Решение по дело №754/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Про васте плюс“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, представлявано от С. Н. Т., против решение № 22 от 13.03.2025 г., издадено от директора на ТД на НАП- Бургас. С оспореното решение е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0018554/24.02.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че изложените в оспорения акт мотиви са твърде общи, както и че липсват анализ и мотивирана оценка на фактическото и правното състояние на дружеството, с оглед преценката относно наличието на доказани рискове от невъзможност за събиране на публичните задължения. На следващо място се сочи, че наложените обезпечения са прекомерни и надхвърлят повече от четири пъти размера на предполагаемото задължение, в нарушение на установения в процесуалния закон принцип на съразмерност. В тази връзка е отбелязано, че посоченият от административния орган размер на публичното вземане- 312 448.49 лева не е предмет на оспореното постановление за налагане на обезпечителни мерки, а изискуемото публично вземане по изп.д. № *********/2025 г. е в общ размер 3830.67 лева. По същество се иска отмяна на решението.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи доказателства.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя изисканите от съда доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 197, ал.2, изр. 2 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Срещу жалбоподателя „Про васте плюс“ ЕАД е образувано изпълнително дело № *********/2025 г. по описа на ТД на НАП- Бургас, за събиране на публични вземания в общ размер 3830.67 лева, от които 3301.46 лева главница и 529.21 лева лихва. За обезпечаване на вземането, с постановлението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е наложена на основание чл. 200 и чл. 205, вр. чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК обезпечителна мярка- възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, представляващ производствена (промишлена) сграда за енергопроизводство чрез автоматизирана сепарационна инсталация за отпадъци с площ 1525 кв.м, с идент. № 61042.23.71.1 по кадастралната карта, находяща се в [населено място], община Созопол, в местността „Чоплака“, с данъчна оценка 29 777.00 лева.

Прието е от публичния изпълнител, че е налице обезпечителна нужда, тъй като събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело с изх. № *********/2025 г. по описа на ТД на НАП Бургас може да бъде затруднено.

По делото е приложено и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0000547/25.02.2025 г., издадено по искане на главен инспектор по приходите във връзка с провеждана срещу жалбоподателя ревизия, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на длъжника, за сумата от 312 448.49 лева- очакван размер на задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне.

С оспореното решение са потвърдени действията на публичния изпълнител, обективирани в постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Прието е от решаващия орган, че постановлението е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му и при спазване на административнопроизводствените правила. Формиран е извод, че са налице установените в нормата на чл. 195 от ДОПК предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, с оглед очаквания размер на публичното задължение, предмет на обезпечаване- 312 448.49 лева.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено в изискуемата писмена форма, от компетентен орган- директор на ТД на НАП- Бургас, в рамките на правомощията му, предоставени с нормата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Компетентен е и органът, издал оспореното пред директора на ТД на НАП- Бургас постановление за налагане на обезпечителна мярка- публичен изпълнител овластен с нормата на чл. 195, ал. 3 от ДОПК.

Според нормата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечителни мерки се налагат с цел осигуряване успешния изход на принудителното изпълнение, когато без тях събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Доколкото всяко разпореждане на длъжника с имуществото му би могло да затрудни събирането на вземанията, следва да се приеме, че е налице обезпечителна нужда и на основание чл. 198, ал. 2 от ДОПК публичният изпълнител може да наложи обезпечение на стойност до размера на вземането.

Съгласно чл. 195, ал. 7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5. В разглеждания случай това изискване не е изпълнено. Видно от мотивите на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител е счел, че ще се затрудни събирането на публичното вземане по изпълнително дело № *********/2025 г. по описа на ТД на НАП- Бургас в размер на 3830.67 лева, от които 3301.46 лева главница и 529.21 лева лихва. Стойността на активите, върху които е наложена възбрана, определена по данъчната им оценка- 29 777.00 лева, значително надвишава размера на установеното и изискуемо задължение на жалбоподателя, предмет на воденото срещу него изпълнително дело. Налице е явно несъответствие между размера на задължението и стойността на обезпечението, поради което съдът приема, че постановлението е издадено в нарушение на изискването, предвидено в чл. 195, ал. 7 от ДОПК. В акта на публичния изпълнител липсват каквито и да било констатации относно притежаваните от търговското дружество имущества (при липса на друго имущество би могло да се приеме, че е налице основание за налагане на възбрана върху недвижимия имот, въпреки значителното несъответствие на стойността му с размера на публичното вземане), а и няма данни да са събирани доказателства в тази връзка. Такива констатации не се съдържат и в мотивите на обжалваното решение. С него съответствието на обезпечението с размера на публичното вземане е мотивирано с очаквано установяване на други задължения на стойност 312 448.49 лева по неприключило ревизионно производство. Решаващият орган обаче не разполага с процесуална възможност да въвежда в хода на производството по обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки нови задължения на длъжника (изискуеми или очаквани), което излиза извън предназначението на производството по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Ето защо съдът приема, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки са незаконосъобразни и следва да се отменят.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лева- заплатена държавна такса за производството.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 22 от 13.03.2025 г., издадено от директора на ТД на НАП- Бургас и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0018554/24.02.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Про васте плюс“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.