Р Е Ш Е Н И Е
№ ……....
Гр. Велико Търново, 15.05.2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в
публично заседание на осми април през
две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е.Б.
***,
като разгледа докладваното от
съдията Б. *** по описа за 2009 год., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.99, ал. 1 от СК.
Ищцата – В.М.А., твърди в исковата си молба, че с
ответникът били законни съпрузи, сключили граждански брак на 18.02.1984 год.,
от който имат едно дете, което към настоящия момент е пълнолетно. Твърди, че
поначало са имали със съпруга си сериозни различия в разбирането си за брачно
съжителство и несходство в характерите си, като ответника желаел по-свободен
начин на живот. Твърди, че съпругът й З.С.А. искал винаги да налага своето
мнение, държал се авторитарно. Отказвал да заплаща разходите по семейното
жилище. Ищцата твърди, че по време на брака им, съпруга й е поддържал интимни
връзки с други жени, като дори има извънбрачно дете, родено през 2001 година –
по време на брака им. Предвид на изложеното, счита брака си с ответника за
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение с
което да го прекрати с развод, като вмени изцяло вината за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака на ответника. Моли съда, след развода да
постанови да носи пред брачното си
фамилно име Цачева вместо А.. Моли съда да предостави изцяло на нея ползването
на семейното жилище, което не е тяхна собственост, а собственост на пълнолетния
им син, върху който имот двамата съпрузи имат учредено пожизнено право на
ползване, като сочи аргументи, че съпругът й има собствена фирма (ЕТ), развива
дейност и като такъв може много по-лесно да се устрои битово.
В съдебно заседание ищцата – лично и чрез процесуалния
си представител – адв. Красимир Иванов от ВТАК, поддържа исковата молба. Води
свидетели за разпит, които да потвърдят изложеното в исковата молба.
Ответникът – З.С.А., редовно призован,
се явява лично и с адв. Владимир Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Ответника
сам и чрез процесуалния си представител, заема становище, че действително между
страните е настъпило непреодолимо дълбоко разстройство на брака, но вината е и
на двамата съпрузи. Сочи доводи и представя устни доказателства в тази насока,
като води свидетели за разпит.
Съдът е допуснал и изслуша водените от
страните свидетели.
След като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на ГПК, съдът приема
за установено следното:
Страните по делото са законни съпрузи,
сключили граждански брак на 18.02.1984 г. в гр. Русе – видно от Удостоверение
за граждански брак на Общински НС – Русе. Страните имат от брака си едно дете –
Станимир Захариев А., роден на 20.11.1985 год. (видно от приложеното по дулото
удостоверение за раждане №089558/25.11.1985 год. на Община В.Търново), което
към момента на подаване на исковата молба е пълнолетно.
За установяване на дълбокото и непоправимо
разстройство на брака по делото бяха допуснати гласни доказателства. От
показанията на свидетелите Петя Недева, Дона Игликова, Йорданка Вълова и Панчо
Янков, става ясно, че отношенията между съпрузите са охладнели, има несходство
в характерите на двамата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявения брачен иск за основателен и доказан и същия
следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това законни последици.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че
отношенията между съпрузите са охладнели и двамата не са поддържали интимни
отношения. Това е довело до отчуждаване между двамата, като дори ответника е
започнал извънбрачна връзка с друга жена, от която има родено извънбрачно дете
– Анна-М. Захариева А. с ЕГН **********, обстоятелство, което не се отрича от
ответника. В тази насока съдът, кредитира показанията на свидетелите. Установено
бе, че по време на взаимното им съжителство, никой от съпрузите не е проявявал
интерес към другия, дезаинтересирал се е от него и е започнал да урежда
самостоятелно живота си. Това налага извода, че брака на страните е лишен от
съдържанието, вменено му от Закона и Морала. В конкретния случай, макар и да
липсва продължителна фактическа раздяла между съпрузите (което е достатъчно
основание за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка),
изложените обстоятелства, мотивират съда да приеме, че брака не би могъл
занапред да осъществи предвидените в Закона, социални функции. Страните са се
отчуждили един от друг, липсва близост от каквото и да е естество. Всичко това,
съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на
брака. Това мотивира съда да приеме, че са
налице основанията по чл.99, ал.1 от СК за прекратяване на брака с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Анализа на събраните по делото
доказателства води до извода, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство е и на двамата съпрузи. Разпитаните свидетели Петя Недева и Дона
Игликова сочат, че съпрузите живеят в едно жилище, но между тях е имало
многократно скандали, които са предизвиквани предимно от съпруга З.А.. Ищцата е
споделяла с нея, че съпругът й се държи авторитарно, като е имало случай на
чупене на посуда и изхвърляне на мобилния й телефон през прозореца на
апартамента. И двете свидетелки сочат, че ответника има извънбрачно дете от
друга жена.
Свидетелите Йорданка Вълова и Панчо
Янков (колеги на ответника), сочат, в показанията си, че го познават като тих и
скромен човек. Св. Янков заявява, че ответника е споделял с него, че съпругата
му е охладняла към него и го отблъсквала интимно. Св. Вълова сочи, че често
ответника е идвал нервен на работа, тъй като съпругата му не му е приготвяла
храна. И двамата свидетели сочат, че А. се е грижил за семейството си, като са
го виждали многократно да пазарува за в къщи.
Изложеното мотивира съда да приеме, че вината за
разстройството на брака се дължи на несходството в характерите на страните.
Макар явното несходство, никой от съпрузите не е направил опит за подобряване
на отношенията в семейството. В този смисъл, съдът приема, че и двете страни,
чрез поведението си са съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината
за настъпилото разсройство следва да се вмени и на двамата.
Съдът намира за основателен съединеният
брачен иск за фамилното име на ищцата. След прекратяването на брака, същата
следва да носи пред брачното си фамилно име ЦАЧЕВА.
По отношение на искането на ищцата за
предоставяне на ползването на семейното жилище изцяло на нея, съдът намира, че
това искане е недоказано. Ищцата твърди в исковата си молба и поддържа тезата
си в съдебно заседание, че ответника има повече възможности, има фирма на ЕТ,
притежава магазин и има възможност да бъде устроен битово, поради което счита,
че семейното жилище следва да бъде предоставено изцяло на нея. От представения
с исковата молба и приет по делото като доказателство незаверен препис от НА №
3440 т.18 рег. №19131 дело №2772/2007 год., е видно, че в края на 2007 год.
ищцата и ответника са продали на пълнолетния си син Станимир Захариев А.
собственото си жилище – апартамент в гр. В.Търново ул. „Краков №5, ап.№16 за
сумата от 39 386.66 лева, като прехвърлянето на имота се извършва при
условие, че продавачите З.С.А. и В.М.А. запазват за себе си пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно, вещното право на ползване върху целия имот.
По делото бе безспорно установено, че ищцата и ответника към момента живеят в
това жилище. Ищцата не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, че
жилището е неподеляемо, както и доказателства за твърденията си, че ответника
има повече възможности да се устрои битово. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.59 от ЗС, ясно и категорично е посочено при какви обстоятелства
се загубва вечното вещно право на ползване - при смърт, при погиване на вещта и
при неупражняване на това право в продължение на 5 години. Тъй като в
конкретния случай не е налице хипотезата на чл.107 от СК – няма ненавършило
пълнолетие дете, както и липсата на доказателства, че жилището не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът намира, че това право на ползване,
учредено на ответника с НА, не следва да му се отнема. Съдът намира за
неоснователни твърденията на ищцата и нейния процесуален представител, че е
невъзможно двамата съпрузи след развода да обитават едно и също жилище, тъй
като по делото бе безспорно установено, че двамата обитават това жилище от
дълги години при сходни хладни взаимоотношения.
Предвид това и предвид обстоятелството,
че съдът намира, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи,
съдът счита че трябва да предостави ползването на семейното жилище на двамата
съпрузи.
При този изход на делото, страните
следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 50 лв., съставляваща окончателна
ДТ по уваженият иск за развод, или всеки
един следва да заплати сумата от 25.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.99,
ал.1 от СК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД по реда на чл. 99, ал.1 от СК,
сключеният на 18.02.1984 год. в гр. Русе граждански
брак, между В.М.А. ***.Търново с
ЕГН ********** и З.С.А. ***.Търново
с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ВИНАТА
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.
След развода, за в бъдеще жената ще
носи пред брачното си фамилно име ЦАЧЕВА.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В.Търново ул. „Краков” №5
вх. „Б” ап.16, собственост на Станимир Захариев А. с ЕГН ********** - на двамата съпрузи.
ОСЪЖДА В.М.А. ***.Търново
с ЕГН **********, да заплати в полза на
ВТРС, сумата от 25.00 лв. /двадесет
и пет лева/, съставляваща окончателна ДТ по допускането на развода, както и
5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З.С.А. ***.Търново
с ЕГН **********, да заплати в полза на ВТРС, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, съставляваща окончателна ДТ по
допускането на развода, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: