№ 114
гр. Несебър, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20242150100961 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Етажна
собственост на в.с. „Сан Сити 1“, с адрес: гр. Н., к.к.С.Б. - запад, представлявана от
Председателя на УС на етажната собственост в.с.я., с пълномощник адв. З. Н. от АК -
Бургас против А.И.К., с Булстат 1762*****, с адрес: гр. Н., к.к.С.Б., в.с. С.С.*, с.*, бл.*,
ет.*, ап.**.
В исковата молба се сочи, че съгласно нотариален акт № 7, том 30, дело 5127,
дв. вх. рег.№ 8305/15.09.2011г. на Службата по вписванията - Несебър, ответникът е
собственик на следния недвижим имот, находящ се във в.с. „Сан Сити I“, построено в
УПИ Х-520, кв. 2002 по плана на к.к. Слънчев бряг - запад, целият с площ от 6017
кв.м., а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.***.*.**, с
адрес: гр. Н., к.к.С.Б. - запад, ет. 1, ап. 10, находящ се в сграда № 3, разположена в ПИ
с идентификатор 51500.***.***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от
42,15 кв.м., ведно с избено помещение № 6, с площ от 3,17 кв.м., ведно със
съответните 1,567 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,90
кв.м., както и 1,567 % идеални части от правото на строеж върху терена.
Твърди се, че на 10.07.2017г. било проведено общо събрание на етажната
собственост на в.с. „Сан Сити 1“, на което с решение по т. 6 от протокола било взето
решение всеки собственик да заплаща парична вноска за поддръжка и обслужване в
размер на 7,9 кв.м. евро за 1 кв.м. жилищна площ, плюс съответната идеална част от
общите части на сградата, посочена в нотариалния акт на всеки собственик. Вноските
във фонд „Ремонт и обновяване“ били определени в размер на 60 евро за 1 % идеална
1
част от общите части на сградата, посочена в нотариалния акт на всеки собственик.
Дължимите парични вноски следвало да се заплащат от всеки собственик по банковата
сметка на етажната собственост в срок до 31-ви август на текущата година. Било взето
решение по т. 19.2 за определяне на годишна вноска във фонд „Басейн“, която за 2017г.
да бъде в размер на 76 евро за самостоятелен обект в етажната собственост.
На следващо място се сочи, че с протокол от 30.07.2021г. от проведено общо
събрание на етажната собственост били взети решения по т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5. Прието
било размерът на паричната вноска към фонд „Ремонт и обновление“, паричната
вноска за управление и поддръжка на етажната собственост и срокът за заплащането
им, приети с решение на общото събрание на етажната собственост през 2017г. да
останат без изменение през 2021г. Общото събрание взело решение, че се дължала
лихва за забава в плащанията на парични задължения към ЕС в размер на 0,25 % за
всеки просрочен ден до пълното изплащане на задължението, считано от 01.10.2021г.
Изтъква се, че с протокол от 22.07.2022г. било проведено общо събрание на
етажната собственост, на което било взето решение размерът на паричната вноска към
фонд „Ремонт и обновление“ да се увеличи на 70.20 евро на кв.м. за 1 % идеална част
от общите части на сградата, посочена в нотариалния акт на всеки собственик, а
паричната вноска за управление и поддръжка да е 9.2 евро за 1 кв.м. жилищна площ,
плюс съответната идеална част от общите части на сградата, посочена в нотариалния
акт на всеки собственик. Акцентира се, че общото събрание приело, че решението ще
се прилага за календарната 2023г., поради което размерът на посочените парични
вноски и срокът за заплащането им, приети с решение на общото събрание на
етажната собственост през 2017г., оставали непроменени, както и че се дължи лихва в
размер на 0,25 % за всеки просрочен ден до пълното изплащане на задължението. По т.
9.2 било взето решение за заплащане на еднократна парична вноска за фонд
„Асансьор“ в размер на 224 лева, дължима в срок до 01.08.2023г.
На следващо място се сочи, че с протокол от 20.07.2023г. общото събрание на
етажната собственост взело решение по т. 6.3 да не се гласуват нови размери на
паричната вноска за фонд „Ремонт и обновление“ и размерът на паричната вноска за
управление и поддръжка, като приело срокът за заплащането им да е до 31.07.2023г.,
както че се дължи лихва в размер на 0,25 % за всеки просрочен ден до пълното
изплащане на задължението, считано от 01.08.2023г.
Излага се, че по силата на взетите решения ответникът дължи сумата в размер
на 3205.44 лева, представляваща сбор от такси за управление и поддръжка на общите
части, фонд „Ремонт и обновяване“ за календарните 2021г., 2022г. и 2023г., както и
еднократна такса за фонд „Асансьор“.
Развиват се съображения, че посочените решения на общото събрание на
етажната собственост са влезли в сила и подлежат на изпълнение, като ответникът не е
2
изпълнил задължението си по тях. Твърди се, че поради неплащане на сумите в
предвидените срокове била начислени и лихви за забава.
Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3205.44 лева, представляваща
сбор от такси за управление и поддръжка на общите части и фонд „Ремонт и
обновяване“ за календарните 2021г., 2022г. и 2023г., както и еднократна такса за фонд
„Асансьор“ за 2022г., сумата в размер на 2465.15 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.10.2021г. до 14.08.2024г. върху дължимата за 2021г. сума в общ
размер на 941.73 лева, сумата от 1607.40 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.10.2022г. до 14.08.2024г. върху дължимата за 2022г. сума в общ размер
на 941.73 лева, сумата в размер на 1041.20 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.08.2023г. до 14.08.2024г. върху дължимата за 2023г. сума в общ размер
на 1097.74 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представят
се писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответника А.И.К., чрез назначения му
особен представител постъпи писмен отговор, с който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се дължимостта и
размера на претендираните суми. Развиват се съображения, че комплексът е от
затворен тип, за който се предвижда специален режим. Цитира се съдебна практика в
тази насока. Изтъкват се доводи за нищожност на решението на общото събрание на
етажната собственост за определяне на такси за разходите за управление и поддържане
на общите части, като противоречащо на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Не се споделят
доводите на ищеца, че решенията на общото събрание на етажната собственост не
били оспорени по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което представляват валидно
основание за претендиране на дължимите суми от не изплатилите ги собственици.
Твърди се, че задължението на ответника не е изискуемо, тъй като ищецът не е
предоставил сметка по която да бъдат изплатени претендираните суми. Обръща се
внимание, че от ищеца не са представени известие за заплащане на такси и покани до
ответника за дължимите суми и банковата сметка на управителя. В тази връзка се
цитира разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС, като се акцентира, че не е представено
доказателство за открита сметка на името на председателя на управителния съвет
(управителя), по която да бъдат изплащани дължимите суми за фонд „Ремонт и
обновяване“. Излагат се доводи, че не са представени доказателства за пребиваването
на ответника в имота повече от 30 дни в рамките на процесния период. Навежда се, че
поради непредвидени и независещи от ответника събития, същият не е имал
възможността да пребивава на територията на страната и да ползва имота си през
процесния период, поради което не дължи заплащането на такси за управление и
поддръжка за процесния период. Ответникът се позовава на Определение №
3
124/17.02.2020г. по гр.д. № 3130/2019г., III г.о. на ВКС. С оглед гореизложеното се
моли от съда да отхвърли предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС
е да докаже, че ответникът е собственик на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.507.***.*.**, с адрес: гр. Н., к.к.С.Б. - запад, ет. *, ап. **, с. *,
който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила
решения на общото събрание в етажната собственост от 10.07.2017г., 30.07.2021г.,
22.07.2022г. и 20.07.2023г. са взети решения за определяне на годишните такси за
управление и поддръжка на общите части и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“
за процесните периоди. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както
и, че е настъпила изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да посочи сключени ли
са договори по чл. 2 от ЗУЕС със собствениците на самостоятелни обекти в
процесната етажна собственост. При доказването на тези факти в доказателствената
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си, че не
дължи плащане на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни годишно.
По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава в сочения
период.
Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 22 от
07.01.2025г., постановено по делото.
По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко-
продажба № 156, том XVI, рег. № 14179, дело № 3025/2011г. по описа на Йорданка
Йовчева - помощник-нотариус по заместване при нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208
на НК, с район на действие Районен съд - Несебър (л. 7 - л. 8), се установява, че
ответникът е придобил собствеността върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.507.***.*.**, представляващ Апартамент № 10, находящ се в гр.
Н., к.к.С.Б. - запад, ет. 1, сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
51500.***.***, с площ от 42,15 кв.м., ведно с избено помещение № 6 с площ от 3,17
кв.м., ведно със съответните 1,567 % идеални части, равняващи се на 6,90 кв.м.
идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните 1,567 % идеални
части от правото на строеж върху терена.
От материалите по делото безспорно се установява, че на 10.07.2017г.,
4
30.07.2021г., 22.07.2022г. и 20.07.2023г. били проведени общи събрания на етажната
собственост на комплекс „Сан Сити 1“.
С решение по т. 6 от дневния ред, взето на проведеното на 10.07.2017г. общо
събрание на етажната собственост (л. 10 - л. 21) бил приет бюджета за 2017 - 2018г.
Съгласно решение по т. 6.2 от дневния ред общото събрание приело всеки собственик
да заплаща парична вноска за поддръжка и обслужване в размер на 7,9 евро за 1 кв.м.
жилищна площ плюс съответната идеална част от общите части на сградата, посочена
в нотариалния акт на всеки собственик. Прието било вноските във фонд „Ремонт и
обновяване“ да са в размер на 60 евро за 1 % идеална част от общите части на
сградата, посочена в нотариалния акт на всеки собственик. Вноските следвало да се
заплащат по банковата сметка на етажната собственост или в брой в срок до 31.08. на
текущата година или до 31.08.2017г. за сезон 2017 - 2018. По т. 6.3 от дневния ред било
взето решение, ако собственик не заплати дължимите от него суми в срок до 01.10. на
текущата година или до 01.10.2017г. за сезон 2017 - 2018, да дължи лихва в размер на
0,5 % за всеки ден забава до пълното изплащане на задължението.
Видно от решение по т. 6 от дневния ред, взето на проведеното на 30.07.2021г.
общо събрание на етажната собственост (л. 22 - л. 30) бил приет бюджета за отчетната
2021г. С решения по т. 6.3 и т. 6.4 общото събрание приело размерът на паричните
вноски към фонд „Ремонт и обновление“ и за управление и поддръжка на етажната
собственост, както и сроковете за тяхното заплащане да останат без изменение за
2021г. съгласно решение на общото събрание от 2017г. По т. 6.5 от дневния ред общото
събрание взело решение за забава в плащания на парични задължения към етажната
собственост да се дължи лихва в размер на 0,25 % за всеки просрочен ден до пълното
изплащане на задължението, считано от 01.10.2021г.
По т. 6.2 от дневния ред на проведеното на 22.07.2022г. общо събрание на
етажната собственост (л. 31 - 37) бил приет бюджета за отчетната 2022г. Съгласно
решение по т. 6.3 от дневния ред общото събрание на етажната собственост приело
размерът на паричната вноска към фонд „Ремонт и обновление“ да се увеличи със 17
% и от 60 евро да стане на 70.20 евро, а паричната вноска за управление и поддръжка
на етажната собственост да се увеличи от 7.9 евро на 9.2 евро, като е приело
решението да се прилага за следващата 2023г. С решение по т. 6.4 от дневния ред било
прието срокът за заплащане на вноските да е до 01.06. на текущата година, като било
определено и това решение да се прилага за следващата 2023г. По т. 6.5 от дневния ред
общото събрание взело решение за забава в плащания на парични задължения към
етажната собственост да се дължи лихва в размер на 0,25 % за всеки просрочен ден до
пълното изплащане на задължението, считано от 01.06.2023г. Съгласно решение по т.
9.1 от дневния ред общото събрание е възложило на управителния съвет съвместно с
обслужващата компания да организира и изпълни първостепенни ремонти като ремонт
5
на асансьорите и продължаване на ремонта на повърхността около басейна, започнал
през 2021г. С решение по т. 9.2 общото събрание създало фонд „Асансьор“ общо в
размер на 29 600 лева, като определило еднократна парична вноска към него в размер
на 224 лева за всеки апартамент в комплекса (336 лева за апартаментите, които се
отдават под наем), която следвало да се заплаща в срок до 01.08.2023г.
С решение по т. 6.2 от дневния ред, взето на проведеното на 20.07.2023г. общо
събрание на етажната собственост (л. 38 - л. 46) бил приет бюджета на етажната
собственост за сезон 2023/2024г. По т. 3 от дневния ред било взето решение да не се
гласува нов размер на паричните вноски към фонд „Ремонт и обновление“ и за
управление и поддръжка на етажната собственост, тъй като размерът им бил приет с
решение на общото събрание през 2022г. Съгласно решение по т. 6.4 от дневния ред
било прието срокът за заплащане на посочените вноски да е до 31.07. на всяка
календарна година. С решение по т. 6.5 от дневния ред общото събрание приело, че
при забава в плащания на парични задължения към етажната собственост, следва да се
дължи лихва в размер на 0,25 % за всеки просрочен ден до пълното изплащане на
задължението, считано от 01.08. на текущата година.
По делото липсват данни взетите решения на процесните общи събрания на
етажната собственост да са били предмет за обжалване по реда на чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на
изпълнение. Обосновава се извод, че с приемането на бюджета на процесните общи
събрания дължимите суми са приети по определяем начин и в съответствие с
изискванията на ЗУЕС. На ответника са начислени суми по посочените правила, като
сумите за разходи за управление и поддържане на комплекса в размер на по 387.50
евро с левова равностойност 758 лева за 2021г. и 2022г. е формирана чрез умножение
на площта на самостоятелния обект от 49.05 кв.м. по 7.9 евро. Паричните вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2021г. и 2022г. в размер на по 94 евро с левова
равностойност 183.85 лева са формирани чрез умножение на 60 евро по
притежаваните от ответника 1,567 % идеални части от общите части на сградата. Така
таксата в размер на 451.26 евро с левова равностойност 882.60 лева за 2023г. е
формирана чрез умножение на площта на самостоятелния обект от 49.05 кв.м. по 9.2
евро, а вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023г. в размер на 110 евро с левова
равностойност 215.14 лева е формирана чрез умножение на 70.20 евро по
притежаваните от ответника 1,567 % идеални части от общите части на сградата.
Таксата в размер на 224 лева за фонд „Асансьор“ за 2022г. е начислена еднократно на
основание решението по т. 9.2 от дневния ред на протокола от общото събрание на
етажната собственост, проведено на 22.07.2022г.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за
плащане на сумите за 2021г. - 31.08.2021г., за 2022г. - 31.08.2022г. и за 2023г. -
31.07.2023г. Следователно задълженията са били определени като платими на
6
определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС). В този
случай, не е необходимо изпращането на допълнителна покана или банкова сметка, по
която да се изплатят сумите, тъй като изискуемостта на задължението на ищеца е
обусловено от настъпване на определената дата за изпълнение. Ето защо възраженията
на особения представител на ответника в тази насока са неоснователни.
Доколкото по делото липсват доказателства по чл.95 ЗЗД, че ответникът-
длъжник е отправил до кредитора предложение за изпълнение, то неоснователно е и
възражението на процесуалния представител на ответната страна, че вземането не е
изискуемо, тъй като кредиторът-ищец не е представил банкова сметка за плащането
му. Тук следва да се посочи, че дори да се установи, че длъжникът е предложил
изпълнение, което неоснователно не е било прието от кредитора или последния не е
оказал необходимото съдействие на длъжника, за да изпълни, то в такъв случай
длъжникът би се освободил от забавата си, поради кредиторовата забава, но вземането
би останало изискуемо и длъжникът не би се освободил от задължението за
изпълнение.
Според нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Наред с горното, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС предвижда, че Общото
събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата. Налага се извод, че
цитираните решения съдържат изричната воля на собствениците за определяне на
таксите в посочените размери.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Република България
след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички
собственици включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало
задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност,
като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова
извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито
на незаконосъобразните решения.
Според практиката на ВКС (Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. №
978/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 4176 от 20.09.2024г. по ч.гр.д.
№ 2689 от 2024г. по описа на II гр.о. на ВКС), незаконосъобразност и нищожност на
решение на общо събрание на етажна собственост (вкл. преюдициално по друг спор)
7
може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена
привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на
общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице
изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено
сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако
общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33
ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото
събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не
са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход
дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено
обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание,
пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради
противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на
решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС и то предявен в
дадения срок, но не и преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на
общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
В настоящото производство не следва да бъдат обсъждани доводите на
особения представител на ответника за нарушения на правилата на ЗУЕС при
определяне на различните разходи, тъй като същите биха могли да се наведат в
евентуално производство по чл. 40 от ЗУЕС, а както вече беше посочено по делото
няма данни решенията, взети на процесните общи събрания да са отменени по
надлежния ред.
Не се споделят и възраженията, че комплексът е от „затворен тип“. Съгласно §
1, т. 3 от ДР на ЗУЕС „жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като
отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени една или повече жилищни
сгради в режим на етажна собственост и други обекти и съоръжения за общо ползване
от собствениците, ползвателите и обитателите, при спазване на изисквания на
контролиран достъп за външни лица. Разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС предвижда, че
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в
жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка
на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.
Посочената норма е специална по отношение на останалите разпоредби, които се
отнасят до управлението на етажната собственост, тъй като касае управлението на
общи части на комплекси. Дори да се приеме, че сградата е от „затворен тип“ и е
следвало да бъдат сключени договори между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти, то не се ангажираха доказателства, че са сключени такива
договори с всички собственици, включително и с ответника. В случай, че такива
договори не са били сключени, ползването на общите части в комплекса следва да се
уредят по правилата на ЗУЕС.
8
По възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, съдът е указал на
ответника да докаже, че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни
годишно. Както е прието в Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр.д.№ 395 от 2022 г. на
ВКС на РБ, ГК, първо гражданско отделение, при направено по гражданско дело
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и
поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният
собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една
календарна година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се
основава това възражение, е за страната, която е направила възражението. Доказването
на това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се основава - че
етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една
календарна година. Видно от постъпила по делото справка от Главна дирекция
„Гранична полиция“ (л. 91 - л. 92), няма записи на данни за преминаване през
границата на Република България от ответника в периода от 01.01.2021г. до
31.12.2023г. Единствено с тази информация обаче няма как да установи, че в
процесните периоди апартаментът не е ползван. Ето защо съдът намира, че ответникът
не успя, в условията на пълно и главно доказване, да докаже възражението си по чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС. Тук е моментът да се отбележи, че от 29.09.2023г. е налице нова
редакция на нормата, според която не се заплащат разходите по ал. 1 или ал. 9, т. 1 за
деца, ненавършили 6-годишна възраст. Тук е моментът да се отбележи, че от
31.12.2023г. е в сила редакция на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, според която за самостоятелен
обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е
определен за един собственик, ползвател или обитател. Ето защо възражението по чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС е недоказано, а за 2023г. и неоснователно, поради настъпилите
изменения в закона.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът, като собственик на
апартамент в процесната етажна собственост дължи заплащане на претендираните
суми. В пълнота на изложеното следва да се посочи, че претендираните суми се
дължат на основание влезлите в сила решения на общото събрание на етажната
собственост, а не в зависимост от извършената дейност по поддръжка. Поради тази
причина възраженията на особения представител на ответника в тази насока са
неоснователни. Както вече беше посочено, задължението на ответника е било
определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС) - 31.08.2021г., 31.08.2022г. и 31.07.2023г. и не е било необходимо
отделното връчване на покана. Ето защо основателна е и претенцията на ищеца за
лихва за забава в размер на 2465.15 лева, дължима за периода от 01.10.2021г. до
14.08.2024г., 1607.40 лева - за периода от 01.10.2022г. до 14.08.2024г. и 1041.20 лева -
за периода от 01.10.2022г. до 14.08.2024г.
9
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 2154.79
лева, от които 362.91 лева - заплатена държавна такса, 15 лева - държавна такса за
вписване на възбрана, 576.88 лева - възнаграждение за особен представител и 1200
лева - адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.И.К., с Булстат 1762*****, с адрес: гр. Н., к.к.С.Б., в.с. С.С.*, с.*,
бл.*, ет.*, ап.**, да заплати на Етажна собственост на в.с. „Сан Сити 1“, с адрес: гр.
Н., к.к.С.Б. - запад, представлявана от Председателя на УС на етажната собственост
в.с.я., сумата в общ размер на 3205.44 лева , представляваща сбор от такси за
управление и поддръжка на общите части и фонд „Ремонт и обновяване“ на основание
решения на ОС на ЕС, проведени през 2021г., 2022г. и 2023г., както и еднократна такса
за фонд „Асансьор“ за 2022г. за обект с идентификатор 51500.507.***.*.**, от които
387.50 евро с левова равностойност 758 лева - такса за управление и поддръжка за
2021г., 94 евро с левова равностойност 183.85 лева - такса за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2021г., 387.50 евро с левова равностойност 758 лева - такса за
управление и поддръжка за 2022г., 94 евро с левова равностойност 183.85 лева - такса
за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022г., 224 лева - еднократна такса за фонд
„Асансьор“ за 2022г., 451.26 евро с левова равностойност 882.60 лева - такса за
управление и поддръжка за 2023г., 110 евро с левова равностойност 215.14 лева - такса
за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.08.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.И.К., с Булстат 1762*****, с адрес: гр. Н., к.к.С.Б., в.с. С.С.*, с.*,
бл.*, ет.*, ап.**, да заплати на Етажна собственост на в.с. „Сан Сити 1“, с адрес: гр.
Н., к.к.С.Б. - запад, представлявана от Председателя на УС на етажната собственост
в.с.я., сумата в размер на 2465.15 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 01.10.2021г. до 14.08.2024г., сумата в размер на 1607.40 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.10.2022г. до 14.08.2024г., както и сумата в размер
на 1041.20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2022г. до
14.08.2024г.
ОСЪЖДА А.И.К., с Булстат 1762*****, с адрес: гр. Н., к.к.С.Б., в.с. С.С.*, с.*,
бл.*, ет.*, ап.**, да заплати на Етажна собственост на в.с. „Сан Сити 1“, с адрес: гр.
Н., к.к.С.Б. - запад, представлявана от Председателя на УС на етажната собственост
в.с.я., сумата в общ в размер на 2154.79 лева , представляваща направените по
делото разноски, от които 362.91 лева - заплатена държавна такса, 15 лева - държавна
10
такса за вписване на възбрана, 576.88 лева - възнаграждение за особен представител и
1200 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11