МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 2411 / 2009 г. по описа на ВРС, XIII състав, постановена на 14.04.2010 г.
Подсъдимият Й.В.В. е 1***,български гражданин ,осъждан ,неженен, с основно
образование, ЕГН ********** е предаден
на съд с обвинение по:
чл.195 ал.1 т.4, пр.2 във вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК за
това, че на 04.01.2003г. в гр. Варна като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, чрез използване на техническо средство -ключ
отнел чужда движима вещ - телевизор марка „Беко"
-21 инча
на стойност 399.00 лв. от владението на собственика Т.Р.Д. без негово съгласие
с намерение противозаконно да го присвои.
Представителят на ВРП в
хода по същество поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение по чл.195 ал.1
т.4, пр.2 във вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК. Счита, че
извършеното от същия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното признание по чл.
370, т. 2 от НПК. Моли съда да наложи на подс. В. наказание
обществено порицание, като съобрази приложението на чл. 55 от НК.
Подсъдимият И.
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с протоколно
определение от 14.04.2010 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието на подс. В., доколкото последното
кореспондира със събрания доказателствен материал в досъдебната
фаза.
Защитникът на подсъдимия В., адв. Д. в ход по същество, предлага на съда да
бъдат отчетени смекчаващите вината обстоятелства, обстоятелството, че към
момента на извършването на престъплението подсъдимия В. е бил непълнолетен,
както и прилагането на разпоредбите на чл. 63 и чл.55 от НК, като моли да бъде
наложено наказание обществено порицание.
Гражданският ищец, чрез
процесуалният си представител адв.Павлов моли предявения и допуснат за
разглеждане граждански иск да бъде уважен изцяло.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 03.01.2003г. около 19,00
часа, подс.В. и св.Р. отишли в апартамент находящ се
в гр. *. Жилището било обитавано от братовчеда на Р. св. Т.Д.. Последният живеел
на семейни начала в апартамента заедно с приятелката си- Е.Г.. Д. бил
собственик на телевизор марка „Беко" с 25 инчов
диагонал, който държал в хола на жилището. След като четиримата се видели за
кратко време от около 10 минути на горепосочената дата, св.Т. и приятелката му
излезли като свидетелят оставил ключа от входната врата на свидетелката Р.. На
следващия ден - 04.01.2003г. св.Т. и приятелката му отишли на работа,
а свидетелката Р. при родителите си като оставила ключа даден и от Т. на подс. В.. Последният оставайки сам, решил да вземе каквото
може ценно от дома на св.Т., върнал се в последния и с помощта на ключ, който
бил останал в подс.В. отключил последното жилище,
влязъл и взел със себе си - телевизор марка „Беко".
След това излязъл с телевизора на улицата спрял, случайно минаващо такси и го
занесъл в неустановена заложна къща където и го продал за 200 лв.
От заключението
по назначената по делото Съдебно оценителна експертиза прието от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че пазарната стойност на инкриминираната
вещ е 399,00 лв..
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на направеното
самопризнание на подс. В. по чл. 371, т. 2 от НПК,
което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната
фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите Д. и Р., свидетелство
за съдимост на подсъдимия, както и от заключението на вещото лице по приетата
съдебна експертиза.
Останалите
събрани по ДП № 17 / 2003 г.
по описа на ІІІ РУ на ОД на МВР гр. Варна доказателства и доказателствени
средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и са относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По отношение на обвинението за престъпления по чл.
195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК:
Съдът е
постановил осъдителна присъда по отношение на подс. В. по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Съдът намира за безспорно
установено, че подсъдимият, като е отнел чужди движими вещи – телевизор марка „Беко” от владението на Т.Д. без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, е осъществил състава на престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК. Безспорно по делото е, че подсъдимият е прекъснал владението върху
посочената вещи, установявайки трайна фактическа власт върху тях с в възможност
за разпореждане и се е разпоредил с последната.
В хода на
съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи квалифициращите
елементи на деянието извършено от подсъдимия, поради което и деятелността му бе
квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Безспорен е факта, че за
реализиране на престъпните си намерения, подсъдимият е използвал техническо
средство – ключ и неустановено такова за улесняване преодоляването на
ограничения достъп до помещението.
От заключението по
назначената по делото Съдебно оценителна експертиза прието от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че пазарната стойност на
инкриминираната вещ е 399,00 лв..
Съдът намира за безспорно
установено авторството на деянието на подсъдимия по така възведеното му
обвинение. Тези изводи се основават на показанията на свидетелите и протоколи за
разпознаване, както и от направеното самопризнание на подс.В..
Обектът на престъплението е
собствеността на гражданите. Като причини за извършване на престъплението
следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на нормите,
гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и стремежът му
за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.
От
субективна страна деянията са извършено с предварително сформиран пряко насочен
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянията, т.е. желаел е тяхното извършване, като и е предвиждали
настъпването на съставомерните последици и са искали
тяхното настъпване.
Относно размера на наказанието:
При
индивидуализацията и наказанието по отношение на подс.
В. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него
самопризнания и дадените подробни обяснения в хода на досъдебното производство,
съдействащи за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и
критичност към извършеното, както и размера на причинените вреди. Следва да се
посочи и обстоятелството, че към датата на извършване на деянието подсъдимият е
бил непълнолетни, което с психическото и физическото му развитие, правилно и логично възприятие на
действията и последиците от тях, следва да се заключи, че извършването на
престъплението се дължи на увлечение – неадекватност при удовлетворяване на
дадена потребност /с оглед предметите на престъплението/, както и недооценяване
на общественоопасния характер на деянието, което е
видно от самите им обяснения. Съдът наложи на подс. В.
наказание „обществено порицание” с оглед обстоятелството, че към момента на
извършването на престъплението същият е бил непълнолетен, като отчете и
обстоятелството, че от последният момент до постановяването на присъдата е
изминал значителен
период от време.
По отношение предявения граждански иск:
Настоящият състав е приел,
че разглеждането на гражданския иск е
допустимо в наказателния процес,
доколкото правното му основание се явява деянието предмет на обвинението.
Признаването на подсъдимия за виновен по
възведеното му обвинение,
обуславя извод, че предявения иск е доказан по своето основание. Доказан в
случая се явява и размера на иска с оглед приетия размер на предмета на
престъплението 399.00 лв. В този смисъл съдът счете, че иска е основателен в
размер на предявения и осъди подс. В. да заплати на Т.Д.
посочената сума, представляваща причинени от деянието имуществени вреди.
Компенсаторни лихви от датата на увреждането бяха присъдени, с оглед акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
датата на извършване на деянието – 04.01.2003 г. до окончателното изплащане на
сумата. В този смисъл настоящият състав намира за основателно и направеното
искане на защита на граждански ищец Д. подс.В. за
заплати направените по делото разноски в размер на 200.00 лв. представляващи
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от граждански иск, доколкото
по делото са представени доказателства за заплащането на последната сума.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 15,00 лева полза на Държавата, както и ДТ съобразно
уважения граждански иск в размер на 50.00 лева.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :