№ 93
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500067 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба вх. № 267 099 от
26.02.2021 г. / по описа на ОС – Пловдив / от „ И.И. „ ЕООД, ЕИК *********
срещу Определение № 260 150/21.01.2021 г., пост. по гр.д. № 2867/2019 г. на
ОС – Пловдив, с което депозираната от дружеството молба вх. №
271 975/07.12.2020 г. с правно основание чл. 248 от ГПК е оставена без
разглеждане по отношение искането съдът да измени постановеното по
първоинстанционното дело Решение № 260 254/20.10.2020 г. в частта за
разноските като присъди на молителя разноски в пълен размер и да не
присъжда разноски на ищеца - поради това че исковете е следвало да бъдат
изцяло отхвърлени като неоснователни; и без уважение по отношение
искането да му бъдат присъдени разноски и за адвокатско възнаграждение.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното
определение, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл.
248 от ГПК.
Ответникът по частната жалба В. СТ. Г., ЕГН – ********** не е
депозирал отговор по същата.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ,
изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.
С Решение № 260 254/20.10.2020 г. окръжният съд е уважил
предявеният от В. СТ. Г. срещу „ И.И. „ ЕООД осъдителен иск за сумата
130 506, 85 евро, съставляваща невърнат заем по сключен между страните
договор за заем от 22.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.12.2019 г. / предявяването на иска / до окончателното
1
изплащане и е отхвърлил иска на Г. срещу дружеството за осъждането на
последното да му заплати неустойка за забава по чл. 12 от същия договор за
заем, която неустойка в размер на сумата 8 603, 08 евро за периода 10.12.2016
г. – 10.12.2019 г.. Разноските на страните са присъдени съобразно този
инстанционен резултат, като при определянето им договореното от молителя
възнаграждение за един адвокат не е взето предвид – поради липса на
доказателства да е заплатено от него.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника „ И.И. „
ЕООД, която е била върната поради неотстраняване на нередовност –
невнасяне на ДТ, с Разпореждане № 261 710/22.02.2021 г., това разпореждане
е било обжалвано с частна жалба, която също е върната поради невнасяне на
ДТ с Разпореждане № 267 141/06.12.2021 г., същото е надлежно връчено на
жалбоподателя на 07.01.2022 г. и не е обжалвано. Така постановеното по
първоинстанционното дело Решение № 260 254/20.10.2020 г. е влязло в сила
на 15.01.2022 г..
С молба вх. № 271 975/07.12.2020 г. „ И.И. „ ЕООД / л. 332 от
първоинстанционното дело/ е поискало съдът да измени решението си в
частта за разноските, като присъди такива и за заплатено възнаграждение за
един адвокат. Освен това е поискало да му се присъдят направените от него
разноски в пълен размер - а не само съобразно отхвърлителния диспозитив,
тъй като исковете следвало да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
С Определение № 260 150/21.01.2021 г. – предмет на настоящата
въззивна проверка съдът е приел че адвокатско възнаграждение е договорено /
ДДПЗ на л. 127 от първоинстанционното дело/, но в договора не е посочено
дали то е платимо в брой или по банков път и до приключване на делото не са
представени доказателства да е платено по някой от тези два възможни
начина – поради което молбата в тази й част е неоснователна. Досежно
искането за присъждане на разноски на молителя – ответник в пълния им
размер, съответно неприсъждане на разноски на ищеца поради
неоснователност на исковете е прието че съдът – на всяка инстанция, е
длъжен да присъди разноски съобразно постановения от него инстанционен
резултат по спора.
Данните по делото потвърждават установения от окръжния съд факт че
молителят е договорил адвокатско възнаграждение, но в договора за правна
защита не е посочен начин за плащането му, нито са представени
доказателства за плащане – в брой или по банков път.
В частната жалба се настоява че тъй като предявените искове са
неоснователни окръжният съд следвало да ги отхвърли изцяло и съответно да
не присъжда разноски на ищеца, а на ответника да присъди направените
такива в пълен размер, включително и заплатеното от него възнаграждение за
един адвокат.
С оглед изложеното по горе частната жалба се явява неоснователна.
2
Обжалваното определение е правилно по изложените в него мотиви, поради
което се потвърждава.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 260 150/21.01.2021 г., пост. по гр.д. №
2867/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3