Р Е Ш Е Н И Е
№18
гр.Шумен, 01 Февруари 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
при секретаря Ж. Дучева, и в
присъствието на прокурора Д. Димитров, като разгледа докладваното от съдия Маринов
В.гр.дело №465 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №337 от 25.10.201 8г. по гр.д.№1271/2018г.,
Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил молбата на Р.Ч., гражданка на Република
Турция, със
статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България, с ЕГН **********,
с пост.адрес ***, за промяна на фамилното ѝ име в Акт за граждански брак
№ */05.03.2013г. издаден от Община Т., от А.на Ч.. С решението съдът е
прекратил производството по делото в частта, с която молителката е искала
промяна на фамилното ѝ име от А.на Ч. в Акт за раждане № */07.03.2013 г., на Й.Ч., род.на *** *** и в Акт за раждане № */12.02.2014 г. на К*Ч., род.на *** ***.
Недоволна от така постановеното решение
останала молителката, която го обжалва, в частта, с която е отхвърлена молбата
ѝ за промяна на фамилното ѝ име в акта за граждански брак.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено в
атакуваната му част и постановено друго, с което да бъде уважена претенцията
ѝ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна -
Община Т. депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба, и моли решението
да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура Шумен, изразява
становище за недопустимост на претенцията, евентуално за нейната
неоснователност.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови
Пазар е бил сезиран с молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, предявена от
Р.Ч.. Молителката твърди в молбата си, че е родена на *** г. в гр. Е., РТ, че е
турски гражданин и притежава турски задграничен паспорт. През 2017 г. придобила
статут на постоянно пребиваващ в РБългария и притежавала разрешение за
пребиваване № *./10.02.2017 г., валидно до 09.02.2022 г. В това разрешително била
записана с имената Р.Ч.. Излага, че на 08.06.2006 г. сключила граждански брак с
лицето Д.Ч., който притежавал двойно гражданство – турско и българско. В
българските си документи за самоличност, съпругът на молителката бил записан с
имената Д.А.А.. В Р Т.бил съставен Акт за граждански брак №*, съгласно който
молителката приела да носи фамилното име на съпруга си, което той носел според
турското си гражданство -Ч.. Въз
основа на сключения граждански брак, молителката и съпругът ѝ подали
документи пред Община Т. за пресъставяне на акт за граждански брак, на
основание чл. 70, ал.2 от ЗГР. В издаденото от Община Т. удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № */05.03.2013
г. от Община Т., молителката била вписана с фамилията на мъжа си по българското
гражданство. Молителката твърди, че не била давала съгласие за това, а
вписването на фамилно име А.не съответствало на чл. 9, ал.4 от ЗГР. Сочи, че
наличието на различни фамилни имена, посочени както в акта за граждански брак, ѝ
създава значителни неудобства и проблеми в обществото. Твърди, че в обществото,
сред своите близки и познати била известна единствено с фамилното име Ч., а не
с името А.. Предвид изложеното моли съдът да допусне промяна във фамилното ѝ
име, с което е вписана в Акта за сключен граждански брак № */05.03.2013 г. на
Община Т. от А.на Ч..*** е изразила становище, че искането е недопустимо и
неоснователно. Имало произнасяне на РС Т. и ОС Т., където молителката била
предявила вече подобно искане и с решение на ОС Т. №81/05.07.2018 г. по в.гр.д.
№ 86/2018 г. била отхвърлена като неоснователна молбата на молителката за
поправка на фамилното име, с което тя е вписана в Акт за сключен граждански
брак № */05.03.2013 г. на Община Т.. Искането
било неоснователно и поради това, че съпругът на молителката Д.А.А., роден на ***
г. при раждането си е носил имената Д.А.А., а от 1985 г. при принудителното
преименуване на етническите турци в Н.Р.България е придобил имената Д.А.А..
През 1989 г. съпругът на молителката, заедно със семейството си се изселил в РТ,
след което придобил и турско гражданство през 1994 г. Към настоящия момент в
България, името му било запазено и не са възстановени турските му имена по реда
на чл. 19а от ЗГР. При издаването на Акта за граждански брак била спазена
разпоредбата на чл. 20, ал.3 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за
функциониране на Единната
система за гражданска регистрация, съгласно която при наличие на различия в
имената на съпруг, с които той е вписан в регистъра на населението, при
съставянето на акта за сключен граждански брак името на този съпруг се вписва
така, както е вписано в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите
е приел или е добавил към своето име фамилното име на съпруга си, за фамилно
име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга така,
както е в регистъра на населението. В
конкретния случай имената по регистъра на населението за съпруга на молителката
били Д.А.А., поради което и в акта било вписано неговото фамилно име, като
такова на молителката – А.. Доколкото нямало промяна в имената на съпруга на
молителката, то нямало и причина фамилното име на същата да бъде променяно. Не били
налице и основанията по чл. 19 от ЗГР за промяна на името, тъй като то не било
нито осмиващо, нито опозоряващо, нито обществено неприемливо.
От събраните по делото
доказателства, се установява следното от фактическа страна: Молителката Р.Ч. е
гражданин на Република Т.и притежава Разрешение за постоянно пребиваване на територията
на Република България № *, издадено на 10.02.2017 г. от МВР и валидно до
09.02.2022 г. На 08.06.2006 г. молителката е сключила граждански брак в РТ, за
който е издаден Акт за граждански брак № */08.06.2006 г. с лицето Д.Ч., за
когото е посочено, че е роден в гр. Т., България. Преди брака си молителката е
носела е фамилия Ш., а след сключване на брака, съгласно посоченото в Акта за
граждански брак, тя е приела фамилното име на мъжа си – Ч.. По делото е
представено удостоверение от МВР на РТ, с изх. № B.05.0.NUV.0.07.00.02-128-140789/26.02.2012г., издадено по молба на Д.Ч.,
съгласно което, когато той е кандидатствал за турско гражданство е носил
имената Д.А.А.. Същият, съгласно Решение № 94/5281 от 24.01.1994 г. е бил приет
за турски гражданин с имената Д.Ч.. По делото е приложен Апостил на превод на
препис извлечение от семейният регистър на Окръжно управление А., РТ, издаден
на 12.03.2013 г., където за членове на семейството на лицето Д.Ч. са посочени
лицата Р.Ч. – съпруга и Я.Ч. – дъщеря. По делото е приложено издаденото от
Община Т. - Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
Акт за граждански брак № */05.03.2013 г., в което е посочено, че бракът е
сключен между лицата: Д.А.А.и Р. Ш., която след сключване на брака ще носи
фамилията А.. Посочено е, че бракът е сключен в РТ на 08.06.2006 г. Приложени
са и Акт за раждане № */07.03.2013 г. на Й.Ч.,
род.на *** г. в РТ и Акт за раждане № */12.02.2014
г. на К*Ч., род.на *** г. В двата акта като родители са вписани лицата: баща -
Дари А.А.и майка Р. А.. Представен е и препис – извлечение от Акт за сключен
граждански брак, издаден от Община Т. под № */05.03.2013 г., както и заверено
копие от Акт за раждане на съпруга на молителката № 697/*.06.1979 г. на лицето Д.А.А.
с нанесена върху името корекция Д.А.А., на основание чл. 18 от НГС. От
представеното копие от решение № 81/05.07.2018 г. по в.гр.д. № 86/2018 г. на ОС
Т., е видно, че с влязлото в законна сила решение е отхвърлена молбата на
молителката за поправка на грешка в Акт за граждански брак №*/05.03.2013г.,
сключен на 08.06.2006г. в Република Турция, съставен от Община Т. по реда на
чл.72, ал.3 от ЗГР в частта относно отразеното фамилно име на съпругата Р. А.. В
показанията си, разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Н.Ъ. сочи,
че познава молителката като Р.Ч., както и че тя се представя пред всички с това
име.
Горната фактическа
обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се отбележи,
че първоинстанционния съд правилно е приел, че делото е образувано по молба за
промяна на фамилното име поради наличието на важни обстоятелства, които налагат
това /чл.
19, ал. 1 ЗГР/. В това производство предмет на делото са обстоятелствата,
налагащи промяната на надлежно приетото фамилно име - актът отразява вярно
правната действителност, но важни причини налагат правната действителност да се
промени и това да бъде отразено в съответния акт.
Разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗГР вменява в задължение на българските граждани, които са поискали от местен орган по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен препис или извлечение от акта и в срок не по- късно от шест месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, или да го представят направо пред длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния си адрес. След получаване на преписа длъжностното лице по гражданско състояние регистрира настъпилото в чужбина събитие, като съставя съответен акт за гражданско състояние. Актовете, съставени по реда на чл. 72, ал.2 ЗГР, имат вторичен характер. По изрично разпореждане на закона в тях длъжностното лице вписва без изменение данните от съставения в чужбина акт за гражданско състояние. При регистрация на граждански брак, сключен в чужбина, се вписват имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака- чл. 72, ал.3, т.2 ЗГР. Този акт, за разлика от акта за сключване на граждански брак, няма конститутивно действие, а само отразява един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата. Съгласно чл. 9, ал.5 от ЗГР, името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на Република България, се вписва в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Република България. Разпоредбата е обща, и следва да се прилагат специалните такива при наличие на законни причини за промяна на вече записаното име, каквото е сключването на брак, и съобразно чл.14, ал.2 от ЗГР фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс. Съгласно представения акт за сключен граждански брак на молителката тя е приела фамилното име на съпруга си, което съобразно чл.72, ал.5 от ЗГР следва да бъде А.. В горната разпоредба е посочено, че при съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението /фамилното име на съпругата след брака следва да бъде такова каквото е фамилното име на съпруга записано в регистъра на населението, в случая А./. Тази уредба е възпроизведена и в разпоредбата на чл. 20, ал.3 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на системата за гражданска регистрация, поради което следва да се приеме, че фамилното име на молителката е отразено законосъобразно в акта за граждански брак. Изложените от молителката причини за необходимостта от промяна на фамилното ѝ име, не са важни такива по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, още повече, че с исканата промяна се цели заобикаляне на нормативната уредба, касаеща формирането на имената при съставяне на българските актове за гражданско състояние. Ето защо молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №337 от 25.10.2018г. по гр.д.№1271/2018г., по
описа на Районен съд - гр.Нови Пазар, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на Р.Ч., гражданка на Република
Турция, със
статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България, с ЕГН **********,
с пост.адрес ***, за промяна на фамилното ѝ име в Акт за граждански брак
№ */05.03.2013г. издаден от Община Т., от А.на Ч..
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.