Р
Е Ш Е
Н И Е
№170
Добрич, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 193/ 2020
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от М.В.С.,***, чрез адв. Н.С., ВАК,
срещу Решение № 5/ 11.03.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич,
с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане № **********/ 11.12.2020
г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.
Жалбоподателката изразява несъгласие с Решението и иска
то да бъде отменено, като бъде върната преписката за ново разглеждане на
административния орган и произнасяне по същество, при което ѝ бъде предоставена
пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от Кодекса за социално
осигуряване.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. С., ВАК, който поддържа жалбата.
Претендира съдебно – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява, представлява се от юрисконсулт А. Минчева, която излага становище, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а Решението на Директора на ТП на
НОИ Добрич – потвърдено. Претендира при отхвърляне на жалбата присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Страните нямат искания по доказателствата извън
представените с административната преписка.
Административен съд – Добрич, Първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Решение № 5/ 11.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич
(л. 8) е изпратено чрез писмо с обратна разписка, като, видно от известието за
доставяне (л. 9), е получено лично от жалбоподателката на 16.03.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за обжалване
на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на
получаването му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 23.03.2021
г., видно от отразеното върху печата, поставен в горния ѝ ляв ъгъл (л. 3)
Предвид изложеното, жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Процесното произнасяне е по повод Заявление вх. № з2113 -
24 - 1358/ 02.11.2020 г. на М.В.С. (л. 16 - 17) за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО. Към Заявлението е приложена трудова
книжка № 1482, удостоверение № 25/ 01.10.2020 г., издадено от ОДМВР – Добрич,
удостоверение обр. УП – 3 изх. № 28314/ 11.09.2019 г., издадено от СДВР и
други, конкретно посочени, документи за осигурителен стаж. Като доказателства са приети справки за
осигурителния стаж на лицето, актове за раждане на децата му, удостоверение за
настоящ адрес (л. 22), Заявление за прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на
държавното обществено осигуряване (л. 34).
С Разпореждане № **********/ 11.12.2020 г. на Ръководител
"ПО" (л. 40) на М.В.С. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 – 3, чл. 69 и чл. 69б КСО.
На 15.02.2021 г., с вх. № 1012 - 24 – 31, г-жа С. е подала
жалба срещу Разпореждането по административен ред (л. 41 - 42), идентична на
жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство. Тя настоява, че
правото на един вид пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва право и
на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че осигуреното лице
има право да избере какъв вид пенсия за осигурителен стаж и възраст желае да му
бъде отпусната, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана
компетентност, е длъжен да преценява правото на лицето на заявената пенсия, без
да има право да преценява налице ли са предпоставките за отпускане или не на
друг вид пенсия. Прави възражение, че неправилно административният орган
аргументира отказа си с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж (НПОС) и обвързва отпускането на този вид пенсия с липсата
на предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69 от КСО. Твърди, че
ограничителното тълкуване и прилагане на чл. 18, ал. 4 НПОС противоречи на
основен принцип на осигурителното законодателство, прокламиран в чл. 3, т. 3 от КСО за равнопоставеност на осигурените лица и недопустимо ограничава основно и
неотменимо конституционно защитено гражданско право, каквото е правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Допълва, че са отпускани пенсии след
2000 г. и до настоящия на възражението момент на всички лица, работили в
системата на МВР, като с Разпореждането за отказ била поставена в по –
неравностойно спрямо останалите лица положение (л. 37 – 39).
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал жалбата,
като е приел същата за неоснователна и е постановил Решение № 5/ 11.03.2021 г.,
с което я е отхвърлил. Ответникът е счел, че разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 и ал.
2 КСО е неприложима спрямо М.С., тъй като е налице ограничението на чл. 18,
ал. 4 от НПОС, съгласно който лицата, които не са придобили право на пенсия по
чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда
на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, т.е. лицата, които са придобили изискуемия стаж, но
не са достигнали необходимата възраст по чл. 69 КСО, не могат да се възползват
от облекчения режим на чл. 69б, ал. 1 КСО.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО,
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 5/ 11.03.2021
г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед на което е издадено
от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него Разпореждане
също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Спор относно
компетентността на органа няма.
Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическо и правно
основание за издаване на акта. В този смисъл решението е мотивирано, така както
изисква нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в рамките на
едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Относно съответствието с материалния закон и
административно-производствените правила, настоящият състав съобрази следното:
В Раздел І на Глава Шеста от Кодекса за социално осигуряване
е уредено отпускането на различните видове пенсии за осигурителен стаж и
възраст.
М.С. е подала Заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО.
По делото няма спор, че същата има 18 години и 1 месец
осигурителен стаж от І категория труд и 18 години и 23 дни осигурителен стаж от
ІІІ категория труд.
Към датата на подаване на Заявлението, 02.11.2020 г., жалбоподателката
има навършена възраст 53 години 2 месеца и 22 дни.
Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват
право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47
години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. С чл. 69б, ал. 1, т.
2 е разписано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Заявителката е родена на ***
г., с оглед на което към 31.12.2015 г. е била с навършени 48 години 04 месеца и
21 дни, а към 02.11.2020 г. - 53 години 2 месеца и 22 дни, т.е. възрастта ѝ
е отговаряла ведно с увеличението по 4 месеца на година след 31.12.2015 г. на
изискването на чл. 69б, ал. 1, т. 2 във връзка с т. 1 от КСО. Условието за
стажа също е било изпълнено, като се има предвид, че към 02.11.2020 г. е имала 18
години и 01 месец стаж от първа категория, то към 31.12.2015 г. е имала над 10
години стаж първа категория. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж
на г-жа С., превърнат към ІІІ категория, е 48 години 02 месеца и 23 дни, поради
което е изпълнено и условието за общ сбор от 94, образуван от възраст и
осигурителен стаж към датата на подаване на Заявлението. Въпреки че всички тези
условия са били налице, административният орган е приел, че не може да бъде
отпусната пенсия на лицето, тъй като не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2
от КСО, а чл. 69б, ал. 1 КСО е неприложим с оглед нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС. Тези изводи на административния орган
противоречат на материалния закон:
Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност. Получавайки Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, с приложени към него доказателства за осигурителен стаж, е
длъжен да извърши проверка налице ли са условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и по кой член от Кодекса. С преходната разпоредба
на § 49 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално
осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), е предвидено, че от 15.08.2015 г. лицата
по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба,
съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. За тази категория
служители е предвидена възможност за пенсиониране при условията на чл. 69, ал.
2 КСО, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на
вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл.
11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната
власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен
стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по
посочените закони.
Правният спор е относно правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лице, което е изпълнявало длъжност по чл. 69, ал. 2 от КСО и
е придобило изисквания за пенсиониране осигурителен стаж (няма спор по това),
но не е навършило възрастта по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО. При липса на
предпоставки по чл. 69, ал. 2 КСО административният орган е следвало да извърши
преценка за наличие на такива по останалите хипотези от Раздел І на Глава
Шеста. В случая той е извършил такава проверка, но тя се явява формална и
необоснована, като в Решението липсват изложени мотиви по наведените във
Възражението, подадено по административен ред, доводи.
Няма спор, че за лицето не са налице условията на чл. 68 КСО.
С оглед на това остава необходимостта от проверка за
наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО. Като се има предвид положеният
труд първа категория, то в случая относима е разпоредбата на чл. 69б, ал. 1, т.
1 КСО. Единственият мотив за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО на административния орган е разпоредбата
на чл. 18, ал. 4 НПОС. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС гласи, че лицата,
които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ
осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. По
разбирането на настоящия състав разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата не е
пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО при наличие на навършена
възраст. Обратното би означавало, че нормотворецът е предвидил неравноправно
третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл.
3, т. 3 КСО, държавното обществено осигуряване да се осъществява въз основа на
принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на
осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица. В случая няма
спор, че жалбоподателката отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.
69б, ал. 1, т. 1 КСО, поради което неправилно е било потвърдено Разпореждането,
с което е отказано отпускане на същата пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на тази хипотеза. Тълкуването и прилагането на разпоредбата на
чл. 18, ал. 4 НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за
правата по чл. 69 и чл. 69б КСО, което в случая не е необходимо, тъй като
разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО са норми от закон с равнозначно правно
действие и то не може да бъде ограничавано от подзаконова разпоредба. Ако в
приложението на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган стигне до заключение,
че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите от по - висок
ранг съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 АПК.
По така
изложените съображения съдът намира, че жалбата на М.С. срещу Решение № 5/ 11.03.2021
год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ
против Разпореждане № **********/ 11.12.2020 г. на Ръководител “Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ Добрич, е основателна, поради което следва да бъдат
отменени Решението и потвърденото с него Разпореждане, с което е постановен
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.(В този
смисъл: Р № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 9879/2020 г., VI отд. на ВАС;
Р № 2259 ОТ 18.02.2021 Г. по адм. д. № 10189/2020 г., VІ отд. на ВАС)
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде
върната на административния орган за издаване на нов административен акт при
съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение относно тълкуването и
прилагането на закона.
Основателна при този изход на спора е претенцията на
жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски. Такива
са доказани в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във
връзка с чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.С.,*** Решение № 5/ 11.03.2021 г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, както и потвърденото с него
Разпореждане № **********/ 11.12.2020 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ Добрич.
ВРЪЩА преписката на Ръководител "Пенсионно
осигуряване" при Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - Добрич за издаване на административен акт по подаденото от М.В.С.,***
Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № з2113 -
24 - 1358/ 02.11.2020 г. на ТП на НОИ - Добрич при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на М.В.С.,***, ЕГН ********** сума размер на 400.00 лв. (четиристотин
лева), представляваща разноски, направени във връзка с делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението и от изпращането на
страните на препис от решението, че е изготвено.
СЪДИЯ: