№ 18765
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110143863 по описа за 2023 година
Предявен е от Р. В. Ч. срещу В. В. Л. иск за делба на АПАРТАМЕНТ №
10, находящ се в гр.София, район „Сердика“, **********, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.113.2.10 със
застроена площ от 94,49 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухня и
сервизни помещения, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10 и ведно с
0.940% идеални части от общите части на сградата.
Ищецът Р. В. Ч. твърди, че е налице съсобственост между страните,
произтичаща от наследствено правоприемство от общия на страните
наследодател В. Л. М., починал на 14.11.2014г. Поддържа, че процесният имот
е придобит от В. М. на 22.11.1990г. с нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден негов личен имот за
мероприятие по ЗТСУ, поради което счита, че макар и придобит по време на
брака между наследодателя и С.И.В. – М.а, имотът не е бил СИО, съответно
след неговата смърт, същият е наследен при равни квоти по 1/3 ид.ч. от
наследниците му по закон – две деца /страните по делото/ и преживявала
съпруга. Излага доводи, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от
18.12.2019г. С.И.В. – М.а е прехвърлила притежаваните от нея ид.ч. от имота
на ответника В. В. Л., поради което моли съда да допусне делбата при квоти
1/3 ид.ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за ответника.
Ответникът В. В. Л. в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който не оспорва обстоятелството, че процесният имот е
придобит от общия на страните наследодател В. Л. М., но счита, че същият е
бил СИО между него и С.И.В. – М.а, тъй като имотът е оценен на 14 586 лв.,
от които 1513 лв. – цена на отчуждения имот /право на строеж/ и 13 073 лв. –
сума за доплащане, която е заплатена по време на брака между двамата чрез
1
банков кредит. Поддържа, че след смъртта на В. В. Л., същият е преминал в
патримониума на наследниците по закон при квоти, както следва: по 1/6 ид.ч.
за двете деца /страните по делото/ и 4/6 ид.ч. за преживявалата съпруга С.И.В.
– М.а. Не оспорва обстоятелството, че с нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 18.12.2019г. С.И.В. – М.а му е прехвърлила притежаваните
от нея ид.ч. от имота, поради което моли съда да допусне делбата при квоти
1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответника.
Настоящият състав, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 5 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 128, том V, нот.дело № 1028 от 1990 г., че В. Л. М. е
придобил право на собственост върху следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр.София, район „Сердика“, ж.к.
Банишора, бл.53, ет.5 със застроена площ от 94,49 кв.м., състоящ се от три
стаи, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 10 и ведно с 0.940% идеални части от общите части на сградата. Отразено е
в нотариалния акт, че правото на собственост се придобива като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот собственост на В. Л. М.. Общата цена на
придобития имот в размер на 14586 лева, се покрива от приспадащите се суми
срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147, том II,
рег. № 7359, дело № 292/2019 г. по описа на Нотариус Камен Каменов, рег. №
201 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, на
18.12.2019 г. С.И.В.-М. е дарила на сина си В. В. М. собствените си 4/6
идеални части от процесния недвижим имот.
Видно от Заповед № РД-41-472/16.03.1984 г. на Изпълнителния комитет
на Столичния народен съвет, отчужденият процесен имот на стойност 14586
лева е придобит от В. Л. М. срещу заплащане на обезщетение 13597 лева.
Представено като писмено доказателство е и удостоверение за
граждански брак между В. Л. М. и С.И.В., видно от който техният брак е
сключен на 18.08.1960 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници на В. Л. М.,
починал на 14.11.2014 г. се установява, че след смъртта си той е оставил за
свои наследници С.И.В.-М. – съпруга и страните по делото ищцата Р. В. Ч. –
дъщеря и ответника В. В. Л. – син.
Представени са касови ордери за погасяване на заема на В. Л. М. от С.И.
М.а за сумата 504 лева и сумата 11082,23 лева.
Представено е писмо от Държавна спестовна каса, жилищно кредитиране
до ГДИС, гр. София, в което е посочено, че В. Л. М. чрез пълномощника си
С.И. М.а, определен за купувач на жилище гараж съгласно Заповед № РД-41-
472/16.03.1984 г. направя пълно стойностно покритие, както следва 3385 лв. –
внесени собствени средства и 11201 лв. – заемни средства.
2
Установява се от разпита на свидетелката С.И.В.-М., че процесният
апартамент е закупен по време на брака й с В. Л. М.. Сочи, че съпругът и имал
1/6 ид.ч. от отчуждената къща, за която като обезщетение давали два
апартамента. Твърди, че за да вземат и те един имот им разрешили да го
заплатят целия. Поддържа, че апартаментът е изцяло заплатен със заеми от
банката и други физически лица, които след това съпрузите изплатили със
средства от заплатата на свидетелката, която заминала да работи в Либия.
Свидетелят Ч.Г.Ч., бивш съпруг на ищцата, заявява, че е запознат с
обстоятелството, че родителите на ищцата придобили апартамент в Банишора
като компенсация от отчужден имот на дядо й по бащина линия, както и че са
направили доплащане. Поддържа, че при множество посещения на В. –
старши и С. при свидетеля и ищцата в дома им в САЩ е присъствал на
спорове между тях, в които Ч. – старши е заявявал на съпругата си, че живеят
в негов апартамент, който той е плащал.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна
страна намира следното:
Основният спор между съделителите е концентриран върху това при
какви квоти следва да се прекрати съществуващата между тях съсобственост.
Със ЗТСУ и с Правилника за неговото прилагане е създаден специален
ред за отчуждаване на недвижими имоти с оглед постигане целите, поставени
в подробните планове. Законът въвежда нова процедура. Нейната отлика от
другите закони е в това, че тя е свързана с отчуждаването на недвижими
имоти, необходими за провеждане на мероприятията на държавата,
кооперациите и обществените организации по архитектурно-
градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното
място. Само държавата има право да отчуждава недвижими имоти по ЗТСУ.
Даже когато се отчуждават недвижими имоти за нуждите на обществени и
кооперативни организации или за отстъпване право на строеж на нуждаещи се
граждани за извършване на индивидуално (единично, групово и комплексно)
жилищно строителство, то се провежда винаги и само от специално
натоварени за това органи на народните съвети. Когато се касае до
отчуждаване по ЗТСУ, обект на отчуждаване могат да бъдат само недвижими
имоти: парцели или имоти, сгради и всякакви подобрения и насаждения. Това
следва от същността на закона и специално от чл. 63, ал. 1 и чл. 66 ЗТСУ.
В настоящия случай общия праводател – бащата на съделителите В. Л.
М. се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и
селищно устройство. Съгласно съдебната практика констатациите в
съставения след построяването на сградата нотариален акт досежно лицата,
притежавали правото на собственост върху конкретния апартамент, може да
бъде оборено със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), но ако такава заповед не е
била издавана или не е представена по делото и няма данни за нейното
съдържание, меродавно за принадлежността на правото на собственост е
обстоятелството в чия полза е издаден нотариалният акт (в този смисъл
3
Решение № 314 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 394/2012 г., II Г.О., ВКС).
Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134,
ал.4 ЗТСУ отм. не създава права, а само констатира притежанието на такива.
Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), с
която се предоставя недвижим имот като обезщетение.
Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че процесният
недвижим имот е придобит от В. Л. М. по време на брака му със С.И.В.-М.
като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ. Видно от
приложената към изисканата отчуждителна преписка Заповед № РД-41-
472/16.03.1984 г. на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет по
чл. 100 ЗТСУ, цената на имота е 14586,00 лева като сумата от 989,00 лева е
покрита от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот, а сумата
от 13597,00 лева е определена за доплащане. Следва да се отбележи, че
имотът е придобит по време на действието на Семейния кодекс от 1968 г.
С влизане в сила на СК от 1968 г. (отм.) за пръв път се въведе институтът
на съпружеската имуществена общност. Съгласно чл. 13 от този кодекс всички
недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите
през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие
име са придобити. От обхвата на имуществената общност по силата на чл. 13,
ал. 2 СК от 1968 г. (отм.) са изключени само вещите и правата върху вещи,
които са придобити преди брака или през време на брака по наследство,
дарение или по реда на чл. 389а - 389д ГПК (отм.) Съгласно разясненията на
ППВС № 5/1972 г., т. 2 недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи
принадлежат общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато
трае бракът. Моментът на придобиването се определя съобразно общите
правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
Изключение от общността, освен в изрично посочените случаи на чл. 13, ал. 2
СК 1968 г. (отм.), е налице и ако те са придобити със средства, получени
срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, когато през време
на брака по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) се възложи неподеляемо жилище
на единия съпруг за частта от възложеното жилище, която съпругът-
наследник има по наследство или дарение, както и ако срещу индивидуален
имот на единия съпруг, отчужден по реда на благоустройствените закони,
бъде отстъпен друг имот само за частта покрита от стойността на отчуждения
имот, каквато е настоящата хипотеза. С дадените с ППВС № 5/1972г., т.3,
задължителни разяснения, според които ако срещу отчужден индивидуален
имот на единия съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е
равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, е
налице пълна трансформация на притежаваното от единия съпруг имущество
в друго такова, поради което съпругът – собственик на отстъпения имот,
запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този
начин нов имот, макар това да е станало по време на брака. Когато срещу
отстъпения в тези случаи имот (жилище) следва да се доплати известна
разлика в цената и това стане по време на брака, в съпружеската имуществена
общност се включва само съответната на тази разлика част от собствеността
на отстъпения имот. В този смисъл е и константната практика на ВКС и ВС –
4
Решение № 145 по гр.д. № 1352/2013г., І г.о.; Решение № 549 по гр.д. №
3218/2008г., І г.о.; Решение № 697 по гр.д. № 3456/1978г. и др.
Стойността на отчуждения имот е 989,00 лева като по отношение на нея
съдът приема, че липсва принос от страна на С.И.В.-М.. Доплащането е в
размер на 13597,00 лева, за която сума е налице съвместен принос между В. Л.
М. и С.И.В.-М., доколкото се касае за задължения, които съпрузите са поели
по време на брака си и отговарят солидарно. Затова произходът на тези
средства следва да се приеме, че е семеен като в настоящото производство не
се събраха достатъчно доказателства оборващи презумпцията за съвместен
принос. Показанията на св. С.И.В. – М.а и представените разписки и писмо от
Държавна спестовна каса не са достатъчни в тази насока. Нито пък
показанията на свидетеля Ч.Г.Ч. в обратна насока.
В този смисъл С.И.В.-М. след смъртта на съпруга си е придобила 2/6
ид.ч. от 989/14586 ид.ч. от апартамента (личното имущество на починалия
наследодател) и 4/6 ид.ч. от 13597/14586 ид.ч. (СИО) или общо 56366/87516
ид.ч. от имота.
След смъртта на наследодателя всяко едно от децата му - ищеца Р. В. Ч. и
ответника В. В. Л. са придобили ПО 2/6 ид.ч. от 989/14586 ид.ч. от
апартамента (личното имущество на починалия наследодател) и ПО 1/6 ид.ч.
от 13597/14586 ид.ч. или общо ПО 15575/87516 ид.ч. от имота за всеки от
тях.
Следователно през 2019 г. С.И.В. – М.а е прехвърли на сина си
ответника В. В. Л. не 4/6 ид. ч. (58344/87516 ид.ч.), а единствено получените
от нея 56366/87516 ид.ч. от имота, доколкото след смъртта на общия
праводател и прекратяване на СИО е получила такава част от правото на
собственост върху имота.
При горните констатации съдът приема че делбата следва да бъде
допусната между страните при следните квоти: 15575/87516 ид.ч. за Р. В. Ч. и
71941/87516 ид.ч. за В. В. Л..
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Р. В. Ч., ЕГН
********** и В. В. Л., ЕГН ********** на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. София, район „Сердика“,
**********, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.513.113.2.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, със застроена площ от 94,49 кв.м., състоящ се от три стаи, столова,
кухня и сервизни помещения, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10 и
ведно с 0,940% идеални части от общите части на сградата, при делбени
квоти:
5
15575/87516 ид.ч. за Р. В. Ч. и
71941/87516 ид.ч. за В. В. Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6