Определение по дело №421/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2020 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20194200500421
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

Гр. Габрово, 16.01.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                                      СИМОНА МИЛАНЕЗИ

                                                                                   

при секретаря .........................,като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр. д. № 421/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 413 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.К.от Софийска адвокатска колегия, срещу разпореждане № 6526 от 27.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 2304/2019 г. на Габровски районен съд, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В жалбата се излага, че съдебният акт е неправилен, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено в цялост.

Счита, че разглежданият заявлението съд няма право да излиза извън границите на възложената му проверка по чл. 418, ал. 2 от ГПК при разглеждането на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнител лист, основано на документ по чл. 417 от ГПК.  Заповедният съд следи единствено за това дали същият документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Разглеждащият заявлението съд няма право да излиза извън границите на възложената му проверка по чл. 418, ал.2 и 3 от ГПК. В това производство съдът няма право да поставя издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в зависимост от евентуално противоречие със закона на документа, от които произтичат посочените в заявлението вземания. Незаконосъобразен е изводът на съда, че за неравноправни клаузи, съдът следи служебно, както и за нищожни накърняващи правата на потребителя.

Към заявлението са представени доказателства, които доказват реалното предаване на отпуснатата в заем сума и сключването на валиден договор.

Взема становище, че дори и неправилно съдът да следи служебно за неравноправни  и нищожни клаузи в документа по чл. 417 от ГПК, то такива не са налице в представените към заявлението документи. Претендираната неустойка не е необсновано висока, както е приел първоинстанционния съд.

Твърди, че "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД не е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, а финансова институция, която отпуска кредити със собствени средства и на лица, които банките често отказват да финансират, които значително увеличава риска при упражняването на такъв тип дейност. Позовава се на мотивите по т.3 от ТР, постановено на 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Счита за неправилен извода на съда, че чрез начина на формулиране на неустойката се заобикаля закона, изискващ посочване на общите разходи по кредита, като се налагат на ищца допълнителни разходи. При изпълнение на задължението от страна на длъжника за заплащане на съответните месечни погасителни вноски в срок, за същият нямаше да възникне задължение за плащане на неустойка. С оглед на изложеното не намира, че може да бъде възприет извода на съда, че процесната неустоечна клауза заобикаля закона.

Моли да се отмени в цялост обжалваното разпореждане и да се върне делото с указания за издаване за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендиралите суми. Моли да присъждане на разноски, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Предмет на обжалване е разпореждане № 6526 от 27.11.2019 г. по ч. гр. д. № 2304/2019 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П.С.С. за сумата от 3150,56 евро неустойка за забава, съгласно т. 5.3 от договор за кредит от 05.05.2017 г. с нотариална заверка на подписите, претендирана за периода 28.11.2017 г.-28.12.2018 г. Съдът се е позовал на чл. 26 от ЗЗД, че клаузите на договора, които заобикалят закона са нищожни и съответно нищожна е клаузата на т.5.3. от процесния договор за кредит.

От доказателствата по делото се установява, че частният жалбоподател "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД е сезирал Габровски районен съд със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор за кредит от 05.05.2017 г. с нотариална заверка на подписите, погасителен план от същата дата, декларация- разписка от 11.05.2017 г. и спогодба № 2 от 08.02.2019 г. с нотариална заверка на подписите,  по което е образувано производството по ч. гр. д. № 2304/2019 г. В заявлението в т. 9 и т. 14 са посочени паричните вземания, за които се иска издаване на заповед по чл. 417 ГПК срещу П.С.С., включващи и процесните: неустойка за забава по т.5.3. от договора в размер на 3150,56 евро за падежирани вноски на 28.11.2017 г.; 28.12.2017 г.; 28.01.2018 г.; 28.02.2018 г.; 28.03.2018 г.; 28.04.2018 г.28.05.2018 г.; 28.06.2018 г.; 28.07.2018 г.; 28.08.2018 г.; 28.09.2018 г.; 28.10.2018 г.; 28.11.2018 г.; 28.12.2018 г.

Представените със заявлението документи, на който "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД основава дължимостта на вземанията, за които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, попада сред посочените в чл. 417, т. 3 ГПК. Тази разпоредба съгласно чл. 418, ал. 1 ГПК предоставя процесуална възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор с нотариална заверка на подписите. В качеството на документ по смисъла на чл. 417 от ГПК договорът е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ. Преценката на съда в производството по чл. 417 във вр. с чл. 418, ал. 2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Само по изключение - при предпоставките на чл. 418, ал. 3 от ГПК, тази преценка може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение. Относно възможността заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде издадена и за акцесорни вземания за обезщетение на вреди от неизпълнение на главното задължение, в т. 4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в документа или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т. 2 и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи извън изпълнителното основание.

В случая представяният от заявителя договор за кредит от 05.05.2017 г. е с нотариална заверка на подписите и съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3 от ГПК. Същият съдържа клаузи за задължения за заплащане на парични суми, каквато е и тази по т.5.3, с която е уговорено заплащане на неустойка за забава, която се дължи ако потребителят не заплати на падежа  която и да е месечна вноска или част от нея, същият се е задължил в тридневен срок, считано от датата на падежа на съответната вноска да предостави на кредитора банкова гаранция от банка, одобрена от кредитора, издадена за размера на просрочената вноска. При неизпълнение в горепосоченият срок на задължението за предоставяне на банковата гаранция по предходното изречение, потребителят дължи на кредитора наказателна неустойка в размер на 0,97 евро на ден за всеки ден забава.

Договорената неустойка за забава е акцесорно вземане за обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на главното вземане, предвидено в процесния договор за заем с нотариална заверка на подписите, съставляващ документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, като размерът й е определяем по посочен в договора за заем начин, предвид на което и съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се уважи подаденото от "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само за претендираната от заявителя неустойка за забава по т. 5.3. от договора в размер на 503,00 евро за периода 28.11.2018 г.-08.02.2019 г.

Незаконосъобразно заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираната от "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД неустойка за забава по т. 5.3. от договора за кредит с нотариална заверка на подписите, като е приел, че искането е неоснователно на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК. Изводът е направен без да е съобразена представената спогодба № 2 от 08.02.2019 г., в която в §1 страните са приели, че безспорно между тях е установено, че потребителят е просрочил заплащането на следните свои задължения към кредитора, а именно: 381,99 евро - просрочена главница, изискуема към 08.02.2019 г.; 787,19 евро - изискуема договорна лихва, дължима за периода от 28.07.2018 г. - 08.02.2019 г. и 503,00 евро - изискуема неустойка, дължима за периода 28.11.2018 г.-08.02.2019 г. Именно това е документа, съгласно който кредитора обоснова вземането си за незабавно изпълнение по реда на чл. 418, ал. 3 от ГПК - когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещното задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. Подписването на спогодбата между "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД и П.С.С., с която приемат в §1 от нея, че безспорно се дължи сумата от 503,00 евро неустойка за периода 28.11.2018 г.-08.02.2019 г. е документ, който изхожда от длъжника и в тази хипотеза следва да се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение в този размер. В заявлението са претендирани разноски в размер на 123,24 лв. - заплатена държавна такса и 534,80 лв. - заплатен адвокатски хонорар с вкл. ДДС. Съразмерно на уважената част се дължат разноски в размер на 105,05 лв.

На основание изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която се отхвърля изцяло и да се постанови ново, с което да се издаде Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ по чл. 418 ГПК в полза на заявителя "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. срещу длъжника П.С.С., за заплащане на сумата до размер на 503,00 евро -неустойка за забава по т. 5.3. от договор за кредит от 05.05.2017 г., с нотариална заверка на подписите, за периода 28.11.2018 г. – 08.02.2019 г.; сумата 105,05 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част.

В останалата част  разпореждането следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство също се претендират разноски от частния жалбоподател от които 240,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 63,19 лв.- държавна такса. Съобразно изхода на спора и частичната основателност на частната жалба, следва да се присъдят разноски в размер на 48,40 лв.

Съдът указва на първоинстанционния съд, че има несъответствие между датата, на която е постановено обжалваното разпореждане и датата на закрито заседание относно годината. В титулната част вместо 2019 г. е записано 2018, а под нея е посочена отново 2019 г., която е правилната, с оглед на датата на постъпване на заявлението пред ГРС на 25.11.2019 г.

На основание изложеното, въззивният съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 6526 от 27.11.2019 г. по ч. гр. д. № 2304/2019 г. на Габровски районен съд в ЧАСТТА, с която е изцяло е отхвърлено заявлението на "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 3150,56 евро до размер на 503,00 евро неустойка за периода 28.11.2018 г.-08.02.2019 г. – за неприсъдената сума от 503,00 евро, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ по чл. 418 ГПК в полза на заявителя "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК ********* срещу длъжника П.С.С., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата до размер на 503,00 евро – неустойка по т. 5.3. от договор кредит от 05.05.2017 г. с нотариална заверка на подписите, за периода 28.11.2018 г.-08.02.2019 г.; сумата 105,05 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6526 от 27.11.2019 г. по ч. гр. д. № 2304/2019 г. на Габровски районен в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено заявлението на "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П.С.С., ЕГН **********, като длъжници, за сумата над 503,00 евро до 3150,56 евро, претендирано обезщетение по т. 5.3. от договора.

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на "СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК ********* сумата в размер на 48,40 лв. /четиридесет и осем лева и 40 ст./- разноски в настоящото производство.

 ВРЪЩА делото на Габровски районен съд за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, както и за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за потвърдената част от разпореждане № 6526 от 27.11.2019 г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.