РЕШЕНИЕ
№ 54
05.04.2013г.,
град Исперих
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ
На първи април, две
хиляди и тринадесета година
В публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Д.В.
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 9 по описа за 2013 година,
за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 49, ал.1 от СК.
Постъпила
е искова молба от С.И.М. *** против Д.А.М. от с.с. Твърди, че с ответникът са
сключили граждански брак на 17.09.1992 година в село Тодорово. От брака си
двамата имат едно пълнолетно вече дете. В началото семейните отношения потръгнали
нормално, но впоследствие съпругът започнал да злоупотребява с алкохол, да се
държи грубо, тормозел психически ищцата. От 2009 година двамата били във
фактическа раздяла. С.М. твърди, че вина за разстройство на брачната връзка
носи изцяло Д.А., като моли бракът и с ответникът да бъде прекратен по
изключително негова вина. След развода желае да носи предбрачното си фамилно
име “Хасан”.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК за депозиране на писмен отговор, такъв не е
постъпил от ответникът.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцата заявява, че поддържа
иска.
В
съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител заявява, че не
оспорва иска.
Съдът
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено от фактическа страна следното : Страните са семейство и са сключили
граждански брак на 17.09.1992 година., за което е съставен Акт за граждански
брак № 14 от същата дата на кметство село Тодорово, община Исперих, област
Разградска. От брака си съпрузите имат едно пълнолетно вече дете – Джейхан Д.А.
– роден на ***г. В началото семейните отношение били добри, но впоследствие се
влошили, заради злоупотреби с алкохол от страна на съпруга, след което
предизвиквал скандали. През 2009 година С.И. и Д.А. се разделили и повее не са
се събирали. Семейно жилище двамата не са придобивали през време на брака. По
делото е разпитан синът на страните – Джейхан Д., който потвърждава твърдението
в исковата молба, че от три години страните са във фактическа раздяла. Ищцата
била трайно установена в Република Турция, а ответникът живеел и работел във
Франция.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Искът за развод е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. Безспорно по делото беше
установено, че страните са във фактическа раздяла от около три години, като в
тази насока съдът кредитира и засвидетелствуваното от разпитаният свидетел и не
поддържат контакти помежду си. Тези обстоятелства сочат, че брачните
взаимоотношения са изчерпани от съдържание, взаимното доверие, разбирателство,
близост и топлина – елементи крепящи здравата брачна връзка са изчезнали и не
съществуват предпоставки да бъдат възстановени. По въпроса за вината съдът е
десезиран.
След бракът ищцата следва да възстанови
предбрачното си фамилно име ХАСАН.
Страните следва да бъдат осъдени на
осн. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК да заплатят окончателна държавна такса по брачният иск сума в размер на
20лв. за всеки от тях.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.И.М., ЕГН - ********** *** и Д.А.М., ЕГН
– ********** ***, сключен на 17.09.1992 година, за което е съставен Акт за
граждански брак № 14/ 17.09.1992 година на Община Исперих, област Разградска
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата С.И.М. да носи предбрачното си фамилно име ХАСАН.
ОСЪЖДА С.И.М. и Д.А.М. да заплатят по
сметка на РС – Исперих, всеки от тях сума в размер на 20 /двадесет
лева/ окончателна държавна такса по брачният иск.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :