№ 113
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Рени Ковачка
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000836 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* срещу решение № 260 304/ 29.04.2022 г. по т.д. № 1185/2020 г. на
Софийски градски съд, ТО, 19 състав, в частта, в която въззивникът е осъден
да заплати на Производствено - потребителна обслужваща кооперация
„Напредък Студена“ ЕИК ********* сумата от 33 685 лв. застрахователно
обезщетение за настъпили застрахователни събития на 03.07.2017 г. и на
25.07.2017 г. по застрахователен договор обективиран в застрахователна
полица № 6101170441000006/24.04.017 г., както и сумата от 9 637, 65 лв. –
закона лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2017 г. до датата
на предявяване на иска – 26.06.2020 г.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и необосновано.
Твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка относно настъпилото застрахователно събитие и размера на
вредата.
Излага становище, че според представените по делото доказателства за
1
извършени огледи на мястото на събитието, към момента на настъпването му,
застрахованата култура – царевица е била във фаза на развитие млечна
зрялост и увреждането на листната маса не е довело до количествено
намаляване на добива, тъй като не се е отразило на качественото и
количествено развитие на кочаните.
Поддържа, че приетата по делото съдебна агротехническа експертиза не
установявала по категоричен начин настъпването на покрито по полицата
събитие, нито размера на вредата.
Навежда доводи, че от експертизата не ставало ясно, как вещото лице е
установило намаляване на добива на зърно. В случая се касаело за 30 %
листна непригодност – увреждане на листната маса, което не водело до 100 %
намаляване на добива. Заявява, че според научната литература, отнасяща се
до този вид земеделска култура, във фазата на развитие „млечна зрялост“,
зърното не било достигнало форма и размери, поради което, при 30 % листна
непригодност, се наблюдавало около 3-4 % намаляване на добива. Затова
счита, че установеното по делото увреждане на листната маса не е повлияло
нито качествено, нито количествено на реколтата и е под изискуемия,
съгласно т. 10.6 от ОУ минимум от 5 %, за да подлежащи на обезщетяване.
Въззиваемата страна Производствено - потребителна обслужваща
кооперация „Напредък Студена“ оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено.
Твърди, че вещото лице изрично е посочило, че при увреждане на
листната маса, същата не се възстановява до края на вегетацията, а
разкъсаните листа впоследствие изсъхват, което от друга страна нарушавало
целия физиологичен процес на развитие на растението и водело до
намаляване както на количеството, така и на качеството на добива. Сочи, че
според вещото лице, щетата след второто събитие е по – голяма от
претендираната и заведена, съгласно акта за оценка на щети от 12.07.2017 г.,
но паради липсата на снимков материал при втория оглед, както и поради
липсата на посочен процент щета, не е могло да даде оценка на
действителните щети.
Поддържа, че описаните от вещото лице щети по приложения снимков
материал направен на 12.07.2017 г. се потвърждавали от разпитаните по
делото свидетели, които дали сведения, че градушките са били с
2
опустошителна сила и са нанесли много щети по земеделските култури,
особено по царевицата.
Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от
обжалването и като процесуално допустима, следва да се разгледа по
същество.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. За да уважи
предявените искове, първоинстанционният съд е изложил съображения за
установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към
които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.
При проверка правилността на решението, съдът следи служебно само за
нарушение на императивни законови разпоредби, каквито нарушения в
случая не са налице. В останалата част на решението, съдът е обвързан от
наведените с жалбата възражения.
В приетата по делото съдебно – агротехническа експертиза, вещото
лице Д. Н. отчетливо е посочил, че фазата през която е настъпило
застрахователното събитие - млечна зрялост, представлява качествен, а не
само количествен етап в развитието на растението. Това е процес на
наедряване на зърното и едновременно с това на оформяне, чрез преминаване
през различни качествени изменения. За да се извърши цялостно този процес,
вещото лице счита, че са необходими големи количества хранителни
вещества за формиране на зърното и неговото развитие. Затова и всяко
разкъсване на листата водело до намаляване на процеса на фотосинтезиране, а
от там и на възможността да се изхранва растението и до намаляване на
добива. Експертизата, взема предвид, че процеса на вегетация продължава до
техническа зрялост или поне още два месеца след процесното
застрахователно събитие, поради което счита, че тези разкъсани листа ще
започнат да изсъхват отначало по краищата, а след това и по – дълбоко и ще
доведат до липсата на листна петура, която чрез процеса фотосинтеза създава
хранителните вещества до кочаните и зърната. В този случай, зърната щели да
останат дребни и нямало да отговарят на изискванията за качество, поради
което, вещото лице е категорично, че щетата не е само от страна на
количеството добито зърно, а и в неговото качество. Всяка интервенция върху
3
растението и нарушаване целостта на органите му, особено върху кореновата
система, листата и стеблата, намалявала добива на зърно. В конкретния
случай, увредените в тази фаза растения не можели да се възстановят до
такава степен, че да могат да се получат оптимални добиви от царевицата,
отговарящи на възможностите на земята, сорта и технологията на отглеждане.
Заключението е безпристрастно, компетентно и обосновано. Не е
оспорено от страните и съдът преценява, че дадената с него информация за
факти, изискваща специални знания, следва да бъде кредитирана. Ето защо,
въз основа на експертизата, съдът намира за неправилно, поддържано от
въззивника разбиране, че във фазата на млечна зрялост в която се е намирала
царевицата, увреждането на листната маса не се е отразило на качественото и
количественото развитие, респективно не е довело до повече от пет
процентно намаляване на добива, а то там и до подлежаща на обезщетяване
щета.
Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на съставените от
ответника актове за оценка на щетите. Съобразно т.8.6.1 от общите условия
на застраховка на земеделски култури, процентът щета се определя по метода
на преброяване и пресмятане на изцяло или частично увредени и напълно
запазени растения. Те се вземат от пробни парцели с еднакви размери, на
равен интервал и разстояние, така разположени, че да дават точна представа
за размер на щетата. В т. 8.6.2 е казано, че при неравномерно увреждане,
застрахователните площи се разделят на участъци в зависимост от степента
на щетата. Когато щетите са нанесени на петна, ивици и други, разделянето се
извършва, чрез измерване.
Не е спорно по делото, че в съставения за второто застрахователно
събитие, акт за оценка на щетите от 02.08.2017 г. не е определен размера на
същите. Посочено е само, че те са в трета степен. В този формат, несъответен
на правилата, акта, води до невъзможност да се създаде реална представа за
щетите. Според вещото лице, преди да се изготви акта за оценка на щетите е
следвало, да се набележат малки участъци типични за събитието и в тях да се
извърши реално преброяване на растенията по степен на увреждане, което да
се отрази в протокол, съгласно т. 8.6. от ОУ, подписан от двете страни.
Обстоятелството, че оценката е трябвало да се извърши с помощта на броене,
било посочено и в протокола за облитане с дрон. Още, вещото лице обяснява,
4
че не е бил извършен и оглед, както и вземане на проби от вече оформени
зърна преди жътвата, с които също е имало възможност да се доказва размера
на щетата, като се измери абсолютното тегло на 1000 зърна и се съпостави по
калибър с тези на мострите от сорта. Като се има предвид и характера на
събитието, силна градушка, придружена с проливен дъжд и силен вятър,
вещото лице намира, че е било задължително, растенията да бъдат преброени
по определени участъци, според степента на тяхното увреждане. Затова, след
като липсват протоколи за преброяване, експертът не е в състояние да даде
категоричен отговор на въпроса, относно степента на увреждане на
растенията след второто застрахователно събитие, но според описанието на
последното, обобщава, че щетите не може да бъдат по – незначителни,
отколкото при първото.
В допълнение, при поддържани доводи, че увредените култури ще се
възстановят и първоначалната щета ще бъде намалена, то по смисъла на т. 8.7.
от ОУ, застрахователят е бил длъжен да извърши две оценки: веднага след
събитието и окончателна – непосредствено, преди прибирането на реколтата,
но това също не е сторено. Нещо повече, според т. 8.1.2 от ОУ, ако
застрахованият не е съгласен с оценката /така, както е и по делото/, то следва
да се направи втора оценка, при която застрахованият може да ползва вещо
лице за своя сметка и ако има различие и не се стигне до споразумение, двете
страни посочват трето вещо лице. Неговото заключение е окончателно. Тази
процедура обаче не е спазена от застрахователя, въпреки ясно отправеното от
застрахования с жалбата от 11.08.2017 г., несъгласие с оценката.
От изложено става ясно, че невъзможността да се определи с точност
размера на нанесените щети е следствие единствено на празнота в данните
при констатиране на застрахователното събитие. Вината за това е изцяло в
тежест на застрахователя и е резултат от липсата на грижа за собствените му
дела. Застрахователят не е приложил всички процедури по правилата,
въведени от самия него именно с цел, да се обезпечи определянето на
обективна оценка на увредени при настъпване на застрахователно събитие,
култури. „Nemo ex suo delicto meliorem suam condicionem facere potest“ /никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/ е
юридическа максима, която е известна още от древното римско право и се
изразява най – схематично в това, че не може да се очаква да се ползват само
права и правни възможност, а да се отбягват задължения, отговорности или
5
правни последствия. Ето защо, при установеното неизпълнение на
регламентирани в общите условия, задължения, застрахователят следва да
понесе отговорност за собственото си неправомерно поведение. Затова, като е
определил размера на дължимото обезщетение, само въз основа на процента
щета посочен в първия протокол от 12.07.2017 г., първоинстанционният съд
не е постановил необосновано решение, поради което и поддържаното
възражение за необоснованост е неоснователно.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, въззивника следва да заплати на въззиваемата
страна разноски за въззивното производство в размер на 3 600 лв., за
адвокатския хонорар.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 304/ 29.04.2022 г. по т.д. №
1185/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, 19 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК ********* да
заплати на Производствено - потребителна обслужваща кооперация
„Напредък Студена“ ЕИК ********* сумата в размер на 3600 лв. разноски
пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7