РЕШЕНИЕ
№2355
гр.
Варна, 17.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА
ХРИСТОВА
при секретаря Г.Д. , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №11290/2011г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от Т.Д.К. срещу К.Ж.К.. Ищецът претендира от съда
да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко
и непоправимо разстроен на основание чл.49,
ал. 1 от СК, като ищецът не претендира съдът да се произнася по въпроса за
виновността за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ищецът не се
противопоставя ползването на семейното жилище, представляващо апартамент,
находящ се в град Варна, ул.Роза №37,
представляващо обединение на два апартамента - апартамент №14 и
апартамент №15 на ет.4 да бъде предоствено за
ползване на ответницата. Ищецът претендира от съда след развода да носи предбрачното си фамилно име Д.. Ищецът аргументира интерес
от предявения иск излагайки подробни фактически твърдения от брачния живот на
страните, с които счита, че е настъпило твърдяното от него основание за развод,
а именно дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответницата депозира псмен отговор. С писмения отговор ответницата изразява
становище за допустимост на иска. Заявява, че също желае развод на соченото от
ищеца правно основание чл.49, ал.1 от СК, като оспорва изложените от ищеца
фактически твърдения за дълбокото и непоправимо разстройство в брачната връзка
на страните и излага в отговора доводи, с които аргументира факта на настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения на страните. Оспорва факата, че семейното жилище представлява фактически
обединени апартаменти. Твърди, че това са две отделни жилища и никога не са
били обединявани в едно такова.
В срока за отговор ответницата депозира и насрещен иск, с който моли да
бъде прекратен брака й с ищеца на основание чл.49, ал.1 от СК с оглед
направените в отговора възражения и наведените в насрещния иск твърдения, с
които аргументира факта на дълбоко и непоправмо
разстройство, като моли, на основание чл.49, ал.3 от СК съдът да приеме, че
вина за брачното разстройство има само и единствено съпругът т.е. ищецът в
настоящото производство. Моли, за присъждане на разноски. Моли, на нея да й
бъде предоставено семейното жилище, находящо се в град Варна, ул.Роза №37,
вх.А, ет.4, ап.14.
В съдебно заседание ищецът лично и с адв.Г. , моли за
уважаване на иска за прекратяване на брака, на соченото правно основание – чл.49,ал.1 от СК . Не възразява ползването на семейното жилище да бъде дадено на ответницата
. Моли след развода да носи предбрачното си фамилно име Д..
В съдебно заседание ответницата редовно
призована , явява се лично и с адвокат *. В съдебно заседание проведено на 17.04.2013год. заявява , че не поддържа
насрещния иск , с който моли виновността за разстройството на брака да бъде
обявена за ищеца. Моли съда да се
произнесе с решение , с което да допусне развод, поради настъпило в брачните
отношения на страните дълбоко и непоправимо разстройство. Претендира след
развода ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея.
Съдът, след
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От
предоставеното удостоверение за сключен граждански брак , издадено от Община Варна е видно ,
че на 03.02.2005год. в община Варна , Т.Д.Д.
и
К.Ж.К. са сключили граждански брак пред длъжностното
лице по гражданското състояние, за което е
съставен акт за граждански брак №111 от същата дата. След сключване на брака
съпругът е приела да носи фамилно
име К..
От приетия по
делото * на нотариус * с район на действие ВРС се установява, че преди брака ,
чрез покупко-продажба , съпругата е придобила правото на собственост върху
семейното жилище на страните.
В хода на производството в полза на ищцовата
страна са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на св. Маргарита Димитрова Пеева –сестра на ищеца. В показанията си пред съда , св.* , заявява следното: „Брат ми и
снаха ми не живеят заедно от месец януари 2010г. До този момент живееха в
семейното им жилище, находящо се в град Варна, *. Семейното жилище напусна К.К., защото си хвана гадже. От тогава до сега
не са се събирали да живеят заедно, не са правили опити да заздравят брака си.
Преди снаха ми да напусне жилището имаха проблеми от всякакъв вид, но по-скоро
от лично естество. Не мога да кажа точно какви са били проблемите, аз не живея
в семейството, подочувала съм. В сексуалните им отношения и такива работи,
които са лични. Смятам, че не може да се
запази брака. Брат ми е категоричен в желанието си за развод.Семейното жилище е
собственост на К.Ж.К.. През 2010г. брат ми и К. заминаха за Полша, за да си
купи брат ми кола. Когато се върнаха от Полша май месец 2010г. брат ми директно дойде да живее в къщи при мен и
съпруга ми. Завръщането от Полша
приключи с тотален срив във взаимоотношенията им.”
В хода на производството в полза на ответната страна са събрани гласни
доказателства , чрез разпит на св. * – без родство и дела със
страните. В показанията си пред съда ,
св. *, заявява следното : „К. ми е приятелка от 13
години. Т. познавам , откакто съжителстват съвместно. Съпрузите живеят
разделени от 2010г. Разделиха се поради несходство в характерите,
неразбирателство, липса на интимен живот. От 2010г. до сега не са правили опити
да заживеят заедно, може би само за нормален диалог. Според мен бракът им не
може да бъде заздравен и да променят
отношенията си.”
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:В брачните отношения на
съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Между тях са
изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им,
характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен
за тях самите и за обществото. Причината за дълбокото разстройство в брака е неразбирателството между съпрузите, довело
до фактическата им раздяла отпочнала през 2010год. С осъществената фактическа раздяла , настъпва
пълно отчуждение между съпрузите в духовен и физиолигичен смисъл. Брачната връзка фактически не
съществува , нейното съществуване е формално, лишено от съдържание, съгласно закона и
морала , предвид на което ,съдът приема , че брака между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен . Ето защо иска за
развод на соченото основание се явява доказан и основателен , и като такъв,
следва да се уважи, на основание чл.49,ал.1 от СК.
Налице е заявено искане за
произнасяне на съда , относно ползването на семейното жилище след развода. Спор
между страните, че семейното жилище , находящо се * е собственост на ответницата няма. Този факт се установява и от приетия по
делото *. на нотариус * с район на действие ВРС. Няма спор между страните и относно обстоятелството, семейното жилище след развода да се ползва от съпругата. Предвид на това,
ползването на семейното жилище след развода, следва да се предостави на
ответницата.
На основание чл.53 от СК след развода
съпругът следва да носи предбрачното си фамилно име Д..
Съдът определя окончателна държавна
такса по иска за развод в размер на 50.00 лв., на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, , която следва да се
заплати от двамата съпрузи по равно, на основание чл.329,ал.1 от ГПК .
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между Т.Д.К., ЕГН ********** и К.Ж.К., ЕГН**********
***
на 03.02.2005год. , поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49,ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ , находяща се *, ап.14 на
съпругата К.Ж.К., ЕГН**********.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругът да носи предбрачното
фамилно име Д..
ОСЪЖДА Т.Д.К., ЕГН ********** ***.* да заплати държавна такса за развод в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/, определена
на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК,на основание чл.329,ал.1 от ГПК , както и 5.00
лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН********** с адрес:*** да заплати държавна такса за развод
в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/,определена на основание
чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК,на основание
чл.329,ал.1 от ГПК , както и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/