Определение по дело №909/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 386
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Ели Асенова Каменова
Дело: 20205220200909
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Година 2020                                                             ГРАД  ПАЗАРДЖИК

РАЙОНЕН СЪД                             ХХІІ-ри  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ       

НА  ТРЕТИ АВГУСТ                                                ГОДИНА 2020     

В публично съдебно заседание в състав:

                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА

                          СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1. М.Г.

                                                            2. В.Н.

Секретар: РОСИЦА КАРАДЖОВА

Прокурор: ТИХОМИР ГЕРГОВ

Сложи за разглеждане  докладваното от съдия КАМЕНОВА

НОХД    № 909 по описа за 2020  година

На именното повикване в 16.15  часа се явиха:

 

           Подсъдимият С.А.С., доведен от органите на ОЗ „Охрана“ се явява лично.

Явява се адв. И.Г. защитник на подсъдимия.

Пострадалият  А.А.Н.  - нередовно призован не се явява. За същият е върнат отрязък от призовака видно от която лицето не е намерено на адреса и по данни на майка му е извън рамките на гр. Пловдив за неопределено време.       

          Пострадалият К.Д.Т. – нередовно призован не е върнат отрязък от призовката, не се явява. При предходно насрочване на делото същият е бил редовно уведомен за съдебното заседание и е получил съобщението по чл. 247 от НПК.

          За РП-Пазарджик се явява прокурор   Тихомир Гергов.       

ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.:  - Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ С.: - Да се даде ход на делото.

          СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото. Пострадалият А.А.Н. е многократно търсен на посочения от него адрес но не е намерен за да бъде призован, тъй като по данни на неговата майка същият отсъства от адреса за продължително време. Разпоредбата на чл. 247В, ал. 3 от НПК предвижда, че РЗ не се отлага ако пострадалия не е  намерен от посочения от него адрес за призоваване в страната.

Пострадалият К.Д.Т. е редовно уведомен за предходното РЗ като е получил и съобщение за въпросите по чл. 247 от НПК.

Поради изложеното съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема самоличността на подсъдимия, както следва: 

С.А.С. - роден на ***г***, българин, български гражданин, начално образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН:**********.

ПОДСЪДИМИЯТ С.А.С.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни. Не възразявам днес да се гледа делото.

СЪДЪТ докладва постъпила молба от подсъдимия депозирана на 10.07.2020 г., с която моли делото да се гледа по реда на глава 27-ма от НПК и моли да се допусне предварително изслушване по чл. 370, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК и заявява, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА, като е съгласен да не се събират други доказателства извън вече събраните.

На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл. 371 и  чл.380 и сл НПК.

ПОДС. С.: Разбрах правата си. Искам делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.    

Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

 

С оглед изявлението на страните съдът

                              О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК  и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания, бележки и възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Налице е процесуална възможност за приключване на делото по реда на глава 27-ма от НПК.

АДВ. Г.: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Налице са основанията за  разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от НПК.  

ПОДС. С.: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Поддържам казаното от адвоката ми. Желая да се разгледа делото по съкратеното съдебно следствие.

 

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.

 

Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становището на страните по въпросите, предмет на разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Що се отнася до въпроса дали на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия и на техните наследници, съдът е на мнение, че такива са допуснати. Внесеният в съда обвинителен акт срещу подсъдимия е за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и за престъпление  по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

На първо място съдът намира, че съдържанието на внесения обвинителен акт на отговаря не изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като е непълно, съкратено и схематично изложено. Трайно установено в съдебната практика е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да изчерпи твърденията си за конкретни факти от обективната действителност, ясно индивидуализирани по време, място и начин на извършване, и по-конкретно кой факт под кой правен признак от състава на престъплението се подвежда, като съставът на престъплението е единство от всички признаци както от обективна, така и от субективна страна, в съвкупност очертаващи съответната престъпна дейност.

Едно от обвиненията на подсъдимия, както се посочи по-горе, е за престъпление с правна квалификация по чл. 216, ал. 1 НК, състоящо се според изложеното в диспозитива на обвинителния акт в противозаконно повреждане на чужди движими вещи1 брой клавиатура на стойност 170 лв., 1 брой платка на врата на стойност 120 лв., 1 брой улей за чаши на стойност 30 лв., 1 брой механизъм с човките за изтичане на напитки на стойност 140 лв. и 1 брой дисплей на касовия апарат на стойност 75 лв на кафе - автомат „Зануси“ на обща стойност 535 лв. В обстоятелствената част на обвинителния акт при описание на изпълнителното деяние е посочено само, че с действията си подсъдимият е повредил различни части на кафе-машината, като липсва конкретно изброяване и посочване на тези части. Във връзка с вида на частите е цитирано заключение по изготвена на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, като по този начин изложението на обстоятелства, свързани с основни елементи на изпълнителното деяние, което прокурорът дължи да опише при изготвянето на ОА, е сведено единствено до посочване и описване на доказателствени средства. Също така не са изложени обстоятелства, които да сочат дали повредените части са направили негодно частично или изцяло ползването на кафе-автомата. Както се посочи по-горе - цитирано е заключение на вещо лице по оценъчна експертиза, която сочи стойността на всяка отделна част, но е неясно според съда от изложеното в описателната част на обвинителния акт какво включва тази стойност като повреда по съответната част - дали това не е сума, която включва и труд по възстановяването на тези части или е сума, отразяваща единствено себестойността на частта. Съдът намира, че по отношение на инкриминираната стойност следва ясно да се посочи в обстоятелствената част дали същата обхваща единствено повредената част или включва евентуално и сума за възстановяването й.

Както се посочи по-горе, в обстоятелствената част следва да се изчерпят твърдения, описващи състава на извършено престъпление, т.е. не само извършването му от обективна, но и от субективна страна. В наказателния процес субективната страна също подлежи на доказване, а доказателствената тежест лежи отново върху държавното обвинение. Поради това не може да се приеме, че след като от обективна страна се описва престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, то фактите, обосноваващи съставомерността и от субективна страна са ясни, предполагат се и няма нужда да бъдат конкретно посочени.

В процесния случай в обвинителния акт изобщо липсва описанието на субективната съставомерност на деянието. Не е посочено при каква форма на вината от страна на подсъдимия прокурорът твърди да е извършено престъплението по чл. 216 от НК, поради което за подсъдимия е налице обективна невъзможност да се защитава срещу факти, които не са му известни и надлежно предявени.

Посочените по-горе празноти в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт са налице и при описанието на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. При описание на изпълнителното деяние отново липсва конкретизиране на движимите вещи, които се твърди да са отнети, като е посочено единствено, че подсъдимият взел различни инструменти и кабели, като отново индивидуализацията на същите е направена единствено посредством позоваването на изготвеното на досъдебната фаза заключение по съдебно-оценъчна експертиза. Неконкретизирането на инкриминираните вещи в обстоятелствената част не дава възможност и да се разбере дали се касае за същите инструменти, които се твърди да са занесени в процесния имот от пострадалия К.Т., доколкото е описано единствено, че свид. Т. започнал да извършва ремонт и по този повод занесъл там различни инструменти, без да е посочено какви конкретно. Неяснота съществува и по отношение на конкретното местонахождение на отнетите вещи. Посочено е, че свид. Т. оставил инструментите в стая с гараж. След това е посочено, че подсъдимият чрез нанасяне на удари разбил две врати и стигнал до инструментите, но нито става ясно какви са тези врати, които е разбил, респ. към какви помещения водят, нито къде точно са се намирали инструментите – в стая, в гараж или в някакво друго помещение.

И по отношение на това престъпление изцяло липсва описание на субективната страна на деянието – не е посочена формата на вина, не е посочено изрично дали подсъдимият е действал със специалната присвоителна цел, която законът изисква да е налице, за да е осъществено престъплението „кражба“.

Отделно от това, след схематичното описание на фактическата обстановка по отношение и на двете деяния, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия, прокурорът е направил абсолютно бланкетен правен извод, че престъпленията са осъществени от обективна и субективна страна от подсъдимия, като е посочил единствено правната им квалификация без да посочи словесно кой факт под кой правен признак от състава на съответното престъплението се подвежда.

Предвид всичко изложено дотук съдът приема, че изготвения по този начин ОА не отговаря на изискванията на НПК, съгласно който в същия следва да бъдат подробно описани времето, мястото и начинът на извършване на престъплението и то по начин, който да не налага предположения, досежно предметните рамки на обвинението, както за обвиняемия, така и за съда. Посочените по-горе пропуски и непълноти опорочават обвинителния акт, тъй като водят до нарушаване правото на подсъдимия да разбере в какво точно са обвинява и срещу какви факти следва да се защитава, което пряко рефлектира върху правото им на защита. Тези процесуални нарушения могат да бъдат отстранени само на досъдебната фаза, тъй като не е в правомощията на съда да допълва факти и обстоятелства в обвинителен акт.

Съдът намира, че взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение "Задържане под стража" следва да бъде потвърдена, тъй като същата съответства на целите, посочени в чл. 57 от НПК и не са налице основания за нейното изменяне или отменяне.

Преценката, че са допуснати съществени отстраними в хода на досъдебното производство процесуални нарушения, налага прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на РП – Пазарджик без съдът да дължи своето произнасяне по останалите въпроси, подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание,  в това число и по направеното искане за реда, по който следва да продължи производство.

С оглед на изложеното и на осн.  чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. с  чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 909/20 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване правата на подсъдимия, подробно описани в мотивната част на настоящото определение и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пазарджик за отстравянане на същите.

 ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия С.А.С. мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".

 Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ОС – Пазарджик.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                       

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

 

                                                                             2.

           

          Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 16.40 часа.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                          СЕКРЕТАР: