитава.
Освен това, движението по платената пътна мрежа, когато за пътното
превозно средство не е платена съответната такса, е инкриминирано в
административно нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Според чл. 10, ал. 2
от ЗП, обаче, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за
пътното превозно средство не е платена съответната такса по ал. 1, водачът на
ППС, собственикът или трето лице може да заплати компенсаторна такса и
в този случай се освобождават от административно-наказателна отговорност
всички лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно
превозно средство. С разпоредбите на чл. 189е, ал. 2,3 и 4 ЗДвП също е
предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна
отговорност чрез заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". При установено
нарушение - ползването на платената пътна мрежа без предварително
заплащане на определената от закона такса, длъжностните лица от
съответните служби за контрол могат да осъществяват контрол за спазването
на изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като имат възможност да не
предприемат действия по осъществяване на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, ако последният заплати таксата по чл. 10, ал. 2
ЗП. Размерът на тази такса е определен в чл. 28 от Тарифата за таксите, които
се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, по
отношение на пътните превозни средства с българска регистрация.
Предпоставките за реализиране на тази възможност са регламентирани в чл.
189е, ал. 5 от ЗДвП.
„Компенсаторната такса“ има санкционен характер, тъй като основание за
нейното плащане е нарушение, представляващо ползването на платената
пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса.
Характерът на тази такса се определя от факта, че нейният размер не е равен
на размера на таксата по чл. 27 от Тарифата при идентични условия, а е
значително завишен. По делото безспорно се установи и е представено
платежно нареждане /на стр. 27/, че в законоустановения 14-дневен срок по
сметка на Агенция пътна инфраструктура на 30.12.2021 г. /6 дни след
съставяне на АУАН/ е постъпила компенсаторната такса с основание за
4
неговия превод – „Акт“ № 779, т.е., с това обстоятелство е изпълнена целта на
разпоредбите на закона.
Извън посоченото, съдът намира за необходимо да изложи и доводи по
отношение на това, че не се доказва, че на 12.12.2021 г. именно
жалбоподателят е управлявал превозното средство. Действително, на
24.12.2021 г., когато му е извършена проверка, той е бил водач на превозното
средство, но на 12.12.2021 г., когато нарушението е отчетено с електронна
система, проверка за това кой е бил водач на превозното средство не е
извършена. И при условие, че същото не е собственост на жалбоподателя
/приложените към делото свидетелства за регистрация на превозните
средства на стр. 7, удостоверяват собственост на търговски дружества/, за
съда остава недоказано твърдението на наказващия орган, че именно
жалбоподателя е нарушител и е напълно неясно защо санкцията е наложена
на жалбоподателя, а не на собственика/собствениците на превозното
средство, каквато възможност законодателя е предвидил. Още повече, че в
самия разпит в съдебно заседание актосъставителя свид. Я. казва: „Нямаме
видимост относно водача, до това кой е управлявал това ППС, с което е
извършено нарушението, възможно е и да не е същото лице, което се явява
пред нас“. Последното обуславя изводи, че в случая не е установено по
безспорен и категоричен начин авторството на процесното нарушение, както
и липсата на негови обективни белези от обективна страна. Абсолютно
неясно остава на съда, въз основа на какви доказателства, както
актосъставителя, така и административнонаказващият орган е възприел този
жалбоподател за лице, което има качеството на водач на ППС по смисъла
на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно
главно доказване не само факта на извършено административно нарушение,
но и самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, макар по
безспорен и несъмнен начин да е доказано, че на дата 12.12.2021 г., в 16,48
часа, по път А-3, км. 163+488, пътен участник Благоевград-Марикостиново, е
установено движение на товарен автомобил с рег. № СВ6710СМ, вид: Влекач,
марка и модел ДАФ ХФ 510 ФТ,с обща техническа допустима максимална
маса – над 12 тона, по никакъв начин не е доказано, че на посочените дата, час
и място, автомобилът, при движението на който е допуснато нарушението, е
бил управляван от К. Т.. Доколкото субект на задължението по чл. 139, ал. 6
от ЗДвП, респ. субект на отговорността по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, е водачът,
управлявал ППС без заплатена пътна такса, санкциониращият орган е
5
следвало да установи и докаже по несъмнен и безспорен начин не само
обективните, но и субективните признаци на административнонаказателния
състав по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, вкл. авторството на деянието. В случая това
не е сторено. В съставения АУАН нарушението се сочи за установено от
справка в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. Доказателствената сила на тази справка, по аргумент от
чл. 189е, ал. 9 във вр. с ал. 8 от ЗДвП, обаче обхваща единствено отразените в
справката данни за обстоятелствата относно мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси т. е доказателствената сила на справката от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, не обхваща авторството на
деянието. В този смисъл непредставяне от страна на жалбоподателя на
доказателства, оборващи справката от електронната система, е абсолютно
ирелевантно за доказаността на административнонаказателното обвинение от
гл. т на извършителя на нарушението и респ. субекта на отговорността.
Съответно съставеният въз основа на справката по чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП акт
за установяване на административно нарушение, не може да бъде
доказателство за това кое лице, в качеството му на водач на ППС, е
извършило санкционираното нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Следва да
се отбележи и че с презумптивната материална доказателствена сила на
АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при
преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите
констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания, се
считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 от НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила. Отделно от това по аргумент от
разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган има
задължението да провери съставения АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени събраните доказателства,
като издаде НП само ако е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая
очевидно наказващият орган не е изпълнил тези си задължения преди
издаването на НП № 779/16.05.2022 г. – по преписката липсват каквито и да е
било данни, още по-малко доказателства дори и като индиция, че на
процесната дата, именно К. Т. е управлявал ППС, т. е че е извършител на
вмененото му нарушение. Нито обстоятелството, че К. Т. е подписал
съставения АУАН без възражения, нито обстоятелството, че лицето не е
подало писмено възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, могат да бъдат
разглеждани като доказателства, потвърждаващи самоличността на
нарушителя и неговата вина. Правоприлагането по принцип, и в частност
6
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения,
поради което е недопустимо поради неупражняването на процесуални права
от привлеченото към отговорност лице да се презюмира или да се приеме за
доказано авторството на съставомерното изпълнително деяние. /в тази връзка
вж. Решение № 145 от 27.05.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. №
91/2022 г./
По изложените съображения и приемайки, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, както и че не е доказано авторството на нарушението, настоящата
инстанция счита, че атакуваното НП следва да се отмени, а жалбата да се
приеме за основателна.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, АПИ
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по
делото.
Така мотивиран Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 779 от 16.05.2022 г. на Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на К. С. Т., с ЕГН **********, с
адрес в гр. Б., ул. „К. М.“ № * ,вх. *, ет. *, ап. *, за извършено нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ 00***, седалище и
адрес на управление гр. С., бул. "М." № * ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Т., с ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ул. „К. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Благоевград в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7