Решение по дело №2458/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 158
Дата: 25 март 2024 г.
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20235510102458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. К., 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510102458 по описа за 2023 година
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС. Първа фаза,
съединен с искане по чл.344 ал.2 от ГПК.
Ищцата В. И. П., чрез пълномощника си адв.М. Т., твърди в исковата си
молба, че майка и Р.Т. К. и баща и И.П. К. приживе притежавали дворно
място от *** кв.м. в гр.К., за което е отреден ********* , ведно с построените
в него къща и подобрения, за което притежавали конст.нот.акт ******** г. на
КРС. На ******* г. с ************* г. на КРС, родителите продали на по-
големия брат на ищцата – ответника В. К. ½ идеална част от дворното място
без постройките в него. След смъртта на родителите на ищцата и
ответниците, същите оставили за свои законни наследници трите си деца –
ищцата и двамата и братя- ответниците, т.е. останалата в тяхна собственост
към момента на смъртта им ½ идеална част от мястото и всички постройки те
са наследили по 1/3 идеална част всеки. Не можели да се поделят доброволно,
поради което моли съда да допусне описания в исковата молба недвижим
имот в квоти – по 1/6 идеална част от мястото и по 1/3 идеална част от
постройките в него за тримата – ищцата и двамата и братя.
Твърди още, че само ответникът В. И. К. ползвал целия имот и всички
постройки, поради което претендира заплащане на обезщетение за
лишаването и от ползване на имота както следва: 100 лв. месечно за къщата с
мазето, 10 лв. месечно за гаража, 50 лв. за лятната кухня, 15 лв. за гаража и 20
лв. за мястото, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното извършване на делбата.
Ответникът М. И. К. счита иска за допустим, но твърди, че лятната
кухня и гаражът били собственост на брат му В. и съпругата му, тъй като те
ги били построили сами. Същият претендира за наследство само от къщата,
мазето, гаража и 1/6 идеална част от мястото. Не претендира наем.
1
Ответникът В. И. К. счита искът за допустим и основателен, но поради
изложени от самия него обстоятелства – твърди, че притежава нот.акт ******
н.д. №***/2023 г. на н-с Я., в който той и съпругата му били признати за
собственици на 4/6 идеални части от мястото, /3/6 по наследство лична
собственост за В. К. и 1/6 идеална част в режим на СИО за двамата съпрузи/,
1/3 идеална част – лична собственост на В. К. по наследство от жилищна
сграда, 1/3 идеална част лична собственост по наследство за В. К. от
едноетажен гараж, 1/3 идеална част лична собственост на В. К. придобита по
наследство от гараж със склад и ЦЕЛИЯ ГАРАЖ СЪС СКЛАД И ЛЯТНА
КУХНЯ за В. И. К. и П. М. К. в режим на СИО в резултат на реализирано
право на строеж по време на брака им.
Оспорва обстоятелството, че не съдействал за доброволното уреждане
на ликвидирането на съсобствеността между съделителите, били стигнали
почти до сделка, но не могли да постигнат съгласие за цената. Оспорва, че
ползва целия имот и всички постройки в него. Старата къща била необитаема,
ползвали само една стая и коридор, стария гараж, а останалата част от къщата
се ползвала от семейството на ищцата. Вътре в къщата били нейни вещи –
стар гардероб, стари дрехи, детски колички, столчета за коли, килими, вещи,
тя имала ключ за входната врата и знае къде стоят ключовете на мазето и
частта, която ползват за складови помещения. Гаражът до тяхната постройка
бил ламаринен. Дворът също били ползвали заедно с ищцата, тъй като тя
садяла в него зеленчуци, дори и тази година, когато била посяла краставици и
домати, поливала ги без да заплаща разходи. Моли съда да допусне делбата в
квоти, каквито са посочени в нот.акт №****** н.д. №***/2023 г. на н-с Я..
В хода но производството е конституирана като задължителен другар в
процеса и съделител съпругата на ответника В. К. - П. М. К..
Същата счита искът за делба за допустим. Излага обстоятелства имащи
значение за делбата, а именно, че със съпруга си са признати за собственици
на 4/6 идеални части от мястото, /3/6 по наследство лична собственост за В.
К. и 1/6 идеална част в режим на СИО за двамата съпрузи/, 1/3 идеална част –
лична собственост на В. К. по наследство от жилищна сграда, 1/3 идеална
част лична собственост по наследство за В. К. от едноетажен гараж, 1/3
идеална част лична собственост на В. К. придобита по наследство от гараж
със склад и ЦЕЛИЯ ГАРАЖ СЪС СКЛАД И ЛЯТНА КУХНЯ за В. И. К. и П.
М. К. в режим на СИО в резултат на реализирано право на строеж по време на
брака им на основание нот.****** н.д. №***/2023 г. на н-с Я. – констативен.
Оспорва искането за плащане за обезщетение за ползване на имота.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното и
прави следните изводи:
Процесният имот е бил собственост на наследодателя на страните по
делото – И.П. К., видно от нот.акт ******** г. на КРС придобит по давност и
наследство, т.е. имотът е бил негова лична собственост.
С ************* г. И.П. К. и съпругата му Р.Т. К., макар имотът да е
бил лична собственост на съпруга, са продали на първия ответник и техен син
В. И. К. ½ идеална част от дворното място, без постройките в него.
Към датата на придобиване на собствеността върху имота чрез покупка
2
ответникът В. К. е бил в брак с ответницата П. М. К., видно от удостоверение
за сключен граждански брак от ******** г., в резултат на което придобитата
½ идеална част от двора е била в режим на СИО между двамата съпрузи.
В резултат на това прехвърляне В. И. К. и съпругата му са станали
собственици на половината от двора, а И.П. К. е останал собственик на
другата половина от двора и всички постройки в него.
Видно от удостоверение за наследници №********* г. на Община К.
наследодателят И.П. К. починал на ******** г. и към настоящия момент
оставил за свои законни наследници само три деца, които съгласно
разпоредбата на чл.5 ал.1 ЗН наследяват в равни части.
Така половината от дворното място и всички постройки в него, които
към деня на смъртта са били собственост на наследодателя, са наследени от
трите му деца по равно, а именно от В. И. К., М. И. К. и В. И. П. в равни квоти
или по 1/6 за всеки един от тях от дворното място и по 1/3 идеална част от
постройките.
В хода на производството обаче, ответниците В. и П. К.и представят
нот.акт ****** н.д. №***/2023 г. на н-с Христина Я., с който същите са
признати за собственици на 4/6 идеални части от мястото, /3/6 по наследство
лична собственост за В. К. и 1/6 идеална част в режим на СИО за двамата
съпрузи/, 1/3 идеална част – лична собственост на В. К. по наследство от
жилищна сграда, 1/3 идеална част лична собственост по наследство за В. К. от
едноетажен гараж, 1/3 идеална част лична собственост на В. К. придобита по
наследство от гараж със склад и ЦЕЛИЯ ГАРАЖ СЪС СКЛАД И ЛЯТНА
КУХНЯ за В. И. К. и П. М. К. в режим на СИО в резултат на реализирано
право на строеж по време на брака им. Като приложени документи за
издаването му са посочени арх.проекти и разрешения за строеж от **** г.,
т.е. след придобиване на половината от мястото от ответниците.
Този нотариален акт не е оспорен от към констатации на нотариуса,
квоти, основание за придобиване на самостоятелните обекти в него от
ищцата, а другият ответник по делото М. К. признава, че тези постройки са
построени от двамата съпрузи – В. и П. К.и.
Поради липса на оспорване на този нотариален акт и с оглед на
характера му на официален удостоверителен документ с обвързваща съда
сила, както и признанието на един от ответниците по делото, съдът приема, че
ЦЕЛИЯТ ГАРАЖ СЪС СКЛАД И ЛЯТНА КУХНЯ са собственост само на В.
И. К. и П. М. К. в режим на СИО в резултат на реализирано от тях право на
строеж по време на брака им. Съгласно посоченото в исковата молба /при
претенцията по чл.344 ал.2 ГПК/, скицата на имота и записването в данъчната
оценка, това е постройката с обща квадратура *****. При тези обстоятелства
тази постройка – гараж със склад и лятна кухня, следва да бъде изключена от
предмета на настоящото производство по делба и спрямо нея искът да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като по повод на нея липсва съсобственост
с останалите страни в процеса.
При така приетите доказателства, съдът намира, че делбата на
процесния имот и постройките в него между съделителите, следва да бъде
допусната в следните квоти и обекти както следва:
3/6 идеални части /1/2/ от дворното място за ответниците В. И. К. и П.
3
М. К. в режим на СИО, придобита чрез продажба по време на брака им с
нот.акт ********** г. на КРС.
1/6 идеална част за В. И. К., придобита по наследство от И.П. К.
1/6 идеална част от дворното място за ищцата В. И. П., придобита по
наследство от И.П. К.
1/6 идеална част от дворното място за ответника М. И. К., придобита по
наследство от И.П. К.
1/3 идеална част от жилищна сграда, от едноетажен гараж и от гараж
със склад за В. И. К., придобита по наследство от И.П. К.
1/3 идеална част от жилищна сграда, от едноетажен гараж и от гараж
със склад за В. И. П., придобита по наследство от И.П. К.
1/3 идеална част от жилищна сграда, от едноетажен гараж и от гараж
със склад за М. И. К., придобита по наследство от И.П. К.

В исковата молба ищцата е направила искане по чл.344 ал.2 ГПК съдът
да постанови до края на производството ответникът В. К. да заплаща
обезщетение за ползването на дворното място и постройките.
Съдът намира, че следва да се произнесе по това искане във втората
фаза на делбата, тъй като макар и ГПК да дава възможност за такова
произнасяне в първата фаза на делбения процес, то по делото не бяха нито
поискани, нито събрани доказателства от ищцата по повод твърденията и, че
само ответникът В. К. ползва имота и всички постройки в него, същият
оспори това твърдение, а другият ответник М. К. въобще не желае
присъждане на обезщетение за ползване.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА:
**************************** кв.м., а по документ за собственост от
*** /деветстотин и шестдесет/ кв.м. в ***********/ по плана на гр. К. община
К., при граници У*************** и от двете страни улици, ведно с
построените в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ
от *****, ГАРАЖ с площ от ****** и ГАРАЖ СЪС СКЛАД от ***** между
В. И. П. ЕГН********** гр.К. ж.к.*************; В. И. К. ЕГН**********
гр.К. ул*******; П. М. К. ЕГН********** гр.К. ул******* и М. И. К.
ЕГН********** гр.К. ул.*********

При квоти:
-за **********:
3/6 идеални части за В. И. К. и П. М. К. в режим на СИО
1/6 идеална част за В. И. К.
1/6 идеална част за В. И. П.
1/6 идеална част за М. И. К.
4

-за ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от
*****, ГАРАЖ с площ от ****** и ГАРАЖ СЪС СКЛАД от *****
1/3 идеална част за В. И. К.
1/3 идеална част за В. И. П.
1/3 идеална част за М. И. К.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на ГАРАЖ СЪС СКЛАД И ЛЯТНА
КУХНЯ с обща площ от *****. като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд С.З. в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5