О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
28.05. 2018
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 349 2018
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Б.И.Д., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, срещу К.А.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че считано от 18.09.2007г. упражнява фактическа власт върху следните, находящи се в гр. Сапарева баня недвижими имоти:
1. Поземлен имот с планоснимачен номер № 2680, за който е отреден парцел IX, попадащ в кв. 126 по регулационния план на гр. Сапарева баня, с площ от 1123 кв. м., който имот е с идентификатор № 65365.601.107 по КККР на гр. Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и
2. Поземлен имот с планоснимачен номер № 2839, за който с отреден парцел X, попадащ в кв. 126 по регулационния план на гр. Сапарева баня, с площ от 1172 кв. м., който имот е с идентификатор № 65365.601.109, по КККР на град Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18- 15/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поради което ги е придобил по давност.
В исковата молба се твърди, а и на съда е служебно известно, че между същите страни е налице влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 2003/2008г., по описа на РС-Дупница, с което е уважен ревандикационния иск на ответника по настоящото дело К.А.Х., предявен срещу ищеца по настоящото дело Б.И.Д. за 1/3 идеална част от гореописаните недвижими имоти. С настоящия иск ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че той (ищецът) е собственик на същата 1/3 идеална част, която е била предмет на гр.д.№ 2003/2008г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. Евгени Йорданов, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждани казус е налице хипотезата на чл. 299, вр. с чл. 297 ГПК, а именно забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със силата на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван. Силата на пресъдено нещо по смисъла на тази разпоредба е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно и е налице в случаите, когато има пълна идентичност в обективните, субективните и времевите предели на спорното правоотношение. Само при наличието на нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от сила на пресъдено нещо ищецът би могъл да води нов иск.
Постановеното съдебно решение по гр.д.№ 2003/2008г. на РС-Дупница се ползва със сила на пресъдено нещо, чиито обективни предели се определят от предмета на делото, в конкретния случай претендираното право на собственост върху 1/3 идеална част от конкретните недвижими имоти. Със сила на пресъдено нещо е признато, че собственик на процесната 1/3 ид.ч. от недвижимите имоти е К.А.Х.. При действието на чл. 133 от ГПК ответникът – ищец в настоящото производство, е следвало да изчерпи в процеса всичките си възражения, тъй като силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие спрямо фактите, които са съществували до приключване на съдебното дирене.
В производството по гр.д.№ 2003/2008г. по описа на РС – Дупница, съдът се е произнесъл по заявената претенция за собственост, въз основа на фактите установени по делото за процесния период, силата на пресъденото нещо се е разпростряла върху спорното право, включително и върху фактите възникнали преди постановяване на решението и на които ответникът не се е позовал. В конкретния случай обективно тъждество на споровете не би бил налице, ако ищецът се позовава на давностно владение, който е изтекъл след приключване на устните състезания по предходното дело, което видно от исковата молба не е така, поради което е налице абсолютната процесуална пречка по чл. 299 от ГПК за развитието на производството. В този смисъл е и практиката на ВКС – опр. № 103/ 03.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7010/ 2013 г. на ІІІ г.о.; опр. 545/ 07.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3852/ 2014 г. ІІІ г.о.; опр. № 283/ 10.05.2014 г. по ч.гр.д. № 429/ 2013 г. на І г.о.; опр. № 472/ 17.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4340/ 2013 г. на ІV г.о.; опр. № 218/ 03.04.2013 г. по ч.гр.д. № 16/ 2013 г. на ІV г.о.; опр. № 226/ 01.06.2011 г. по ч.гр.д. № 208/ 2011 г. на І г.о.; опр. № 572/ 07.10.2009 г. по ч.гр.д. № 305/ 2009 г. на ІІ т.о.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 299, ал.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 349/2018г. по описа на РС-Дупница поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: