Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Габрово, 24.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО
в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА – ТОДОРОВА
СЪСТАВ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
като разгледа докладваното от
съдия Емилия Кирова-Тодорова частно административно дело № 26 по описа за 2024
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Административен съд Габрово /ГАС/ е образувано по частна жалба, подадена
от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, София, против
Разпореждане № 1133 от 08.12.2023г. по адм. д. № 279 от 2023 г. по описа на
Административен съд Габрово, с което АС – Габрово е осъдил длъжностното лице
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ да заплати глоба в размер на
200.00 /двеста/ лв. по сметката на същия съд за неизпълнение на влязъл в
законна сила на 24.01.2022 г. съдебен акт – Решение № 172 от 21.12.2021 г. по
адм. д. № 254/2021 г. по описа на същия съд.
Производството
е по чл. 306 от АПК.
Разпореждането
е връчено на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на 11.12.2023 г., а
жалбата против него е депозирана на 19.12.2023 г., но от пощенското клеймо на
известието за доставка се установява, че е изпратена по пощата предходния ден –
на 18.12.2023 г., което означава, че е депозирана в законния срок. Като
подадена от заинтересовано лице против подлежащ на обжалване пред тричленен състав
на Административен съд – Габрово първоинстанционен съдебен акт, същата се явява
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа с оглед нейната
основателност.
Страните в
производството по чл. 306 от АПК са наказващия орган и длъжностното лице -
нарушител. Подателят на искането за налагане на административна санкция по чл.
304 от АПК е само инициатор на това производство, но не е страна в
правоотношението по налагане на административно наказание, като този извод
следва и от факта, че с постановения в това производство акт не се засягат
негови права и интереси. В този смисъл, напр., Определение № 11562 от
23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2023 г., VI о.; Определение № 11549 от
23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2023 г., VI о. и др. По тази причина и
същият не е конституиран по делото като страна.
Административно-наказателното
производство срещу изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ е
започнало по искане на „Маи Агро Инвест“ ЕООД, Трявна, ЕИК: *********, подадено
на основание чл. 304 от АПК. В него се твърди, че изпълнителният директор на
ДФЗ не е изпълнил влязъл в сила съдебен акт, а именно – Решение № 172 от
21.12.2021 г., постановено по адм. д. № 254 от 2021 г. от Административен съд –
Габрово. С него съдът е отменил по жалба на същото дружество мълчалив отказ на
санкционирания административен орган да се произнесе по Заявление за
подпомагане УИН 07/311/00905/16.05.2013 г. на дружеството, върнал е делото като
преписка на същия орган за ново разглеждане и произнасяне по заявлението и е
определил 14-дневен срок за това от влизане в сила на съдебния акт при спазване
на дадените със същия указания и е осъдил съответната администрация да заплати
на дружеството деловодни разноски. Нееднократно след постановяването на това
решение от страна на дружеството е искана информация относно повторното
разглеждане на подаденото от него заявление, но до момента на подаването на
сигнала такава не е получена и решението на съда не е изпълнено. Същото има
задължителен характер и подлежи на изпълнение след влизането му в сила, но в
случая административният орган, който е задължен да го изпълни, не е направил
това в постановения от съда срок, поради което се иска от АС – Габрово да
упражни правомощията си в тази връзка и да наложи предвидената по закон санкция
за това нарушение.
По настоящото
дело е приложено в цялост адм. д. № 254 от 2021 г. на АС – Габрово, по което е
произнесено процесното Решение № 172 от 21.12.2021 г., с което съдът е отменил
по жалба на „Маи Агро Инвест“ ЕООД, Трявна, мълчалив отказ на изпълнителния
директор на ДФЗ по Заявление за подпомагане УИН № 07/311/00905/16.05.2013 г. на
същото дружество и е върнал делото като преписка на същия административен орган
за ново разглеждане и произнасяне в
14-дневен срок от влизане в сила на съдения акт. Решението е получено от ДФЗ на
22.12.2021 г. и не е обжалвано от страните. Влязло е в законна сила на
25.01.2022 г., когато е получено и от дружеството – жалбоподател.
С писмо изх. №
СДА-02-23 от 26.01.2022 г. АС – Габрово е уведомил изпълнителния директор на
Фонда, че това решение е влязло в законна сила от така посочената дата и че
административната преписка се връща на същия за ново разглеждане и произнасяне
в 14-дневен срок от съобщаването. Писмото е получено от адресата си на
28.01.2022 г. Срокът за изпълнението му е изтекъл на 12.02.2022 г.
Към преписката
по настоящото дело е приложено Уведомление от дружеството, изпратено до ДФЗ, от
11.07.2022 г., в което се напомня за така произнесеното и влязло в законна сила
съдебно решение. В отговор от 08.08.2022 г. на зам. изп. директор на ДФЗ
управителят на дружеството се уведомява, че Съдебно решение № 172/21.12.2021 г.
на АСГ е получено във Фонда, който, от своя страна, е изпратил писмо до
Министерство на земеделието с молба за становище и указания за последващо
произнасяне по заявлението от 2013 година, като обработката на заявлението ще
продължи след получаването на очакваното становище от Министерството.
На 24.07.2023
г. дружеството – заявител отново е депозирало искане в ДФЗ за изпълнение на
влязлото в сила съдебно решение. Аналогична молба е депозирана и в Министерство
на земеделието и храните на 08.09.2023 г.
Поради липса
на доброволно изпълнение на влезлия в сила съдебен акт, дружеството е направило
искане и до Административен съд – Габрово за предприемане и на мерки по чл. 306
от АПК по отношение изпълнителния директор на Фонда.
С Разпореждане
№ 1065 от 23.11.2023 г. и в изпълнение на нормата на чл. 306, ал. 3 от АПК
председателят на АС – Габрово е дал възможност на изпълнителния директор на ДФЗ
да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи
доказателства. Разпореждането е получено от адресата си на 24.11.2023 г.
В резултат на горното
на 07.12.2023 г. по настоящото дело постъпват писмени обяснения на упълномощен
от изпълнителния директор юрисконсулт Антония Иванова. В него гореизложената
фактология се потвърждава. Сочи се, че всички разплащания по Програма за
развитие на селските райони е следвало да приключи на 15.12.2015 г., като
разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР ако съответната помощ
действително е платена от РА между 01.01.2007 г. – 31.12.2015 г., съгласно
Регламент ЕО № 1290/2005 на Съвета от 21.06.2005 г. и чл. 5 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. Налице е обективна невъзможност за административния орган да
изпълни съдебното решение и да извърши разплащане след изтичането на тези
срокове. Изчерпана е възможността за извършване на разплащане след края на 2015
година. С изпращането на писмото до МЗХ следва да се приеме, че изпълнителният
директор на ДФЗ е предприел действия по изпълнението на влязлото в сила
решение.
От така
изложеното безспорно влязлото в сила съдебно решение следва да се счита за
неизпълнено. С Разпореждане № 1133 от 08.12.2023 г. по настоящото дело председателят
на АС – Габрово е наложил процесната санкция, отчитайки този факт. Съдът
отразява, че административният орган е предприел действия по изпълнението, но
към датата на подаване на искането за налагане на санкция и то остава
неизпълнено. Изминалият период от влизане в сила на съдебното решение и
предприемането на първите и единствени действия по изпълнението му до
произнасянето на процесното Разпореждане е голям и съдът не е приел същия за
разумен за произнасяне по заявление, подадено през 2013 година. Направен е
извод за грубо нарушение на принципа за бързина, като неоправдано дълго е
продължила несигурността относно правото на молителя. Съдебният състав е счел,
че са налице предпоставките за санкциониране на длъжностното лице, което е
следвало да изпълни предписаното в съдебното решение поведение, поради което
налага минимална по размер санкция.
В жалбата си
до настоящия съдебен състав изп. директор на ДФЗ моли за отмяна на процесното
Разпореждане. Отново са изложени съображенията, отразени в писмените обяснения,
дадени пред председателя на съда относно невъзможността да се разпореди плащане
по подаденото заявление след 31.12.2015 година.
В конкретиката
на случая влязлото в сила съдебно решение съдържа изрично произнасяне по смисъла
на чл. 174 пр. 1-во АПК /"Когато задължи органа да издаде административен
акт или документ, съдът определя и срок за това.“/. Определен е 14-дневен срок
за изпълнението му. От съдържанието на преписката по делото по безспорен начин
се установява, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което
административният орган е бил задължен да се произнесе по съществото на
подаденото от дружеството заявление, т.к. е отменен негов мълчалив отказ като
незаконосъобразен. Въпреки наличието на това свое задължение, този орган не се
е произнесъл в изпълнение на съдебния акт и в постановения за целта срок. Не е
налице спиране на административното производство, поради което срокът за
изпълнение е изтекъл и не са налице основателни причини за забавянето. От
изтичането му до датата на произнасяне на председателя на АСГ с процесното разпореждане
са изтекли близо две години – достатъчно време, за да се организира и проведе
изпълнението. Направеното възражение за невъзможност да бъде реализирано
плащане по оперативната програма е неотносимо към спора, т.к. наличието на
такава пречка би формирало основание за постановяване на отказ по същество на
подаденото заявление, с което на практика би изпълнено влязлото в сила съдебно
решение, с което е отменен мълчалив отказ на органа. Освен това при
постановяване на такъв административен акт по съществото на заявлението, за
заинтересованата страна би се създала възможност да го оспорва и да се
установи, с нейно участие, дали наистина е налице такава невъзможност и ако е
налице, то какъв е компенсаторният механизъм, при наличие на такъв. При липса
на изрично волеизявление обаче такова установяване не е налице, а то не следва
да се прави в рамките на настоящото производство. В крайна сметка по заявления
от типа на процесното задължен е именно изпълнителният директор на ДФЗ, а не
министърът на земеделието и горите или друг орган, поради което именно
длъжностното лице, заемащо тази длъжност, дължи изпълнение и носи отговорност
за него и това, че е отправило запитване до друг административен орган,
независимо кой е той, дали и как да проведе изпълнението на съдебния акт, не го
оневинява за нарушаването на правния ред посредством неправомерно осъщественото
от него страна бездействие.
Наложената
санкция е минимална по размер, съответства на предвиденото в АПК.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че като е наложил законовата санкция
на длъжностното лице, изпълняващо правомощията на
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за неизпълнението на влязло
в сила съдебно решение, председателят на Административен съд – Габрово се е
произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да се
остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 6 от АПК, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 1133 от 08.12.2023
г., постановено по адм. д. № 279 от 2023 г. на същия съд, с което на основание
чл. 306, ал. 2 от АПК е осъдено длъжностното лице на длъжност изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ да заплати глоба в размер на 200.00
/двеста/ лв. за неизпълнение на влязло в законна сила съдебно решение № 172 от
21.12.2021 г., постановено по адм. д. № 254 от 2021 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ЕМИЛИЯ
ТОДОРОВА/
СЪСТАВ:
1.
/ДИАНА ПЕТРАКИЕВА/
2.
/ДАНИЕЛА ГИШИНА/