Р Е Ш Е Н И Е
№ 498/
02. Ноември 2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети
състав
На единадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател:
съдия Елка Братоева
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 643/2023г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на М.Ц.А. ***, чрез адв. П. ***
срещу Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/9430+15 от 28.06.2023г. на Зам.
Изпълнителния Директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на
земеделския производител по мярка 11 „Биологично земеделие“ (БР 12) за кампания
2019г., от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.
Жалбоподателят иска прогласяване нищожността на УП,
тъй като съдържанието му е идентично с отмененото от съда предходно УП и е
постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Претендира
присъждане на разноски. В писмените бележки доразвива доводи за липса на
компетентност на подписалото акта лице, счита, че ДФЗ не е изпълнил
задължението си по чл. 17 ал.2 от Наредба № 5/2009г. при наличието на две или
повече подадени заявления за подпомагане да изясни правото на ползване на
застъпените площи, съобразно предоставените от МЗ данни и не е изяснил кой от
двамата заявители М. А. или Л.А. притежава правото на ползване на процесната
земеделска земя, като приема, че и двамата имат такова и по аргумент от чл. 17
ал.3 от Наредба № 5 ги санкционира, вместо да констатира, че само А. притежава
право на ползване, тъй като арендният му договор е вписан първи по правилата на
чл. 37б ал.6 т.1 вр. ал.1 ЗСПЗЗ и следва да се отрази в ОбСЗ. Безспорно А. е
регистриран като съсобственик в процесния имот, но двамата са уредили
отношенията си с писмено споразумение за увеличение на рентното плащане, което
е превеждано по банков път от А. като ареднатор на арендодател. Затова А. не е
имал право да заявява процесната земя за подпомагане и в свидетелските си
показания заявява, че погрешно е включил парцела в заявлението си, но не
предявява претенции към него. В този случай, след като единствено и само А.
притежава правото на ползване на застъпените площи ДФЗ е следвало да приложи
чл. 17 ал.4 от Наредба № 5 и да одобри изплащането на финансово подпомагане на
него за площите, за които е доказал правно основание за ползване, а да откаже
подпомагане на А.. Затова УП е издадено в явно противоречие със закона и се
явява нищожно. Алтернативно претендира отмяната му като незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Ответникът – Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ–
София, чрез юрк. Христова, изразява становище за неоснователност на жалбата. УП
е издадено при условията на заместване съгласно приложена заповед. Мотивите на
акта съобразно съдебната практика се съдържат в съставените таблици и
разясненията към тях, в резултат от извършените административни проверки, при
които са установени застъпвания на площи, заявени от повече от един земеделски
стопанин за кампания 2019. За установените застъпвания са приложени изискванията
на чл. 17 ал.3 от Наредба № 5 в редакцията към момента на подаване на
заявлението като са използвани данните, предоставени от МЗХГ по реда на чл. 41
ал.5 ЗПЗП, при изясняване правото на ползване на площите, заявени от повече от
един земеделски стопанин. При установеното застъпване на една и съща площ и
предоставени данни за регистирани правни основания за ползване и за двамата
кандидати се налагат санкции и на двамата. Налице е застъпване, отразено в
таблицата за два от имотите в с. Бръшляница, отделно част от площта на имота
попада извън допустимия слой или общата недопустима площ е в размер на 3,18 ха.
И двамата земеделски производители представят като правно основание договор за
аренда за имот № 101007 в землището на с. Бръшляница от 31,090 дка според
данните на МЗХГ, които се ползват при обработка на заявленията. Процентът на
наддеклариране е 22,18% и съгласно чл. 19 от Регламент 640/2014г., когато този
процент е над 20% до 50% - санкционираната площ е равна на установената или 14,34 ха както е показано в колона 6. По
нататък се позовава на мотивите в отмененото първоинстанционно съдебно решение
относно наличие на правен спор, неизяснени факти относно собствеността и
ползването на имота, които са извън компетентността на административния орган и
съда с оглед конкретното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Като съобрази относимите доказателства, становищата на
страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален
административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 12 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Уведомителното писмо е връчено на 04.07.2023г. Жалбата е подадена на
10.07.2023г. в законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Земеделският производител М.Ц.А. е подал заявление за подпомагане за 2019г. за площи по
мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. с код БР 12.
Първото подадено заявление е от кампания 2015г. , а 2019г. е последна година от
поетия агроекологичен ангажимент по това направление. УП е издадено в
изпълнение на Решение № 265/11.01.2023г. по адм.д. № 6333/2022г. на ВАС, с
което е отменено предходно УП № 02-150-6500/9430 от 09.12.2021г. на
Зам.Изп.Директор на ДФЗ за отказано подпомагане, поради липса на конкретни
мотиви.
С процесното Уведомително писмо изх. №
02-150-6500/9430+15 от 28.06.2023г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ, след
преразглеждането на заявлението и извършване на задължителните административни
проверки чрез ИСАК отново е отказано
изцяло исканото финансово подпомагане за кампания 2019г. Неразделна част от
уведомителното писмо са таблица – оторизирани суми и таблица извършени
плащания, които са напълно идентични като съдържание с отмененото УП, както
относно съдържанието на таблиците, така и в пояснителната част към всяка колона.
Съгласно чл. 20а ал.1 ЗПЗП изпълнителният директор на
ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. На осн. чл. 20а ал.3
ЗПЗП със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. той е делегирал правомощията си на
Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ – В.К.с ресор „Директни плащания на площ“ да
издава уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания. В.К.е избрана за Зам.изп. директор на ДФЗ с ресор „Директни
плащания на площ“ и „Информационни технологии“ с Решение на УС на ДФЗ по
Протокол № 197/19.08.2022г. и е освободена от длъжността с Решение на УС на ДФЗ
по Протокол № 215/13.07.2023г. Процесното УП е издадено в този период на
28.06.2023г. при условията на заместване на Зам. изп. Директор на ДФЗ
Владислава Казакова. Видно от Заповед № №03-РД/2786/27.06.2023г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ за периода от 27.06.2023г. до 28.06.2023г.
титулярът В.К.е отсъствала поради платен отпуск и е замествана от Димитър Горов
– Зам. Изп. Директор на ДФЗ, който е подписал УП със запетая. Уведомителното
писмо е подписано при условията на заместване на органа, на когото са
делегирани правомощията и в този смисъл е издадено от компетентен орган.
В отменителното решение на ВАС, с което преписката е
върната за ново произнасяне с мотивиран акт по заявлението на А., е посочено,
че в оспореното УП липсват конкретни съображения за възприетите от
административния орган санкции и редукции, свързани с прилагане на мярката относно причините за недопустимостта на
конкретните площи, липсват конкретни доказателства в преписката и в делото.
В таблицата на стр.3 и поясненията към нея на стр.4 от
новото УП се съдържат по-конкретните фактически и правни основания за отказа,
каквито не са били изложени в предходното писмо. В този смисъл съдържанието на
процесното УП не е напълно идентично с предходното, както се твърди в жалбата.
Макар и лаконично, при преразглеждане на заявлението, административният орган е
направил опит да изпълни указанията на съда за мотивиране на акта, чрез
таблицата на стр.3 и поясненията към всяка колона от нея. В таблицата на стр.3
от писмото са посочени декларираните парцели по мярка БР12 и декларираната площ
за всеки от тях. В колона 4 и поясненията към нея е посочено намаление на
площите на парцел 06690-772-1-1 от 1.22 ха на 0.88 ха и на парцел 06690-57-3-1
от 5.57ха на 2.81 ха. Разликата между декларираната и установената площ,
представляваща наддекларираната площ, е посочена в колона 9 – 0,34 ха за първия
парцел и 2,9 ха за втория парцел. В поясненията е посочено, че в колона 4 са
показани данни за размера на установената площ на парцела при спазване на
процедурата по чл. 17 ал.3 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за която
кандидатът е доказал правно основание за ползването й. Допълнено е и с
конкретно пояснение, че при извършване на административни проверки за двойно
декларирани площи за кампания 2019 са установени застъпвания на БЗС с №
06690-57-7 в размер на 2.75ха и БЗС с № 06690-57-13 в размер на 0,34ха. На осн.
чл. 43 ал.3 т.5 от ЗПЗП, вр.чл. 17 ал.3 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. ДФЗ-РА
намалява размера на плащането или отказва подпомагане на площта, за която са
подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. От
последната таблица е видно, че разликата между заявената площ за участие в
размер на 17.52 ха (колона2) и установената (определената) площ след
административните проверки -14.34 ха (колона 3), представлява наддекларирана
(недопустима) площ в размер на 3.18 ха (колона 4) и представлява 22,18 % от
допустимата площ (колона 5). В този случай, при процентно отношение на
недопустимата към установената площ в рамките над 20% до 50% - санкционираната
площ е равна на установената площ и не се изплаща финансова помощ за годината
съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014г.
Санкционираната площ показана в колона 6 е 14.34 ха и е равна на установената
площ, при което при ставка за дейността с код БР12 от 1089.3806 лв./ха е
отказано исканото подпомагане в размер на 19 085.95 лв.
В преписката на л.29-л.32 от
делото са приложени разпечатки от системата ИСАК за резултатите от
автоматичните административни проверки, от които е видно, че е установено
застъпване (двойно декларирани площи) за два от заявените от А. имоти, находящи
се в землището на с. Бръшляница – 06690-57-3 (06690-101-007) от 2.75 ха и 06690-772-1 (06690-101-007) от 0.34 ха. Площта
на целия кадастрален имот № 06690-101-007 е 3.109 ха и същият е заявен за
подпомагане и от друг земеделски стопанин – Лъчезар Ценков А. като част от
заявените от А. имоти общо 3.18 ха попадат в този имот. И за двамата ползватели
системата показва годно правно основание – договор за аренда.
Никой от двамата арендатори не е заявил, че се отказва
от ползването на застъпените площи, като и за двамата е налично правно
основание след справка с данните в системата.
Съгласно чл. 17 ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, когато при извършване на кръстосани проверки ДФЗ-РА установи
застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски
стопанства, публикува данните за констатираните застъпвания в системата за
електронни услуги и уведомление за публикацията на електронната страница на
ДФЗ. Разплащателната агенция използва данните, предоставени от МЗХГ по реда на
чл. 41 ал.5 от ЗПЗП, при изясняване на правото на ползване на площите, заявени
от повече от един земеделски стопанин. Съгласно цитираното в УП правно
основание – чл. 17 ал.3 от Наредба № 5 – когато за една и съща площ, за която е
установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания
за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или
повече от кандидатите, или когато за никой от кандидатите не са налични такива
данни, ДФЗ-РА им налага санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕС по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за
отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие. Съгласно ал.4 – когато само за един от кандидатите
са налични регистрирани данни по чл. 41 ал.5 от ЗПЗП, доказващи правното
основание за ползване на застъпените площи, ДФЗ-РА одобрява изплащането на
финансовото подпомагане на него за застъпените площи, за които е доказал правно
основание за ползване. За останалите застъпени площи ДФЗ-РА отказва изплащане на
финансово подпомагане на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 19,
19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014.
В случая и за двамата земеделски стопани, за които е
установено застъпване на заявените от А. площи са налице данни за регистрирано
правно основание – договор за аренда. При изясняване правото на ползване ДФЗ-РА
използва данните на МЗХГ за регистрирано правно основание и въз основа на тях
генерира решенията си. Няма задължение да извършва допълнителни проверки и да
събира допълнителни доказателства при конкуренция на права, а им налага
предвидените санкции съобразно процента на застъпване. В случая процентното
отношение на недопустимата (застъпената площ) към установената площ е 22,18 %
т.е. в рамките над 20% до 50%, при което съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014г. санкционираната плащ е равна на установената –
14.34ха и не се изплаща финансово подпомагане за 2019г.
В хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, годни да оборят този извод. В приобщените към адм.д. №
107/2022г. доказателства се съдържа Договор за аренда от 30.03.2015г., сключен
между Ваня Тодорова Велева – арендодател и М.Ц.А. – арендатор за имот 101007 в
землището на с. Бръшляница с площ от 31.090дка за срок от 5 стопански години.
Арендният договор е вписан на 15.04.2015г. В същото време е представен договор
за аренда от 30.04.2015г., вписан на 30.04.2015г. за същия имот между Ангел
Костадинов Атанасов и Саша Костадинова Илиева – арендодатели, чрез пълномощника
Лъчезар Ценков А. и същия като арендатор за срок от 10 стопански години,
считано от 02.04.2016г. като е посочено, че за имота има сключен договор за
аренда. Представено е писмено споразумение между Лъчезар Ценков А. и М.Ц.А. за
½ част от същия имот като е увеличено дължимото от арендатора А. годишно
рентно плащане, което се заплаща по банкова сметка ***, като страните се
споразумяват, че първата стопанска година е 2015/2016г., представени са
платежни нареждания за банкови преводи за изплатено арендно плащане за имота от
2016г., 2017г., 2018г., 2019г. Видно от справката на ОбСЗ – Плевен от регистъра
на земеделските земи, гори и земи в ГФ за пълната история на имот 101007 –
имотът е възстановен на наследници на Панталея Ценев П., бивш жител на с.
Бръшляница по ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия. С НА за дарение № 132 от
30.04.2015г. е прехвърлена ¼ идеална част на Лъчезар Ценков А., а с НА
за покупко- продажба № 135 от
04.05.2015г. е прехвърлена ¼ идеална част, от което следва, че според
данните в регистъра Лъчезар Ценков А. се легитимира с по-силно правно основание
като собственик на ½ идеална част от имота. Договор за аренда между А. и
А. липсва и не става ясно какви отношения между двамата урежда представеното
споразумение. Арендодателите по двата договора за аренда са различни лица, а
предмет е целия имот. В същото време А. е собственик на ½ ид.ч. от
имота. Затова фактът, че договорът за аренда, сключен с А. е вписан първи в АВ
и съгласно чл. 37б ал.6 т.1 ЗСПЗЗ подлежи на регистрация в ОбСЗ като вписан с
най-ранна дата с предимство пред втория аренден договор на А., не разрешава
спора за правото на ползване. Отделно от това, както се изясни по-горе при
административните проверки РА ползва данните от регистъра на МЗХГ и според тях
и за двамата земеделски производители е налице регистрирано правно основание за
ползване на имота, за който е установено застъпване на подадените заявления, в
който случай е приложима разпоредбата на чл. 17 ал.3 от Наредба № 15 /2009г. за
налагане на санкция на двамата земеделски производители, съобразно процента на
застъпване (недопустимост).
Предвид изложеното оспореното уведомително писмо е
издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените правомощия, при
условията на заместване. Макар и лаконично в него се съдържат правните и
фактически основания, мотивиращи отказа за подпомагане, под формата на таблици
и пояснения към тях, с което са изпълнени указанията, дадени в отменителното
решение на ВАС за издаване на мотивиран акт, като отмененото и новото
уведомително писмо не са идентични, но идентични са резултатите от
автоматичните проверки и съответно крайният извод за пълен отказ от подпомагане. В хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а фактите относно
правото на подпомагане са изяснени, въз основа на извършена автоматична
проверка съобразно данните в регистъра на МЗХГ, които единствено е длъжен да
съобрази органа при преценка правото на подпомагане. Въз основа на наличните
данни от регистъра за регистрираното право на ползване на застъпените площи за
двамата земеделски производители, правилно е приложен материалния закон и целта
му като е отказано изцяло подпомагане на заявителя, предвид процента на
недопустимост (застъпване).
По тези съображения издадения отказ е законосъобразен,
не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност или отмяна, поради
което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100
лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ц.А. ***, чрез адв. П. *** срещу
Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/9430+15 от 28.06.2023г. на Зам.
Изпълнителния Директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на
земеделския производител по мярка 11 „Биологично земеделие“ (БР 12) за кампания
2019г., от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.
ОСЪЖДА М.Ц.А. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я : /П/